Решение по дело №1645/2012 на Районен съд - Дупница

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

27.02.2013 г.

 

					Дупница

 

Номер                                                                                                     Град

 

 

	ХІІ - ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

на                                                                                                           Година

 

СВЕТЛАНА БЪЧЕВА

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                          Председател:

РОСИЦА КЕЧЕВА

Секретар:

 

 

Като разгледа докладваното от председателя

	гражданско		1645		2012

 

                                      дело №                                    по описа за                              година, намира следното:

 

                                       

Производството е образувано по искове, предявени от В.Н.К. против „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 1 169,76 лв., за която ищецът твърди, че е заплатил на ответника за служебно начислени му като корекция на задължения за доставена електрическа енергия в периода 05.02.2012 г. – 04.05.2012 г. Претендира законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба (11.06.2012 г.) до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че имотът, за който са задълженията, е необитаем. От съседи е узнал, че в началото на месец май 2012 г. служители на ответното дружество са сменили електромера на имота. Представя доказателства за заплатени за периода задължения.

От страна на ответника иска се оспорва.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявен е иск за неоснователно обогатяване, по който ищецът твърди неоснователно разместване на имущество. В тежест на ответника е да установи основание за имущественото разместване, в случай че твърди такова основание.

Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК,  отговорът на ответника следва да съдържа  възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които тези възражения се основават.

С определение на ДРС от 15.10.2012 г. е констатирано, че подаденият от  ответника отговор не е ясен относно основанието, на което от страна на ответника се счита, че платените суми са били дължими – в отговора се твърди, че ищецът дължи плащане на посочените фактури с оглед неоснователно обогатяване, което се е случило поради неизмерване на консумираната ел. енергия от СТЕ, като едновременно се твърди установено неправомерно въздействие върху уреда за измерване. Тъй като са съществено различни основания за възникване на задължения (не само според твърдените факти, но и според Общите условия на ответното дружество, които предвиждат различни правила за определяне на задълженията в посочените хипотези), на ответника е дадена възможност да уточни дали твърди неправомерно въздействие от страна на потребителя, като в зависимост от това да посочи кое основание за отговорност на потребителя за плащане твърди - неоснователно обогатяване или деликт.

От страна на ответника с молба от 07.11.2012 г. е възразено срещу даденото указание със становище, че на ответника не може да се вменява задължение да уточнява възраженията си, алтернативно заявява, че направените с Отговора възражения се основават на обстоятелството, че отговорността на ищеца е договорна.

Съдът намира, че от страна на ответника и след дадената възможност не е  уточнено основанието, на което счита, че платените от ищеца суми са били дължими. Твърдението за договорна отговорност не уточнява основанието, тъй като представлява правна квалификация (за определянето на която съществуват спорни критерии в теорията), а не е факт. Дадените на ответника указания съдържат конкретен факт – твърди ли се или не неправомерно въздействие, с оглед който да е възможна правната квалификация, за която на ответника са предложени конкретни варианти. Тъй като отговорът не е уточнен, съобразно предупреждението не подлежат на обсъждане направените с отговора възражения – поради неяснота на изявлението.

При тази процесуална ситуация е безпредметно да бъде изготвян доклад по чл. 146 ГПК – ищецът отрича наличието на задължение за плащане, ответникът не твърди основание за плащане с факти, от които произтича задължението, за да има предмет разпределението на доказателствената тежест.

Не се спори и от представените от ищеца разписки (л. 5-7 от делото) се установява, че задълженията са платени, поради което и с оглед липсата на твърдения за основание за плащане, исковете се явяват основателни и ще бъдат уважени.

При този изход на спора в тежест на ответника е да заплати на ищеца 220 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, и 50 лв. – държавна такса.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец”, ул. „Г. С. Раковски” № 140, да заплати на В.Н.К. с ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 169,76 лв., представляваща платена от В.К. на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД без основание сума като общ размер на начислени задължения за доставена електрическа енергия в периода 05.02.2012 г. – 04.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба (11.06.2012 г.) до окончателното изплащане, както и сумата 270 лв. – съдебни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: