Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1093
гр.Русе, 01.09.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на девети
август през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 1549 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
439 от ГПК.
Ищцата С.Я.
твърди, че въз основа на
Заповед за изпълнение № 4090/10.08.2010 г. по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа
на РРС срещу нея е бил издаден изпълнителен лист, по който тя била осъдена да заплати на ответника сумата от 10
200лв.-главница по запис на заповед от 09.06.2010 г., със законната лихва,
считано от 06.08.2010 г. до окончателното плащане, както и 913лв.-разноски
за него производство.
Насрещната
страна предприела изпълнителни действия за събиране на задължението, като в
тази връзка било образувано изпълнително
дело № 20108330400664 по описа на ЧСИ с рег. № 833 с район на действие Окръжен
съд-гр.Русе.
На
23.09.2010г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение.Предвид
проявеното от нея бездействие, били предприети и принудителни изпълнителни
действия (наложена възбрана на ¼ ид.част от съсобствен недвижим имот и извършен
опис на движими вещи).
С молба с вх.№
22953/22.11.2010 г. до ЧСИ с рег.№ 832 на КЧСИ ответникът поискал
присъединяване на вземането си към изпълнително дело с № 20108320401224 при
този съдебен изпълнител, заведено срещу ищцата от друг кредитор /Г.П.Т./.
На 23.11.2010
г. ЧСИ с рег. № 832 издал постановление, с което присъединил вземанията на
ответника към тези на взискателя по изп.дело № 1224/2010г. по негови опис.Размерът
на присъединените вземания бил подробно описан в У-ние изх. № 13711/22.11.2010
г., издадено от ЧСИ рег. № 833, въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.дело №
6175/2010 г. по описа на РРС.
Ищцата твърди,
че в началото на 2015 г. между страните се стигнало до устно споразумение, при
което тя се задължила да заплати наведнъж на кредитора сумата от 11 000 лв.,
а последният се съгласил да й опрости изцяло остатъка от дълга.Впоследствие
това споразумение било обективирано в
разписка, подписана от двете страни, с дата от 28.01.2015 г.В нея изрично бил
записан номерът на изпълнителното дело, по което са били присъединени вземанията
на ответника.В документа било направено и изрично изявление, че взискателят,
след плащането на уговорената между страните сума, няма никакви имуществени
претенции към длъжницата.
Ищцата твърди,
че след престиране на уговорената сума от нейна страна, ответникът депозирал
саморъчно написана молба до ЧСИ с рег.№ 832 с вх.№ 2057/28.01.2015 г.В нея той
повторно изрично заявил, че опрощава на длъжницата остатъка до пълния размер на
дълга й към него.
На същата дата
ответникът подал молба и до ЧСИ с рег. № №833 по първоначалното изпълнително
дело.С нея го уведомил, че длъжницата му е заплатила сумата от 11 000 лв. и
моли за преизчисляване на дълга по него дело.
Ищцата сочи,
че сумите, които претендира насрещната страна, са за един и същ дълг,
обективиран в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС.Счита, че този
дълг й е бил опростен от кредитора след заплащане наведнъж на сумата от
11 000 лв.
В началото на
2017 г. ответникът предприел принудителни изпълнителни действия, като с молба с
вх.№ 514/11.01.2017 г. до ЧСИ № 833 поискал налагане на запор върху трудовото
й възнаграждение.Ищцата уведомила ЧСИ за
извършеното опрощаване на дълга и поискала прекратяване на изпълнителното
производство, на което взискателят се възпротивил, като заявил, че е опростил
задълженията по присъединеното дело, но не и по първоначалното изпълнително
дело.
Ищцата счита,
че към настоящия момент няма задължения към ответника по дълга, обективиран в
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС с оглед
извършени от нея плащания в изпълнителното производство и поради опрощаване на
остатъка от задължението след получаване от взискателя на сумата от 11 000
лв.
Иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи плащане на
сумата от 10200 лв.-главница по запис на заповед, издаден на 09.06.2010 г. с
падеж -30.07.2010 г., ведно със законната лихва върху нея за периода 06.08.2010
г.-16.03.2017 г. в размер на 6 895,90
лв., както и направените по него дело
разноски от 913 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №
6175/2010 г. по описа на РРС, въз основа, на който е било образувано
изпълнително дело № 20108330400664 по описа на ЧСИ с рег.№ 833 на КЧСИ,
присъединено към изпълнително дело № 20108320401224 по описа на ЧСИ с рег. №
832 на КЧСИ, поради извършени плащания след издаване на изпълнителното
основание и с оглед опрощаване на остатъка от задължението след получаване на
28.01.2015 г. от взискателя на сумата от 11 000 лв. Търсят се разноски за
производството.
Ответникът И.Р.И.
счита претенцията за недопустима.Наведени са доводи и за неоснователност на
иска.Претендира разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор и са ангажирани
доказателства, че по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.417 т.9 от ГПК въз основа на запис на
заповед от 09.06.2010 г. срещу Ц.С.Я. за сумата от 10 200лв., със законната
лихва върху нея, считано от 06.08.2010 г. до окончателното плащане, както и
913лв.-разноски за него производство.След
снабдяване с изпълнителния титул, насрещната страна инициирала образуването на изп.дело
№ 20108330400664 по описа на ЧСИ с рег.№ 833 на КЧСИ.Поради проявено
бездействие от длъжницата, срещу нея били предприети и принудителни
изпълнителни действия.
С молба с вх.№
22953/22.11.2010 г. до ЧСИ с рег.№ 832 на КЧСИ, ответникът поискал
присъединяване на вземането си към изп.дело с № 20108320401224 при този съдебен
изпълнител, заведено срещу ищцата от трето за спора лице.
На 23.11.2010
г. ЧСИ с рег. № 832 издал постановление, с което присъединил вземанията на
ответника към тези на взискателя по изп.дело № 1224/2010 г. по негови
опис.Размерът на присъединените вземания към 22.11.2010 г. е подробно описан в
У-ние изх. № 13711/22.11.2010 г., издадено от ЧСИ рег. № 833, въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС (л.8).
Между страните
няма спор, че в началото на 2015 г. се стигнало до устно споразумение относно
начина на уреждане на дълга.
В тази връзка
е представена двустранно подписана разписка от 28.01.2015 г.В нея ответникът е
удостоверил, че е получил от длъжницата 11 000 лв., представляващи
задължението на Ц.С.Я. към него по изп.дело № 20108320401224 по описа на ЧСИ
рег.№ 832 на КЧСИ.Кредиторът е декларирал, че с престирането на сумата няма
никакви имуществени претенции по това изпълнително дело към насрещната
страна.Авторството на документа не се оспорва.
На същата дата
ответникът депозирал саморъчно написана молба до ЧСИ с рег.№ 832 с вх.№
2057/28.01.2015 г., с която го уведомил за извършеното плащане и посочил, че по
това изпълнително дело опрощава на длъжницата остатъка до пълния размер на
дълга.Поискано е прекратяване на делото.
От обясненията
на страните в съдебно заседание става ясно, че към настоящия момент делото не е
прекратено само поради непогасени такси
на ЧСИ.
На 28.01.2015
г. ответникът подал молба и до ЧСИ с рег. № №833 по първоначалното изпълнително
дело.С нея го уведомил, че длъжницата му е заплатила сумата от 11 000 лв. и
моли за преизчисляване на дълга по това дело.Впоследствие спрямо ищцата били
предприети принудителни действия.С молба от 24.01.2017 г. Ц.Я. поискала
прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1
предложение второ от ГПК.В становището си от 25.01.2017 г. ответникът е признал
получаването на сумата от 11 000 лв., но е заявил, че има вземане за лихви
и разноски.Посочил е, че с изходящия от него документ е имал предвид да търси
остатъка от задължението само по първоначалното изпълнително дело.
Към 27.01.2015
г. дългът по изп.дело № 20108320401224 по описа на ЧСИ рег. № 832 на КЧСИ е бил
съответно 10 200 лв.-главница, 4 370,69 лв.-натрупана законна лихва
за периода 22.11.2010 г.-27.01.2015 г., 285,69 лв.-непогасен остатък от
неолихвяеми суми, лихви (л.46).
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията
му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В тази връзка
неоснователен е доводът на ответника за недопустимост на иска.Ищцата не оспорва
присъдените в полза на лицето суми по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС,
в каквато насока съображения е развила страната, а се позовава на настъпили
нови факти след образуване на изпълнителното производство-извършено плащане и
опрощаване от кредитора на остатъка от задължението.
Между страните няма спор, че на 28.01.2015 г.
взискателят е получил от длъжницата сумата от 11 000 лв.Ответникът
признава авторството на писмените изявления в двата документа от същата дата-разписка
и молба до ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.
Спори се до
какъв размер се разпростира опрощаването на дълга.
Според ищцата,
устното й споразумение с кредитора било, че при плащане наведнъж на сумата от
11 000 лева, той ще й опрости остатъка от дълга.
Твърдението на
ответника е, че е имал предвид само задълженията по изпълнителното дело на ЧСИ
рег.№ 832, а остатъка от дълга да търси по първоначално заведеното изпълнително
дело по описа на ЧСИ рег.№ 833 на КЧСИ.
Съдът намира
тезата за несъстоятелна.
Съгласно чл.108
от ЗЗД, опрощаването е договор между кредитора
и длъжника, с който първият се отказва от вземането си.Това е неформален
договор и за него не се изисква специална форма за действителност.Предмет на
опрощаване могат да бъдат всякакви задължения-срочни, условни, естествени, със
или без модалитети.Във всички случаи обаче е необходимо ясно да е очертано и
индивидуализирано вземането, което е предмет на опрощаване.
В процесния
случай безспорно между страните е бил сключен договор за опрощаване.В
изходящата от него разписка, ответникът изрично е заявил, че с получаване на
сумата от 11 000 лв., представляваща задължение към него по изп.дело по
описа на ЧСИ рег.№ 832, няма повече никакви имуществени претенции към Ц.Я..Подписът
на последната в документа удостоверява съгласието й по този договор.В молбата
за прекратяване на същото изпълнително дело, присъединеният взискател изрично е
посочил, че опрощава на длъжницата остатъка до пълния размер на дълга към
него.При тази формулировка на изявлението, няма как да се възприеме тезата на
ответника, че желанието му всъщност е било да събира остатъка от дълга по
другото изпълнително дело.В издаденото от ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ удостоверение е
посочено какво е било вземането на взискателя към 27.01.2015 г.-главница, лихви
и разноски.Те съставляват целия дълг на лицето.След като кредиторът е приел, че
със заплащане на сумата от 11 000 лв. опрощава остатъка до пълния размер
на вземането, без значение е по кое изпълнително дело е предприел това правно действие. За взискателя дългът произтича само
от един изпълнител титул-издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 6175/2010
г. по описа на РРС.Присъединяването към друго изпълнително дело не създава право
на второ вземане, поради което и направеното изявление за опрощаване касае
целия остатък от дълга за сумата над 11 000 лв.Искът по чл.439 от ГПК
следва да се уважи.В тежест на ответника са разноските по делото.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Я., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Б.Г. ***, не дължи на И.Р.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис №
9, чрез адв.К.Д. ***,
общо сумата от 18 008,90 лв.,
включваща 10 200 лв.-главница по запис на заповед от 09.06.2010 г., ведно със
законната лихва от 06.08.2010 г. в размер на 6 895,90 лв. и разноски от 913 лв.
по ч.гр.дело № 6175/2010 г. по описа на РРС, по което в полза на последния е
бил издаден изпълнителен лист, въз основа, на който е било образувано изп.дело
№ 20108330400664 по описа на ЧСИ с рег.№ 833 на КЧСИ, поради извършени плащания
след издаване на изпълнителното основание и с оглед опрощаване на остатъка от
задължението след получаване на 28.01.2015 г. от взискателя на сумата от
11 000 лв.
ОСЪЖДА И.Р.И., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис № 9, чрез адв.К.Д. ***, да заплати на Ц.С.Я., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Б.Г. ***, сумата от 1 684 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/