Определение по дело №585/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1062
Дата: 7 август 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20237150700585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

1062 / 7.8.2023г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в закрито заседание в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 585 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по искане на П.П.Б., ЕГН **********,***, подадено чрез процесуален представител адвокат А.Г., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000208/14.06.2023 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол. Твърди, че прекратяване на регистрацията на личния му автомобил ще му причини значителна и трудно поправима вреда, като неоснователно го лиши от възможността да го ползва. Към искането е представен сключен трудов договор с дейност „шофьор на камион“ и резултат от лабораторно изследване за наркотични вещества в урината от Медицинска лаборатория „Цибалаб“.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, но е неоснователно, необосновано и недоказано.

С оспорения акт, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, на П.Б. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ SOT7724 за срок от 6 месеца. Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, но не са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Представените трудов договор и лабораторно изследване, не променят този извод. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

С приложената ПАМ на Б. е прекратена регистрацията на собствения му автомобил, което не препятства упражняването му на трудова дейност като „шофьор на камион“ съгласно сключения от него договор. Твърдението, че неоснователно е лишен от ползването на личния си автомобил, не може да се квалифицира като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166 ал. 2 АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Съдът намира, че в особеното искане не се твърди вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, задължава съда да прецени и обществения интерес, и личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес. Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето, оспорващо административния акт. От данните по делото не може да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо по значимост на визираните обществени интереси. От друга страна неизпълнението на принудителната административна мярка би застрашило в много висока степен обществения интерес, изразяваща се в безопасност на движението по пътищата за всички участници в него.

Предвид изложеното искането за спиране се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното Административен съд-Пазарджик, IX-ти състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.П.Б.,***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000208/14.06.2023 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ:/п/