РЕШЕНИЕ
№850/18.5.2020г. гр. Пловдив 18.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, IX състав в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 3217 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194,
ал.1, т.1, б.”б” от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-гр. Пловдив, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250,
представлявано от управителя С.Н. срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 278/16.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи такси за водовземане за периоди 2013г.-2017г.
по разрешително за водоползване от подземни води с № 301356
от 16.05.2006г., в общ размер на 174 006,00 лв.-главница, ведно с
дължимите лихви в размер на 61 227,45 лв.
Жалбоподателят „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва
размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяна на
оспорения АУПДВ, алтернативно да бъде изменен същия и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, чрез
процесуален представител - юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Моли за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалвания акт. Претендира
разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима. Процесният административен акт е
връчен на 02.10.2019г., а жалбата е входирана на 10.10.2019г.,
в срока
по чл. 149, ал.1
от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради
следните съображения:
Предмет на
оспорване е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 278/16.09.2019
г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция в „Източнобеломорски район“ (БД
ИБР), с който са установени парични задължения за водовземане
по Разрешително за водоползване от подземни води с №
301356 от 16.05.2006г. в общ размер на 174 006,00 лв.-главница, ведно с
дължимите лихви в размер на 61 227,45 лв.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че е издадено Разрешително за водоползване от подземни води с № 301356 от 16.05.2006г. от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД Пловдив, съгласно което е предоставено
правото на водовземане от подземни води, чрез
тринадесет броя тръбни кладенци, разположени на територията на имоти с №№: **, **,
**, **, **, **, **, **, **, **, **, **, ** и ПС ** в землището на с. Бяла река,
община Първомай, област Пловдив с място на водоползване
- „питейно-битово водоснабдяване" на гр. Първомай, с. Градина и с.
Крушево, община Първомай, област Пловдив, разрешено годишно водно количество – 2 500 000.00
куб.м. Краен срок на действие на разрешителното-12.05.2031г. (л.7).
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително са изпратени писма и са подадени
декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с
писма с вх. № КД-05-805 от 27.01.2017 г. (л.50), №КД-05-1199/30.01.2015г.
(л.57), №КД-05-946/26.01.2016г. (л.63) и №КД-04-1505/30.01.2016.г. (л.80).
С Констативни протоколи №
ПВЗ-015/29.03.2018г., № ПВ1-227/25.08.2017г., № ПВ1-226/25.08.2017г., № ПB1-225/25.08.2017г
и № ПВ1-224/25.08.2017г. (л.106-л.127) са обективирани резултатите от извършена
проверка на 25.08.2017 г. и на 29.03.2018 г. по документи за изчисляване на
дължимите такси по разрешително № 301356 от 16.05.2006г.
При извършените
проверки е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
периоди, както следва:
За отчетен
период 01.01.2013г. - 31.12.2013г. главница в размер на 36 680.00лв. и лихва за
забава за периода от 01.04.2014г. до 16.09.2019г. в размер на 20 342.90 лв.
За периода
01.01.2014г. - 31.12.2014г. главница в размер на 33 140.00лв. и лихва за забава
за периода от 01.04.2015г. до 16.09.2019г. в размер на 15 012.02 лв.
За периода
01.01.2015г. - 31.12.2015г. главница в размер на 33 980.00лв. и лихва за забава
за периода от 01.04.2016г. до 16.09.2019г. в размер на 11 932.64 лв.
За периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г.
главница в размер на 34 766.00лв. и лихва за забава за периода от 01.04.2017г.
до 16.09.2019г. в размер на 8682.54 лв.
За периода
01.01.2017г. - 31.12.2017г. главница в размер на 35 440.00лв. и лихва за забава
за периода от 01.04.2018г. до 16.09.2019г. в размер на 5257.35 лв.
Общо дължимите и
незаплатени такси за водовземане от подземни води за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. по разрешително № 301356//16.05.2006г.,
издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
Пловдив, са изчислени както следва:
Главница - в размер на 174 006,00лв. и дължимата лихва за периода
на забава в размер на 61 227.45 лв.
Дължимата такса
по разрешително № 301356/16.05.2006г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода
01.01.2013 г.-31.12.2017 г. е изчислена на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1,б. „б",
чл. 3, ал.1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
С Писма с №
ПО-02-800/03.08.2019 г. и № ПО-02-822/02.09.2019г.,
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив, като титуляр на
разрешително №301356/16.05.2006г., издадено от Директора на БД ИБР, е поканено
доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2013 г. -31.12.2017 г.,
възлизаща общо на Главница: 174 006,00 лв. и дължимата лихва за периода на
забава.
С писмо с изх. №
ПО-02-800; ПО-02-822(1)/12.09.2019г.. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД
гр. Пловдив, представлявано от С.Н., е уведомено за започвате на производство по
установяване на акт за публично държавно вземане, като на основание чл.34, ал.1
във връзка с чл.26, ал.1 от АПК е дадена възможност на длъжника да представи
доказателства за пращане или други документи удостоверяващи погасяване на
задължението.
С оспорения
АУПДВ №278/16.09.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. по Разрешително за водоползване от
подземни води с № 301356 от 16.05.2006г. в общ размер на 174 006,00
лв.-главница, ведно с дължимите лихви в размер на 61 227,45 лв., тъй като е
установено, че към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по
сметката на БДИБР тези такси.
В хода на
настоящето съдебно производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която съдът кредитира, като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице
констатира, че таксите за водоползване в Акт № 278 от
16.09.2019 г. са изчислени на база декларираните количества вода с декларации
по чл. 194б от ЗВ, подадени от ВиК ЕООД, гр. Пловдив.
Експертът е
посочил, че по делото са представени 25 броя платежни нареждания за платени
суми към БД ИБР в периода 21.11.2013 г.-20.05.2019 г. на обща стойност
3842237,10 лв.
В отговор на
поставената задача ВЛ е дало заключение, че погасените сумо по Разрешително за водоползване от подземни води с № 301356 от 16.05.2006г. са
както следва: 40 474 лв.-такси за водоползване
на 2011 г. и 40 080 лв.-такси за водоползване-
за 2012 г.
Изрично е
посочено, че няма други задължения по това разрешително, които да са погасени с
представените платежни нареждания.
На следващо място вещото лице е констатирало,
че лихвите по Акт за установяване на публично държавно вземане № 278/16.09.2019
г. са изчислени правилно за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г.
От
жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани
доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ
такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешителни за водоползване от подземни води.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира, че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.
АУПДВ е издаден
от компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма,
съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.
В настоящия
случай дружеството жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във
връзка с процесното разрешително за водоползване.
Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за
водовземане.
Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства.
В
административното производство по издаване на оспорения акт и в настоящото
съдебно производство, дружеството не е представило нови писмени доказателства,
установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият
правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за преценката за
законосъобразността на издадения АУПДВ.
Съгласно
чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова
регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството
справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013
г.-2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от
проверка за изпълнение на задълженията.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ (в приложимата редакция) водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесните разрешителни освен установените от служителя на БДИБР в
констативните протоколи, посочени по горе, въз основа на подадената от самото
дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Неоснователни
са възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения,
доколкото цената на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по
чл.194 ЗВ, които за процесния период, за който с оспорения акт са определени
публичните задължения на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от
01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.), и Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете
тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата
тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови
нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017 г. е 0,02
лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
Размерът
на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на
ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват
разминавания. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания
годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на
БДИБР, номерата им са посочени в приложенията към констативните протоколи и въз
основа единствено на тези декларирани от самото дружество количества са
изчислени задълженията по години.
В този
смисъл е без правно значение и съществуват ли на място при каптирните кладенци
водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
По
делото не се твърди и доказва дружеството - жалбоподател да е платило така
определената такса по периоди, описани подробно в част II
от АУПДВ. Както е посочило и ВЛ не се установяват плащания други
плащания освен платени задължения за 2011 г. и 2012 г.
Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника
според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на
изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт,
защото в акта е посочено разрешителното за водовземане,
въз основа на което са определени публичните задължения, самото разрешително №301356/16.05.2006г.
също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и
констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по
издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са
определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е
налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението, че в административното производство по издаване на оспорения акт
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за незаконосъобразност на акта.
За да бъде едно нарушение на процесуалните правила
основание за отмяна на акта, то същото следва да бъде съществено такова.
Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само
тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху крайното решение по
същество на административния орган. Такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила не се констатират в случая
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, периодите са посочени в част
II от АУПДВ, общият размер на главницата
– 174006,00 лева, общият размер на лихвите – 61227,45лева.
Неоснователни са и възраженията относно неправилно
установения размер на лихвите. В тази посока е и заключението на ВЛ по
допуснатата ССчЕ. Експертът е посочил изрично, че
лихвите за периода 01.01.2013 г-31.12.2017 г. по процесното разрешително са
изчислени правилно
Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за
доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци,
такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от
подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на законната лихва
се определя съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
Според чл. 15, ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и
чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от 2017г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2013 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
От събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че описаните суми в процесния АУПДВ са дължими от
дружеството-жалбоподател.
Както е установено и в заключението на ВЛ таксите за
водоползване са изчислени на база декларации по чл.194б от Закона за водите,
подадени от В и К ЕООД, гр.Пловдив.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обжалваният пред него административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му, действия, при спазване
на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни
норми.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември”
№250, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане №
278/16.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив
към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периоди 2013г.-2017г. по Разрешително за водоползване от подземни води с № 301356 от 16.05.2006г в
общ размер на 174 006,00 лв.-главница, ведно с дължимите лихви в размер на 61
227,45 лв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" №
250, да заплати на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при Министерството на
околната среда и водите, сумата от 100 /сто/лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: