РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на пети декември през двехиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 5429 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
04.09.2018г., постановено по гр. дело № 49325/2012г. на Софийски районен съд, 50
състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Т.Я. дължи
на ищеца „Т.С.” ЕАД, сумата 497. 86 лв.,
представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот
– ап. 1№ 12, находящ се в гр. София, ул. *******, аб. № 278879, за периода 01.07.2009г.
– 30.04.2011г., ведно със законната лихва от върху сумата, считано от 02.08.2012г.
до окончателното изплащане, както и сумата 81.
27 лв., представляваща лихва за забава за периода 31.08.2009г. – 20.07.2012г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 16585/2012г. на СРС, 81
с-в, като исковете за отхвърлени до пълните предявени размери – съответно 725.
20 лв. досежно главницата и 125. 95 лв. досежно
лихвата. С решението са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Ю.Т.Я. за сумите 725. 20 лв.
– главница и 125. 95 лв и са присъдени разноски съобразно изхода на спора. Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Въззивникът
– ищец „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частта за отхвърляне на исковете изцяло
срещу ответницата Ю.Т.Я. и частично срещу М.Т.Я..
В жалбата
се поддържат оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
атакуваната част, поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че двете ответници
имат качеството потребители на топлинна енергия, по арг. от § 1, т. 42 от ДР на
ЗЕ, в качеството им на собственици на имота и дължат заплащане на потребената
топлинна енергия, съобразно квотите им в съсобствеността. По отношение на част
от претендираната сума, редставляваща стойността на услугата „дялово
разпределение“ , твърди, че същата е дължима по издадените фактури във връзка с
потреблението на топлинната енергия на клиента и е включена при формиране на
крайната цена на иска за главницата. Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да уважи предявените искове изцяло, с присъждане на разноски.
Въззиваемите
не са депозирали писмени отговори на жалбата. В хода на устните състезания оспорват
жалбата по изложени в писмени бележки съображения. Молят съда да потвърди
решението.
Третото лице
- помагач „Т.с.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.
Решението в
частта за уважаване на исковете срещу М.Т.Я. е влязло в сила, като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
По същество жалбата е неоснователна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични
притезания за незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва върху
претендираната главница, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 16585/2012г. по описа на СРС,
81 състав.
СРС е отхвърлил иска срещу Ю.Т.Я.
поради липса на доказано облигационно правоотношение с нея, като е приел,
че за процесния период само другата ответница има качеството потребител на
топлинна енергия на имота.
По делото е безспорно установено от приетия нотариален акт № 80/91г. на
нотариус Танев, че ответниците са съсобственици на процесния имот при равни
квоти. По делото е представена молба – декларация за откриване на партида
досежно процесния топлоснабден имот, подадена на 12.03.1992г. от М.Я..
Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо
кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в хипотезата
на ползване на жилище след развод от
един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично известни
Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, той
става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част
от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част. В случая
е налице обикновена съсобственост, но хипотезата е аналогична. От изложеното
следва изводът, че ответницата М.Т.Я. е единствен потребител на топлинна
енергия за битови нужди, в качеството й на собственик на нейната идеална част и
на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другата идеална част
от имота, като дължи заплащане на цената
на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за претендирания период
за целия имот.
Ето защо исковете
срещу ответницата Ю.Я. са недоказани по основание и правилно отхвърлени от СРС.
По отношение на ответницата М.Я., с оглед влязлата в сила част на решението
досежно уважаване на исковете, е безспорно установено със сила на присъдено
нещо наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
доставката на топлинна енергия в процесния имот.
За да уважи иска за главницата до размера на сумата 497. 86 лв., СРС е
приел, че е основателно възражението на ответницата за давност за периода м.
декември 2008г. – м. юни 2009г., при приложим 3 - годишен давностен срок преди
подаване на заявлението на 02.08.2012г., като е приспаднал от общо
претендираната сума от 725. 20 лв. от посочения ответник, сумата 53. 04 лв.
/половината от стойността на услугага дялово разпределение/ и сумата 174. 30
лв., представляваща половината от погасената по давност стойност. По отношение
на претенцията за дялово разпределение е посочил, че претенцията за сумата общо
106. 08 лв., изчислена съгласно представеното извлечение от сметка, не е
заявена нито в заповедното, нито в исковото производство, порад което не следва
да бъде присъждана.
Следва да се отбележи, че присъдената сума от 497. 86 лв. /половината от
819. 68 лв. / се получава математически след приспадане на общо погасената по
давност сума от 438. 09 лв. за периода м. 12.2008г. – м. юни 2009г, от общата
стойност на дължимата главница от 1433. 81 лв., съгласно заключението на ССчЕ,
без приспадане на сума за дялово разпределение. Поради това мотивите на първоинстанционния
съд в посочената част, че не е заявена претенция за стойността на услугата
дялово разпределение, респ. оплакването
в жалбата в тази връзка, са без значение за крайния извод.
При кредитиране заключението на приетата СТЕ, съгласно което стойността
на потребената топлинна енергия за целия имот за процесния период е в размер на
сумата 1255. 77 лв., общият размер на непогасената по давност стойност на
топлинна енергия е в размер на също 819. 68 лв., респ. искът срещу ответницата М.Я.
би бил доказан до размера на сумата 409. 84 лв., т.е. в по -малък от уважения. Ето
защо искът за главницата във всички случаи е недоказан за по-голям от
присъдения размер от въззивника – ищец, чиято е доказателствената тежесст. По
отношение на претенцията за мораторна лихва не са релевирани конкретни
оплаквания.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Разноски не се претендират от въззиваемите и
такива не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 04.09.2018г., постановено по гр. дело № 49325/2012г. на Софийски районен
съд, 50 състав в обжалваната отхвърлителна част.
Решението в частта за уважаване на исковете срещу ответника М.Т.Я. е
влязло в сила, като е необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.