РЕШЕНИЕ
№ …….. / 4.11.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На двадесет
и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 279 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Делта
кредит“АДСИЦ, представляван от изп.директор Г.Георгиева, чрез упълномощен
процесуален представител, против решение № 189/15.05.2019г. по гр.д. № 832/2018г.
по описа на РС Разград, с което в производство по чл.422 ГПК е прието за
установено, че ответникът К.П.Ж. дължи главница в размер 673,90лв. и е
отхвърлен искът за признаване на дължимост на мораторна лихва в размер
205,46лв., претендирана за периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. Жалбоподателят
излага твърдения за неправилно тълкуване на материалния закон досежно уважената
част от предявения от него иск, както и за необоснованост на съдебния акт в
частта, с която искът за дължимост на мораторната лихва е отхвърлен. Моли въззивния
съд да уважи в цялост предявените искове.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от К.П.Ж., депозиран чрез назначения му особен
представител, в който се съдържа становище за липса на правен интерес от
въззивно обжалване на решението в частта, с която искът за признаване на
дължимостта на главницата е уважен. По отношение на отхвърлителната част на
решението на районния съд особеният представител изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, което поддържа и в проведеното съдебно
заседание.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: на 10.02.2013г. между „Делта кредит“АДСИЦ и К.Ж. е
сключено споразумение, видно от съдържанието на което страните са констатирали,
че съгласно сключен договор за цесия от 15.11.2007г. със страни „Бългериън
ритейл сървисиз“АД и „Алфа кредит“АДСИЦ с настоящо наименование „Делта
кредит“АДСИЦ, последното дружество е придобило вземане от К.Ж. в размер
673,90лв., представляващо неизплатена сума по договор от 3.07.2003г. за
издаване на кредитна карта „Eurоline“,
първоначално сключен с „Юробанк и еф джи България“АД (с предишно наименование
Българка пощенска банка АД). Към 31.08.2012г. няма извършени плащания по
задължението. Със споразумението „Делта кредит“АДСИЦ и К.Ж. са уговорили, че
задължението ще се редуцира на 336,95лв., ако бъде изплатено от длъжника в срок
до 17.02.2013г. Това е и датата, която страните са уговорили като краен срок за
погасяване на поетото задължение. По делото са приложени предхождащите
споразумението Документи: заявление за издаване на кредитна карта „Eurоline“ на
18.06.2003г. от К.Ж., договор за цесия от 15.11.2007г. между „Юробанк и еф джи
България“АД (с предишно наименование Българка пощенска банка АД) и „Бългериън
ритейл сървисиз“АД от една страна като цеденти и от друга – „Алфа кредит“АДСИЦ
(с настоящо наименование „Делта
кредит“АДСИЦ) като цесионер, заедно със списък на лицата – длъжници и размера
на задълженията, в който К.Ж. е включен със задължение в размер 673,90лв.
Представено е и уведомление до длъжника за извършената цесия без доказателства
за връчването му на ответника.
Видно от справка за дължимата
лихва върху тази сума за периода 15.02.2015г.-15.02.2018г., нейният размер е
205,46лв.
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е изпратено от „Делта кредит“АДСИЦ
до съда чрез куриер на 15.02.2018г.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: районният съд е уважил
установителния иск за дължимост от ответника К.Ж. на главница в размер
673,90лв. Съдът е посочил като основание сключеното на 10.02.2013г. споразумение
между страните по делото и поетите с него задължения от страна на ответника и е
счел, че липсата на доказателства за връчено на длъжника уведомление за
извършената в предходен момент цесия е без правно значение. Следователно тези
въпроси не са обусловили крайния извод на първостепенния съд за дължимост на
главницата. Липсва жалба от ответника срещу тази част от решението. При това
положение изложените съждения във въззивната жалба на ищеца относно значението
на уведомлението до длъжника за извършената цесия са ирелевантни при
осъществяване на въззивния контрол на решението. В тази част съдебният акт е
влязъл в сила.
Въззивната жалба против
решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за мораторни лихви в размер
205,46лв. за периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. е основателна. Главницата в
размер 673,90лв. е станала изискуема на 17.02.2013г., предвид фиксирането на
датата като краен срок за плащане на цялото задължение в писменото споразумение,
сключено на 10.02.2013г. Задължението за лихви се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД. Погасителната давност е
материалноправен институт, предвиждащ възможност за задълженото лице да се
позове на нея. С изтичането на предвидения срок кредиторът не губи
процесуалното право да претендира пред съд вземането си, но ако длъжникът се
позове на погасяване на задължението поради изтичане на давността, претенцията
ще бъде неоснователна. Процесуално право на кредитора е да реши дали да
претендира вземането в цялост, независимо дали част от него е погасено по
давност, или да го претендира само в тази част, за която предвиденият в чл.111 ЗЗД срок не е изтекъл. В случая претенцията на ищеца за лихви е само за тази
част, която не е погасена по реда на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Процесуалното действие
не е злоупотреба с право, както е определил районният съд, а избор на ищеца,
съобразен с последиците от евентуалното отхвърляне на иска за предхождащия
период от 17.02.2013г. до 15.02.2015г. като погасен по давност.
Решението в частта, с която е
отхвърлен иска за приемане за установено, че К.Ж. дължи на „Делта кредит“АДСИЦ
мораторна лихва в размер 205,46лв. за периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. е
неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с
което задължението за лихви бъде признато за установено в горния размер.
Предвид уважаването на
предявените искове в цялост, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца за
заповедното и първоинстанционното производство. „Делта кредит“АДСИЦ е заплатил
ДТ в размер 25лв. в заповедното производство. В исковото производство пред
районния съд е внесъл ДТ в размер 75лв., депозит за особен представител на
ответника в размер 150лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение е определено от районния съд на
150лв., съгл. чл.78 ал.8 ГПК и чл.25 ал.1 НЗПП, или общият размер на
разноските в исковото производство е 375лв.
Ищецът претендира присъждане на
разноски във въззивното производство. Същият е внесъл ДТ за обжалване в размер
50лв. и депозит за особен представител в размер 150лв. Представляван е от
юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в минималния размер 100лв.,
съгл. чл.78 ал.8 ГПК и чл.25 ал.1 НЗПП, предвид обстоятелството, че
процесуалните действия, извършени от него, се изразяват в съставяне на въззивна
жалба без явяване в съдебно заседание. Ответникът следва да бъде осъден да му
заплати разноски в общ размер 300лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя решение №
189/15.05.2019г. по гр.д. № 832/2018г. по описа на РС Разград в частта, с която
е отхвърлен искът на „Делта кредит“АДСИЦ с правно основание чл.422 ГПК за
приемане на установено, че ответникът К.П.Ж. му дължи мораторна лихва в размер
205,46лв. за периода 15.02.2015г.-15.02.2018г. и в частта, с която К.П.Ж. е
осъден да заплати на „Делта кредит“АДСИЦ сумата 306,54лв. за разноски в
заповедното и първоинстанционното производство, като вместо това постановява:
Приема за установено, че К.П.Ж.
дължи на „Делта кредит“АДСИЦ мораторна лихва в размер 205,46лв. за периода
15.02.2015г.-15.02.2018г.;
Осъжда К.П.Ж.
да заплати на „Делта кредит“АДСИЦ сумата 25лв. за направени разноски в
заповедното производство и сумата 375лв. за направени разноски в
първоинстанционното производство;
Осъжда К.П.Ж. да заплати на „Делта кредит“АДСИЦ
сумата 300лв. за направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ