РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр.Мадан, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100046 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Р., обл.С., чрез
пълномощника адв. Д.В. М. против А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. А. С. № ***, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че клаузата в Договор за потребителски кредит № ***,
спрямо която ищцата следвало да заплати сумата от 1618,60 лева неустойка е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и на основание чл. 143, ал. 1 и чл.
146 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила договор за потребителски кредит с
„А.Т.Е.Г.“ АД, съгласно който е получила сумата от 1500.00 лева, с уговорена договорна лихва в
размер на 349.44 лева. По силата на договора трябвало да заплати неустойка в размер на 1618.60
лева. Ищцата счита, че така претендираната неустойка в размер на 1618.60 лева по Договор за
потребителски кредит № ***, е нищожна на основание чл.26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, и при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че търсената неустойка от Договор за
потребителски кредит № ***, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата,
която се претендира чрез нея в размер на 1618.60 лева е дори над сумата на отпуснатия кредит в
размер на 1500.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост. Твърди се също в исковата молба, че претендираната по Договор за кредит,
неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено
задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в
този аспект, неустойка при неосигуряване на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение
била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
1
санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната
неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол
№44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да
доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
Ищцата счита, че претендираната неустойка не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Т.Е.Г. АД,
с която се взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на
Договор за потребителски кредит № *** г. между ищцата и А.Т.Е.Г. АД. Договарянето между
страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-
сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за
кредит Общи условия на „А.Т.Е.Г.” АД. Моли да бъде обявено за безспорно между страните
сключването на Договор за потребителски кредит № *** г. и предоставянето и усвояването на
сумата от 1500 лева. Оспорва твърденията на ищцата, че предвидената неустойка е Договор за
кредит от ... г. била недействителна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, на осн. чл. 143 от
ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона. Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената
неустойка в Договор за потребителски кредит следвало да се кумулира с договорната лихва по
договора и по този начин се надхвърляло ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че чл.
19, ал. 3, т. 1ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия
случай се извършвало и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция.
Годишният процент на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще са му
разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел
да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на
разходите по договора за кредит бил в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК,
като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Начислената
неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. Кредитополучателят е
знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния
европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да
прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита.
Клаузата за неустойка в Договор за кредит № *** е ясно и точно формулирана, няма неясноти по
отношение на нейното съдържание. Неустойката, като размер и вреди, които обезщетява, е
индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за
защита на потребителите. Оспорва цената на иска. Посочва, че неустойката се начислява на ден и е
в размер на 4.44 лева за всеки ден, в който не е предоставено гореописаното обезпечение.
Посочената от ищцата сума на неустойка е в размер на 1618.60 лева. Тази сума обаче представлява
неустойката, която би била евентуално начислена към дата 06.12.2022 г., която е последната
падежна дата по договора за кредит, при положение че не е спазена договорената клауза за
предоставяне на обезпечение по договора за целия срок на договора. Към датата на претендиране
на настоящата клауза за недействителна, а именно 03.02.2022 г., начислената неустойка е в размер
на 256.44 лева. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника. Посочва че, на... г.
между „А.Т.Е.Г.” АД, в качеството си на кредитодател, и Е. АС. Б., в качеството си на
кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № ***, съгласно който ищцата получила от
ответника паричен заем в размер на 1 500 лева, като се е задължила да заплаща редовно, изцяло и в
срок погасителните вноски. Кредитополучателката се е съгласила да погаси кредита си на
дванадесет равни 30- дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от ... г. до
2
06.12.2022 г. и при условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по
договора за кредит, кредитодателят е предоставил сумата по кредита по микросметка в системата
на „Изипей“ АД на Кредитополучателя. След получаване на заемната сума, кредитополучателката
не била погасявала суми по договора за кредит, поради което същата била в неизпълнение на
своите задължения към „А.Т.Е.Г.“ АД. На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „А.Т.Е.Г.“
АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Договор за кредит № *** за предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на Е. АС. Б.. Дължимата и
непогасена част от главницата по Договор за кредит № *** била в размер на 1 500 лева. Съгласно
Договор за кредит № ***, погасителен план и Общите условия на „А.Т.Е.Г.” АД, приложими към
него, кредитополучателката дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита. Дължимата и
непогасена по кредита лихва за ползване на кредита към момента на обвяване на предсрочната
изискуемост е в размер на 181.28 лева, начислената от дата ... г. до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост. Предвид изложеното насрещният ищец моли да бъде осъден ответникът
по насрещния иск да му заплати суми по Договор за кредит № ***, както следва: главница в
размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението;
възнаградителна лихва в размер на 181.28 лева за периода от.... г. до обявяване на предсрочна
изискуемост. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който се оспорва същия.
Ответникът по насрещния иск счита, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост
на договора за потребителски кредит. Посочва, че така формираната клауза на чл. 12 б а от общите
условия към договора за кредит е изцяло неясна и от нейното съдържание не може да се направи
преценка при какви предпоставки ще се реализира възможността на кредитодателя да обяви
договор за предсрочно изискуем. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на
ответницата и била основание за недействителността й, на основание чл.147 от ЗЗП.
Формулирания чл. 12 б. а от общите условия към договора за кредит била изцяло в нарушение на
чл.146 от ЗЗП. Възразява, че клаузата на чл. 12 б а от общите условия към договора за кредит не е
индивидуално уговорена и е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП. Въвежда възражение за
недействителност на сключения между страните договор на специалните основания по чл.22 от
ЗПК. Позовава се на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК. Посочва, че в договор за потребителски кредит № ***, е
посочен ГПР-49.00%., както и годишен лихвен процент 40.54%. Липсвали обаче каквито и да е
било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран
за целият срок за кредита, или е променлив. Посочва, че съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент
на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Позовава се на чл. 19, ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.Съобщава, че в договора липсва, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения лихвен процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.54%, не е ясно как
точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. Не става ясно, защо има
разлика между ГЛП и ГПР в размер на близо 9%, доколкото ищеца заявява, че в ГПР се съдържа
единствено и само лихвата. Позовава се на нарушение на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, като излага
подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на насрещния иск. Претендира
разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за
потребителски кредит № *** г. / Анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***/. От
представения Анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** и приложение № 1 към
него е видно, че страните са постигнали съгласие ответникът, в качеството му на кредитодател да
предостави на ищеца- кредитополучател сумата от 1500.00 лева, платима на 12 месечни
погасителни вноски в срок до ... г. Размерът на погасителната вноска с предоставено обезпечение
възлизала на 154.20 лева, а размерът на погасителната вноска без одобрено обезпечение на 289
лева. Годишната лихва за ползване на кредита възлизала на 40,54%, а ГПР на 49%. Взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, били
следните: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на
кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно
и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви или
неустойки за неизпълнение. Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на
задълженията по кредита възлизала на 1849.44 лева.
Съгласно чл. 7 от Анекс № *** за предоговаряне на договор за потребителски кредит №
3
*** в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на анекса,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по новия
кредит: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В случай че
кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той бил длъжен в срок до края на
следващия ден, считано от деня на сключване на анекса, да осигури поне двама поръчители, които
да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя
преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска
кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит.
Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да
отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева;
да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-
малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по
друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или
ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и
платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените
кредитополучателя поръчители. Съгласно чл. 11 в случай че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията или действието на
обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към
настоящия Анекс и Погасителния план. Съгласно т.10 от Приложение № 1 размерът на
неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение възлизал на 4.44 лева средно на ден, като
неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита. Общият
размер на всички суми, дължими от Кредитополучателя при неизпълнение бил в размер на 3468,04
лева. В представения погасителен план е посочен размер на неустойката от 1620,60 лева, платима
на 12 месечни вноски в размер на 134,92 лева, платими заедно с вноските по кредита, като размера
на погасителната вноска с включено плащане за неустойка възлизал на 289 лева.
Сключеният между страните договор по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на
кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата
валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени
изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя
е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло,
тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата
и другите разходи свързани с него.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно дефиницията в § 1, т.1 и т. 2 от ЗПК обща сума, дължима от потребителя е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват
4
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В процесния договор е записана общата дължима сума от
потребителя, но същата не отговаря на посочения в договора ГПР. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и
се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
процесния договор за кредит ГПР възлиза на 49 %, като при определянето му са взети предвид
следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за
целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните
изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви или неустойки за неизпълнение. Още при сключването на договора е предвидено,
че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноската се
добавя сума от 134,88 лева., като общият размер на неустойката възлиза на 1618,60 лева и е в по-
висок размер от предоставената в заем сума от 1500 лева. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не води до някакви вреди за
кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за
удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Уговорената неустойка не може да се
счита и уговорена за обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора,
доколкото задължението е именно за предоставяне на обезпечение. От друга страна задължението
е уговорено така, че длъжникът да бъде възпрепятстван във висока степен при изпълнението му,
което да доведе до пораждане на уговорената санкция. Също така изначално е уговорено
изначално размерът на неустойката да се кумулира към погасителните вноски по договора. Всичко
това налага извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката
обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита,
сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя,
доколкото не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е включена в годишния
процент на разходите. Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния,
поради което е налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на
посочване на ГПР, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ето защо
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, поради неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Доколкото
процесният договор е недействителен на посоченото основание е безпредметно обсъждането на
изложените от страните доводи свързани с настъпване на предсрочна изискуемост на процесните
вземания, както и останалите въведени от ищеца основания за нищожност на процесния договор.
Предвид недействителността на целия договор, то недействителна се явява и клаузата за неустойка
за непредставяне на обезпечение, поради което първоначално предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски, с оглед
на което предявеният насрещен иск за заплащане на възнаградителна лихва е неоснователен.
Чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 1500 лева, като от събраните по делото
доказателства, не се установява да са извършени каквито и да е плащания по процесния договор за
кредит. По изложените съображения предявеният насрещен иск за осъждането на ищеца да
заплати на ответника сумата от 1500 лева – главница, съставляваща чистата стойност на кредита,
следва да бъде уважен, а искът за заплащане на възнаградителна лихва в размер от 181,28 лева за
периода от 02.12.2021 г. до обявяване на предсрочната изискуемост, отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
По първоначалния иск: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 64,75 лева платена държавна такса в размер на 4 на сто от стойността на
интереса, а на пълномощника на ищеца сумата по 343,30 лева за адв. възнаграждение, определено
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. /оказване на правна помощ на близък, видно от
представения ДПЗС/ вр. чл. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
5
По насрещния иск разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищецът по насрещния иск е
реализирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева за процесуално
представителство настоящото дело. В договора за правна защита не е уточнено, каква част от
сумата касае възнаграждение по първоначалния и по насрещния иск, като при липса на изрична
договореност, следва да се приеме, че възнаграждението е заплатено по равно – по 450 лева за
защита по първоначалния и по насрещния иск. На пълномощника на ответника по насрещния иск
следва да бъде определено възнаграждение в размер от 347,69 лева на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗАдв. вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В отговора на насрещната искова молба от ответника по насрещния
иск е обективирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Такова възражение е релевирано и от насрещната страна в молба вх. №
1384/23.06.2022 г. по отношение на заплатеното от ответника по насрещния иск адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В
текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е
възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. В настоящия
случай адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на първоначалния ищец по
първоначалния и насрещния иск са определени съобразно предвидения минимум в чл. чл.7, ал.2, т.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което въведеното от първоначалният ответник възражение за прекомерност е
неоснователно. По отношение на заплатеното от ищеца по насрещния иск възнаграждение от 450
лева съдът намира следното: С насрещната искова молба са предявени обективно съединени
искове за заплащане на главница и възнаградителна лихва по договор за кредит № ***.
Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в случая не намира приложение, доколкото предявените искове се основават на
един правопораждащ факт – договор за кредит. Доколкото се касае за едно и също
правоотношение и по двата насрещни иска материалния интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове. Размерът на минималното адвокатското възнаграждение следва да се определи
съобразно материалния интерес по насрещния иск на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно
материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Доколкото делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, събрани са единствено писмени доказателства с неголям обем,
проведено е едно съдебно заседание, в отсъствие на процесуалните представители на страните,
съдът намира, че заплатеното от ищеца по насрещния иск възнаграждение в размер от 450 лева е
прекомерно, като същото следва да бъде редуцирано до предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, а именно до
сумата от 347,69 лева. По насрещния иск разноски се дължат и на двете страни на осн. чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК. По съразмерност с уважената част се дължат разноски на ищеца по насрещния иск
в размер от 310,20 лева за адвокатско възнаграждение и 97,90 лева за заплатена държавна такса. В
полза на процесуалния представител на ответника по насрещния иск следва да бъде заплатена
сумата от 37,49 лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от
насрещния иск. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , в отношенията между Е. АС. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С.и А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “А. С.“ № ..., представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А., че предвидената
неустоечна клауза в Договор за потребителски кредит № ***г. (Анекс № ***г. към Договор за
потребителски кредит № ***), спрямо която Е. АС. Б. следва да заплати неустойка в общ размер на
1 618.60 лева за непредставяне на обезпечение е нищожна.
ОСЪЖДА Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С. да заплати
на А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “А. С.“ № ...,
представлявано от Ф.Г. Д. и С. Ю. А. сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева) –главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ***г. (Анекс № ***г. към Договор за
потребителски кредит № ***), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на насрещния иск – 21.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането като
6
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за осъждане на Е. АС. Б. да заплати на А.Т.Е.Г. АД сумата от 181.28
лева – възнаградителна лихва за периода от 07.12.2021 г. до обявяване на предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Р., обл. С. да заплати
на А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “А. С.“ № ...,
представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. сумата от 97,90 лева (деветдесет и седем лева и деветдесет
стотинки) за държавна такса и сумата от 310,20 лева (триста и десет лева и двадесет стотинки)
за заплатено адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по съразмерност с уважената
част от насрещния иск по гр.д. № 46/2022 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “А. С.“
№ ..., представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да заплати на Е. АС. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Р., общ. Р., обл. С. сумата от 64,75 лева (шестдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки) - разноски за държавна такса по първоначалния иск по гр.д. № 46/2022 г. по описа на
РС Мадан.
ОСЪЖДА А.Т.Е.Г. АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “А. С.“
№ ..., представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да заплати на адв. М. В. М., АК П., съдебен адрес: гр.
П., бул. П. № ... сумата от 343,30 лева (триста четиридесет и три лева и тридесет стотинки ) –
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство по предявения първоначален иск по гр.д. № 46/2022 по описа на РС Мадан,
както и сумата от 37,49 лева (тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. по съразмерност с отхвърлената част на
насрещния иск по гр.д. № 46/2022 г. по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7