Р Е Ш Е Н
И Е
№531
гр. Хасково, 15.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело № 531 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.И.П. ***,
подадена чрез пълномощник адв. А., против Решение №1012–26-82-1/04.04.2019г. на
директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу
Разпореждане №**********/2140-26-90/05.02.2019г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.1,
ал.2 и ал.5 от КСО.
Жалбоподателят твърди, че оспореното
решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон.
Сочи, че длъжностното лице неправилно не е зачело част от осигурителния му
стаж, тъй като е извел грешни изводи и констатации на база на представените
документи и извършени проверки. По отношение на периода 01.01.1991г. до
31.12.1996г., непризнат от органа осигурителен стаж към ЕТ „Уникомфорт“
жалбоподателя сочи, че не ставало ясно защо, въпреки наличието на оригинали на
ведомости на ЕТ и наличието на необходимата информация в тях, му е отказано
признаването на осигурителен стаж към този едноличен търговец. Сочи, че в
действителност е бил едноличен търговец с фирма „Уникомфорт“, но въпреки това
си качество той е имал право да се осигурява и като управител в него, и като
наето лице по трудово правоотношение. Намира, че не е задължително едноличен
търговец да се осигурява само и единствено като самоосигуряващо се лице. В ЕТ „Уникомфорт“
П. се е осигурявал като управител, но по трудово правоотношение , каквото право
в действителност той имал. На следващо място твърди, че разплащателните
ведомости и платежните документи не са единствените документи от които може да
се направи изводи за наличие на осигурителен стаж. В тази връзка сочи
разпоредбите на чл.347 от Кодекса на труда и чл.12, ал.1 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж и чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж и намира, че всички тези разпоредби ясно и недвусмислено
показват, че валидно оформена трудова книжка е годно доказателствено средство
за наличието на трудов и осигурителен стаж на осигуреното лице и може да се
използва при отпускането на пенсия, особено ако не са налице или немогат да
бъдат представени други документи.
По отношение на незачетения стаж към
„БГ Пласт“ ЕООД – Х. за периода 01.02.1997г до 30.09.1998г. счита, че няма
пречка едноличен собственик на капитала на дружеството с ограничена отговорност
да е и управител на същото и да работи по трудово правоотношение в дружеството.
Това, че било налице съвпадение на лицата от двете страни на правоотношението
не било пречка за сключване на договор. Смята изводите на длъжностното лице
свързани с осигуряването му към „БГ Пласт“ ЕООД за неправилни, неверни и
несъобразени с действащото законодателство.
По отношение на незачетения стаж в
„БГ Пласт“ ООД – Х. сочи, че от пенсионния орган му е зачетен осигурителен стаж
към този осигурител за периода от 18.07.1994г. до 01.04.1996г.В представената в
ТП на НОИ трудова книжка стажът му към горепосоченото дружество е заверен до
30.09.1998г. С оглед валидно оформената трудова книжка с необходимите реквизити
счита, че неправилно не е зачетен стажът му до 30.09.1998г. и следва това обстоятелство
да се поправи, като се зачете общ стаж към „БГ Пласт“ ООД от 18.07.1994г. до
30.09.1998г. С оглед изложеното в жалбата се моли за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, и му бъде признат за установен
осигурителният стаж и доход към ЕТ „Уникомфорт“ – Х. за периода 01.01.1991г. до
31.12.1996г., осигурителен стаж и доход към „БГ Пласт“ ЕООД за периода
01.03.1997г. до 31.08.1998г. и осигурителен стаж и доход към „БГ Пласт“ ООД за
целия период от 18.07.1994г. до 30.09.1998г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ -
Хасково, в представена по делото писмена молба чрез процесуален представител
заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено атакуваното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2113-26-2040/05.10.2018г.,
подадено до Директора на ТП на НОИ - Хасково, П.И.П. е поискала да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като представил
съответните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.
С Разпореждане № **********/2140-26-90
от 05.02.2019г. на ръководителя на „ПО” към ТП на НОИ – Х., на П.И.П. на
основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.1, ал.2 и ал.5 от КСО е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че
съгласно чл.69б, ал.1 от КСО на П. не се следва пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на първа категория, тъй като лицето има навършена възраст
65г., 05 м. и 11 дни, но няма 10 години осигурителен стаж положен при условията
на първа категория труд, а има 10 месеца и 26 дни и няма сбор от осигурителен
стаж и възраст 100, а има 96. Прието е, че на П. не му се следва пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията и на втора категория труд, тъй като
има навършена възраст 65г., 05 м. и 11 дни, но няма осигурителен стаж от втора
категория труд 15 год., а има 08г., 4м. и 28 дни / събран осигурителен стаж от
първа и от втора категория/ и няма изискуемия се сбор от осигурителен стаж и
възраст 100, а има 96. На следващо място в разпореждането е посочено, че
съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО, за да придобие лицето право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2018г. същото следва да има навършена възраст
64г., 01м. за мъжете и придобит осигурителен стаж 38 години и 6 месеца П. има
навършена възраст 65 г. 05 месеца и 11 дни, но няма изискуемия осигурителен
стаж 38 г. и 6 м., а има 30г., 09м., 12 дни и няма право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на това основание. На следващо място е прието, че
на П. не се следва пенсия и на основание чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като същия има
навършени 65 г. 05 м. и 11 дни, но има 07г. 08м. и 18 дни недостигащ
осигурителен стаж, т.е. над 5 години недостигащ осигурителен стаж за право на
пенсия по чл.68, ал.1 – 2 КСО. Указано му е, че съгласно разпоредбата на чл.68,
ал.3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2 през 2018г.
те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 02 месеца за
жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
До тези изводи пенсионният орган е
стигнал, тъй като не е зачел за осигурителен стаж и доход определени периоди от
трудовата дейност на П., а именно: периода от 02.01.1990г. до 31.12.1996г.,
поради това, че провежданото осигуряване през този период от П. е било по
трудово правоотношение в собствената му фирма – ЕТ и липса на осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице, и периода от 01.02.1997г. до 30.09.1998г.,
тъй като П. е провеждал осигуряване по трудово правоотношение в едноличната си
фирма- ЕООД и по отношение на него не са налице внасяни осигурителни вноски
като самоосигуряващо се лице. Не е зачетен за осигурителен стаж като
самоосигуряващо се лице и периода от 24.02.2000г до 15.04.2002г.; от
24.11.2015г. до 30.11.2015г.; от 01.12.2015г. до 31.12.2016г. от 01.10.2016г.
до 31.10.2016г.; от 01.11.2016г. до 31.12.2016г. и от 23.04.2018г. до
04.10.2018г., но същия не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
На П. е зачетен осигурителен стаж
към „БГ Пласт“ ООД – Х. от 18.07.1994г. до 01.04.1996г., а за периода
01.04.1996г. до 01.02.1997г., като наето лице към ЕТ „ММП-96-Милена Петева“ гр.
Х..
Разпореждане № **********/2140-26-90
от 05.02.2019г. на Ръководителя на „ПО” към ТП на НОИ – Хасково е получено от П.И.П.
на 14.02.2019г., видно от представеното по делото известие за доставяне.
Под
входящ № 1012-26-82/07.03.2019г. П.П. е подала жалба до директора на ТП на НОИ
– Хасково, срещу разпореждането. Посочил е, че не били изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаването на обжалваното разпореждане.
Изложените в жалбата съображения пред директора на ТП на НОИ – Х. изцяло се
преповтарят и са пренесени, и в жалбата подадена пред Административен съд
Хасково.
По така
депозираната жалба директора на ТП на НОИ – Хасково се е произнесъл с Решение
№1012-26-82-1/04.04.2019г., с което е отхвърлил, като неоснователна жалбата на П.
срещу Разпореждане № **********/2140-26-90 от 05.02.2019г. на ръководителя на
„ПО” към ТП на НОИ – Хасково.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 08.04.2019г., видно от приложеното
известие за доставяне.
Жалбата е подадена на 22.04.2019г.
чрез административния орган, видно от поставения входящ номер.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу годен за обжалване
административен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество се явява и неоснователна.
Оспореното
решение, постановено по реда и условията на чл. 117 от КСО, представлява
валиден административен акт, издаден от материално и териториално компетентен
орган. Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя
си. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а и подобни оплаквания не се навеждат
в жалбата.
Относно
съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира следното:
Основният
спорен по делото въпрос се свежда до това следвало ли е на П.П. да бъде зачетен
осигурителен стаж и доход, като самоосигуряващо се лице за периода от
02.01.1990г. до 31.12.1996г. в ЕТ „Уникомфорт“ и за периода от 01.02.1997г. до
30.09.1998г. в „БГ Пласт“ ЕООД при липса на данни, че същия се е осигурявал
като самоосигуряващо се лице и при липса на доказателства за внесени
осигурителни вноски в това му качество.
За процесния период осигуряването на
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци и съдружници в
търговски дружества се е осъществявало по реда на Наредбата за обществено осигуряване на лицата,
упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово
правоотношение,
приета с ПМС № 120 от 03.07.1992 г. /отменена с § 1, т. 2 от ЗР на ПМС № 30 от 10.03.2000
г. за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина – ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила
от 01.01.2000 г./.
Според тази наредба, упражняващите
трудова дейност като еднолични търговци са имали задължението да се осигуряват
за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост, пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и за наследствена пенсия върху минималната месечна
работна заплата, установена за страната, а по тяхно желание - върху избран
месечен осигурителен доход не по-висок от петорния размер /чл. 2, ал. 1 (изм., ДВ, бр. 85 от 1993 г., в сила
от 01.10.1993 г. - „петорния“ се заменя с „осемкратния“) от Наредбата/. По
желание са можели да се осигуряват и за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от Кодекса на труда от 1951
г., с изключение на
трудова злополука и професионално заболяване, върху осигурителния доход по ал.
1 /чл. 2, ал. 4 от Наредбата/. Задължението им за осигуряване е възниквало от
деня на започване на трудовата дейност и е продължавало до нейното прекъсване
или прекратяване /чл. 3, ал. 1 от Наредбата/.
Започването на дейността, нейното
прекъсване или възобновяване се е установявало с декларация, подписана от
осигурения /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/. Тези лица не са подлежали на осигуряване,
когато са били осигурени за всички или само за тези осигурителни случаи на
друго основание или са били пенсионери за изслужено време и старост /чл. 2, ал. 2 от Наредбата/.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата
месечният осигурителен доход се е определял с декларация на осигурения
еднократно за всяка календарна година и е можел да бъде променян преди
изтичането й само при изменение на максималния размер на пенсиите или на
минималната работна заплата за страната. Декларацията се е подавала в
съответната организация, действаща като осигурител съгласно чл. 5 /за едноличните търговци – в
съответното районно управление „Социално осигуряване“/.
Размерът на осигурителната вноска
при осигуряване за пенсия за изслужено време и старост, за пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия е бил 20 на сто от
месечния осигурителен доход, а при осигуряване за всички осигурителни случаи, с
изключение на трудова злополука и професионално заболяване – 30 на сто от този
доход.
Осигурителните вноски е следвало да
се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят /чл. 6, ал. 1 от Наредбата/.
На лицата по чл. 1 са издавани
осигурителни книжки, в които са вписвани направените осигурителни вноски,
изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца.
Осигурителните книжки са заверявани за всяка календарна година от съответното
районно управление "Социално осигуряване" /чл. 10 от Наредбата/.
До 31 декември 2005 г. събирането и
администрирането на задължителните осигурителни вноски се е извършвало по реда
на Кодекса за задължително обществено
осигуряване и на Закона за здравното осигуряване от органите на Националния
осигурителен институт.
С оглед цитираните разпоредби следва
да бъде посочено, че правилно пенсионният орган е приел, че жалбоподателя за
спорните периоди е следвало не само да се осигурява, като самоосигуряващо се
лице, но и за същите периоди е следвало да представи необходимите счетоводни и
други документи, доказващи упражняването на трудова дейност, като едноличен
търговец или управител на ЕООД и платените за това време суми за осигурителни
вноски. Такива документи при липса на отразявания във фонд ДОО за твърдяните от
оспорващия обстоятелства са всички носители на счетоводна информация съгласно
Закона за счетоводството, като в тази връзка правилно административния орган е посочил
в оспореното решение, че внесените осигурителни вноски до 1999г. от страна на
жалбоподателя е следвало да бъдат доказани с представянето на платежни
документи.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ е акт,
който съдържа мотиви в обстоятелствената си част, позовава се на правно
релевантни факти, които са установени с приложените към административната
преписка писмени доказателства. Административният орган е коментирал
приложените по преписката доказателства и е стигнал до правилният извод, че
правилно на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3, чл.69б, ал.1, ал.2 и ал.5 от КСО.
Оспореното с жалбата решение е издадено от компетентен административен орган в
предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и
спазване на процесуалните правила за издаването му, като е съобразен и с целта
на закона. В този смисъл обжалваното решение се явява законосъобразно, с оглед
на което не са налице посочените в чл.146 от АПК основания за отмяна на
издаденият административен акт. Това
прави жалбата неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ,
тъй като спорът не е от фактическа и правна сложност.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от Административно
процесуалния кодекс, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П.
***, против Решение №1012–26-82-1/04.04.2019г. на директора на ТП на НОИ –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/2140-26-90/05.02.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА
П.И.П., ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: