Р Е Ш
Е Н И Е
№ /11.03.2019г. гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На двадесет и пети февруари
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар: Жоржета Христова
като
разгледа докладваното от председателя на
състава в.гр.д.№29 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№29/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА на С.И.С.,ЕГН
**********, действащ чрез своя процесуален представител, адв.Ц.Н.И.
*** ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 616/07.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 1266/18г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, с което е бил ОТХВЪРЛЕН предявеният против „ГОЛДЕН ЕКСПРЕС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Фикрет
Кумаш-управител, чрез съдебен адрес ***, кантора 7, адв. А.М. ***, иск за сумата от 8096.10лв., представляваща
незаплатено обезщетение при командироване
за периода от 01.12.2017г. до
19.02.2018г., с правно основание чл.215
от КТ, като неоснователен; ПРИЗНАЛ Е за недоказано
оспорването на истинността на
документи: 1. Заповед за командировка в чужбина № 3 и 2.
Декларация на основание чл.121 ал.2 от КТ, досежно
автентичността на подписа на командирования
работник С.И.С., на осн. чл.194 ал.2 ГПК и във вр. чл.193 ГПК; осъдил е ищеца да заплати на ответника по
делото сумата общо 620 лв.,
представляваща направени по делото РАЗНОСКИ, на осн.
чл.78 ал.3 от ГПК.
Считайки обжалвания съдебен акт за
необоснован, постановен при противоречие със събраните доказателства, при
нарушение на материалният закон и при съществено процесуално нарушение, моли
съда да отмени атакуваното решение и
постанови ново, с което да уважи предявения иск, съобразно петитума
на първоначалния им иск.
В съдебно
заседание се явява процесуалният представител на въззивника, адв.Ц.Н.И. ***, който поддържа жалбата.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемя „ ГОЛДЕН ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: ***, представлявано от управителя Фикрет Кумаш,
чрез адвокат А.М.,***, адрес за призоваване и съд.адрес:***, к.7 е постъпил отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на оплакванията
във въззивната жалба. Молят съда да
постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание се явява процесуалният представител на въззиваемия адвокат А.М.,***, която поддържа отговора по
жалбата.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по
чл.215 от КТ за сумата 8 096.10 лв., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба –25.07.2018г. до окончателното изплащане на
дължимите суми по чл.86 от ЗЗД върху главницата е обоснован с обстоятел-ствата,
че работодателят „Голден Експрес“ ООД-Търговище не е изплатил на ищеца дължимото
му обезщетение при командироване по време на работата му като “шофьор
товарен автомобил международни превози“ в периода от 01.12.2017г. до 19.02.2018г., след което трудовият му
договор бил прекратен.
Ответното
дружество счита иска за допустим, но неоснователен. Командировъчните
пари на ден били уговорени в размер на
27 евро, а не в размер на 60евро, като ответникът е изплатил всички полагащи се командировъчни
разходи.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Между страните е
сключен трудов договор №27/01.09.2017г., прекратен на 19.02.2018г., като по
време на действието му ищецът е изпълнявал длъжността шофьор на товарен автомобил
и е извършвал международни превози. Съгласно заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, след уточняване в съдебно заседание, за претендирания период от 01.12.2017г. до 19.02.2018г на последния са начислени
командировъчни средства в общ размер на 4 802.05 лв., които са изплатени по
банков път. Сумата е по-голяма от дължимата сума в размер на 4 066.15 лв.,
определени съобразно Приложение №
3, към чл.31 от „Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина“- по 27 евро на ден. Ищецът сам е изразил писмено съгласие при запознаването с условията по
заповедта за командировка в чужбина за размерите,
които следва да му се заплащат, което е установено в процеса чрез откритото производство
по оспорване истинността на документ, на осн.чл.193 ГПК, а именно автентичността на подписа за
командирован работник в заповед за командировка
№ 3 и
в декларация на осн. чл.121 ал.2 от КТ.
Претенцията му за дължимост на командировъчни в
размер на 60 евро на ден, съгласно Наредбата е недоказана-по делото няма
представени доказателства в тази насока. В представената командировъчна заповед
е посочено, че финансовите условия на командировката се определят съобразно Приложение № 3 към чл.31 от „Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина“ без да е фиксиран размер, при което в
случая са дължими по 27 евро на ден.
.
Ето защо претенциите
по чл.215 от КТ и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е стигнал до
аналогичен правен извод, че дължимите командировъчни пари за периода от 01.12.2017г.
до 19.02.2018г са
изплатени на ищеца, първоин-станционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което като такова следва да се потвърди. Тези изводи са относими и към решението, в частта му, в която съдът е признал
за недоказано оспорването на истинността на документи: Заповед за
командировка в чужбина № 3 и Декларация на основание чл.121 ал.2 от КТ, досежно автентичността на подписа на командирования работник С.И.С., на осн. чл.194 ал.2 ГПК и във вр.
чл.193 ГПК, видно от представената и
изслушана съдебно-почерковта експертиза.
Ето защо и на основание
чл.272 от ГПК настоящият съсътав извършва препращане
към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид горното,
решението на първоинстанционния съд е постановено в
съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК.
Разноски за въззивната инстанция не са поискани, поради което не следва
да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
616/07.12.2018г., постановено по гр.д. № 1266/18г. по описа на Районен
съд-гр.Търговище, на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.