РЕШЕНИЕ
№ 260012
гр.Поморие, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 199 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано е образувано по искова молба, уточнена с молба-уточнение вх. №
1143/05.03.2019 г., от П.Б.О. и Р.Б.О.,***, против А.М.Д., Е. А. К., Х.Д.К., Д.Х.К.,
К.К.К., всички посочени ответници граждани на Република Гърция, с адреси в
гр.Атина, а ответникът К. ***.
Предявен е
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по давностно владение на 219 кв.м. в
идеални части от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор
57491.502.235 по КК и КР на гр.Поморие, с площ 283 кв.м., както и на ½
ид.ч. от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда с идентификатор
57491.502.235.1.
С
определение на съда от 07.08.2020 г., производството е съединено с гр.дело №
145/2020 г. по описа на РС – Поморие, образувано по искова молба от ищците
против същите ответници, с която е предявена претенция с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, за установяване, че ищците са собственици по давностно
владение на втората ½ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда с
идентификатор 57491.502.235.1.
Така след
съединяване на производствата искът е предявен за установяване по отношение на
ответниците собствеността на ищците върху 219 кв.м. в ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 57491.502.235, както и за установяване собствеността им върху цялата
двуетажната жилищна сграда с идентификатор 57491.502.235.1.
Ответникът Д.Х.К.
е починал на 01.08.2015 г., преди предявяване на иска, и тъй като към момента
на образуване на делото този ответник не е бил надлежна страна, производството
по отношение на същия е прекратено с определение на съда от 29.07.2021 г.
Ответникът К.К.
се представлява по делото от особен представител – адв. Н.А.,
назначен на основание чл.48, ал.2 ГПК, поради извършване на съобщението до този ответник за
заведеното дело чрез публикация в неофициалния
раздел на „Държавен вестник”,
бр.86/01.11.2019 г. Особеният
представител на ответника К. е подал отговор на исковата молба, в който
застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция.
Ответникът А.Д.
също се представлява по делото от особен представител – адв. В.Г., назначена
на основание чл.48, ал.2 ГПК, тъй като този ответник не е открит на посочения
по делото адрес, преместил се от същия на неизвестен адрес, поради което съобщението до ответника за
заведеното дело е извършено чрез публикация в
неофициалния раздел на „Държавен
вестник”,
бр.25/26.03.2021 г. Особеният
представител на ответника Д. е подал отговор на исковата молба, в който
застъпва становище за неоснователност на предявения иск.
Съдебните
книжа за ответниците Е. А. К. и Х.Д.К. са редовно връчени на същите
по реда на Регламент (ЕО)
№ 1393/2007 г., като в срока по чл.131 ГПК, тези ответници
не са подали отговор на исковата молба, не изразяват становище по предявения
иск.
Ответната община
Поморие е подала отговор на исковата молба, с който застъпва становище за
неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ищците се
представляват от упълномощен процесуален представител – адв. Ж.Х., който
поддържа предявената искова претенция.
Особените
представители на ответниците К.К. и А.Д., адв.А. и адв.Г., в съдебно заседание
поддържат заявеното с отговора становище за неоснователност на предявения иск.
Ответниците
Е.К. и Х.К.
не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани.
Ответната
община Поморие в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – юрисконсулт
Х. Я., който поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения спор съдът се
запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от
фактическа страна следното.
С нотариален
акт за собственост на недвижим имот, възстановена по реда на ЗВСВОНИ №
25/18.11.1998 г., нот.дело № 101/1998 г., на нотариус Д.Г., препис от който е
представен по делото, С.Т.Г., гражданка на Република Гърция, е призната за
собственик на дворно място с площ от 249 кв.м., представляващо урегулиран
парцел ІХ-941, кв.68, по плана на гр.Поморие, бивш имот пл. № 1415 по отменен
план на гр.Поморие от 1954 г., както и на дворно място с площ от 287 кв.м.,
представляващо урегулиран парцел ІІ-997, кв.76, по плана на гр.Поморие, бивш
имот пл. № 198 по отменен план на гр.Поморие от 1954 г., ведно с построените в
парцела двуетажна жилищна сграда и друга едноетажна сграда, свързана с първата.
По делото не
се спори, а и се установява от представените доказателства, в това число
удостоверение № 135/18.10.2019 г., издадено от ответната община и скици на
сгради № 15-732067/10.10.2018 г. и № 15-210077/11.03.2019 г., издадени от СГКК –
Бургас, че дворното място с площ от 287 кв.м., представляващо урегулиран парцел
ІІ-997, кв.76, по плана на гр.Поморие, понастоящем съставлява процесния
поземлен имот с идентификатор 57491.502.235 по КК и КР на гр.Поморие, одобрени
със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на изп.директор на АГКК, с площ 283 кв.м.,
а постройките в имота съставляват съответно двуетажната сграда – процесната сграда с идентификатор 57491.502.235.1
по КК и КР, със застроена площ 157 кв.м., а едноетажната сграда – сграда с
идентификатор 57491.502.235.2 по КК и КР, със застроена площ 65 кв.м.
С решение №
161/29.09.2000 г., по гр.дело № 30/1999 г., по описа на РС – Поморие, препис от
който съдебен акт е представен по делото, е признато по отношение на С.Т.Г.,
правото на собственост на С.Г.П., върху
68/287 ид.ч. от парцел ІІ-997, кв.76, по плана на гр.Поморие, т.е. върху 68/283
ид.ч. от процесния имот с идентификатор 57491.502.235, както и върху 1/2 ид.ч.
от масивната пристройка към построената в парцела двуетажна сграда, т.е 1/2
ид.ч. от сграда с идентификатор 57491.502.235.2. С решението е отменен
горепосочения нот. акт № 25/18.11.1998 г., в частта му, признаваща С.Т.Г. за
собственик на повече от 219/287 ид.ч. от парцела и за собственик на повече от
½ ид.част от едноетажната пристройка (сграда).
С нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание, давност и
съдебно решение № 37/19.09.2003 г., нот.дело № 210/2003 г., на нотариус Д.Г., препис от който също е представен по делото, С.Г.П.(не
се спори, че С.и С.са различни собствени имена на едно и също лице) е призната
за собственик на 68/287 ид.ч. от парцел ІІ-997, кв.76 (68 кв.м. в ид.части от
имот с идентификатор 57491.502.235 и на цялата пристройка към двуетажната
сграда в парцела (цялата сграда с идентификатор 57491.502.235.2).
С нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
43/26.09.2003 г., нот.дело № 216/2003 г., на нотариус Д.Г., С.Г.П.е прехвърлила на ищците П.О. и Р.О. собствеността
върху горепосочените идеални части от процесния недвижим имот и върху сградата
с идентификатор 57491.502.235.2.
Не се спори,
а и се установява от представения по делото препис от решение №
V-169/17.12.2010 г., по в. гр.дело № 1795/2010 г. по описа на ОС – Бургас, с
което е потвърдено решение № 124/13.11.2009 г., по гр.дело № 96/2004 г. по
описа на РС –Поморие, че С.Т.Г. е починала на 13.07.2004 г., като нейни
наследници са ответниците Е.К., Х.К., Д.К. и К.К..
Също не се
спори, а и се установява от представите по делото доказателства, че праводателката
на ищците С.Г.П.е починала през 2004 г.
Не се спори,
а и се установява от представените по делото доказателства, че във връзка с
жалби от Д.В.Т., подадени до община Поморие на 11.02.2013 г., 09.04.2013 г.,
18.03.2014 г., 24.04.2015 г., 10.11.2015 г., 26.11.2015 г. и 25.04.2016 г.,
както и във връзка с молба от 04.09.2014 г., подадена до общината от В.М.Д, са
съставени констативни протоколи от 21.02.2013 г., 09.04.2014 г., 22.12.2015 г.,
16.02.2016 г. и 24.02.2020 г. от които се установява, че процесните сгради в
периода са необитаеми, рушащи се и застрашени от самосрутване.
Не се спори
също така, че във връзка със горепосоченото състояние на сградите е издадена
заповед № РД-16-389815.05.2013 г., на кмета на община Поморие, препис от която
е приложен по делото. Със заповедта е наредено да се обезопаси процесния имот и
да бъде извършен ремонт на оградата, граничеща със съседни имоти, с цел
обезопасяване на имота в санитарно-хигиенни условия от всички съсобственици.
Установява
се от материалите по административните преписки във връзка с горепосочените
жалби, че от адресатите на заповедта за същата са уведомени единствено ищците,
които съгласно писма от общината от 14.06.2016 г. до РП – Поморие и РУ – Поморие при ОДМВР –
Бургас, няколко пъти са почиствали имота.
По делото е изслушано и прието като
доказателство заключението на вещото лице инж.К.М. по извършената съдебно-техническа
експертиза, съгласно което процесната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.502.235.1 по КК и
КР на гр.Поморие е с единна конструкция - масивна, с дървен гредоред на
основната част от подовата конструкция между двата етажа, с дървена таванската
и покривна конструкции, с частични стоманобетонови елементи. Вещото лице сочи,
че всички помещения във втория етаж, както
и тези в първия етаж, подробно посочени по вид и характеристики в заключението
са функционално свързани помежду си чрез врати или отвори за врати, като към
всички тези помещения може да се подходи както от основния вход, така и от
предверието зад металната остъклена преграда, така и чрез терасата на сграда 2
към вратата за отбелязаното „входно антре с камина“. Съгласно заключението от
сграда с идентификатор 57491.502.235.2 до сграда с идентификатор 57491.502.235.1
има достъп чрез вратата към за отбелязаното „входно антре
с камина“.
По делото са
изслушани показанията на свидетелите М.А.И. (позната на ищците), П.В.П. (също
познат на ищците), И.В.К. (началник отдел „Строителство“ в ответната община) и СА.Н.
(експерт „Контрол по строителството“ в ответната община).
Св.И. сочи,
че познава процесния имот и изградените в него сгради, същите функционално
свързани и подробно описани от свидетелката. Твърди, че ищците са собственици
на сградата, като техен праводател е леля им С.Г. П., която я обитавала до
смъртта си, а от този момент в имота останали ищците, които го стопанисвали,
изхвърляли неизползваема покъщина, сменили бравата на двуетажната къща и сложили
катинар на входната врата на двора, сменили керемиди на покрива, стъкла на
първия етаж, като последното почистване на имота било през 2021 г. Свидетелката
сочи, че трети лица, освен ищците, не са влизали в имота и не са оспорвали
собствеността.
В
показанията си св.П. също сочи, че познава имота и изградените в него двуетажна
къща и едноетажна постройка, които подробно описва. Също твърди, че от смъртта
на праводателката на ищците последните го стопанисвали и почиствали, в които
дейности взел участие и свидетеля, който сменил бравата на къщата и сложил
катинар на външната дворна врата, подменил част от ВиК инсталацията – тръби и
водомер, поправил прозорци на сградата, сменил счупени керемиди на покрива. Свидетелят
също сочи, че не е виждал други лица в имота освен ищците, както и не му е
известно трети лица да са предявявали претенции.
Св.К. сочи,
че многократно е посещавала имота по повод проверки във връзка с жалби за
състоянието на същия. Твърди че при проверките е установено лошо хигиенно
състояние на имота и опасност от събаряне на сградите, като собствениците не
взели мерки поради което община Поморие, за своя сметка почистила имота и го обезопасила с предпазни огради,
ограничаващи преминаването по тротоара. Свидетелката сочи, че при проверките от
собствениците е присъствала единствено ищцата Р. О.. Твърди, че даваните
предписания за имота не са изпълнявани, като след почистването му от общината, част
от собствениците го почистили веднъж, както и през 2021 г.
Св.Недялкова
също сочи, че като длъжностно лице в ответната община многократно е посещавала
имота, като при две проверки е присъствала ищцата Р. О. като собственик на
имота. Твърди, че във връзка с даваните на собствениците предписания няколко
пъти са извършвани действия по имота от ищците.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното.
Безспорно се
установява от доказателствата по делото, че въз основа на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
43/26.09.2003 г., между ищците П.О. и Р.О.
и гръцката гражданка С.Т.Г. е възникнала съсобственост върху процесния поземлен
имот при квотите, посочени по-горе в решението, а след смъртта на Г. на 13.07.2004
г., съсобствеността върху имота е между ищците и ответниците гръцки граждани.
Съгласно чл.79,
ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно т.3
от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на
основание чл.79 ЗС от лице, което не се е
позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на
неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
Съобразно
мотивите на ОСГК на ВКС по т.2 от
цитираното ТР № 4/17.12.2012 г., разпоредбата на чл.79,
ал.1 ЗС, регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла
на чл.68, ал.1
ЗС. Придобивната давност е сложен юридически факт, който обхваща като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. До
момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
ЗС.
В случая ищците основават предявения иск на изтекла в тяхна полза
придобивна давност по отношение на процесната сграда и идеална
част от поземления имот, в който сградата е построена, с начална дата на владението от смъртта на праводателката
им през 2004 г. до предявяване на иска през 2019 г., респ. 2020 г., който
период надвишава посочения в чл.79, ал.1 ЗС, десетгодишен такъв.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява постоянно и непрекъснато
владение от страна на ищците по
отношение на процесните имоти в посочения период.
Всички свидетели твърдят, че единствено ищците са стопанисвали имотите, при конкретно посочване на извършваните от тях действия, показанията на
които свидетели се потвърждават и от посочените от съда писмени доказателства, като постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява
във всеки момент във времето, а същата може да се упражнява и
чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да
се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица – Решение № 68/2.08.2013 г. по гр. дело № 603/2012 г., I г. о., ГК на ВКС.
Несъмнено от
началото на твърдения давностен период и до приключване на съдебното следствие ищците
не са използвали имотите – сгради и
двор, с цел постоянно обитаване, но са почиствали и поддържали същите, макар
действията им да не са били достатъчни да предотвратят констатираното от
ответната община и установено по делото влошаване на състоянието на същите, до
степен сградите да са в непосредствена опасност от саморазрушаване.
Съгласно задълженителните за съда указания
дадени с Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, когато съсобственик е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на частите на
останалите съсобственици и ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т. е. да докаже, че промяната в намерението, с което
упражнява фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на
невладеещите съсобственици. Упражняващият фактическата власт съсобственик
следователно е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на
идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и
отблъскващи владението им. Обвързването на определени правни последици със
задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен
субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в
зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно
осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и
единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната
в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на
извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът,
на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел
действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е
демонстрирал намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия
съсобственик е известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и
е изразявал воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не
е извършвал действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по
начин да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал
открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не
е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик
намерението да владее идеалните му части за себе си. Ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е
пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв
интерес към съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно
невъзможно. В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на
невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не
е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била
демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се
осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. Изрично в
този смисъл Решение № 214/28.10.2015 г. по гр. дело № 1919/2015
г., I г. о., ГК на ВКС.
В случая
местожителството на ответника К.К. е изначално неизвестно, а на останалите
ответници гръцки граждани е известно, но от доказателствената съвкупност
безспорно се установява, че тези ответници никога не са посещавали процесните имоти
и не са се интересували от тях, не са участвали в административните процедури
във връзка със състоянието на имотите, не вземат и участие в настоящото съдебно
производство, ето защо и след като не са налице доказателства трайното
отсъствие на невладеещите съсобственици да се дължи на обективно препятствие,
след като промяната в намерението на ищците е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин – владението се е осъществявало явно от ищците върху процесните сгради
и поземлен имот в
горепосочения период по начин
всяко лице да може да го възприеме, то съдът приема, че ищците са
собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 57491.502.235 по КК и КР
на гр.Поморие, на собствено основание, по правоприемство от С.Георгиева
Паскалева, въз основа на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 43/26.09.2003 г., нот.дело № 216/2003 г., на
нотариус Добрин Горанов, и по давност, като по давност са придобили собствените
на ответниците гръцки граждани идеални части от поземления имот, както и са
собственици по давност на процесната сграда с идентификатор 57491.502.235.1 по
КК и КР на гр.Поморие, поради което предявеният иск е основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло.
При този изход
от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на всеки от ответниците следва
да се възложи припадащата им се част от разноските на ищците в производството в
общ размер 3 664.64 лв., установен от представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Предвид основателността на заявената претенция разноски на ответниците не
се дължат, поради което искането на ответната община за присъждане на такива не
следва да се уважава.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А.М.Д., гражданин на Република Гърция, с адрес гр.Атина, ., представляван по
делото от особения представител адв.В.Г., Е.А.К., гражданка на Република
Гърция, с адрес гр.Атина, Ахарнес, ул. „., Х.Д.К., гражданин на Република
Гърция, с адрес гр.Атина, Ахарнес, ., К.К.К., гражданин на Република Гърция, с
неизвестен адрес, представляван по делото от особения представител адв. Н.А. ***, ЕИК *********,
представлявана от кмета на общината И.А.А., че П.Б.О., ЕГН **********,*** и Р.Б.О., ЕГН **********,***,
двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., са собственици при равни квоти, по ½
ид.ч. за всяка от тях, на 219 кв.м. в ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 57491.502.235
по КК и КР на гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на
изп.директор на АГКК, с площ 283 кв.м., както и са собственици при равни квоти,
по ½ ид.ч. за всяка от тях, на сграда с идентификатор 57491.502.235.1 по
КК и КР на гр.Поморие, одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на
изп.директор на АГКК, с адрес на сградата гр.Поморие, ул. „Цар Калоян“, № 10,
разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.235 по КК и КР на
гр.Поморие, със застроена площ на сградата 157 кв.м., с брой етажи 2, с предназначение
на сградата жилищна сграда-многофамилна.
ОСЪЖДА А.М.Д.,
гражданин на Република Гърция, с адрес гр.Атина, Масури, ул. ., представляван
по делото от особения представител адв.В.Г., да заплати на П.Б.О., ЕГН ********** и Р.Б.О., ЕГН
**********, двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., сумата от 732.93 лв. (седемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е.А.К.,
гражданка на Република Гърция, с адрес гр.Атина, Ахарнес, ул. „., да заплати на П.Б.О., ЕГН ********** и Р.Б.О., ЕГН
**********, двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., сумата от 732.93 лв. (седемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА Х.Д.К.,
гражданин на Република Гърция, с адрес гр.Атина, Ахарнес, ул. . да заплати на П.Б.О., ЕГН ********** и Р.Б.О., ЕГН
**********, двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., сумата от 732.93 лв. (седемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА К.К.К.,
гражданин на Република Гърция, с неизвестен адрес, представляван по делото от
особения представител адв. Н.А., да заплати на П.Б.О., ЕГН ********** и Р.Б.О., ЕГН
**********, двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., сумата от 732.93 лв. (седемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА община
Поморие, гр.Поморие,
ул. „Солна“, № 5, ЕИК *********, представлявана от кмета на общината И.А.А., да заплати на П.Б.О., ЕГН ********** и Р.Б.О., ЕГН
**********, двете със съдебен адресат адв.Ж.Х., сумата от 732.93 лв. (седемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на община Поморие, ЕИК *********, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :