Р Е Ш
Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.
съдия
при
секретаря Даниела Кирова, като
разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.н.о.х.д. № 289
по описа на съда за
Производството е по Глава
XXI от НПК.
С Присъда № 11 от 22.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 37 по описа за
Настоящото
въззивно производство е образувано по жалба от И.С., депозирана чрез процесуалния
му представителн Б.С.-негов син. Според жалбоподателя така постановената
присъда е неправилна, тъй като районният съд е допуснал съществени процесуални
нарушения при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените
средства. В тази насока сочи, че прокурорът и съдът в нарушение на принципа на
вътрешното убеждение са игнорирали част от доказателствата по делото, а именно
показанията на свидетеля Н. С., дактилоскопската експертиза, от която е видно,
че по оръжието не се установяват отпечатъци на подсъдимия, и протокол от
извършено претърсване в дома на С.. Релевира, че горепосочената доказателствена
съвкупност по несъмнен начин изключва съпричастността на подсъдимия С. към
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. На следващо място счита, че
съдът е обосновал осъдителната си присъда, давайки вяра на показания на
заинтересовани от изхода на спора свидетели, като изложеното от тях е
неправдоподобно, нелогично, непълно и в колизия с останалата доказателствена
съвкупност. Твърди, че е налице нарушение на принципа на състезателност, тъй
като съдът не е допуснал поисканото от подсъдимия разпознаване на предмет по
чл. 169 от НПК. Смята, че при постановяване на присъда е допуснато нарушение и
на материалния закон, тъй като, дори да се приемат за достоверни показанията на
служителите на „***“ ООД от същите се установява само наличието на контакт, но
не и държане на процесното огнестрелно оръжие, тоест не е налице обективната
страна на престъплението. На база изложеното моли обжалваната присъда да се
отмени, като бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч
пледира, че жалбата следва да се остави без уважение, а присъдата като правилна
и законосъобразна да се потвърди. Счита, че допълнително събраните
доказателства в настоящата инстанция не са променили установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
В съдебно заседание въззивникът
се явява лично, като изразяват
становище, че поддържат изложеното в жалбата. Акцентира, че тезата на
прокуратурата почива изцяло на показанията на служителите на охранителна фирма
„***“ ООД. Релевира, че осъществяването на 30-40 минутен контакт с оръжието не
е достатъчно, за да се приеме, че е налице държане на оръжие по смисъла на
закона. В последната си дума иска присъдата да се отмени и делото да се върне
за ново разглеждане.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната
присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като
убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата
на анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите
Л.Г.В., както и показанията му, дадени при проведения повторен разпит пред
настоящата инстанция, Г.Е.И., както и показанията му, дадени при проведения
повторен разпит пред настоящата инстанция, С.И.В., И.Н.В., Н. Ц. С. /частично/,
А.Х.Х., П. М. Б., М. И. Б., В. М. Г., И. Г. М. и С. Д. А., показанията на
последния, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1,
т. 4 от НПК, обясненията на подсъдимия И.С. /частично/, съдебно-балистическа
експертиза, съдебно-дактилоскопна експертиза, както и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства – справки от Регистрите на служба „КОС“
при РУ-МВР-Троян относно инициираните от С. процедури с уведомление за
придобито неогнестрелно оръжие, както и разрешение за придобиване и съхранение
на огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества по смисъла на ЗОБВВПИ и
резултатите от тях, протокол за изземване и претърсване, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване от 25.04.2018 г. и
приложения към него албум, протокол за доброволно предаване от 26.04.2018 г.,
Договор от 14.03.2018 г. за извършване на охрана и План за охрана на обект:
земеделски площи /500 декара/, находящи се в землищата на с. ***, общ. Троян,
обл. Ловеч, спрака за съдимост и автобиография, и веществени доказателства - пистолет
марка „CZ“, фабрично производство на Чехословакия след
В
изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.Н.С., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин,
с висше образование, разведен, работи като земеделски производител, осъждан, с
ЕГН: **********. С. се занимавал с отглеждане на животни – кози, крави, коне, в
землището на с. ***, община Троян, в махала „***“, където обитавал наследствена
къща на семейството си.
Свидетелят
П. М. Б. се познавал с подсъдимия С., като между тях бил възникнал конфиликт с
давност от около година, тъй като С. оставял без надзор животните си, като
същите влизали в арендуваните от свидетеля и сина му земи в землището на с. ***,
махала „**“ и унищожавали реколтата им. За да преустанови тези действия на
подсъдимия, свидетелят Б. сключил договор за охрана с „***“ ООД. На
неустановена по делото дата свидетелят Б. сигнализирал охранителната фирма, че
в стопанисваните от него земи са влезли животни, собственост на подсъдимия.
Свидетелят А.Х.Х. – служител на „***“ ООД се срещнал с подсъдимия С. и го
предупредил да прекрати тези си действия. Въпреки това стопанисваните от
подсъдимия С. животни продължили да влизат в имота на свидетеля Б. и да
унищожават реколтата му, като последният се принудил да подаде и втори сигнал
до „***“ ООД с молба за съдействие.
На
25.04.2018 г., на така подадения сигнал, се отзовали свидетелите Г.Е.И., И.Н.В.,
С. Д. А., С.И.В., А.Х.Х. и Л.Г.В. – всички служители на охранителна фирма „***“
ООД. Свидетелят Б. ги завел с джипа си до махала „***“ и им показал пътя, който
водел до дома на С., след което си тръгнал, изчаквайки ги в началото на град
Троян. Служителите на охранителната фирма се придвижили пеш до имота на С., тъй
като местността била пресечна. Около 12:00 часа те пристигнали пред оградата на
имота, където по това време се намирали подсъдимият С. и баща му – свидетелят Н.
С.. Служителите на охранителната фирма поискали да разговарят с И.С. по повод
получения сигнал от свидетеля П. Б., като му заявили, че следва да предприеме
мерки, с които да ограничи свободното придвижване на отглеждания от него
добитък така, че да не влиза в посевните площи на свидетеля Б..
В
този момент подсъдимият И.С. се отдалечил от тях в посока намиращите се в имота
стопански сгради, откъдето малко след това се върнал, носейки в дясната си ръка
оръжие - пистолет. Излизайки от двора, насочил към тях пистолета и ги заплашил
с думите „Ще ви пръсна мозъците само да направите още една крачка!“, както и ги
предупредил да не приближават, за да не стане някоя беля. Заявил им, че не
желае да разговаря с никого на каквато и да е тема и че щял да продължи да
ползва всички земи, тъй като те били негова собственост. Свидетелят Л.В. се
опитал да убеди С. да свали оръжието, но безрезултатно. Подсъдимият продължавал
да се държи агресивно, отправяйки заплахи към тях и с насочен пистолет. Въпреки
това, свидетелят В. продължил с опитите си да го успокои и в един момент успял
да го убеди да отидат да огледат заедно посевите на свидетеля Б. и да се
разберат. В. тръгнал напред, а подсъдимия И.С. малко встрани и зад него, като
продължавал да държи в ръка пистолет. Останалите свидетели и колеги на В.
вървели след тях, но на достатъчно разстояние така, че да не предизвикат
подсъдимият С..
Когато достигнали посевните площи
обработвани от свидетеля Б., които се намирали на около
На
място пристигнали служителите на РУ на МВР Троян – свидетелите М. И. Б., В. М. Г.
и И. Г. М.. Те заварили подсъдимият С. седнал на земята с ръце поставени отзад,
а служителите на охранителната фирма били около него. Пистолетът бил поставен
на ограда срещу тях. Свидетелите го показали на полицейските служители, но
последните се въздържали да го пипат, за да не нарушат цялостта на евентуално
оставени дактилоскопни следи, поради което не го проверили и дали е зареден.
Разпоредили на охранителите да освободят ръцете на С. и да предадат оръжието в
полицейското управление. Пред полицейските служители подсъдимият С. заявил, че
пистолета не е негов и бил сменен.
Видно от протокол за доброволно
предаване от 25.04.2018 г. /л. 36 от дос. п-во/ свидетелят Л.В. предал иззетия
от С. пистолет, ведно с намиращия се в цевта му патрон и пълнител с още четири
патрона. На същите бил изготвен фотоалбум /л. 37-42 от дос. п-во/.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената балистическа експертиза, пистолетът
е модел „BOHMISCHE WAFFENFABRIK A. G. IN PRAG ******“ със сериен номер „******“
и е фабрично производство на Чехословакия след
От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена дактилоскопна експертиза
/л. 44 от дос. п-во/ се установява, че върху пистолета и патроните липсват
оставени годни за изследване дактилоскопни следи. При проведения разпит пред
въззивната инстанция експертът потвърди заключението си, като уточни, че по
оръжието се констатират дактилоскопни следи, оставени от няколко лица, но
оставените следи не позволяват идентифициранирането им.
Настоящата
инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници:
От събраните
по делото доказателства – показанията на свидетелите Б., В., В., В., А., Х., Б.,
както и писмените доказателства Договор от 14.03.2018 г. за извършване на
охрана и План за охрана на обект: земеделски площи /500 декара/, находящи се в
землищата на с. ***, общ. Троян, обл. Ловеч, се установяват обстоятелствата,
предхождащи инкриминираното деяние, а именно, че между свидетеля Б. и
подсъдимия е бил налице конфликт с давност от около година, тъй като животните
на последния влизали в земите на Б. и унищожавали реколтата му, както и че за
да предотврати посоченото свидетелят Б. сключил договор за охрана с охранителна
фирма „***“ ООД. От показанията на свидетелите, служители на охранителната
фирма, и свидетелят Б. се установява, че на 25.04.2018 г. Б., В., В., В., А. и Х.
пристигнали пред дома на подсъдимия във връзка с подаден от него сигнал, като
при проведения разговор подсъдимият се появил с пистолет, както и че
впоследствие оръжието му било избито и предадено от В. в полицията. Следва да
се посочи, че изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля Н. С. –
баща на подсъдимия, и от обясненията на подсъдимия.
Така спорът
по делото, както е отбелязъл правилно и районния съд, се ограничава единствено
до обстоятелството дали предаденият на полицията пистолет е този, който
подсъдимият е държал до момента, когато свидетелят В. го избил от ръката му и
го повалил на земята. В обясненията си С. твърди, че пистолетът, който
притежавал и държал по време на случилото се с охранителите от „***“ ООД е бил
газов, марка „Рекс“,
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно-дактилоскопска и
съдебно-балистична експертизи като пълни и извършени от компетентно лице, като същите
не са оспорени и от страните.
Окръжен съд
– Ловеч не споделя възражението на защитата, че съдът и прокуратурата са
действали едностранчиво при преценката на доказателствата, изключвайки такива,
доказващи невиновността на подсъдимия. Действително от изготвената
дактилоскопна експертиза не се установяват годни следи за идентифициране на
лицата, имали досег с оръжието, но последното не изключва автоматично
съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Аналогично е
положението и с констатираното от извършеното претърсване, обективирано в
Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 26.04.2018 г., при
което не е установено наличието на огнестрелни оръжия, боеприпаси, прилежащи
към тях инструменти и кобури. Що се касае до показанията на свидетеля Н. С.,
настоящият състав приема, че същите не следва да бъдат ценени относно
твърдението му, че не е видял подсъдимият въобще да държи оръжие, доколкото С.
е баща на подсъдимия и изложеното от него в тази му част е в колизия с
показанията на всички свидетели, включително и обясненията на подсъдимия. По
отношение на направеното възражение касателно протокола за доброволно
предаване, съдът се съгласява, че доброволното предаване не е посочено изрично
в чл. 136 от НПК като способ за доказване в наказателното производство. В
практиката обаче е възприето, че това е един от възможните начини за
приобщаване на веществени доказателства, тоест невярно е твърдението, че
единственият начин за приобщаване на веществени доказателства е чрез
претърсване и изземване. Следва да се посочи, че, макар приобщаването на
доказателства посредством протоколи за предаване да не представлява процесуално
нарушение, съдът е длъжен да извърши проверка на това доказателствено средство.
В процесния случай районният съд е сторил това, като в мотивите си е отбелязал,
че от изготвения протокол за доброволно предаване се установява, че свидетелят В.
е предал веществените доказателства – пистолета и 5-те патрона, като оръжието и
боеприпасите са били подробно описани и индивидуализирани в него, както и
обстойно и детайлно фотографирани, като по този начин е била спазена
разпоредбата на чл.110, ал. 1 от НПК. Неоснователно е и възражението, че
проверяваната инстанция е нарушила принципа на състезателност, като не е
допуснала поисканото разпознаване на предмет по чл. 169 от НПК. Вещественото
доказателство, е било предявявано на всеки един от свидетелите, като преди
предяваването му свидетелите са описали характерни негови белези, което и не е
налагало провеждане на разпознаване в процесния случай.
При
изложените факти и доказателственият анализ, на който те се основават, въззивната
инстанция прие от правна страна следното:
Настоящата инстанция
счита, че районният съд правилно е приел, че подсъдимият И.Н.С. е осъществил
престъпния състав по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 2-ра и 6-та. Въззивният съд
споделя правния извод на първостепенния, защото при събраните доказателства той
е единственият законосъобразен.
Така от обективна страна
подсъдимият С. на на 25.04.2018 г. в с. ***, община Троян, област Ловеч, в обитаван от него
имот в местността „***“, държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/ - обн. с ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., последно изм. и доп. с
ДВ. бр. 20 от 06.03.2018 г./ - пистолет марка „CZ“, фабрично производство на
Чехословакия след
Престъплението по чл. 339, ал. 1
от НК е формално, на просто извършване, като за съставомерността му е достатъчно
доказването на факта на държането. При държането изпълнителното деяние се
осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета. По делото по
безспорен начин се установи, че
подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху пистолета до избиването
му от свидетеля В. и предаването на оръжието на полицията. Невярно е съждението
на жалбоподателят, че подсъдимият е имал само краткотраен досег с оръжието. От
наличната по делото доказателствена съвкупност се констатира, че подсъдимият е
взел оръжието от постройка, обитавана от него, като се появил и с кобур,
поставен на колана му. Последното води до извод, че С. вече е упражнявал
фактическа власт върху оръжието към момента на демострирането му пред
служителите на охранителната фирма. По делото се установи и че процесният
пистолет представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ,
годно да сработи по предназначение, че С. е нямал разрешение за придобиването
му, както изисква разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, а също и че
намерените в цевта на пистолета и пълнителя му патрони са боеприпаси по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от същия закон.
Налице е и субективна страна на
престъплението, като подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
По отношение на
индивидуализацията на наказанието:
Настоящата инстанция счита, че
при определяне на вида и размера на наказанието районният съд е съобразил
наличието на отегчаващи вината обстоятелства – наличието на предишно осъждане,
както и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. В тази насока съдът се
съгласява и със съжденията, че, обстоятелството дали подсъдимият се е
почувствал заплашен от свидетелите-охранители на „***“ ООД, не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство в настоящото производство, тъй като
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е формално и за съставомерността му е достатъчно
установяването на факта на държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите без
притежание на надлежно разрешение за това. Въпреки това районният съд е взел
предвид, че миналото осъждане на С. не е за умишлено престъпление, поради което
правилно му е наложил наказание ориентирано към предвидения в НК минимум – две
години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
изпълнението за срок от четири години. Настоящата инстанция счита, че така
наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По отношение на
веществените доказателства:
Първоинстанционният съд правилно
на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК постановил да се отнемат в полза на
държавата иззетите веществени доказателства - пистолет марка „CZ“, фабрично
производство на Чехословакия след
По отношение на
разноските
С оглед на изхода на процеса
правилно районният съд е осъдил подсъдимият С. да заплати направените в
настоящото производство разноски, както следва - сумата в размер на 140 лв. по
сметка на Районен съд – Ловеч, а сумата в размер на 72 лв. по сметка на ОД на
МВР – Ловеч. Доколкото въззивният съд потвърждава съдебния акт, то следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 45,42 лв. по сметка на Окръжен съд – Ловеч.
По всички изложени до тук
съображения настоящият състав намира, че при извършената, на основание чл. 314
от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл.
338 и чл. 337 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11 от
22.04.2019 г., постановена по НОХД № 37 по описа за
ОСЪЖДА И.Н.С., с ЕГН:**********, да заплати на Окръжен съд -
Ловеч разноски по делото в размер на 45,42 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1…………………………
2…………………………