№ 1522
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508425 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- „ЗАД Д.Б.Ж. и
З.“ АД, с която въззивна жалба се обжалва решение № 20099705 от 19.04.2020
г. постановено по гр.д. № 13245 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 74 с-в, с което
решение е уважен срещу въззивника – ответник иск по чл. 411 КЗ и в негова
тежест са възложени разноските по делото
Излагат се доводи за неправилност на същото, като главните доводи са
във връзка с приетия от СРС механизъм на ПТП и вината за неговото
причиняване. Сочи, че СРС не бил обсъдил събраните пред него
доказателства в тяхната съвкупност. Съдът бил дал вяра на показанията на
свидетеля Д., а тези на свидетеля Х.Х. изобщо не бил обсъдил. Твърди, че
механизма на ПТП останал недоказан. Затова неправилно СРС бил приел за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. Счита, че от
показанията на свидетеля Х. се установило, че водача на учебния автомобил е
нарушил правилата за движение. Сочи, че заключението на вещото лице
сочело два варианта за настъпване на ПТП. Счита, че съпричиняването е при
условията на 50 % виновност на двамата водачи. Освен това СРС допуснал
1
нарушение на процесуалните правила като недопуснал до разпит, посочената
като свидетел в протокола за ПТП- С.Г.. Така СРС бил възпрепятствал
защитата на ответника. Освен това съдът бил изопачил констатациите на
вещото лице досежно размера на обезщетението като приел, че стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил марка „Шкода Ситигоу“ по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2432,36 лв. От отговора
на вещото лице на въпрос № 11 на САТЕ било видно, че стойността възлиза
на 2343 лв. като въззивникът прави уточнение, че това била стойността по
цени на алтернативни доставчици. Счита, че именно по тези цени следва да
бъде определено дължимото обезщетение. Обжалва решението и в частта в
която са присъдени законна лихва и мораторна лихва за периода от 03.02.2020
г. до 09.03.2020 г.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенцията на ищеца по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- ЗАД
„Б.В. И.Г.“ АД, в който отговор се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения
при допускане и обсъждане на доказателствата. Сочи, че протокола за ПТП
бил подписан и от двамата водачи; в същият била обективирана схема за
ПТП. От тази схема се установявало, че водача на товарния автомобил марка
„Форд Транзит“ е предприел маневра десен завой при наличие на знак „стоп“
и ПТП е настъпило в лентата за движение на лек автомобил „Шкода
Ситигоу“, който видно от схемата се бил движел в права посока. В графа 12
било отбелязано, че водачът на товарния автомобил не е спазил знака за
предимство, което кореспондирало и с начертания знак в схемата. Затова
възражението на ответника за съпричиняване било неоснователно. Противно
на соченото от въззивника, СРС бил обсъдил показанията на свидетеля Х.. От
същите ставало ясно, че водача Х. не е спрял на знака „Стоп“ като обяснил
това, че от другия водач бил подаден заблуждаващ светлинен сигнал. Дори
такъв сигнал да бил подаден, то това не освобождавало водача да спре и да
предостави предимство на движещия се по път с предимство участник в
движението- в случая учебния автомобил. Неспазването на знака „Стоп“
2
водело до извод за противоправно поведение на водача Х.. Неоснователни
били и доводите на въззивника във връзка с посочения от вещото лице
механизъм на ПТП- в отговора на задача първа вещото лице инж. Й. бил
описал механизма на ПТП като приел, че причина за настъпването на ПТП е
неспазването на пътен знак Б 2 от водача на товарния автомобил „Форд
Транзит“. В отговора на девета задача вещото лице било отговорило
алтернативно относно наличието на съпричиняване в зависимост от това чии
свидетелски показания ще бъдат кредитирани. Приел бил, че съпричиняване
щяло да е налице, ако се кредитират показанията на свидетеля Х.. Ако се
приемели показанията на свидетеля Д., че заблуждаващ светлинен сигнал не е
бил подаден, то въпросът за съпричиняване изобщо не стоял. Счита, че следва
да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д., които съответствали на
отразеното в ПТП. Свидетелят Д. не бил водач на МПС по време на ПТП, но
бил участник в професионалното му качество на инструктор, провеждащ
обучение. Водачът Х. бил нарушил правилата за движение и логично било да
се опитва да оневини своето противоправно поведение. Освен това
показанията му не се подкрепяли с останалите доказателства. Претендират се
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 23. 04.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 07.05.2021 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
3
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото са доказани предпоставките на чл.411, ал.1 КЗ. Относно механизма на
ПТП съдът се е позовал на двустранно подписания протокол за ПТП,
заключението на САТЕ, както и показанията на разпитаните свидетели. По
отношение на вината за ПТП е приел, че същата е на водача на товарния
автомобил за който била сключена ГО с ответника, а именно- в рамките на
регулирано с вертикална и хоризонтална пътна маркировка кръстовище,
водачът на товарния автомобил не спрял при наличие на пътен знак „Б2-спри,
пропусни движещите се с предимство!“ при което е реализирал ПТП с
движещия се в лявата пътна лента от две ленти за движение в една посока
учебен автомобил „Шкода Ситигоу“. Възражението за съпричиняване СРС е
приел за неоснователно, на първо място, тъй като не се установило по
категоричен начин наличието на поведение на управлявалия учебния
автомобил, което да доведе в заблуда водача на товарния автомобил. С оглед
поставения знак „Б2“ водачът на товарния автомобил следвало да спре и след
това да реализира маневрата. Установило се по категоричен начин, че той не е
спрял. Очевидно водачът на товарния автомобил не бил преценил и какъв
заход да направи, тъй като учебния автомобил се е движел в лявата от двете
пътни ленти за движение в една и съща посока. Дори да се приемело, че
учебният автомобил е управляван с включен десен пътепоказател, предвид
наличието на знак „Б2“, повеляващ спиране, водачът на товарния автомобил
следвало да спре, а не предполагайки евентуалните действия на обучаващ се в
учебен автомобил, да се включи директно в движението по път с предимство.
Относно размера на обезщетението СРС се е позовал на заключението на
съдебно-автотехническата екпертиза, съгласно което същият възлизал на
2432,36 лв. В случая се претендирало обезщетение в размер на 2253,11 лв.
Лихвата за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД е присъдена от 03.02.2020 г. като е
прието, че поканата до ответника е достигнало до знанието на последния най-
късно на тази дата. Размерът й е изчислен по реда на чл.162 ГПК – на сумата в
размер на 22,53 лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
4
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Механизмът на ПТП се установява от двустранно-подписания протокол
за ПТП, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото съдебно-автотехническа експертиза. В последната отговорът е даден
по задача първа, а именно: На 26.09.2019 г. около 09.30 ч., товарен автомобил
„Форд Транзит“ с рег.№ ******* се движи по ул.“Станционна“ и на
кръстовището с бул.“Д-р Н.В.“ при наличие на пътен знак Б-2, водачът
предприема маневра за десен завой като не пропуска и реализира ПТП с
движещия се с предимство по бул.“Д-р Н.В.“, в лявата пътна лента с посока
„Автогара“, лек автомобил марка „Шкода Ситигоу“, рег.№ *******.
Горния механизъм съответства на отразената схема в протокола за
ПТП, както и на показанията на свидетеля Д..
Видно от отразеното в т.12 от двустранно-подписания протокол за
ПТП, т.17 изрично е отразено „неспазване на знак за предимство“ по
отношение на водач „А“ – Х.Х.. Същият в т.14 „Забележка“ на протокола за
ПТП е отбелязал изрично: „Аз съм виновен“. При положение, че се касае до
двустранно-съставен и подписан от участниците в ПТП, протокол, то
отразеното от водача на товарното МПС в т.14 представлява своеобразно
признание, че ПТП е реализирано по причина на негово противоправно
поведение.
Видно от разпита по делегация, извършен от Районен съд, гр.Габрово,
5
свидетелят Х. не е твърдял да е спрял на знака „Стоп“ какъвто се установява
/отговор на задача 4 от заключението на САТЕ, л.86/, а и не се спори по
делото, че е бил поставен „на кръстовището със светофарите за автогарата“,
както самия Х. сочи в показанията си.
Въззивната инстанция намира, че заявеното от свидетеля Х. при разпита
му по делегация за подаден „заблуждаващ сигнал“ от страна на водача на
учебния автомобил, представлява защитна теза на самия свидетел.
Подаването на такъв „заблуждаващ сигнал“ освен, че не се потвърждава от
нито едно от останалите доказателства, събрани по делото, не променя
обстоятелството, че водача Х. не е спрял на знака „Стоп“.
Показанията на свидетеля Д. съответстват на отразения в протокола за
ПТП механизъм, както и на вредите на МПС, застраховано при ищеца. Затова
съдът намира, че правилно са кредитирани от СРС, кредитират се и от
настоящата инстанция.
Действително, ответникът е поискал разпит на свидетелката С.Г. и СРС
е оставил това искане без уважение. Видно от отразеното в съдебния
протокол, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на
13.10.2020 г., ответникът е поискал допускане на свидетеля за
обстоятелството, че водача Х. е спрял на знака „Стоп“ при положение, че
самият водач Х. не твърди такова обстоятелство.
Размерът на вредите по пазарни цени се установява също от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Същите възлизат в
размер на 2432,36 лв. СРС се е съобразил с диспозитивното начало и е
присъдил сумата в размер на 2253,11 лв. При това положение довода на
въззивника, че следвало да се присъди обезщетение в размер на 2343 лв. не е
в негова полза.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
6
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство. Претендира се адв.възнаграждение в размер
на 1328, 40 лв. с включен ДДС. По делото, обаче, от представената фактура №
948 от 26.05.2021 г. се установява, че е платено по настоящето дело
адв.възнаграждение в размер на 390 лв. без ДДС. При съобразяване с
приетото в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на разноските във
въззивното производство, следва да бъде присъдена сумата в размер на 390
лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20099705 от 19.04.2020 г. постановено по гр.д.
№ 13245 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 74 с-в, изцяло.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Д.“, бул.“*******, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Б.В. И.Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******- адв.З.К., сумата в размер
на 390 лв.- разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7