Р Е Ш Е Н И Е №1550
гр. Пловдив, 22.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
Административен съд – Пловдив, II състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Дичев административно дело № 3322 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е образувано по жалба на "НТТ 33" ЕООД,
гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пещерско шосе“ № 82,
представлявано от Н.Т.Т., чрез адв.С.Ж., против Решение към MRN 19BG002002019051R6/ 06.11.2019
г., рег. № 32-356172/ 03.12.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна
морска" в Агенция "Митници". В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно и се иска отмяната му, по подробно изложени в
жалбата съображения. Претендират се разноски.
Ответникът по
оспорването - директор на ТД "Северна морска" при Агенция
"Митници", чрез процесуален
представител счита жалбата за
неоснователна, като аргументи в този смисъл се излагат в представеното по
делото становище по основателността на жалбата на л.34 и сл. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
На 06.11.2019 г. дружеството вносител „НТТ 33"
ЕООД декларира на режим „допускане за свободно обращение" 22 стоки, 346
колета, 10170,00 кг. бруто, държава на износ Китай, деклариран произход Китай,
условие на доставка ЕХW Гуанжоу.
Общата фактурна стойност в митническата декларация за режим „допускане за
свободно обращение" е 15550,05 USD, при курс
за митнически цели 1,758370 лв. за 1 USD.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение
с MRN 19ВG002002019051R6/06.11.2019
г. са приложени: търговска фактура №1213/2-29.07.2019 от 29.07.2019 г.,
опаковъчен лист №1213/2-24.09.2019 от 24.09.2019 г., коносамент №EURFFG1990111VAR от
01.10.2019 г., фактура №4960/05.11.2019 г. за международен транспорт и
претоварни операции, фактура №3073/05.11.2019 г. за митническо
представителство, пълномощно към „Ес-Пи Консулт" ООД.
Във връзка с получена информация от Европейската
служба за борба с измамите (OLAF) за
започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и
изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от Китайската народна
република е извършена последваща проверка на декларирането, при която е
установено следното:
Стока № 22 по горепосочената
митническа декларация е описана
както следва: „електрически велосипеди - 9 бр.", код по ТАРИК **********,
допълнителен код по ТАРИК С999, държава на износ Китай, деклариран произход
Китай, условие на доставка ЕХW Гуанжоу,
321,00 кг бруто тегло, 275,00 кг нето тегло, фактурна стойност 389,00
декларирана митническа стойност в размер на 848,93 лв., или 94,33 лв./бр.,
декларирана стойност 3,09 лв./кг. Митническите органи не разполагат с мостри от
стоките.
С писмо №32-194187/ 07.07.2020 г. от дружеството „НТТ
33" ЕООД са изискани за нуждите на допълнителната проверка съгласно
нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни
документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоката
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза.
С писмо № 32-203027/15.07.2020 г. в определения от
митническите органи 10-дневен срок, Николай Танев, в качеството си на управител
на фирма „НТТ 33" ЕООД е предоставил следните документи: Митническа
декларация с МRN 19ВG002002019051R6 от
06.11.2019 г.; Митническа декларация с MRN 19ВG002002018447R1 от
28.10.2019 г.; Търговска фактура №1213/2 от 29.07.2019 г.;
Търговска фактура №1213/1 от 29.07.2019 г.; Дневник за
покупките за м. 10.2019 г.; Дневник за покупките за м. 11.2019 г.; извлечение
от „Уникредит Булбанк" АД по разплащателна сметка №61 от 08.08.2019 г. за
извършените плащания по инвойс №№1213/1 от 29.07.2019 г. и 1213/2 от 29.07.2019
г.
Според митническата администрация представените
Дневници за покупките за м. октомври и м. ноември не са съотносими за
определяне на митническата стойност. Представената МД с MRN 19ВG00200201844R1 от
28.10.2019 г. и фактура №1213/1-29.07.2019 от 29.07.2019 г. също не са
съотносими за определяне на митническата стойност на процесната стока №22.
Представеното извлечение от „Уникредит Булбанк" АД по разплащателна сметка
№61 от 08.08.2019 г. е нечетливо и с лошо качество. Не може да се разчете какво
е основанието за разплащане от 07.08.2019 г. към китайското дружество MOST СОММЕRCE LIMITED. В
търговска фактура №1213/2-29.07.2019 от 29.07.2019 г. не са описани начин и
срок за разплащане между контрагентите. Процесната стока № 22 е описана с
артикулни номера 31-26, М1, ТDР5005Z и С1, като
броят на закупените електрически велосипеди съответно е 1 бр., 1 бр., 4 бр., 3
бр. Установено е, че при изготвяне на търговската фактура от китайското
дружество „MOST СОММЕRCE LIMITED е допусната
техническа грешка при изчисление на общата сума за стоки с артикулни номера ТDР5005Z (4 бр. X 99
USD=99.00 USD) и С1 (3
бр. X 103.00 USD=103.00 USD). В митническа декларация с MRN 19ВG002002019051R6 не е
отчетена допуснатата грешка при изготвянето на търговската фактура и в Е.Д.
4/14 „Фактурна стойност" за стока № 22 погрешно е декларирана митническа
стойност в размер на 389,00 USD, вместо
892,00 USD, и данните
следва да се коригират. Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с
код по КН 87116010 /таблица 1/ с произход Китай във всички държави членки за
2017 г., 2018 г. и 2019 г. Според митническата администрация стойността на
процесиите стоки за 1 кг. е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в
останалите държави членки за наблюдаваниятригодишен период, както и от
средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия период. Данните в
таблицата са за кг./EUR. В допълнение се посочва, че в рамките
на този тригодишен период средностатистическата стойност за ЕС се увеличава
незначително през 2018 г., спрямо 2017 г. и се отчита рязък спад за 2019 г.:
17,28 EUR/KG, 17,32 EUR/KG и 9,90 EUR/KG.
За стока № 22 от митническа декларация с MRN 19BG002002019051R6/
06.11.2019 г., код по КН 871160, декларираната митническа стойност е 3, 09 за
лв./кг., или 1,58 EUR/кг. При
курс 1,95583 за 1 EUR. Посочва
се, че при евентуална корекция на фактурната стойност, съобразено с единичната
цена, посочена в търговска фактура №1213/2-29.07.2019, декларираната митническа
стойност следва да е 6,30 лв./кг. или 3,22 EUR/KG при курс
1,95583 лв. за 1 EUR, въпреки
което съмненията не биха отпаднали. Посочва се още, че средностатистическата стойност, изчислена на
база вноса във всички държави членки е 17,28 EUR/KG за 2017
г., 17,32 EUR/KG за 2018
г. и 9,90 EUR/KG за 2019
г. или съответно 33,80 лв./ кг. за 2017 г., 33,87 лв./ кг. за 2018 г. и 19,36
лв./ кг. за 2019 г. при курс 1,95583 лв. за 1 EUR (таблица
1), а от таблица 1 било видно, че средностатистическите стойности при внос в
България са от най ниските в Европейския съюз: 9,85 EUR/KG за 2017
г., 8,44 EUR/KG за 2018
г. и 4,37 EUR/KG за 2019
г,
Направен е извод, че декларираната договорна стойност
на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. На
основание горното и поради липса на документи, които биха дали информация за
това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са
сроковете и начините на заплащането им, се приемат за основателни
съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност, както и че няма категорични доказателства за реално
платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Прието е, че при
непредставянето на договор, оферта, заявка, проформа фактура, кореспонденция и
други между китайското дружество MOST COMMERCE LIMITED и фирма
„НТТ 33" ЕООД в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоката
представлява действително платената сума при продажбата им за износ за Съюза е
предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната
митническа стойност на процесната стока в цитираната митническа декларация, и
за нея не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да се оспорва
автентичността на документите.
Посочва се, че за приблизително същият период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 за „идентични стоки". Съгласно разпоредбите на член 1, пар. 2 т.
4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 „идентични стоки" означава
— в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в
същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. В случаят се изтъква, че не са
били открити „идентични стоки" от същия износител еднакви във всяко
отношение, при което след разглеждане на единичните цени, по които останалите
вносители са закупували разглежданата стока, следва да се определи въз основа
на „договорната стойност на сходни стоки", посочена в чл.74, пар.2 буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
След направения анализ в митническата информационна
система за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в
същия или приблизително същия момент на сходни стоки е установено, че за
процесната стока „електрически велосипеди", с произход Китай, са
декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от
Регламент (ЕС) №952/2013, по- високи
стойности от други вносители. Във връзка с горното на основание чл. 74, пар.2,
буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 е прието ,че следва да се определи нова
митническа стойност с осреднена митническа стойност в размер на 447,23 лв./бр. С
писмо рег. индекс №32-306924/21.10.2020 г. дружеството „НТТ 33" ЕООД, гр.
Пловдив е уведомено по смисъла на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, че
ще се пристъпи към издаване на решение. Писмото е получено от дружеството на
22.10.2020 г., видно от известие за доставяне №РS 90280048U06. В
посочения от митническите органи 30-дневен срок дружеството не е изразило
своето становище. Поради това и на основание, чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ, вр. чл.
74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т.39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) №952/2013,
вр. чл. 77, пар.1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 , вр. чл.
102 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1
и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК е издадено
процесното решение, с което е отказано да се приеме митническата
стойност на декларираната стока №22 „електрически колелета - 9 броя" по МД
MRN 19ВG002002019051R6/06.11.19 г., определена е
МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ на стока №
22 по митническа декларация с MRN 19ВG002002019051R6/06.11.19 г. в размер на
4025,07 лв (9 бр. X 447,23 лв./бр., установени за досъбиране са МИТО (А00)
190,56 лв. -МИТО(А30) 1972,38 лв., МИТО(А40) 546,29 лв., ДДС (В00) 1177,07 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114, пар.
1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 59 ал. 2 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство към делото е приобщени: 1
бр. митническа декларация, представена от ответната страна, ведно с приложени
към същата документи, справка от митническата информационна система, послужила
при анализ на процесните стоки за определяне на митническа стойност.
При така изложеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган
по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно посочената
норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на
ТД Северна морска в Агенция "Митници" е издадено от компетентен
административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
вр. чл. 19 ал 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент №
952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Спорът между страните по делото се свежда до
това дали са налице предпоставките за определяне на митническа стойност по реда
на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за
стоките. Съгласно чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.
е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост съгласно разпоредбите на чл. 71 – 73 от МКС. Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а
съгласно чл. 140, § 2 (РИ), ако съмненията им не отпаднат, митническите органи
могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.
70, § 1 МКС. В разпоредбата на чл. 74
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл. 70 от същия
регламент. Съобразно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., в този случай
митническата стойност на стоките се определя като се прилагат последователно
букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74 § 3
МК, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя
се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза,
като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите
разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение
за митата и търговията; Член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията
и Глава 3 от Дял ІІ на регламента. Определяйки новата митническа стойност Директорът на териториална дирекция
"Северна морска" се позовава на чл. 74, пар. 2, буква б) – сходни
стоки. Видно от мотивите на оспореното решение, митническите органи са приели,
че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение с цената на вноса на сходни стоки в същия или приблизително
същия момент, са налице основателни съмнения дали тя представлява общата
платена сума за стоката, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Този извод е необоснован. Митническите органи са се позовали на други
декларирани и приети митнически стойности, за които са приели, че не са
необичайно ниски. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 2447/2016,
когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни
стоки, за определяне на митническа стойност на внасяните стоки се използва най
– ниската от тях. В обжалвания административен акт не са ангажирани
доказателства за извършена съпоставка между конкретен внос на такива стоки и стоките, предмет на процесния внос.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 14) от РИ 2015/2447 "сходни стоки" са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Постановявайки процесното решение,
митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че се касае за внос на
сходни стоки. При провеждане на административното производство не е извършен
анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано
дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Освен това, факторите, които определят дали стоките са
сходни са качество, авторитет, доверието и известността на стоките, както и
съществуването на търговка марка. В обжалвания административен акт няма данни
да е извършен анализ на който и да е от тези фактори. Изцяло липсват мотиви по
отношение на установено сходство на стоките, поради което съдът намира, че не
са налице данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае
именно за "сходни стоки" по смисъла на цитираното легално
определение.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато
административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е
насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36.
Доколкото производството по чл. 140 от
Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на
лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в случая е
спазено, но само формално, тъй като в рамките на проведеното административно
производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде
изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента
за изпълнение обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на
митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, пар. 6 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., преди да вземат решение, което е неблагоприятно
за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се
основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в
определен срок, от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил.
В този смисъл съдът намира, че макар и
формално митническите органи да са изпълнили задължението си, предвидено в
разпоредбата на чл. 22, пар. 6 от МКС, в действителност правото на защита на
жалбоподателя е нарушено. В изпратеното до дружеството уведомление не се излагат
обстоятелства, обосноваващи съмненията по отношение на декларираната митническа
стойност за стоките, а наличието на съмнения митническият орган основава на
установеното при извършен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, че за процесните стоки са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната
митническа декларация.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административното производство е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател,
което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото
издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е
било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията.
По този начин оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази
становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по
конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа
стойност на процесните стоки. Налага се извод, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на
изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по
аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
С Решение 16 юни 2016 г., С-291/15 Съдът на
ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията в случая не отговаря на това условие,
тъй като няма как от посочените данни за цени, да се извърши преценка дали се
касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
Съдът намира, че произходът на стоките сам по себе си не обуславя сходство на
стоките.
С оглед изложените съображения съдът приема,
че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140,
вр. чл. 141 от Регламента за изпъленние, във вр. с чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по отношение на стоките, поради което като не е
приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова
такава, Директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
Горните изводи на съда не се променят от
представените от ответника 1 бр. митническа декларация, ведно с приложени към
същата документи, справка от митническата информационна система, послужила при
анализ на процесните стоки за определяне на митническа стойност.
При този изход на спора на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, в размер на 50 лв., представляващи заплатена ДТ, а
адвокатско възнаграждение не следва да се присъди, тъй като в ДПЗС е посочено,
че възнаграждението се заплаща след издаване на фактура от процесуалния
представител – адвокат, но освен представената фактура липсват доказателства за
реално плащане – в брой или по банков път.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 19BG002002019051R6/ 06.11.2019 г., рег. №
32-356172/ 03.12.2020 г., издадено от директора на ТД "Северна
морска" в Агенция "Митници".
ОСЪЖДА Агенция "Митници да
заплати на "НТТ 33" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ № 82, представлявано от Н.Т.Т., разноски в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/