Разпореждане по дело №447/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 117/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 63/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за установено по отношение на С. Е., Е. В., Ш. Е. и Х. Ч., всички граждани на Р Т., гр. Б., с адрес за призоваване в Р Б.- Ф. Ю. М., с. Ч. н., общ. Ч., обл. К., че М. С. В. от с. Р., общ. К., М. В. П. от гр. К., П. В. П. от гр. К., К. В. И. от гр. К., Д. В. П. от гр. К. и П. В. П. от с. Р., общ. К., всички с адрес за призоваване гр. К., бул. „Б. *, . *, са собственици на поземлен имот с идентификатор 40909.114.940 с площ 833 кв.м. /стар идентификатор пл. сн. № 6525, кв.226, парцел III /по кадастралната карта на гр. Кърджали, одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, при граници: имоти 40909.114.937, 40909.114.939, 40909.114.273, 40909.114.268, 40909.114.941, 40909.114.262, на основание решение № 5976/09.11.2009 г. на ОСЗ- гр. Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. К. като Н. С. Е. от гр. К. е осъден да предаде на М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П. владението на същия поземлен имот. С решението са присъдени разноски по делото и съдът е дал на ищците 6- месечен срок от влизане в сила на решението, в който да извършат отбелязване на решението в Агенция по вписванията- Служба по вписванията- Кърджали.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите С. Е., Е. В., Ш. Е., Х. Ч. и Н. С. Е., които го атакуват като недопустимо и неправилно. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за недопустимост на решението и алтернативно- че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Установителните искове по чл. 124 от ГПК по отношение на процесния имот били недопустими, тъй като ОбСЗ- Кърджали издала решение № 5678/11.05.2009 г., с което признала и възстановила правото на собственост на наследниците на А. А. С. върху нива от 0.800 дка, находяща се в землището на гр. К., в местността „Ч.”, представляваща имот с кад. № 6525 от КП на града от 2003 г. Въпреки това, по- късно на 09.11.2009 г. издала решение № 5976 в полза на ищците за същия имот. Твърдят, че ОбСЗ- К. е трябвало да откаже възстановяване правото на собственост на ищците и да укаже на същите да предявят иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, т. к. е налице спор за материално право. Решение № 5976/09.11.2009 г. представлявало нищожен административен акт. И тъй като при наличие на спор за материално право е предвиден специален установителен иск с правно основание 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, съдът е приел за разглеждане недопустим иск и се произнесъл с недопустимо решение. Поддържат също, че съдът констатирал, че на 15.01.1997 г. ПК- К. с решение № 1173 отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници за нива от 2.5 дка, находяща се в строителните граници на гр. К., м. „Й. б.”- процесния имот, което било връчено на заявителя- ищец П. П. на 16.01.1997 г. и нямало данни то да е обжалвано по съдебен ред и било влязло в законна сила на 30.01.1997 г., но съдът не зачел действието му, поради това, че в него не били изписани имената на член на ПК и не е било подписано от него. Позовавайки се на действащата към 15.01.1997 г. редакция на чл. 60 ал. 1 и 4 от ППЗСПЗЗ, съдът приел, че решението не е постановено от надлежен състав на ПК и същата не се е произнесла с валидно решение, който извод не намирал опора в закона. Съдът упражнил косвен съдебен контрол, без да бил сезиран от ответниците по делото, както и при липса на предпоставки за това. Съдебната практика наложила, при разрешаване на спор по чл. 108 ЗС, съдът да може да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с което е възстановено правото на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ, но при условие, че в производството, в което решението било постановено, лицето, на което това решение се противопоставя, не е участвало. Решение № 1173/15.01.1997 г. на ПК- К. не се противопоставя на ответниците, които не участвали в административното производство, а те се ползвали от доказателствената му сила. То било постановено по отношение на ищците, които са участвали в административното производство по издаването му, в качеството на наследници на В. П. В., били надлежно уведомени на 16.01.1997 г. и не са го обжалвали. Дори и да се приемело, че в случая съдът е имал основание да упражни косвен съдебен контрол, жалбодателите считат, че било без значение дали решението на ПК е подписано от останалите членове на комисията или от различни членове, защото представлявало индивидуален административен акт, който имал конститутивно действие относно възникване на вещните права върху обособен обект на реституция. Компетентна да го издаде била ПК, действаща като колективен орган, съгласно чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Тъй като в правилника и в ЗСПЗЗ не било посочено, че решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то се прилагал субсидиарно ЗАП (отм.), който изисквал за действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган, полагане на подпис от председател и секретар. С разпоредбата на чл. 60а. /ДВ бр. 31/2003 г./ се въвело законово изискване кой следва да подписва решенията на ОСЗ. Сочи се в жалбата, че решенията на ПК по чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ са стабилни административни актове и те не могат сами да ги отменят. Решение № 5976/09.11.2009 г. на ОСЗ- Кърджали, с което административният орган се е произнесъл повторно по отношение на същия имот в противоположен смисъл, представлявал нищожен административен акт, постановен при липса на правомощие, за което ответниците поискали съдът, по пътя на косвения съдебен контрол, да прогласи нищожността му, което той не сторил. Молят, да се постанови решение, с което да се обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, и алтернативно- да се отмени като неправилно, да се прогласи нищожността на решение № 5976/09.11.2009 г. на ОСЗ- Кърджали и да се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се потвърди атакуваното решение. В писмена защита излагат подробни съображения. Претендират разноски.

Въззивнят съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред първноинстанционният съд е предявен иск на основание чл. 108 от ЗС срещу първия ответник и иск на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу останалите ответници.

Ищците М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П., твърдят в исковата молба, че като наследници на В. П. В., бивш жител на гр. К., подали заявление за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, по което ОС "З."- К. с решение № 5976/09.11.2009 г. им възстановила правото на собственост върху нива от 0.832 дка, в землището на гр. К., в м. „Й. б., представляваща имот с номер 40909.114.940. Въз основа на решението поискали и издаване на заповед по чл. 16 ал. 5 от ЗУТ, но били уведомени, че имотът е частна собственост на наследниците на А. А. С., в полза на които била издадена заповед по чл. 16 ал. 5 от ЗУТ. Тази заповед била незаконосъобразна, тъй като съгласно влезлия в сила ПУП- План за регулация и застрояване на кв. „В.- II част, одобрен с решение на Общински съвет- Кърджали от 2006 г., имотът бил отреден за наследниците на В. П. В.. Твърдят, че на 09.11.2009 г. имотът бил продаден от последните четирима ответници на първия ответник Н. С. Е., който не придобил имота, тъй като го закупил от несобственици. Искането е, след като съдът упражни косвен съдебен контрол върху законосъобразността на заповедта по чл. 16 ал. 5 от ЗУТ на К. на О. К., издадена в полза на наследниците на А. А. С., и като установи, че ищците са собственици на недвижимия имот, ответника Н. С. Е. да бъде осъден да им предаде владението върху имота на основание чл. 108 от ЗС и да признае за установено по отношение на останалите ответници, че ищците са собственици на имота, и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени нотариалния акт за договор за продажба, сключен между ответниците

От фактическа страна се установява следното:

Ищците са наследници на В. П. В., бивш жител на с. Р., общ. К., роден на **.**.**** г., починал на 10.07.1988 г., като М. С. В. е негова съпруга, а останалите ищци- негови деца.

Преписка с вх. № 4549А/02.06.1992 г. на ПК- К. била образувана по заявление на П. В. П. като наследник на Вълко П. В. за възстановяване на ниви с обща площ 17.10 дка, съгласно доказателства за собственост- емлячен регистър от 1949 г., находящи в землище на гр. К., в местности и площи, както следва: в м. „Й. б.” 2.50 дка, три ниви в м. „Х. А.” от 1.50 дка, 3 дка и 3.30 дка и в м. „М. е.” 6.80 дка. С решение № 75/28.12.1992 г. ПК- К. отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници за нива от 2.5 дка в м. „Й. б.”, в строителните граници на гр. К. и за нива от 3.300 дка, в строителните граници на гр. К. в м. „Х. а.”, което не било постановено от надлежен състав и не било подписано от един от членовете на комисията. Било изготвено уведомление до заявителя П. във връзка с протоколно решение № 75/28.12.1992 г., но няма данни същото да му е било връчено.

С решение № 1173/15.01.1997 г. ПК- К. отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници за нива от 2.5 дка, находяща се в строителните граници на гр. К., м. „Й. б.”, на нива от 1.5 дка в землището на гр. К., м. „Х. а.”, и на нива от 3.3 дка, находяща се в строителните граници на гр. К., м. „Х. а.”, както и на нива от 1.050 дка в землището на гр. К., м. „Х. а.”, до представяне на удостоверение и скица от ТС. Решението било връчено на заявителя на 16.01.1997 г. и няма данни да е обжалвано по съдебен ред. И това решение не било постановено от надлежен състав, не били изписани имената на първия член на ПК и не било подписано от такъв член.

На 04.10.1999 г. до заявителя било изпратено увÕдомление, че комисията отказва да се произнесе за имот в м. „Х. а.” 1.5 дка, 1.050 дка и 3.3 дка, и за имот в м. „Й. б.” 2.5 дка в землище гр. К., с указание на основание чл. 11 ал. 1 от ППЗСПЗЗ да представи удостоверение от ТС- К. по чл. 13 ал. 4 и чл. 13а. В уведомлението било посочено, че отказът е въз основа на решение № 1946/26.08.1999 г., което не е налично в преписката. Същото се намира в друга преписка по делото, изискана от О. К. и представлява протокол № 1946/26.08.1999 г. на ОСЗГ- К. за отказ на комисията да се произнесе, който не е подписан от никой от членовете на комисията. Уведомлението било връчено на заявителя на 13.10.1999 г.

С решение № 2266/18.05.2000 г. ПК- Кърджали признала и възстановила правото на собственост на наследниците на В. П. В. в стари реални граници на нива от 5.300 дка в м. „М. Е.” и нива от 1 дка в м. „Й. б.”. В решението са посочени имената на председател, секретар и на шест члена на комисията, като двама от тях не са го подписали и било връчено на заявителя.

На 22.12.2004 г. по молба на П. В., ТС на О. К. издала удостоверение по чл. 13 ал. 3 от ППЗСПЗЗС, в уверение на това, че бивш имот с пл. сн. № 1814 по плана на имотите, одобрен със заповед № 671/07.11.2000 г. в разписния списък, е записан на В. П., А. Д., С. П. и Общинско, частично застроен със сграда от трети лица, при спазване на всички нормативни изисквания по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, и по графични данни съдържа 8.084 кв.м., от които могат да бъдат възстановени 832 кв. м. и била издадена скица № 2312.

На 16.05.2006 г. ОСЗГ- К. уведомила П. В., че за имот № 1814, комисията ще се произнесе след изработване на помощен план и представяне на удостоверение и скица за индивидуализираните имоти на собствениците.

С писмо до П. П. от 16.05.2006 г. кметът на О. К. го уведомил, че комисията за разглеждане на възраженията с решение № ІІІ.16 от протокол № 2/24.02.2000 г., не е уважила възражението му поради липса на данни за границите на отделните имоти, площта и точното им местоположение, и при липса на доказателства за делба на имот с пл. сн. № 1814, молбата не можело да бъде удовлетворена. С писмо от 09.06.2006 г. кметът на О. К. уведомил същия, че О. К. издала скица изх. № 1576/2000 г. и удостоверение изх. № 3057/04.01.2001 г., каквито няма по делото, както и, че законов ред за делба на имоти преди постановяване на решение по чл. 11 ал. 1 от ППЗСПЗЗ на ОС „ЗГ" гр. К., няма. Било предприето изработване на помощен план съгласно чл. 13а от ППЗСПЗЗ по молба на П. В. П.. Видно от Протокол от 19.02.2008 г. комисия, назначена от кмета на О. К., върнала помощния план за имот № 1814 по помощния план на кв. „В., като неотговарящ на техническите изисквания за изработване и условия за приемане и контрол на помощните планове по чл.13а ал. 1, с указания за доокомплектоване. С протокол № 2/19.03.2009 г., комисия, назначена от кмета на Община К., приела помощен план на бивши имоти в м. „Й. б.”- 1500 кв.м., собственост на наследници на В. П. В. по протокол № 1946/26.08.1999 г. на ОСЗ- К. и м. „Г. б.”- 3252 кв.м. по протокол № 1946/26.08.1999 г. на ОСЗ- К., собственост на наследници на А. П. Д., в съсобственост с О. К. и С. П., представляващи имот 1814 по помощния план на кв. „В.- ІІ част. С протокол от 18.05.2009 г., ТС на Община К. определила застроената част на имот № 1814 по помощния план на гр. К. кв. „В.- II част, собственост на наследници на В. П., наследници на Апостол Д., наследници на С. П. и О. К.. От имота били образувани четири имота, и всеки от тях в разписния лист бил записан на собственик- имот с пл.сн. № 1 с площ 1323 кв.м.- на О. К., имот с пл. сн. № 2площ 1145 кв.м.- на наследници на С. П., имот с пл.сн. № 3 с площ 2309 кв.м.- на наследници на В. П. В. и имот с пл.сн. № 4 от 3555 кв.м. на наследници на А. П. Д., като имоти с пл.сн. № 1, 2 и 4 били изцяло застроени, а имот с пл.сн. № 3- частично с площ от 832 кв.м. не бил застроен, а останалата част- застроена.

Със заповед № 1618/08.09.2009 г., на основание чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно определяне на застроената част, по помощния план на К. кв. „В.- ІІ част, приет с протокол № 2/19.03.2009 г., кметът на О. К. одобрил решение от протокол на ТС на О. К. от 18.05.2009 г. относно имот с пл.сн. № З /част от имот № 1814/, с площ 2309 кв.м., в м. „Й. б.”, записан в разписния лист към помощния план на гр. К, кв. „В. ІІ част на наследници на В. П. В.- Част от бившия имот /идентичен по местоположение с имот с ид. 40909.114.940 по одобрената кадастрална карта на гр. Кърджали с площ 0.832 кв.м. не е застроен и останалата част от бившия имот с площ 1477 кв.м.- застроен поради реализирани мероприятия по действащия кадастрален и регулационен план.

На 05.11.2009 г. ТС при Общината издала по искане на П. В. удостоверение по чл. 13 ал. 5 от ППЗСПЗЗ, че в кадастралната карта на гр. К., м. „Й. б.”, одобрена 2006 г., е нанесен бивш имот с идентификатор 940 от кадастрален район № 114, записан в регистъра на бившите имоти на наследници на В. П. В., с площ 2309 кв.м., от които 832 кв.м. не са застроени и 1477 кв.м.- застроени. Към удостоверението е издадена скица КР-СС-826 на имота, в която е посочено изработването на помощен план с протокол от 18.05.2009 г. и заповед № 1618/08.09.2009 г. на кмета на Община К. по чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

С решение № 5976/09.11.2009 г. ОСЗ- К. признала правото на собственост на нива от 2.309 дка в землището на гр. К., в м. „Й. б.”, имот № 40909, парцел № 114.940 от кадастрален план изработен 2009 г. при граници: изток- алея, юг- скат и път за гр. С., север- общ. място, установен с емлячен регистър 1949 г. и е възстановена част от него с площ от 0.832 кв.м. Решението било връчено на заявителя на 02.12.2009 г. За попълване на така възстановения имот в кадастралната карта и определяне на окончателния му идентификатор по молба на П. В. и за издаване на заповед по чл. 16 ал. 5 от ЗУТ, с писмо от 18.10.2010 г., кметът на Община К. го уведомил, че УПИ ІІІ- 6525, кв. 226 по плана на кв. „В. ІІ част, по данни от СГКК- гр. К., е частна собственост, налице е спор за материално право, който следва да се реши по съдебен ред.

От скица № 702/16.08.2011 г. на имот № 1814 по Помощния план на кв. „В.- II част, гр. К., одобрен с Протокол № 19/15.12.1999 г. на Комисия, назначена от МРРБ, се установява, че в регистъра към плана, имотът е с площ 8084 кв. м. и е записан на Община К., В. П., А. Д.и С. П.. От скица № 701/16.08.2011 г. се установява, че имот № 1814 по плана на имотите към Помощния план на кв. „В. ІІ част, гр. К., е записан на същите лица с площ по графични данни 831.93 кв.м.

Ответниците по иска С. Е., Х. Ч., Ш. Е. и Е. В. пропуснали срока за възстановяване на земеделски земи по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ и по реда на чл. 11 ал. 2 чрез ответника С. Е. през 2006 г. завели иск. С решение № 25/27.12.2006 г. по гр. д. № 1074/2006 г. на РС- К. било признато за установено по отношение на ОСЗГ- Кърджали, че наследниците на А. А.С. имат право да възстановят собственост върху 20.7 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр. К. Заявление до ОСЗГ- К. било подадено на 09.02.2007 г. С решение № 5678/11.05.2009 г. на ОСЗ- Кърджали било признато право на собственост на наследниците на А. А. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в землището на гр. К. и възстановено правото на собственост на нива от 0.800 дка, находяща се в землището на гр. К., м. „Ч.”, имот № 6525 от кадастрален план изработен 2003 г., на основание представено удостоверение № КР-СС-329/1/29.04.2009 г. и скица № КР-СС329/1/, издадени от О. К. от кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед № 300-4-46/26.09.2003 г. на ИД на АК. Представеното удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4 от ППЗСПЗЗ не съдържат всички предвидени в закона реквизити- не е посочено въз основа на кое решение на ТС, одобрено с влязла в сила заповед на кмета, е издадено същото, респ. същите не са издадени надлежно.

От заключението на съдебно- техническата експертиза, която съдът приема, се установява, че ПУП- План за регулация и застрояване на кв. „В. ІІ част е влязъл в сила на 20.05.2006 г. и УПИ ІІІ- 6525, кв. 226 с площ 833.02 кв.м., с идентификатор 40909.114.940 по кадастралната карта на гр. Кърджали, съгласно този ПУП, е записан на наследници на А. А. С., а понастоящем на Н. С. Е., като в регистрите на имотите в О. К., в т. ч. Водния синдикат и по помощния план от 2000 г., част от бившия имот № 1814 е записан на Община, насл. на В. П., насл. на А. Д. и насл. на С. П.. Вещото лице сочи, че при приемане на ПУП се отреждат парцели за имоти, без за парцелите да фигурират имената на собствениците и за установяване кога наследниците на А. С. са записани като собственици, е необходимо проследяване на разписния лист.

С оглед изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е основателен и доказан. Съображенията на съда са следните: Попълването на възстановения имот от 0.832 дка по реда на чл. 16 ал. 5 от ЗУТ, било отказано от кмета на О. К., поради наличие на спор за материално право и съдът е сезиран с искането за разрешаване на този спор. Наличието на валидно позитивно решение за реституция на бивш земеделски имот, придружено със скица и удостоверение от ТСУ, е достатъчно, за да се приеме, че е налице имот, който е годен обект за съдебна защита по предявен иск за принадлежността на правото, което е оспорено в производство по попълване на кадастралната основа. За да приеме искът за основателен, съдът отчете, че решение № 75/28.12.1992 г. на ПК- К., не е било постановено от надлежен състав, не е било подписано от един от членовете и не е произвело валидно действие, а и уведомлението не било връчено на адресата. Решение № 1173/15.01.1997 г., с което ПК- К. отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници за ниви, находящи се в строителните граници на гр. К., до представяне на удостоверение и скица от ТС, също не било постановено от надлежен състав, не били изписани имената на първия член на комисията и не било подписано от такъв член. А съгласно действащата към 28.12.1992 г. и към 15.01.1997 г. редакция на чл. 60 ал. 1 и 4 от ППЗСПЗЗ, ПК се образуват при общинските съвети и се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, а двете описани по- горе решения, не са постановени от такъв състав. Поради това, съдът не зачита действието им и приема, че към 1997 г., ПК не се е произнесла с валидно решение по подаденото от ищците заявление по ЗСПЗЗ, а за имота в м. „Й. б.” е указала представяне на удостоверение и скица от ТС. Освен това, и двете решения са постановени без да е приложено удостоверение от ТС на Общината по чл. 13 ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като ПК е била задължена да укаже на заявителя да представи такова удостоверение, респ. служебно да изиска такова, а с редакцията на чл. 13 ал. 4 от ППЗСПЗЗ- ДВ бр. 48/1995 г. било въведено представянето и на скица от ТС на Общината. Освен това, ОСЗ не може да се самосезира и да изменя собствените си решения, освен при наличието на хипотезите на чл. 14 ал. 6 и 7 от ЗСПЗЗ, но в случая, до постановяване на решението относно ищците, с което им е възстановен спорния имот, службата не е постановила валидно решение, което да е породило действие, поради което с решение № 5976/09.11.2009 г., същата не е изменила вече постановено свое решение. Поради това, съдът не приема възражението на ответниците, че следвало да бъде зачетено действието на решение № 1173/15.01.1997 г. на ПК- Кърджали, с което на ищците било отказано възстановяване правото на собственост върху процесния имот, като стабилен административен акт, влязъл в законна сила и че последвалите втори решения били нищожни като постановени при липса на правомощие. В тази връзка и довода на жалбодателите, че с решение № 5976/09.11.2009 г. на ОС „3"- К., административният орган се е произнесъл повторно по отношение на същия имот в противоположен смисъл и като такъв представлява нищожен административен акт, постановен при липса на правомощие, за което ответниците направили възражение и поискали съдът, по пътя на косвения съдебен контрол, да прогласи нищожността му, е несъстоятелен. Неоснователно е и възражението на ответниците, че преди реституиране на имота, била извършена делба. Идентифицирането на границите на бившите имоти, е извършено по предвидения в закона ред чрез изработване на помощен план и обстоятелството, че в имот № 1814 били нанесени попадащите в очертанията му бивши имоти, не води до извод за делба на имота. А във връзка с изпратеното на 04.10.1999 г. до заявителя уведомление, че комисията отказва да се произнесе за имот в м. „Х. а.” 1.5 дка, 1.050 дка и 3.3 дка, и за имот в м. „Й. б.” 2.5 дка в землище гр. К., с указание на основание чл. 11 ал. 1 от ППЗСПЗЗ да се представи удостоверение от ТС по чл. 13 ал. 4 и чл. 13а, като е посочено, че отказът е въз основа на решение № 1946/26.08.1999 г., което не е налично в преписката, следва да се посочи, че то е налично в друга преписка и представлява протокол № 1946/26.08.1999 г. на ОСЗГ гр. К. за отказ на комисията да се произнесе, който не е подписан от никой от членовете на комисията.

В помощния план имот с № 1814 бил записан на няколко собственика, без данни за границите на имотите на бившите собственици и бил изработен помощен план за имота, чрез който се идентифицират границите на бившите имоти. Допълнен бил и разписния списък на плана на бившите имоти, и след решение на ТС на общината за определяне на застроената площ, одобрено със заповед на кмета, били издадени удостоверение и скица, и ОСЗ постановила решението си. И тъй като производството по чл. 11, чл. 13 ал. 4, 5, 6 и 7 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ има за цел да се установят точните кадастрални граници на поземления имот, размера на застроената част с решение на ТС при Общината, което се одобрява със заповед на кмета, след което се издават удостоверение и скица, и след това ОСЗ постановява решението си за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, следва да се посочи, че в удостоверението и скицата в преписката на ответниците, липсва посочване въз основа на кое решение на ТС, одобрено с влязла в сила заповед на кмета, е издадено същото, каквито доказателства обаче за ищците са налице. Поради това съдът приема, че удостоверението за ответниците, е издадено без да е проведена надлежна процедура. След като тя не е спазена, удостоверението няма материална доказателствена сила и решението за реституция не е издадено надлежно съгласно изискванията на Закона. Освен това, в одобрения план на имотите от 2000 г., няма данни имот № 1814 или част от него по регистъра, да е записан на А. А. С. В извлечението от разписния списък липсва записване на А. А. и за имот, съседен на имот № 1814. Поради това, съдът приема, че не са били налице изискванията на закона за възстановяване на този имот на наследниците на А. С. И тъй като заповед № 825/14.05.2009 г. на кмета на К., с която на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 16 ал. 5 от ЗУТ и въз основа на влязъл в сила ПУП- план за регулация и застрояване на кв. „В. ІІ част, одобрен 2006 г., е наредено наследниците на А. А. С. да придобият право на собственост при условията на чл. 16 ал. 5 от ЗУТ върху недвижими имоти, вкл. върху УПИ III- 6525, кв. 226 с площ 833.02 кв.м. с идентификатор 40909.114.940 като бъдат вписани като собственици в регистъра към кадастралната карта на гр. К., е издадена въз основа на решение на ОСЗ, което е издадено в нарушение на закона, без надлежно проведена процедура за възстановяване на имот в строителните граници, съдът приема, че правата по незаконосъобразното решение не могат да се противопоставят на ищците. С оглед на изложеното съдът приема, че предявения установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК като основателен следва да бъде уважен. Ищците са установили правопораждащите правото им на собственост факти с решение на ОСЗ- К., издадено при спазване изискванията на закона. При ответниците по иска, възстановяването на правото на собственост е без надлежно издадено решение на ТС и заповед на кмета за одобряването му. И след като ответниците не са придобили правото на собственост, не са могли да го прехвърлят на ответника Н. С. с договор за продажба, сключен с н. акт № 52/2011 г., д. № 477/2009 г. на нотариус Д. Г. с район на действие РС- К.. Поради това Н. С. следва да бъде осъден да предаде владението на имота на основание чл. 108 от ЗС, а спрямо останалите ответници следва да се признае за установено, че ищците са собственици на имота. Относно искането за отменяване на нотариалния акт за продажба, следва да се посочи, че съгласно чл. 537 ал. 2 от ГПК, когато охранителният акт засяга права на трети лица, същият се отменя или изменя от съда, при положителен изход на предявения от третите лица иск. Сключеният договор не представлява такъв акт, а е акт за сделка, която е действителна между ответниците, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но е непротивопоставима на действителния собственик- трето лице по сделката. Легитимиращият ефект на договора за продажба, отпада спрямо третите лица- ищците, с решението при успешно проведен иск за собственост, с оглед вписването на исковата молба, като на основание чл. 115 от ЗС, на отбелязване подлежи и съдебното решение.

Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите му.

При този изход на делото и тъй като всеки един от ответниците по жалбата е направил разноски за адвокат, следва жалбодателите да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата разноските за тази инстанция в размер от по 600 лв. за всеки, представляващи възнаграждение за адвокат.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 63/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА С. Е., гражданин на Р Т., гр. Б., общ. Й., М. м., Й. с. № *А, Е. В., гражданин на Р Т., гр. Б., общ. Й., М. м., Й. с. № *А, Ш. Е., гражданин на Р Т., гр. Б., общ. Й., М. м., Й. с. № *А и Х. Ч., гражданин на Р Т., гр. Б., общ. О., Х. И. м., К. Ш. д., Т. с. № *, с адрес за призоваване в Р Б.- Ф. Ю. М., с. Ч. н., общ. Ч., обл. К. да заплатят на М. С. В. с ЕГН *, с. Р., общ. К., ул. „В. Л. № 4, М. В. П. с ЕГН *, гр. К., бул. „Б. 8. бл. „Р.”, . *, ап. *, П. В. П. с ЕГН *, гр. К., бул. „Б. *. бл. „*. вх. *, . *, ап. *, К. В. И. с ЕГН *, гр. К., ул. „Б. *, вх. *, ап. *, Д. В. П. с ЕГН *, гр. ., кв. „В.”- *, бл. *, . *, ап. * и П. В. П. с ЕГН *, с. Р., общ. К., ул. „В. Л. 4, всички с адрес за призоваване гр. К., бул. „Б. *, . 1 сумата от по 600 лв. на всеки един, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/