№ 277
гр. Благоевград, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Й. Р. с ЕГН **********, с адрес с. П.,
ул. „Х.“ № против Наказателно постановление № 1899а-41/08.08.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ – гр. Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 257
ЗМВР е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за
нарушение на чл.64, ал.4 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че АУАН и НП не съответствали на предвидените
към съдържанието им изисквания, като обстоятелствената им част не съдържала
описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Навежда
се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на НП и алтернативно
такова за намаляване размера на наложената глоба. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. Г., като поддържат подадената жалба. Допълва, че събраните по
делото доказателства установявали, че на описаното в НП време и място Р. не е имал
качеството на водач на л.а „Фиат Добло“ с рег. №.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което се прави искане за оставяне без уважение на въззивната
жалба. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 15.01.2023 г. жителите на девет села около с. Покровник участвали в
1
организиран протест по повод забавянето на ремонта на моста над р.Струма при с.
Покровник. Свидетелите С. З., Г. Б. и Борис Р. – служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР –Благоевград били включени в охранителните мероприятия, насочени към
обезпечаване сигурността на протестните действия. Около 15.30ч. протестиращите
навлезли до кръговото кръстовище за с. Зелен дол, като трябвало да се отправят към
сградата на „Водно строителство“, където било мястото, определено за провеждане на
протестните действия.
Част от протестиращите, включително и жалбоподателят Р. спрели
управляваните от тях автомобили в кръстовището с кръгово движение, находящо се
на пътен възел „Зелен дол“ на АМ Струма и излезли от автомобилите, в резултат на
което се стигнало до блокиране на движението. Свидетелят Б. разпоредил на
жалбоподателя да премести автомобила от кръговото кръстовище
Независимо от отправеното му устно разпореждане от страна на ст.инсп.Б., Р.
не преместил автомобила и го оставил спрян в района на кръговото кръстовище.
Б. съставил докладна записка, в която посочил, че Р. отказал да изпълни
отправеното му устно разпореждане да премести л.а.Е9320ВТ на мястото, определено
за провеждане на протеста.
Въз основа на съдържащите се в докладната записка данни, свидетелят М.
приел, че с действията си Р. е извършил нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР, поради което
на 22.02.2023 г. съставил срещу него АУАН с бл.№162444
Актът е връчен на жалбоподателя на 23.02.2023 г. и е подписан от него без да
са отразени възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с разпоредбата на чл. 44, ал.1 НК
срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели С. М., С. З. и Г. Б. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Заповед №8121з-1098/25.08.2017 г.; Заповед №8121з-251/05.03.2021 г.;
Заповед №8121з-1371/11.11.2015 г. и Заповед №8121з-250/05.03.2021 г., писмо от
Сектор "Пътна полиция" регистрационен № 111600-8904/14.05.2024 г. с приложение
справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици на ПС Е, писмо от Сектор
"Пътна полиция" регистрационен № 111600- 10141/03.06.2024 г. с приложение справка
от АИС Регистрация на МПС и собственици, АУАН № 1899а-41/15.05.2023 г., докладна
записка регистрационен № 1116р-1202/09.02.2023 г.
При анализа на обясненията на жалбоподателя, съдът съобрази двойствената
им природа като доказателствено средство и средство за защита, както неговата
заинтересованост от изхода на делото. Горното наред със съпоставянето на
обясненията на Р. с останалата част от доказателствената съвкупност по делото
предпоставя извод за частичното им кредитиране.
Като достоверни следва да се приемат обясненията на жалбоподателя за
участието му в провеждания протест на описаното в НП време и място предвид
подкрепата им от показанията на разпитаните свидетели. В останалата им част
обясненията му, а именно, че не е спирал автомобил в района на кръстовището, не
следва да бъдат кредитиране поради опровергаването им от показанията на Б. и З..
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на
свидетелите Б., З. и М. като съобрази тяхната последователност, пълнота и
хронологична издържаност. Полицейските служители детайлно пресъздават
непосредствените си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства,
2
като в показанията им липсват логически несъответствия, вътрешни противоречия и
противоречия между показанията на отделните свидетели.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.02.2024г., а жалбата е от
05.03.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи .
Съгласно т.1.5 на Заповед № 8121 з-1098 от 25.08.2017г. издадена от
министъра на вътрешните работи на основание чл.267, ал.1 ЗМВР всички полицейски
органи в районните управления имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗМВР,
а съгласно т. 1.14 на Заповед № 8121 з-1371 от 11.11.2015г. издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл.267, ал.2 ЗМВР наказателни постановления могат
да бъдат издавани от началниците на районните управления в ОДМВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
В случая обаче при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
други съществени процесуални нарушения.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство, от което зависи в
голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано
пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички обективни и субективни признаци
на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В съставения АУАН и издаденото НП е отразено, че на 15.01.2023 г.
жалбоподателят не изпълнил издадено полицейско разпореждане като отказал да
премести паркирания в кръстовището с кръгово движение, находящо се на пътен възел
„Зелен дол“ на АМ „Струма“ л.а „Фиат Добло“ с рег. № Е.
В конкретния случай фактическите обстоятелства на санкционираното
нарушение са отразени неправилно в съставения АУАН и издаденото НП.
Доказателствената съвкупност по делото установява, че описаният в акта и
наказателното постановление л.а „Фиат Добло“ с рег. № Е не е собственост на
жалбоподателя, нито е управляван от него на 15.01.2023 г. /на посочената дата
жалбоподателят е управлявал друго моторно превозно средство/. Ето защо е
3
невъзможно същият да е отказал да изпълни издаденото устно полицейско
разпореждане да премести л.а „Фиат Добло“ с рег. № Е .
Посоченото съществено затруднява правото на защита на санкционираното
лице, гарантирано му от ясно и пълно описание на нарушението.
Предвид допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед липсата на
доказателства установяващи, че жалбоподателят не е изпълнил разпореждането да
премести л.а „Фиат Добло“ с рег. № Е, наказателното постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане
на разноски в размер на 400,00 лева, представляващи заплатено във въззивното
производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Заплатеното
възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото, като се
отчете неговият предметът на делото, видът на наложеното наказание, броят на
проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и
при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е
включен административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т.1 ЗАНН Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1899а-41/08.08.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ – гр. Благоевград, с което на М. Й. Р., с ЕГН **********, с адрес с.
П., ул. „Х.“ № на основание чл. 257 ЗМВР е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 500 лева за нарушение на чл.64, ал.4 ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4