Присъда по дело №27/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 12
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20221800200027
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
СъдебниВиолетка Велинова Пенкова

заседатели:Нелка Григорова Маркова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
и прокурора Н. Ив. П.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Наказателно дело от общ
характер № 20221800200027 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Н., роден на ***** год. в град П., обл. П. ****** с
постоянен адрес: гр. ******* и настоящ адрес: гр. *****, *****, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН, в това, че на ***** год., около ***** часа, в град З., област С., в посока към
град С., на първокласен път № **, километър **** от републиканската пътна мрежа,
съвпадащ с ул. „Г.М.“, в района на кръстовище с ул.„В.В.“ е управлявал пътно превозно
средство - моторно превозно средство, категория „В“ - лек автомобил марка „А.“, модел
„****“, с peг. № ****, негова собственост, с 91 км/час, при максимално разрешена скорост
50 км/час, с което е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата -
„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/час - при пътно превозно средство от
категория „В“ в населено място от 50 км/час“ и по непредпазливост е причинил смърт на
едно лице - Б.С.П. с ЕГН ********** и телесни повреди на три лица, а именно:
тежка телесна повреда на Л.П.Л. с ЕГН **********, изразяваща се в травматично
разкъсване на тънкото черво с излив на чревно съдържание в коремната кухина и
десоризация на стената на дебелото черво във възходящия му отдел и на сигмоидното
черво; развитие на дифузен перитонит, което е довело до постоянно общо
1
разстройство на здравето опасно за живота,
средни телесни повреди на П. ИВ. Г. с ЕГН **********, изразяващи се в: счупване на
ребрата от шесто до девето вляво, причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 1-1,5 месеца; контузия на белия дроб, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; пневмоторакс вляво, съчетан с
плеврални изливи двустранно, причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота; счупване на тялото на трети поясен прешлен и на напречния израстък вляво
на първи поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 10-12 месеца; счупване на лявата лопатка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване
на базата на пета предкитова кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца,
средна телесна повреда на Т.И.Д. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
тристенната кост на дясната ръка, което увреждане е довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от 1,5-2 месеца, поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на
подсъдимия наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимият Н. Д. Н., с установена по
делото самоличност от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства,
както следва:
1 /един/бр. маратонка, текстилна, с надпис „А.“, синя на цвят, размер **, поставена в
черен полиетиленов плик;
лек автомобил, марка „А.“, модел „ ****“ с peг. № ****, без регистрационни табели
/върнати/, на съхранение в PC „ПБЗН“, гр. П.и
лек автомобил, марка „****“ с peг. № ****, без регистрационни табели/върнати/, на
съхранение в PC „ПБЗН“, гр. П., да бъдат ВЪРНАТИ на правоимащите лица,
а вещественото доказателство 1 /един/ брой обтривка от волан на л.а. „А.“ с peг. №
*****, поставена в бял хартиен плик, да се УНИЩОЖИ по предвидения в закона ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. Н., с установена по
делото самоличност, да заплати в полза на Прокуратурата на Република България, по сметка
на Софийска окръжна прокуратура направените по делото на досъдебното производство
деловодни разноски, в размер на 2889. 00 (две хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и
нула стотинки) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. Н., с установена по
делото самоличност, да заплати в полза на ОД МВР–София, направените по делото на
досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 1770. 75 (хиляда седемстотин и
седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
2
СЪД в 15-дневен срок, по реда и начина, визирани в разпоредбите на чл.318 и следващите
от НПК, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт в СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за
разглеждане срещу


- подс. Н. Д. Н. - роден на **** год., в град П., обл. П. ****** с постоянен адрес: П. и
настоящ адрес: гр. С., *******, с ЕГН **********, с обвинение за това че на ***** год.,
около **** часа, в град З., област С., в посока към град С., на първокласен път № ***,
километър **** от републиканската пътна мрежа, съвпадащ с ул. „Г.М.“, в района на
кръстовище с ул.„В.В.“ е управлявал пътно превозно средство - моторно превозно средство,
категория „В“ - лек автомобил марка „А.“, модел „***“, с peг. № ****, негова собственост с
91 км/час, при максимално разрешена скорост 50 км/час, с което е нарушил правилото на чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/час - при пътно превозно средство от категория „В“ в населено място от 50
км/час“ и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - Б.С.П. с ЕГН ********** и
телесни повреди на три лица, а именно:
тежка телесна повреда на Л.П.Л. с ЕГН **********, изразяваща се в травматично
разкъсване на тънкото черво с излив на чревно съдържание в коремната кухина и
десоризация на стената на дебелото черво във възходящия му отдел и на сигмоидното
черво; развитие на дифузен перитонит, което е довело до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота,
средни телесни повреди на П. ИВ. Г. с ЕГН **********, изразяващи се в: счупване на
ребрата от шесто до девето вляво, причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 1-1,5 месеца; контузия на белия дроб, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; пневмоторакс вляво, съчетан с
плеврални изливи двустранно, причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота; счупване на тялото на трети поясен прешлен и на напречния израстък вляво
на първи поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 10-12 месеца; счупване на лявата лопатка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване
на базата на пета предкитова кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца,
средна телесна повреда на Т.И.Д. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
тристенната кост на дясната ръка, което увреждане е довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от 1,5-2 месеца - престъпление по чл. 343,
ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда особените
правила - Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 и сл. НПК.
Подсъдимият Н. Д. Н. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
тях.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимото
лице самопризнания. Предлага, подсъдимият Н. да бъде признат за виновен в извършването
на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на същия наказание „лишаване
от свобода” при условията на чл. 54 НК в размер на четири години и шест месеца, което да
1
бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а НК, като съдът постанови
изтърпяването му при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Пледира съдът да наложи и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 НК и лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за
срок от пет години. По отношение на веществените доказателства: един брой обтривка от
волан от лек автомобил, след влизане в законна сила на присъдата, предлага да бъде
унищожено, а останалите веществени доказателства да бъдат върнати на правоимащите
лица.
Претендира присъждане на разноските на досъдебното производство в общ размер на
3659.75 лева да останат в тежест на подсъдимия Н.Н., от които 2889.00 лева да се присъдят
на С. окръжна прокуратура, а останалите 1770.75 лева да се присъдят на Областна дирекция
на МВР–С..

Частният обвинител СТ. Б. П. моли съда да определи наказанието на подсъдимото
лице при съобразяване с целите и задачите на личната и генералната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК. Възразява срещу доводите на защитата на подсъдимия Н., че е
налиде съпричиняване на вредоносния резултат от инкриминираното пътно-транспортно
произшествие от страна на починалия водач Б. П. – негов син.

Повереникът на частния обвинител В. В. П.- адв. Н.С.от САК се присъединява към
поисканото от представителя на СОП наказание по вид и размер. Счита, че съдът не следва
да прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и отлага изтърпяването на наказанието, предвид
събраните по делото данни, че за един кратък период след придобиване свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, подсъдимият Н. има наложени пет
наказания за нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.
В пледоарията си адв. С.също възразява срещу заявеното от защитника адв. К. за
наличие на съпричиняване на пътния инцидент от страна на починалия пострадал Б.П..

Защитата на подс. Н. Д. Н. не оспорва фактическата обстановка изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си
на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът обаче счита, че наказанието което
следва да бъде наложено на подсъдимия бъде определено при условията на чл. 58а НК, като
се определи наказание „лишаване от свобода“ от две години, като няма законова пречка
съдът да приложи разпоредбата на чл. 66 НК. Счита, че по реда на чл. 343г НК, на
подсъдимият следва да се наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като
по отношение на размера предоставя преценката изцяло на съда.
Счита, че веществените доказателства следва да се върнат на правоимащите.
По същество пледира, съдебният състав да съобрази младата възраст на подсъдимия,
изключително добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало и
направените самопризнания на досъдебното производство, оказаната помощ на
пострадалите, веднага след настъпването на пътния инцидент, както и изразеното разкаяние
и самокритичност за случилото се. На следващо място, моли съда да съобрази данните по
делото, че пътният инцидент е бил съпричинен от страна на починалото лице, водач на лек
автомобил „***“ - Б.П., който не е спрял на знак „Стоп“ и е навлязъл в лентата за движение
на подсъдимия Н..
Подсъдимият Н. Д. Н. се присъединява изцяло към становището на защитника си,
като в последната си дума изразява съжалението си за инцидента.
2

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от защитата на
подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

Подсъдимият Н. Д. Н. е правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство № ******, категории
„В“ и „М“ от **** г., като за периода от придобиването на правоспособност като водач на
МПС, до датата на извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение, има
регистрирани пет нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и
съответно е бил санкциониран с издадени две наказателни постановления и три фиша.
На датата ****** год., около ***** часа, подсъдимият Н.Н. потеглил от град П.със
собствения си лек автомобил, марка „А.“, модел „***“, с peг. № **** за град С.. С него
пътували на предна дясна седалка свидетелят Т.И.Д., а на задна дясна седалка - свидетелят
Л.П.Л.. На изхода на град П.заредили гориво. След това подс. Н.Н. потеглил в посока към
столицата по първокласен път № **** от републиканската пътна мрежа и на км. **** влязъл
в град З., където пътят съвпадал с ул. „Г.М.“. При движението си, подсъдимият наближавал
кръстовище, образувано с улица „В. В.“. Навън било сумрак, но в участъка имало улично
осветление и асфалтовото покритие било сухо.
Платното за движение на първокласен път № **** в района на кръстовището с улица
„В.В.“ било двупосочно, съставено от две пътни ленти–по една за противоположните
посоки, отделени една от друга посредством слабозабележима единична непрекъсната линия
„М1“. Дясната пътна лента (тази по посока на движение гр. П.–гр. С.) била с широчина 5.6
метра, а лявата–с широчина 5.0 метра.
Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, без нарушения на повърхностното
покритие. На 100 метра преди кръстовището на първокласния път № **** и на 1.50 метра
вдясно в посока град П.–град С. били трайно монтирани следните пътни знаци: „Б-3“ - „Път
с предимство“, а под него „Г-4“ - „Движение само направо и надясно след знака“.
По улица „В.В.“ платното за движение също било двупосочно. В зоната на
кръстовището с първокласен път № ***, чрез два затревени острова, ограничени с бордюр, с
височина 15 см., били обособени три пътни връзки (ленти), предназначени както следва:
за излизащи пътни превозни средства от град З. и продължаващи движението по ПП
№ ***** в посока град С., с монтиран трайно пътен знак: „Б-2“-„Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“
за излизащи пътни превозни средства от град З. и продължаващи движението по ПП
№ **** в посока град П., с монтиран знак „Б-2“-„Спри! Пропусни движещите по пътя
с предимство!“
за влизащи пътни превозни средства от първокласен път № **** в град З. по ул.
„В.В.“.
В **** часа на ***** год., подсъдимият Н. приближавал кръстовището с ул. „В.В.“ в
град З., със скорост от 91 км/час, при максимално разрешена 50 км/час.
По това време, по ул. „В.В.“, в посока към кръстовището с първокласен път № *****
се движел лек автомобил, марка „*****“ с peг. № *****, управляван от Б. С.П., който бил с
поставен предпазен колан. На задната седалка, вдясно, седяла свидетелката П.Г.. Двамата
3
отивали на работа на бензиностанция „Г.“, находяща се на изхода на град П..
Б. П. навлязъл в пътната лента (връзка), предназначена за излизане от град З., ул. „В.
В.“ и продължаваща движението по първокласен път № ***** в посока град П.. Приближил
поставения му от отдясно пътен знак „Б-2“, включил ляв мигач, намалил скоростта и
навлязъл в първокласен път № 6 с 16 км/час, след което задействал спирачната система и
скоростта на движение на автомобила паднала до 6 км/час. В този момент подс. Н.Н.
приближавал кръстовището със скорост 91 км/час, при максимално разрешена в този
участък (населено място) 50 км/час. Той възприел излизащия отдясно на първокласния път и
навлизащ в неговата пътна лента за движение лек автомобил „*****“. За да избегне удара с
него, подсъдимият Н. извил волана наляво, без да задейства спирачната система. Последвал
удар между предната част на лекия автомобил „А.“ в лявата страна на лекия автомобил
„****“. Ударът настъпил в средата на пътното платно на първокласен път № ****, в момент,
когато и двата автомобила се намирали и в двете пътни ленти за движение. След удара,
лекият автомобил „А.“ се завъртял и установил в северната лента за движение (дясна по
посока град П.-град С.), като предното дясно колело било в южната лента. Предната част на
автомобила била насочена на юг-югоизток. За лекия автомобил „*****“ последвало със
задната му част движение назад в посока към град С. и същият преустановил движението си
върху бордюра, отграничаващ южната лента за движение на пътното платно, на около 45
метра от мястото на удара, в посока град С.. Предната част на автомобила сочела в посока
град П.. Шумът от удара бил възприет от свидетеля Л.Л., който работел като пазач в
автосервиз „В.“, находящ се в близост до кръстовището на първокласен път № **** и ул. „В.
В.“. Същият се намирал от югоизточната страна на сервиза. Той отишъл от северната страна
на сервиза /в посока към процесното кръстовище/, откъдето идвал шума и видял двата
автомобила, като след няколко минути свидетелят позвънил от мобилния си телефон на
спешен номер 112.
След удара, от лекия автомобил „А.“ слезли подс. Н.Н. и свидетелите Т.Д. и Л.Л..
Последният усетил силна болка в корема и седнал на асфалта. Свидетелят Т.Д. усетил силна
болка в дясната ръка и седнал на бордюр, намиращ се от лявата страна на пътя.
Подсъдимият Н.Н. също имал болки в коленете. Той отишъл до лекия автомобил „****“ и
видял на шофьорското място Б. П., който не бил в съзнание. В това време пристигнал
свидетелят А.В.- служител в РУ на МВР- П., който отивал на работа в град З. в полицейския
участък. Същият видял, че е настъпило пътно-транспортно произшествие, включил
светлините на служебния автомобил и се обадил в полицейското управление.
На място пристигнали екипи на Спешна помощ, служители на РУ на МВР- П.
(свидетелите Ч. и Б.), както и дежурна група от пожарната служба в град П., която се
състояла от свидетелите Е.С., С.С., Д.К.и Т.С..
Свидетелите Е.С.и С.С. извадили от автомобила пострадалата П.Г.. Поставили я на
носилка и същата била транспортирана до УМБАЛ „С. А.“, гр. С., където била настанена на
лечение. През това време свидетелите Д.К.и Т.С., с помощта на пневматична ножица и други
инструменти, срязали колонката на лявата врата на лекия автомобил „****“ и успели да
извадят Б. С.П.. Пристигналият на мястото на инцидента екип на Спешна помощ
констатирал, че Б. П. е починал.
В УМБАЛ „С. А.“ били транспортирани с линейка подсъдимият Н.Н. и свидетелят
Л.Л., който бил приет на лечение в болничното заведение.

Вследствие на ПТП, водачът на лек автомобил „****“ починал, а други три лица
получили телесни повреди – тежка телесна повреда на Л.П. Л. и средни телесни повреди на
П. ИВ. Г. и Т.И. Д..

4
В хода на досъдебното производство са били назначени няколко експертизи:
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № ***** г. от
***** г., изготвена от вещото лице д-р В.Т.(л. 64, Том 1 от ДП), при огледа и аутопсията на
трупа на Б. С.П. е установено: тежка гръдна травма, изразяваща се в травматично разкъсване
на аортата в областта под аортната дъга, масивен кръвоизлив в гръдната кухина в
количество 2100 мл., счупване на таза вляво с изместване на сегмента надясно, контузия на
белия дроб, кръвонасядания, охлузвания и дребни порезни рани по кожата на лицето вляво.
Смъртта на Б. С. П. се дължи на тежката несъвместима с живота гръдна травма, настъпила е
бързо и е била неизбежна. Констатираната гръдна травма се дължи на ударно притискане на
аортата, съчетано с теглене в горно и долно направление, което е довело до разкъсването на
съда. Подобен механизъм се наблюдава при рязко спиране на тялото от поставен
обезопасителен колан, което личи от характерната локализация и морфология на
увреждането. Младата възраст и еластичността на костите на гръдния кош са
благоприятствали настъпването на порязващия резултат. Счупването на костите на таза е в
резултат на силен удар с твърд тъп предмет, нанесен в областта на лявата тазова половина с
направление на удара отляво надясно, видно от характера на фрактурите и деформациите на
тазовия пръстен. Като цяло уврежданията представляват високоенергийна травма и добре
отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие. В близките часове преди
настъпването на смъртта лицето не е употребявало алкохол, което заключение се
потвърждава и от заключението на съдебно-химическата експертиза № ***** г. на вещото
лице Д. (л. 67, Том 1 от ДП).
В изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на Б. С. П. не е
установено наличие на алкалоиди, барбитурати, бета-блокери, фенотиазинови,
бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства, видно от заключението на
съдебно-химическа експертиза № **** г. на експерта В.Д. (л. 68, Том 1 от ДП).
Според заключението на съдебномедицинска експертиза от ***** г., изготвена от
вещото лице д-р Т. (л. 83, Том 1 от ДП), в резултат на пътно-транспортното произшествие
пострадалата П. ИВ. Г. е получила следните травматични увреждания:
-гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребрата от шесто до девето вляво, което
увреждане е причинило трайно затруднение на движенитео на снагата за срок от около 1-1,5
месеца;
-контузия на белия дроб вляво, което увреждане само по себе си е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-пневмоторакс вляво, съчетан с плеврални изливи двустранно, причинили на
пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-счупване на тялото на трети поясен прешлен и на напречния израстък вляво на
първи поясен прешлен, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на снагата за срок от около 10-12 месеца;
-счупване на лявата лопатка, което увреждане е причинило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок от около 1,5-2 месеца;
-счупване на базата на пета предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане е
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за
срок от около 1,5-2 месеца.
Уврежданията се дължат на силни удари с или върху твърди тъпи предмети и може
да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза от ***** г. на вещото лице
д-р В.Т.( л. 88, Том 1 от ДП), на пострадалия Т.И. Д. в резултат на пътно-транспортното
произшествие е причинено следното увреждане: счупване на тристенната кост на дясната
5
ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок
от 1,5-2 месеца.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза от ***** г. на вещото лице
д-р Т.(л. 93, Том 1 от ДП), на пострадалия Л.П. Л. в резултат на пътно-транспортното
произшествие са установени следните травматични увреждания: разкъсване на тънкото
черво с излив на чревно съдържимо в коремната кухина и десерозация на стената на
дебелото черво във възходящия му отдел и на сигмоидното черво. Развитие на дифузен
перитонит. Констатираните увреждания без своевременното прилагане на
висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо биха довели до смъртта на
пострадалия, което реализира медикобиологичния критерий постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Коремната травма се дължи на силен удар с преднозадно
направление в областта на корема, при което червата са увредени от ударното притискане
между травмиращия предмет и разположените отзад костни структури-гръбнак и тазови
кости. Уврежданията могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие.
Установено е по делото, в заключението на съдебномедицинска експертиза № *****
г. на вещото лице д-р З.Н.К.(л. 74–л. 76, Том 4 от ДП), че подсъдимият Н.Н. е получил
контузия /натъртване/ в областта на лявата колянна става и разкъсно-контузна рана по
дясното коляно. Тези наранявания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и са заздравели без последици за здравето за около 10-12 дни.
Констатираните травматични увреждания на подс. Н. са в резултат на въздействието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и отговарят да са получени при пътно-транспортно
произшествие с травма в купето на автомобил.
От Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № ****/***** г. (л. 104 от Том 1 на ДП) се установява, че в изпратените за
изследване проби кръв, взети от подсъдимия Н. Д. Н. не се доказва наличие на етилов
алкохол. Подсъдимият Н. е с 0 ‰ алкохол в кръвта.
Според заключението на съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/
експертиза на вещите лица от Военномедицинска академия, гр. С.–инж. химик В.Г.и гл.ас.д-
р Б.М.(л. 142–л. 144, Том 1 от ДП), в предоставените проби кръв и урина, взети от
подсъдимия Н.Н. не е установено наличие на алкохол и наркотични/упойващи вещества.
Идентифицирано е в урината лекарствено средство метамизол /аналгин, беналгин, хексалгин
и др./ и неговите метаболити, които не проявяват ефект върху психиката на човека и
способността за управление на МПС и работа с машини, както и не са класифицирани като
наркотични вещества, съгласно ЗКНВП.
По делото е изготвена автотехническа експертиза от ***** г., извършена от вещите
лица инж. С.К.М.и инж. А.П.Д. (л. 4–л. 53, Том 3 от ДП), в заключенията на която е
посочено, че ударът е настъпил на платно за движение както следва: по дължина на 33 + 34
м., източно от приетия ориентир; по широчина на 4 + 6 м. южно от северната граница на
платното за движение. Ударът е настъпил около средата на платното за движение, като и
двата автомобила са били в двете ленти. Скоростта на движение на л.а. „А.“ в момента на
удара и преди произшествието е била около 91 км/час. Скоростта на движение на л.а.
„*****“ преди задействане на спирачната система е била около 16 км/час, а в момента на
удара е била около 6 км/час. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение
на л.а. „А.“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 91 км/час е била 81.61
м. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а. „****“ в
конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 16 км/час е била 7.92 м. В
анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на л.а. „*****“ в дясната лента пред
л.а. „А.“, водачът на л.а. „А.“ при движение със скорост 91 км/час е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „А.“ би имал техническа възможност да
6
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако реагира при навлизане на л.а. „*****“ в
дясната лента пред него и ако в този момент л.а. „А.“ се е движел със скорост по-малка от 68
км/час.
Вещите лица са дали заключение, че при движение на л.а. „А.“ със скорост 50 км/час
вместо със скорост 91 км/час, двата автомобила биха се разминали, без да настъпи удар
между тях, без да се налага водача на л.а. „А.“ да променя скоростта си, т.е. без да натиска
спирачката.
При движение на автомобила, марка „А.“ със скорост от 50 км/ч, то тогава за лекия
автомобил „*****“ би имало възможност на измине 17.91 м. В анализираната пътна
ситуация, водачът на л.а. „*****“ е имал техническа възможност да избегне произшествието,
ако е спрял преди да навлезе в дясната лента пред л.а. „А.“, за да го пропусне.
В момента на навлизане на л.а. „******“ в дясната лента пред л.а. „А.“, последният се
е намирал на около 54 + 55 м.
Експертите са обсъдили и приложени по досъдебното производство видеозаписи,
писмени справки и фотоматериали, като в заключението на експертизата са посочили, че от
приложените фотоснимки се вижда, че водачите и на двата автомобила са имали видимост
един към друг. От приложен видеозапис се вижда, че л.а. „*****“ е приближавал
кръстовището с включени къси светлини и пуснат ляв мигач и водачът на л.а. „А.“ е имал
техническа възможност да го забележи. Вижда се също, че л.а. „А.“ е приближавал
кръстовището с включени светлини и водачът на л.а. „*****“ е имал техническа възможност
да го забележи. Съгласно приложените писма от община З. и АПИ, АПУ-С., разрешената
скорост за л.а. „А.“ е била 50 км/час.
Според вещите лица, от техническа гледна точка, основни причини за настъпилото
произшествие са:
– Водачът на л.а. „*****“ Б. С.П. е навлязъл в кръстовището, без да спре и да
пропусне л.а. „А.“.
– Водачът на л.а. „А.“ Н. Д. Н. се е движел със скорост 91 км/час, поради което двата
автомобила са се срещнали в мястото на удара, тъй като при движение със скорост 50 км/час
л.а. „А.“ би преминал зад л.а. „******“ без да се налага водача на л.а. „А.“ да предприема
никакви действия с волан или спирачка.
Видно от приложената по делото справка за съдимост с рег. № ****** г. от Бюро
„Съдимост“ при Районен съд-П.(л. 9, Том 6 от ДП) се установява, че подсъдимият Н. Д. Н.
не е осъждан до настоящия момент.
Видно от приетите по делото като писмено доказателство два броя характеристики за
подсъдимия Н., дадени от З.И.С.и К.И.П.(л. 21 и л. 22, Том 5 от ДП), същият е любезен,
спокоен и отзивчив млад човек, не употребява алкохол или наркотични вещества, не създава
проблеми или конфликтни ситуации, мотивиран да работи и продължи образованието си.
От приобщеното по делото копие на уверение № ****** г. (л. 7, Том 5 от ДП) се
установява, че подсъдимият Н. е записан за учебната ***** г. в зимен семестър на втори
курс, при редовна форма на обучение по специалността „****“ в Ю. университет „Н.Р.“, гр.
Б..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните,
преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание дадено в
съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, гласни доказателства, установени чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели дадени от тях на досъдебното
производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на
7
прочетените по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия
и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
приложените по делото веществени доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:

ОТ П Р А В Н А С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа обстановка, приета
за установена по делото и която се подкрепя от целия доказателствен материал, съдът счита,
че подсъдимият Н. Д. Н. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна,
престъпния състав по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като
предмет на престъплението е конкретния пострадал - в настоящия случай лицата Б. С. П.,
Л.П. Л., П. ИВ. Г. и Т.И. Д..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Н. чрез действия, изразени в
нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДП. Нарушаването на правните
норми от цитираните нормативни актове се изразява в допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/час - при пътно превозно средство от категория „В“ в населено място от 50 км/час“.
Съдът приема за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП,
подсъдимия Н. е допуснал горепосоченото нарушение на норма на ЗДвП. Такъв извод се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най - вече, от
заключенията на автотехническата и съдебномедицинските експертизи и от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, които съдът възприема изцяло, като
първите намира за обосновани и компетентно дадени, а вторите, за непротиворечащи по
между си. По делото безспорно се установява, че подсъдимият Н. се е движел със скорост,
превишаваща с над четиридесет километра в час, разрешената такава за конкретния пътен
участък, вследствие на което последвал удар между предната част на лекия автомобил „А.“
в лявата страна на лекия автомобил „*****“, управляван от починалия водач Б. П., който в
същото време навлизал в процесния пътен участък със скорост на движение 6 км/час.
Допускайки именно това конкретно нарушение на разпоредба регламентирана в ЗДвП, подс.
Н. сам се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, респективно,
настъпилия вследствие на него вредоносен резултат - смъртта на лицето Б. С. П., както и
телесните повреди на три лица. Именно това допуснато нарушение по ЗДвП, се намира в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Иначе казано, нарушението на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, защото подсъдимият като водач на МПС е следвало да реагира
правомерно, като намали скоростта до законово разрешената такава. Именно вследствие на
посоченото нарушение, подс. Н. Д. Н. сам се е поставил в невъзможност да предотврати
ПТП.
Така от обективна страна подсъдимият Н.Н. на датата ***** год., около **** часа, в
град З., област С., в посока към град С., на първокласен път № ****, километър 1***** от
републиканската пътна мрежа, съвпадащ с ул. „Г.М.“, в района на кръстовище с ул.„В.В.“ е
управлявал пътно превозно средство - моторно превозно средство, категория „В“ - лек
автомобил марка „А.“, модел „****“, с peг. № ******, негова собственост с 91 км/час, при
максимално разрешена скорост 50 км/час, с което е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата - „При избиране скоростта на движение на водача на
8
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/час - при пътно превозно средство от категория „В“ в населено място от 50 км/час“ и по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице - Б. С. П. с ЕГН ********** и телесни
повреди на три лица, а именно:
тежка телесна повреда на Л.П. Л. с ЕГН **********, изразяваща се в травматично
разкъсване на тънкото черво с излив на чревно съдържание в коремната кухина и
десоризация на стената на дебелото черво във възходящия му отдел и на сигмоидното
черво; развитие на дифузен перитонит, което е довело до постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота,
средни телесни повреди на П. ИВ. Г. с ЕГН **********, изразяващи се в: счупване на
ребрата от шесто до девето вляво, причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 1-1,5 месеца; контузия на белия дроб, което е довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; пневмоторакс вляво, съчетан с
плеврални изливи двустранно, причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота; счупване на тялото на трети поясен прешлен и на напречния израстък вляво
на първи поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от 10-12 месеца; счупване на лявата лопатка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1-1,5 месеца; счупване
на базата на пета предкитова кост на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1,5-2 месеца,
- средна телесна повреда на Т.И. Д. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
тристенната кост на дясната ръка, което увреждане е довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от 1,5-2 месеца, като от субективна страна
деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на
чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият Н. Д. Н. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Небрежността
като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за
обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил
задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен
момент/. Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в
различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката,
науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри
практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е
необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно
чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в
съзнанието си представата за общественоопасните последици. Подс. Н. извън съмнение, е
съзнавал, че управлявания от него лек автомобил се движи със скорост, надвишаваща с над
четиридесет километра в час разрешената такава за конкретния пътен участък, но въпреки
това не е предприел действия да намали скоростта си на движение, като така е създал
предпоставки за възникване на пътнотранспортно произшествие, с произтичащите от
противоправни последици, т.е., същият с оглед обстоятелството, че като правоспособен
водач на МПС познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а
съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги
предвиди.
До този извод съдът стигна след като взе предвид, че в конкретния случай,
съставомерно се явява допуснатото от страна на подсъдимото лице нарушение на правилата
за движение, визирани в разпоредбатаите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Именно това допуснато от
него, нарушение на правилата за движение, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Б. С. П. и причиняването на
инкриминираните телесни увреждания на пострадалите Л.П. Л., П. ИВ. Г. и Т.И. Д..

9


ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО


При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. Н. настоящият съдебен
състав взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от
завишения ръст на престъпленията по транспорта. Отчете като смекчаващи отговорността
му следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, много добрите му характеристични
данни, проявената от него загриженост и съпричастност към пострадалите, младата му
възраст, както и направеното от него самопризнание и оказаното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото. Съдът отчете и
събраните доказателства за налични пет броя нарушения на правилата за движение по ЗДвП
и ППЗДвП, допуснати от подсъдимия Н. за един кратък период от време след придобиване
на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, когато на практика
водачите са мотивирани да бъдат най-предпазливи и стриктно спазващи правилата за
движение по пътищата.
Ето защо, отчитайки посочените по-горе от една страна смекчаващи и от друга
страна наличните отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие, че
по отношение на подс. Н. следва да бъде определено на основание чл. 54 от НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което с оглед редът, по
който се проведе съдебното производство–съкратено съдебно следствие по Глава 27-ма НПК
в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК в случай на постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието
следващо се на дееца при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, поради и което му наложи
наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и осем месеца, като го счете за
съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Изтъкнатите по-горе обстоятелства, както и субективната страна на извършеното
деяние – несъзнавана непредпазливост, мотивираха съда да приеме, че изтърпяването на
определеното му наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, като по този начин в по-голяма степен
биха се реализирали поправителната и превантивната функции на наказанието, отколкото с
ефективна изолация на подсъдимия Н.Н. от обществото.
С тези съображения съдът не споделя доводите на държавното и частното обвинение
да бъде изтърпяно ефективно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.
Императивната норма на чл. 343г НК задължава съда да наложи на подсъдимия и
наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл. 37, ал. 1, т.
7 и чл. 49, ал. 2 и ал. 3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на
лишаването от правоуправление пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Касае
се до тежък общественоопасен резултат, с оглед на който подс. Н. следва да бъде лишен от
възможността да управлява моторно превозно средство за по-продължително време.
Според състава на съда, така наложените наказания ще въздействат на подсъдимия
предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще
въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Съдът постанови веществените доказателства по делото както следва:
1 /един/бр. маратонка, текстилна, с надпис „А.“, синя на цвят, размер****, поставена в
10
черен полиетиленов плик;
лек автомобил, марка „А.“, модел „ ****“ с peг. № *****, без регистрационни табели
/върнати/, на съхранение в PC „ПБЗН“, гр. П.и
лек автомобил, марка „*****“ с peг. № ****, без регистрационни табели/върнати/, на
съхранение в PC „ПБЗН“, гр. П., да бъдат върнати на правоимащите лица,
а вещественото доказателство 1 /един/ брой обтривка от волан на л.а. „А.“ с peг. №
******, поставена в бял хартиен плик, да се унищожи по предвидения в закона ред.

Тъй като подсъдимият Н. бе признат за виновен и му е наложено съответното
наказание по НК, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият е осъден да заплати
направените по делото разноски, а именно: да заплати в полза на Прокуратурата на
Република България, по сметка на С. окръжна прокуратура направените по делото на
досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 2889. 00 (две хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и нула стотинки) лева, както и да заплати в полза на ОД
МВР–С., направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер
на 1770. 75 (хиляда седемстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки) лева.

Воден от горното съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни