№ 61
гр. гр. Димитровград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101365 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на клаузи от сключен между страните договор за паричен заем.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем
№5641124, сключен с ответника „Вива кредит“ООД. Съгласно този договор тя трябвало да
върне сума в размер на 587,70 лева, при сума на получаване 500 лева, при ГПР 49,50%,
годишен лихвен процент 40,32% и срок на кредита от 9 месеца. Според Договора, ищецът
трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричния заем в размер на 299,43 лева. Наред с това, в Договора била предвидена неустойка
в размер на 199,62 лева. По този начин, общата сума, която ищеца трябвало да заплати била
в размер на 1086,75 лева. Счита, че клаузите от Договора, които предвиждат заплащането
на горепосочените такса и неустойка, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради
това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК
вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било
накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Съгласно чл.21 ал.1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Горепосочените две клаузи за такса и
неустойка били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като са необосновано
високи. Чрез тях, в полза на кредитора, се уговаряло още едно допълнително
възнаграждение в размер над този на отпуснатия кредит. Основната цел на тези клаузи била
неоснователното обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. С
предвиждането им се заобикаляла и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като
уговорените в тях суми не били включени в ГПР. Посочването в Договора на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявал
заблуждаваща търговска практика. Налице било и нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй
като липсвала ясно разписана в договора методика за формиране на ГПР по кредита.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата,
съдържаща се в Договор за паричен заем №5641124, сключен между страните, предвиждаща
1
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 299,43 лева и
клаузата, съдържаща се в същия договор, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 199,62 лева, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, чл.10а, чл.11 и
чл.19 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена тяхната невалидност.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът „Вива кредит“ООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че на 12.10.2020г. ищеца сключила с дружеството Договор за предоставяне на
паричен заем „Standard 30“ №5641124, по силата на който усвоила заемна сума от 500 лева.
Задължила се да върне тази сума на 9 равни месечни вноски, всяка от които по 98,57 лева. В
тази сума влизали част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане на
документи, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна,
доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Към настоящият момент, срокът
на договора бил изтекъл, като заемополучателя не била платила нито една погасителна
вноска. Възразява срещу предявените искове за обявяване на клаузите на чл.4 ал.1 и ал.2 и
на чл.1 ал.3 от Договора за нищожни. Намира исковите претенции за неоснователни и иска
те да бъдат отхвърлени. Твърди, че за кредитора не съществува забрана да изисква заемите,
които предоставя да бъдат обезпечени. В процесния случай на ищеца била дадена
възможност да избере кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите
си. Ищецът навеждал голословно твърдение, че неустойката е била уговорена в нарушение
на добрите нрави, без да навежда аргументи какъв конкретен морален принцип е бил
накърнен. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се правела за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка, позовавайки
се на противоречие с добрите нрави ищецът следвало да докаже в какво точно се изразявало
противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за нарушаването
на определен морален принцип. Каквато и да е обосновка в тази насока липсвала в исковата
молба, което правело претенциите за нищожност голословни и недоказани. Понятието за
добри нрави било субективно и относително, като подлежало на изследване и доказване от
страната, която желаела да се позове на него, т.е. от ищеца. На следващо място счита, че
законът не поставял изискване при уговаряне на неустойка да се посочи кои вреди ще бъдат
компенсирани с нея. В настоящият случай, функцията на неустойката била да обезпечи
изпълнението от страна на длъжника. Направените в исковата молба твърдения, че размера
на неустойката бил твърде висок противоречали на житейската логика, както и с принципа
на свободата на договаряне. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-дневен
срок, ищеца е можел да забави сключването на договора до момента, в който е в състояние
да го осигури или пък изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника.
Твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се цели
заобикалянето на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска
практика, представлявало единствено субективно мнение на ищцовата страна. Неприемливо
било и твърдението, че уговорената в чл.4 ал.2 от Договора неустойка представлявала
скрита лихва и трябвало да се включи при калкулацията на ГПР. На следващо място,
посочва, че при сключване на договора потребителя е имал възможност дали да се възползва
от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Искането за
ползване на въпросната услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза
реакция и за ангажиране на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане
представлявала цената на предоставената от кредитора услуга. Предвид изложеното в
отговора на исковата молба иска съдът да постанови решение, с което да остави без
уважение предявените против ответника искове. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити на 12.10.2020г.ищецът е получила
от ответното дружество преддоговорна информация. Съгласно нея, при отпускане на кредит
2
в размер на 500 лева за срок от 9 месеца, същия следва да бъде върнат на кредитора на 9
вноски, всяка от които в размер на 65,30 лева, като във вноската са включени част от
дължимата главница и лихва. Когато потребителят е избрал да използва допълнителната
услуга по експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем, дължимата
вноска става в размер на 98,57 лева, като в нея освен част от главницата и лихвата се
включва и част от таксата за експресно разглеждане. Общата сума, която
кредитополучателят следвало да заплати е в размер на 587,70 лева- главница и лихва или
887,13 лева- главница, лихва и такса за експресно разглеждане. При сключване на договора
за кредит се изисква предоставяне на обезпечение, а именно: 1.Поръчител- физическо лице,
отговарящ на конкретно посочени условия за възраст, налично трудово правоотношение,
минимален стаж и осигурителен доход; 2.Банкова гаранция. Посочен е фиксиран ГЛП в
размер на 40,32%, както и ГПР в размер на 49,50%. Определена е такса за експресно
разглеждане на заявката за кредит в размер на 299,43 лева. В случай, че заемателят не
предоставел някое от горепосочените обезпечения в срок от 3 дни от усвояване на сумата по
договора, той дължал неустойка в размер на 199,62 лева.
Съгласно представения от страна на ответното дружество Договор за паричен заем
Standard 30 №5641124/12.10.2020г., сключен между него в качеството на заемодател, и
ищеца, в качеството на заемател, на Г. СТ. Л. бил отпуснат заем в размер на 500 лева, който
тя трябвало да върне на девет месечни вноски, всяко от които в размер на 98,57 лева, като в
нея била включена част от главницата ,лихвата и таксата за експресно разглеждане. В чл.2
ал.1 т.4 от Договора са посочени датите, на които ищецът е следвало да превежда
уговорените вноски, като първата такава се дължала на 11.11.2020г., а последната на
09.07.2021г. Посочен е фиксиран ГЛП от 40,32%, както и ГПР от 49,50%. Съгласно чл.2 ал.2
от Договора, с подписването на същия, заемателя удостоверявал, че е получил от
заемодателя заемната сума, като договора имал силата на разписка за предадената,
съответно получената сума. Наред с това, в чл.1 ал.3 от Договора, страните се договорили,
че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 299,43 лева. Задължението на заемателя да
представи в 3-дневен срок от усвояване на сумата обезпечение на задълженията му по
Договора, било формулирано в чл.4 от него. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи
неустойка в размер на 199,62 лева, която се заплащала на равни части и била част от
дължимата месечна вноска. В този случай, дължимата вноска била в размер на 120,75 лева, а
общото задължение по договора- 1086,75 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 12.10.2020г. ищецът е сключила с „Вива
кредит“ООД Договор за паричен заем Standard 30 №5641124, съгласно който й е бил
предоставен заем в размер на 500 лева, който е трябвало да върне на 9 месечни вноски,
ведно с лихва от 40,32%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения
Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
предоставяне на поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като в противен
случай дължала неустойка в размер на 199,62 лева. Не се спори по делото, че страните са се
договорили кредиторът да предостави на ищеца допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем,за което дължала такса в размер на 299,43 лева.
Безспорно установено е, че горепосочените такса и неустойка е трябвало да бъдат платени
от ищеца разсрочено заедно с месечните вноски по договора за заем. Няма спор относно
това, че ищеца не е изпълнила задълженията си по договора и не е платила нито една от
дължимите месечни вноски.
Спорно по делото е нищожни ли са клаузите на чл.1 ал.3 от Договора за плащането от
страна на ищеца на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем в размер на 299,43 лева и на чл.4 ал.2 от Договора- за плащане на неустойка в размер
3
на 199,62 лева за неизпълнение на задължение да предостави обезпечение в полза на
заемодателя, поради противоречието им на закона и добрите нрави.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност
на клаузата за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит, както и на тази за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, на посочените в исковата молба основания. Обратно, в тежест на ответника е
да докаже валидност на въпросните две клаузи.
На първо място съдът счита ,че процесният договор за паричен заем е потребителски
по своя характер, поради което в случая са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както и
че за него се прилагат правилата на чл.143-148 от ЗЗП. По делото не се представят
доказателства, нито се твърди от страна на ответника, че клаузите на процесния договор са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че
уговорената между страните такса за експресно обслужване на документи и неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неравноправни,
респ.нищожни, поради следното:
Претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита, противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване на кредита. В случая експресното разглеждане на документи
е част от процедурата по усвояване на кредита. С така определената за плащане от ищеца
такса, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона.
Този извод се подкрепя и от това, че реално липсва предоставяне на допълнителна услуга от
страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса- не е
ясно каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и дали
въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно
разглеждане на документи“. Отделно от това, уговорения размер на тази такса от 299,43
лева е в размер по-голям от ½ от размера на самия кредит 500 лева, като не е ясно въз
основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което пък е
допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по
скрит начин кредита, респ.ГПР, като основен критерий за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита. С оглед на изложеното и предвид противоречието на
горепосочената клауза за такса за експресно разглеждане на документите с разпоредбата на
чл.10а ал.2 от ЗПК, съдът приема, че същата е нищожна поради противоречие със закона, на
основание чл.26 ал.1 пр.І от ЗЗД.
На следващо място, предвидената в договора неустойка, следва да се квалифицира
като уговорена отнапред компенсация /обезщетителна неустойка/ за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредитора би понесъл поради неполучено
обезпечение, а не за неполучена договорена престация.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
4
II т.о./.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.143 т.5 от ЗЗП, неравноправна е тази
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение за неустойка, като съгласно чл.145 ал.1 от ЗЗП,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане
предвид видът на стоката и услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който зависи, а според чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Определената изцяло от кредитора методика за
изчисляване на неустойката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, е в разрез с принципа на
добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя на кредита, като последния е задължен
да заплати необосновано висока неустойка.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до три дни от подписване на договора, а
именно да представи поръчител- физическо лице или банкова гаранция, като при
неизпълнение е предвидено да се заплати неустойка във фиксиран размер от 199,62 лева.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за представяне на гаранция противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Уговорената в Договора неустойка от 199,62 лева е в размер повече от 1/3 от
сумата на отпуснатия кредит от 500 лева, като по този начин безспорно е нарушен принципа
на добросъвестност и справедливост. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка
при наличие на предпоставките на чл.4 ал.1 от договора.
Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата, предвидена в чл.4 ал.2 от Договора,
сключен между ищеца и ответното дружество и предвиждаща заплащането на неустойка в
5
размер на 199,62 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави, а предявения иск се явява основателен и доказан.
С оглед на това, предявените от ищеца два иска за прогласяване нищожността на чл.1
ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 №5641124, сключен между страните
на 12.10.2020г. са основателни и доказани, като следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв** М. е платил по сметка на РС-Димитровград
държава такса за предявените два иска в размер на 100 лева. Същевременно, процесуалния
представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от
представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М. да я
представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие
от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1
т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по
делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения което за
всеки от предявените два иска е в размер на 300 лева или общо 600 лева, както и сумата от
100 лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен
заем Standard 30 №5641124/12.10.2020г., сключен между Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.**, и „ВИВА КРЕДИТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.**, офис **, представлявано от **, съгласно които Г. СТ. Л.
дължи на „Вива Кредит“ООД сумата от 299,43 лева /двеста деветдесет и девет лева и
четиридесет и три стотинки/- такса за експресно разглеждане на документи и сумата от
199,62 лева /сто деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/- неустойка, на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на закона и накърняващ добрите нрави.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.**, офис **, представлявано от **, да заплати на адв** М.,
пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 700 лева /седемстотин лева/–
деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6