№ 3620
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело №
20211100114406 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Ю. В. Д. с ЕГН:********** е предявила иск против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК:
**** с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания от ПТП настъпилото на 16.10.2019 г. ведно със
законна лихва от 25.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за
имуществени вреди от същия деликт в размер на 4610.60 лв.
Ищцата твърди,че произшествието е настъпило по вина М. Я. А., който при
управление на лек автомобил „Порше“ модел „Панамера“ с рег.№ **** НМ е блъснал
пресичащата ул. „Свето преображение“ Ю. Д..
За горния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество.
В следствие на сблъсъка пострадалата получила политравма изразяваща се в счупен
таз на три места,счупване на десният глезен , наранявания по дясна ръка, счупен прешлен на
гръбначния стълб, отворена рана зад дясното коляно, счупено 6-то ребро и рани по главата,
челото, устата. От катастрофата ищцата получила и постравматично стресово разтройство,
което я направило съвсем различен човек
Горните тежки увреждания,оперативните интервенции и тежкия и дълъг
възстановителен период довели до търпени продължително време мъки,болки и
страдания,които не са отзвучали и понастоящем.
Моли съда да постанови решение , с което да уважи изцяло предявения иск и
претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД гр. София в срока по чл.131 ГПК е поискал единствено
спиране на производството,което искане е било отхвърлено.Впоследствие заявява,че
1
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.
Оспорва иска и по размер, както и твърди, че е завишен. Оспорва и претенцията за
лихви.Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Констативен Протокол №К-612/16.10.2019г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 16.10.2019 год. със скица и фотоалбум се установява,че на
16.10.2019 г., около 16:20ч., в гр. София, ж.к. ’’Младост 3” на ул. ’’Свето Преображение“ в
района срещу бл.328 е наспъпило ПТП между лек автомобил Порше Панамера, рег.№ **** и
пешеходките З.Л.Б. и Ю. В. Д.. Управлявания от М. Я. А. автомобил се е движел в лявата
лента на двулентовия в неговата посока път към бул. „Ал. Малинов“ и непосредствено след
подминаване на Т образното кръстовище/вляво на движението му/ с ул. „д-р Н.Н.“ с лявата
предна част на автомобила блъснал пешеходките и след като завил внезапно в дясно се
блъснал и в паркиран друг лек автомобил.
Пострадалата Ю. В. Д. е била транспортирана до болница с фрактури на таза,едно 6-то
ребро в дясно и 5-ти ломбален прешлен.
За лекия автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, към
датата на ПТП-то по застрахователна полица ДЗИ № BG/06/119000444336-л.72 от делото.
От заключението на приетата от съда съдебно медицинска експертиза се установява,че
ищцата е получила фрактура на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза,
счупване на сакралната кост (кръстеца), закрито счупване на външния глезен на дясната
малкопищялна кост,счупване на 6-то ребро в дясно и счупване на задния спинален израстък
на 5-ти поясен прешлен.
Пострадалата е приета по спешност в УМБАЛ „Св.Анна“ София, където след на
18.10.2019г. е била оперирана. Под епидурална анестезия е било извършено открито
наместване на счупения десен външен глезен и фрактурата е била стабилизирана е метална
плака и винтове.
В периода от от 23.11.2019г. до 04.12.2019г. Ю. Д. от гр.София отново е провела
болнично лечение в Клиника по вътрешни болести на УМБАЛ „Св.Анна“, поради появили
се силни болки в дясната гръдна половина, затруденно дишане и отделяне на кървави
храчки. При скениране на ищцата са били установени неоткрити преди това фрактури: на 6-
то ребро в дясно и фрактура на спинозния израстък на 5-ти поясен прешлен. След
проведеното медикаментозно лечение, състоянието на ищцата се е подобрило и тя е била
изписана от болницата за амбулаторно лечение. В периода от 22.12.2019г. до 25.12.2019г. Ю.
Д. е провела болнично лечение в Клинката по ортопедия и травматология на МБАЛ,,
Св.София“, ,където Оперативно е бил отстранен само т.н. „трансиндесмален винт“, който е
бил поставен при първата операция за укрепване на глезенната вилка.
В периода от 13.07.2020г. до 16.07.2020г. пострадалата е провела ново болнично и
оперативно лечение лечение в Клиниката по ортопедия на МБАЛ „Св.София“,когато е била
2
отстранена металната плака и винтовете от зарасналия вече десен глезен. Лечението
продължило отново с рехабилитация.
Общо лечебният и възстановителен период на всички травматични увреждания
при ищцата Ю. Д. е приключил за срок около 8 месеца.Според експерта ищцата е търпяла
болки и страдания през това време, като най- интензивни те са били през първите 2 месеца -
непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на провежданите физио-
рехабилитационни процедури. През първите 2-3 седмици пострадалата е търпяла болки и
затруднения при дишане в дясната гръдна област, поради фрактурата на 6-то ребро в дясно.
Извън посочените периоди, пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в
зоната на фрактурите на таза и десния глезен при обща преумора, както и при рязка
промяна на времето (при студено и влажно време), когато е била принудена да ползва по
голямо количество седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в
продължение на първите 40 дни, ищцата е провеждала лечението си на постелен режим,
поради получените тазови фрактури и не е можела да се предвижва и да се самообслужва
сама. Това е наложило по късното раздвижване и обременяване на дясната глезенна става и
необходимост ищцата да проведе продължителна кинезитерапия.
Според експерта общото здравословно състояние на ищцата Ю. Д. към датата на
депозиране на експеритзата е стабилзирано. Фрактурите са зараснали окончателно. Трайни
остатъчни явления при ищцата са грубите белези в областта на десния лакът и дясната
колянна става.Получената фрактура на кръстеца е довела до леко скъсяване на десния крак,
което води до накуцваща походка на йвече при преумора. Това леко скъсяване за бъдеще
може да доведе на ищцата начални артрозни изменения в зоната на дясната тазоедрена става
и перодично явяващи се болки.
От заключението на приетата от съда съдебно автотехническа експертиза се
установява следния механизъм на ПТП-то:
На 16.10.2019 г., около 16:20 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 3” лек автомобил Порше
Панамера с per. № ****, се е движил по ул. „Свето Преображение“ в посока към бул. „Ал.
Малинов“. Водачът е започнал да ускорява движението си до скорост от 53 км.ч. В момента,
в който пострадалите пешеходки З.Б. и Ю. Д. са започнали да навлизат на платното за
движение, автомобилът се е намирал на около 54 метра до мястото на удара. Последвала е
реакция от страна на водача по спиране и едновременно с това отклоняване на автомобила в
дясно. Поради продължилото праволинейно движение на пешеходките, е последвал удар
между предната лява част на лекия автомобил и дясната страна на първата пешеходка и след
това и втората пешеходка. След удара, който е бил под масовия център на телата същите са
се наклонили към автомобила и с главите са достигнали до челното стъкло, след което са
отхвърлени напред. Автомобила от своя страна, в следствие на предприетото от водача
отклоняване в дясно, е осъществил приплъзващ удар с паркирания в дясно лек автомобил
„Фолксваген“ , след което е продължил движението си напред.
Според експерта водачът на автомобила е могъл да забележи пешеходките при
стъпването им на пътното платно от 54 м.,но ако се приеме, че пешеходките са били
невидими из между паркираните автомобили, то от появата им до достигане на мястото на
удара са изминали разстояние от около 4м., което означава, че автомобилът е отстоял на
около 35м.
3
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Порше Панамера“ за конкретните пътни
условия и скорост от 53км/ч е 37.71 м. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Порше
Панамера“ за конкретните пътни условия и скорост от 50 км/ч е 34.83 м.
От заключението на съдебно психологическата експертиза се установява,че в
следствие получените физически увреждания пострадалата е с нарушено психическо
равновесие и изпитва притеснения и дискомфорт от невъзможността за пълно
възстановяване.
От показанията на св.Н.В. /съжителства на семейни начала с ищцата/ се установява, че
няколко часа след произшествието пострадалата ,в болницата ищцата била в неадекватно
състояние ,с множество наранявания по лицето и тялото.Правени са й операции,налагало са
няколко пъти да постъпва в болници.През това време била безпомощна,не можела сама да се
обслужва,три месеца била на легло,а час след около година започнала сама да се движи и да
се грижи за себе си. Изпитвала силни болки през първите месеци,а и досега има по-леки
такива,не може да спортува,да вдига тежко.Куца с десния крак,има много белези и се
притеснява.Изпитва страх да се вози в автомобил.
От показанията на св.М. А. /делинквент/ се установява, че при приближаване на Т-
образното кръстовище, се разминал с автомобил-„баничарка“ , след което пострадалата
внезапно изскочила пред автомобила му , който се движел с около 40 км.ч. Реагирал като
внезапно като задействал спирачката и навил волана в дясно и се ударил в паркиран
автомобил. Ударил пострадалата с предна лява част на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с
чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които
противоправно и виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме,
че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между
тях.
Произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил В.Б.К., който е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 и 21, ал. 1 от ЗДвП, а също чл. 5, ал. 2, т. 1,
предвиждаща, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства и чл.116 ЗДвП, която го е задължавала да бъде с
повишено внимание спрямо пешеходците.
Горните текстове , а също и чл.47 ЗДвП го задължават при приближаване на
кръстовище и липса на видимост в съседните ленти за движение да подходи внимателно с
оглед риска от пресичащи пешеходци,особено при паркирани в крайните ленти автомобили.
Въпреки горното водачът се е движил със скорост с 3 км.ч. над позволената въобще за
градски условия, а и с такава,която очевидно не е била съобразена с конкретната
4
обстановка.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното деяние.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца не е прието от съда,тъй като е направено след срока по чл.131 ГПК. Въпреки това
следва да се отбележи,че доколкото пострадалата се е движела по пътя в зона мислено
продължение на левия тротоар на ул. „д-р Н.Н.“, то тя е имала предимство пред автомобила.
Съдът не кредитира показанията на св.А.,че не е могъл да види пешеходката,поради
преминаващ насреща автомобил.Тези показания са защитна позиция на шофьора,но не
кореспондират с други доказателства по делото. Според съда при движение с подходяща за
мястото скорост в светлата част на денонощието и при внимателно следене на пътната
обстановка водачът не би могъл да не забележи двете жени пресичащи пътното платно с по
две ленти за движение във всяка посока,още повече,че това се е случило на самото
кръстовище.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за обезщетяването
на претърпени неимуществени и имуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Размера на неимуществените следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52
ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът взема пред вид характера и степента на увреждането, претърпените силни болки и
страдания в непосредствено след злополуката и продължилите такива включително и
неудобства поне три месеца,както и претърпените три операции.Следва да се отчете
факта,че възстановителния период е продължил повече от година и също е бил свързан с
болки и неудобства,особено при провежданата рехабилитация. Факт е,че пострадалата е със
скъсен десен крак в следствие счупването на таза,което освен неудобство и болка,причинява
на ищцата психически дискомфорт и понижава самочувствието й.Така влияят и белезите по
дясната ръка и десния крак. Не се установиха патологични психологически отклонения,но е
установен факта, че при пътуване с автомобил пострадалата изпитва страхове,които не е
преодоляла.
На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за
неимуществените вреди на ищцата е в размер на 50 000 лв. ,в който размер искът следва да
бъде уважен ведно със законната лихва както е поискано считано от 25.11.2019 г. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от ищцата болки и страдания и тяхната продължителност с висок интензитет
и по-дълга такава с нисък интензитет, липса на пълно възстановяване и наличие на
загрозяващи белези и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Обоснована е и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, доказателства
за които са представени с исковата молба-16 броя фактури и касови бонове за плащанията
по тях. Искът за сумата от 4610.60 лв. е основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
5
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото съобразно представения списък 6235 лв.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно с оглед
цената на иска , фактическата и правна сложност на делото и проведените заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, с ЕИК: **** да заплати на Ю. В. Д. с ЕГН:**********
чрез адв. К. П. от Адвокатска колегия гр.Перник на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане
настъпило при пътно- транспортно произшествие на 16.10.2019 год., ведно със законната
лихва върху тази сума от 25.11.2019 год. до окончателното й изплащане и имуществени
вреди в размер на сумата от 4610.60 лв.,както и разноски по делото от 6235 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6