№ 26
гр. 1000 София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Н. Кацарска Пантева
Членове:Нели Б. Алексиева
Диляна Г. Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Н. Кацарска Пантева Въззивно
гражданско дело № 20211100506382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, с вх.№17996/18.03.2021г. на И.П.П. и Д.И.П. - длъжници по
изпълнително дело № 20208630402248 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, чрез адвокат К.Б., срещу отказа на ЧСИ да намали
размера на определените от съдебния изпълнител разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ и за
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателите изтъкват, че общо събраните такси за
двамата възлизат на 472,50 лв., а задължението по изпълнителния лист е 430,86 лв., Твърдят,
че те са изплатили цялата сума в срока на призовката за доброволно изпълнение, но ЧСИ
бил направил общо 12 справки, за да събере такси по Тарифата, изготвил и връчил общо 8
покани, за да събере такси по т.5 от Тарифата, 7 запора, за да събере такси по т.9. Твърдят и
че е неясно защо разноските по т.31 от Тарифата са начислени, като за първия е 12,20, а за
другия 6,10 лв. Твърдят, че с тези множество безсмислени справки и действия, са
натоварени допълнително с разноски, без да са извършени реални действия по събиране на
вземанията. Оспорва се и размера на приетото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.,
като твърдят, че следвало да се приеме горната граница. Сочат, че пропорционалната такса
съгласно т.27а от тарифата следва да е до 1/10 от вземането, а в техния случай била събрана
общо 102,65 лв., което било над горепосочения размер. Предвид горното претендират да
бъдат редуцирани разноските по изпълнителното дело.
Ответната по жалбата страна –взискателя „Топлофикация София“ ЕАД е получил
препис съгласно съобщението на стр.122 от изпълнително дело и не е подал писмен отговор.
1
ЧСИ С.Х. е депозирала писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за
допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано № 20208630402248 по описа на ЧСИ С.Х. е
образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Б.Ю., от
25.08.2020 г., срещу Д.И.П. и И.П.П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
17.01.2020 г. от Софийски районен съд, 52 състав, по гр. д. № 43540/2014 г. С решението по
посоченото дело длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на „Топлофикация София“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо сумата от 215,43 лв., представляваща съдебни
разноски, а И.П.П. – и сумата от 215,43 лв., съдебни разноски пред първа инстанция., или
общо сумата е 430,86 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено
възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (с посочване на изпълнителен способ - запор върху
банкови сметки и трудови възнаграждения, евентуално опис и оценка на движимите вещи
на длъжниците), частният съдебен изпълнител е упълномощен да събере присъдените в
изпълнителния лист суми и направените по изпълнителното дело разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на делото в размер на 100 лв. и 5
лв. - държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По делото е приложен изпълнителен
лист от 17.01.2020 г., като видно от отбелязването, по него са постъпили суми в размер на
35,49 лв. (29.10.2020 г.) и 395,37 лв. (09.12.2020 г.). Плащането на сумите е видно и от
представените на стр.106 и 107 от изпълнителното дело две преводни нареждания от
09.12.2020г.
С разпореждане от 25.08.2020 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело, разпоредил е
изготвянето на справки от НОИ, ГРАО и НАП, изпращане на съобщения до ТД на НАП и
на покани за доброволно изпълнение, налагането на запори върху банкови сметки, трудово
възнаграждение и пенсия на длъжниците.
По делото са изискани и получени справки за банкови сметки на всеки от
длъжниците (общо 2 броя), справки от НБДН за длъжниците (2 броя), справки за актуално
състояние на всички трудови договори на длъжниците към дата 30.09.2020 г. (2 броя),
справки за доход от пенсия/и и добавка/и от НОИ (2 броя), справки за имущество до ТД
НАП София - град (2 броя), изпратени са уведомления по ДОПК до ТД НАП София - град,
на основание чл. 191, ал. 3 ДОПК за предоставяне на информация има ли започнато
производство по принудително изпълнение или наложени мерки за обезпечаване на
публични вземания срещу длъжниците по делото, техният размер и вида на обезпеченията
(2 броя), както и са изпратени запорни съобщения за наложени запори, съответно до „ДСК“
АД, „Централна кооперативна банка“ АД, 95-то СУ „Професор Иван Шишманов“ и НОИ (4
броя).
До длъжника Д.И.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
2
34784/30.09.2020 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на
сумата от 538,98 лв., от които: 215,43 лв. присъдени разноски, 105 лв. разноски по
изпълнителното дело, 218,55 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2020 г.
Поканата е връчена на длъжника лично срещу подпис на 20.10.2020 г.
До длъжника И.П.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
34798/30.09.2020 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на
сумата от 876,26 лв., от които: 430,86 лв. присъдени разноски, 105 лв. разноски по
изпълнителното дело, 340,40 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.10.2020 г.
Поканата е връчена на адвокат Б., пълномощник на длъжника, на 20.10.2020 г. С жалба с вх.
№ 34797/04.11.2020 г., по която е било образувано ч.гр.д.№13633/2020г. на 2-д състав на
СГС, впоследствие прекратено, длъжниците И.П.П. и Д.И.П. са направили възражение
срещу разноските по изпълнението, обективирани в поканите за доброволно изпълнение. С
молба с вх. № 34798/04.11.2020 г. длъжниците са поискали от ЧСИ незабавно да вдигне
наложените запори, тъй като доброволно са платили задълженията си в срока по чл. 428
ГПК, както и са възразили за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
определено в полза на взискателя, с искане то да бъде намалено до минимума от 50 лв.
съгласно чл. 27 НЗПП. Със съобщение с изх.№42562 от 18.11.2020 г. съдебният изпълнител
се е произнесъл по молбата с вх. № 34798/04.11.2020 г., като е постановил отказ за
намаляване на определения размер на таксите и разноските по изпълнителното дело, вкл. на
юрисконсултското възнаграждение на взискателя в размер на 100 лв. Постановлението е
връчено на длъжниците на 27.11.2020 г., чрез адвокат Б.. След определението на СГС, ЧСИ
отново е изпратил две съобщения до длъжниците съответно с изх.№4964/15.02.2021г. до
И.П. и с изх.№4973/15.02.2021г., които са връчени на 02.03.2021г. чрез адв. Б., след
първоначално залепване на уведомление, с които отново е отказал да намали разпределените
суми за такси и възнаграждение за юрисконсулт, като е описал какво счита, че е дължимо по
съответните точки.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с
които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба
даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които
страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в двуседмичен срок от съобщението за извършеното
3
действие. По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата
окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са
определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №
881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение
№ 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе
съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или
намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, а именно в
случая има произнасяне, което даже е двукратно, но доколкото макар да е имало такова от
18.11.2020г., СГС,2 д състав не е отчел същото, макар да е било факт към момента на
произнасяне на жалбата и да е могъл според настоящия състав да се произнесе по същество,
то след постановяването на определението по ч.гр.д. №13633/2020г., ЧСИ е повторил
произнасянето си и жалбата е подадена в срок срещу този отказ. Предвид горното съдът
намира, че частната жалба е процесуално допустима, насочена е срещу акт на ЧСИ, с който
е отказал да намали приетото възнаграждение и е подадена в срок от акта, съобщен на
02.03.2021г., поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е
налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на
чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е
дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на
длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки.
Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото
основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни
способи, които не са приложени. Законодателят не е предвидил хипотеза, при която при
плащане в срока за доброволно изпълнение по връчената покана, длъжникът се освобождава
и не дължи разноски. Налице е и съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК в този смисъл,
която настоящия състав споделя, а именно решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010
г. и мн.др., съгласно което "длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство, само ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга преди това". В случая плащането е след образуване на изпълнителното дело и
връчване на ПДИ, а не преди това, поради което се дължат разноски. Предвид горното
всички доводи на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.
По размера и възраженията за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира следното: В случая молбата е подадена от юрисконсулт и е поискано
присъждане на възнаграждение в размер на 100 лв., което съдебният изпълнител е уважил.
Съдът намира, че това му разпореждане е законосъобразно и сумата не следва да бъде
намалявана. В разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за правна помощ е предвидено
възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 50 до 100 лв.,т.е. приетата сума
4
е в рамките на законоустановения размер. Не се установява и единственото изпълнително
действие да е подаване на молбата, тъй като в нея има искане за изпълнително действие,
независимо от възлагането. Както е предвидено в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ и издадена въз основа на тази разпоредба наредба на
Министерския съвет. За разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското не
почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК
производство да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в
съответното производство. Когато това възнаграждение е определено в рамките на
заложените размери, в случая от 50 до 100 лв., се касае за въпрос на преценка от страна на
органа, но след като не надвишава определения в закона размер от 100 лв., то не може да се
приеме, че е незаконосъобразно. Конкретната преценка е на съответния орган и когато тя е в
рамките на посочените суми не нарушава принципа на законосъобразност. В случая не е
определено възнаграждение, което да надхвърля размера на по чл. 27 от НЗПП, за да се
приеме, че определеното е прекомерно. Това, че не е определено в минимума по нормата не
го прави незаконосъобразно, тъй като въпросът е по дискреция и преценка на органа, но
няма основание за отмяната на разпореждането след като възнаграждението е в рамките на
законоустановените параметри. В случая съдът намира, че няма основание за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение, което е прието в размер на сумата от 100 лв., тъй като
същото не е над законоустановения размер по чл. 27 от НЗПП.
По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че пропорционална такса се дължи, тъй като при
изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар.
окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин
съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил
законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са
включени и разноските по изпълнението. Вярно е, че разпоредбата на чл.27а от Тарифата
ограничава размера на таксите до 1/10, но отново следва да се има предвид вземането в
цялост, а не само дължимата по изпълнителния лист. В разпоредбата, на която се позовава
жалбоподателя не е посочено, че се определя таксата върху главницата, а върху вземането. В
случая то включва освен главницата, приетите разноски, като се включва и
юрисконсултското възнаграждение, следователно сумата, върху която е начислена таксата
по т. 27 не е простия сбор на задължението от 430,86 лв., а с включено юрисконсултско
5
възнаграждение и такса 105 лв., или общо 535,86 лв. съдът намира, че върху тази сума
следва да се определи таксата по т.26 от Тарифата и то при съобразяване на разпоредбата на
чл. 27а, а именно таксата не може да е повече от 1/10. Следователно таксата по т.26 общо за
двамата следва да е 53,58 лв., която с начислен ДДС възлиза общо на 64,30лв. Това е
максималния допустим размер на таксата по т.26 от Тарифата, поради което неправилно
ЧСИ е начислил такава за разликата до размер от общо 102,65 лв.
Същевременно в поканите за доброволно изпълнение ЧСИ е включил освен
горепосочените две суми и 340,40 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Същите са
конкретизирани в мотивите към жалбата, като съдът намира, че от всички включени в
списъка безспорно се дължи таксата по т.1 – за образуване на изпълнителното дело, която е
20 лв. или 24 лв. с включен ДДС. Същевременно видно от данните по делото, превод на
сумата от 72,39 лв. през октомври е извършен в резултат на наложения запор на банковата
сметка на И.П. в „ЦКБ“ ЕАД и съгласно писмото от 14.10.2020г. – стр. 40 от делото, и
стр.33, като също в резултат на наложен запор съгласно писмо на Банка ДСК на стр. 38 са
постъпили суми. Следователно два от запорите са свързани със събирането на сумата по
изпълнителното дело, но до този размер следва да бъде редуцирана таксата, а именно два
запора в общ размер на 36 лв. Останалите не са довели до събиране на суми и не следва да
се дължат такси за тези действия по аргумент от чл. 79, ал.1 т.3 от ГПК. Същото важи и за
начислените общо пет такси по т.5 за 120 лв. с ДДС, като съдът намира, че таксата за покана
следва да е една, т.е. се дължи само 24 лв. за всеки длъжник или 48 лв. за двамата. Таксата
по т. 5- за изготвяне и връчване на ПДИ, е една, независимо от това колко на брой опити за
връчване извършва съдебния изпълнител, тъй като тя е и за връчване на ПДИ съгласно т.5,
т.е. независимо от това дали са изпратени една покана или няколко такива. Необосновано е
и защо са начислени такси по т. 31 от Тарифата. Съгласно Тарифата таксата по т.31 е за
допълнителни разноски, каквито са разходите за: получаване на информация и документи,
свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване
на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети
вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и
запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място,
където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно
действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на
пощенски и/или куриерски услуги, като изрично се посочва, че допълнителните разноски са
за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В
случая по конкретното дело няма данни за извършвани такива допълнителни разходи от
ЧСИ, не е налице нито затваряне на помещения, нито охрана, нито вещо лице и пазач или
придвижване, няма и счетоводен документ за заплатени комисионни и/или пощенски и
куриерски услуги в посочения размер. Предвид горното и в тази част разноските следва да
бъдат отменени, като за И.П. тази сума е 12,20 лв., а за Д.П. – 6,10 лв.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че жалбата се явява
6
неоснователна в частта относно приетото юрисконсултско възнаграждение и частично
основателна спрямо част от начислените такси по Тарифата по ЗЧСИ, като следва да бъде
отменена за таксата по т.26 за разликата над сумата от 64,30лв. до общия приет размер от
102,65 лв., таксата по т. 31 от Тарифата да бъде отменена изцяло, а именно И.П. тази сума е
12,20 лв., а за Д.П. – 6,10 лв., таксите по т.5 да бъдат редуцирани по размер на двете връчени
покани общо 48 лв., а не 120 лв. за И.П., включваща 5 такси и 72 лв. – три такси за Д.П.. По
отношение на запорите също таксите следва да бъдат отменени за разликата над 36 лв. до
останалия размер на начислените четири такси по т.9 на И.П. в размер на 72 лв. с ДДС и
три такси в размер на 54 лв. за Д.П..
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба с вх.№17996/18.03.2021г., подадена от И.П.П. и Д.И.П., двамата
със съдебен адрес – гр. София, ул.“****, кант.329 –адв. Кр.Б., отказа на ЧСИ С.Х., рег. №
863 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд да намали размера на
определените разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ, обективиран в съобщения с изх.
№4964/15.02.2021г. до И.П. и с изх.№4973/15.02.2021г. до Д.П., като постановява:
ОТМЕНЯ следните такси - таксата по т. 31 от Тарифата изцяло, а именно И.П. -
12,20 лв., а за Д.П. – 6,10 лв., таксите по т.5 за разликата над 48 лв. до размер от 120 лв. за
И.П., включваща 5 такси и 72 лв. – три такси за Д.П.; таксите по т.9 за разликата над 36 лв.
до останалия размер на начислените четири такси по т.9 на И.П. в размер на 72 лв. с ДДС и
три такси в размер на 54 лв. за Д.П., като НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от Тарифата до общ
размер на сумата от 64,30лв. вместо общия начислен размер от 102,65 лв. за двамата
длъжници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Халаджова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7