Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
Гр. Перник, 24.09.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 436 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***
– ****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****,
представлявано от управителя Г.С.Г., против решение № 70 от 19.02.2020 година,
постановено по АНД № 01263 по описа за 2019 година на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 22-А-10/18.07.2019 година, издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник, с
което на „*** – ****“ ЕООД, гр. София, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е
наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, за
неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1
от ЗУО.
Касаторът твърди, че решението е неправилно.
Излага доводи за неправилно установена от районния съд фактическа обстановка,
като твърди, че установените при проверката на място отпадъци не са били МПС,
излезли от употреба. Възразява и срещу изводите на районния съд за процесуална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като
пледира да са нарушени чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
при излагане на обстоятелствата по извършване на нарушението и непълно описание
на същото. Твърди нарушение да не е извършено, но алтернативно същото да е
маловажно. Възразява и срещу размера на наложената имуществена санкция. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна
проверка, като по същество постанови друго, с което да отмени процесното
наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на
16.09.2020 година касаторът „*** – ****“ ЕООД, гр. София, редовно призован, не
се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
16.09.2020 година ответникът РИОСВ София, редовно призован, се представлява от
адвокат К. М. от АК София, която оспорва касационната жалба. Моля съда да
остави в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния
съд. Предлага оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
С НП № 22-А-10/18.07.2019 година,
директорът на РИОСВ Перник, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от ЗУО,
във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложил на „*** – ****“ ЕООД, гр. София,
имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева, за това, че на
10.12.2018 година в гр. Перник, в заден
ограден двор от имот с идентификатор ****по КК и КР на гр. Перник, в кв. ****,
част от който (535 кв.м) се стопанисвал от „*** – ****“ ЕООД, гр. София, въз
основа на договор за наем от 01.07.2018 година, сключен между „*** – ****“ ЕООД
и „****“ ЕООД, гр. Перник, като достъп до имота имало само и единствено „*** – ****“
ЕООД, се съхранявали 7(седем) броя излезли от употреба моторни превозни
средства (МПС) без регистрационни номера, разкомплектовани в различна степен, с
липсващи основни части и компоненти от тях – без двигатели, скоростни кутии,
акумулатори, охлаждаща система, с разкачени арматурни табла, с което извършвало
дейност по оползотворяване на отпадъци – съхранение на отпадъци (дейност с код R13) до извършването на дейност по разкомплектоване на
автомобилите (дейност по предварително третиране с код R12)
– т. е. дейности по третиране на отпадъците по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на
ЗУО, без разрешение, издадено от Директора на РИОСВ Перник, в нарушение на изискването
на чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗУО.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Перник, който в производството по АНД № 01263 по описа на съда
за 2019 година, го е потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав, въз основа въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства по делото, е приел от фактическа страна за безспорно
установено, че на посочената дата и при вписаните в НП обстоятелства,
наказаното дружество е съхранявало 7(седем) броя излезли от употреба МПС, без
регистрационни номера, разкомплектовани в различна степен, с липсващи основни
части и компоненти от тях – без двигатели, скоростни кутии, акумулатори,
охлаждаща система, с разкачени арматурни табла, без разрешение, издадено от
Директора на РИОСВ Перник.
От правна страна първоинстанционният съд
е приел, че производството по налагане на административно наказание се е
развило при съобразяване с процесуалните правила на ЗАНН.
По същество решаващият състав на
районния съд, въз основа на приетото за установено от фактическа страна, е
приел, че на посочените в НП дата, място и при сочените обстоятелства е
реализиран състав именно на административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 67, ал. 1, във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от ЗУО, с автор –
наказаното дружество, предвид безспорна установеност по делото, че съхраняваните
на място седем броя МПС, подробно описани в акта и НП, са излезли от употреба и
без данни за регистрация т. е. безспорно могат да бъдат третирани като
отпадъци, за която дейност, по съхранение на тези отпадъци, „*** – ****“ ЕООД,
гр. София, не притежавало издадено разрешение от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършва дейността.
Видът и размерът на санкцията, наложена
за процесното нарушение, са преценени от първоинстанционния състав, като съобразени
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, при съответно мотивиране в НП относно
определения размер на наказанието, а именно в минималния предвиден в закона за
осъщественото нарушение. Прието от районния съд е, че при определяне на размера
на санкцията, която дружеството следва да понесе, административно наказващия
орган е съобразил в пълен обем с броя излезли от употреба МПС и с установеното
добросъвестно процесуално поведение на нарушителя в хода на цялостното развитие
на производството. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, а наложеното наказание и неговият размер биха обслужили целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният
съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон,
следи служебно.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218 от АПК, касационният състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба, без наличие на основания за касирането му.
Решението е основано в събраните по
делото доказателства, като на основание чл. 220 от АПК установената от районния
съд фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата страна на спора, без при разглеждане на делото да е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, което да съставлява касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите на касатора в едната им част. Решаващият
съд е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет
на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след анализ, съвкупен и
поотделно, на приобщените по повод спора доказателства.
Настоящият касационен състав напълно
споделя и изведените от районния съд правни изводи за процесуално
законосъобразно производство по налагане на административно наказание и правилно
приложен материален закон.
Без основание са и възраженията на
касатора срещу изводите на районния съд по приложимия материален закон, които
по съществото си представляват доводи за наличие на касационното основание чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Решаващият първоинстанционен състав е
направил извод за безспорна установеност по делото, както на нарушението от
обективна страна, така и на неговият извършител, които мотиви касационният съд
споделя изцяло. Противно на твърденията на касатора, че му е вменено извършването
на нарушение, съставляващо третиране на отпадъци, състоящо се в изгаряне без
регистрационен документ, с АУАН и в НП на наказаното дружество е предявено, че
на посочените място, дата и час и при вписаните обстоятелства, съхранява
излезли от употреба МПС (дейност с код R13)
до извършването на дейност по разкомплектоване на автомобилите (дейност по
предварително третиране с код R12), които
дейности представляват такива, по третиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.
44 от ДР на ЗУО, за каквато дейност – по третиране на отпадъци, дружеството не
разполагало с разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО. Така
установеното съставлява неизпълнение от страна на юридическото лице – „*** – ****“
ЕООД, на задължението по чл. 35, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 от
ЗУО, което на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от ЗУО, във връзка с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН е наказуемо с имуществена санкция. Това е приложеният
административнонаказателен състав с процесното наказателно постановление, което
правилно е потвърдено като материално законосъобразно от районния съд. В тази
връзка споделят се и доводите в атакувания съдебен акт, мотивирали изводи за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, както и за законоустановеност и справедливост на наложената имуществена
санкция, към които мотиви, на основание чл. 221, ал. 1, изр. от АПК,
касационният съд препраща.
Предвид гореизложеното, изложените
касационни основания за обжалване решението на районния съд са напълно
неоснователни. Потвърдил наказателното постановление, като приел процесното
нарушение за доказано по безспорен начин за извършено и от наказаното лице,
районният съд е достигнал до фактически и правни изводи, които касационната
инстанция възприема напълно.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 19.02.2020 година, постановено по АНД № 01263 по описа за
2019 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/