№ 7098
гр. С, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110144984 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в
полза на ищеца сумите, както следва: 86,54 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.06.2017 г. за имот, намиращ се в гр.
ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г. до погасяването;
сумата в размер на 24,10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че в процесния период е бил в облигационно
отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот,
намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на доставените му топлинни услуги, поради което
предявява посочените по-горе осъдителни искове. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – В. ВЛ. АЛ., оспорва предявените искове, като релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва наличието на облигационно
отношение между страните, както и обстоятелството, че е бил собственик на
процесния имот в периода, предмет на делото. Не оспорва също, че за процесния
период ищецът е доставял до процесния имот топлинна енергия на посочената в
исковата молба цена. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б“ ООД, не изразява становище
1
по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че в процесния период е било налице
облигационно отношение между страните с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до имота на
ответника на посочената в исковата молба цена.
Спорно е единствено обстоятелството, дали претендираната главница е погасена
по давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т С” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
посоченото се налага извод, че същите са погасени по давност изцяло. Вземането за
последния месец от исковия период – м.06.2017 г., е изискуемо, считано от 15.08.2017
г., като 3-годишният давностен срок е изтекъл на 15.08.2020 г., а исковата молба за
вземанията е подадена на 30.07.2021 г.
Ето защо, съдът счита, че ответникът не дължи претендираната спрямо него
главница.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност,
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихви се явяват недължими.
Следователно, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
2
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т С” ЕАД, с ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, срещу В. ВЛ. АЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, за осъждането на ответника да заплати в полза
на ищеца сумите, както следва: 86,54 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.06.2017 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, аб. №
ххх, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2021 г. до погасяването; сумата в
размер на 24,10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.07.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б“ ООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3