№ 260139 / 21.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр. МОНТАНА, 21.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана …. …. четвърти наказателен състав в публично заседание на 15 декември…........….…………………………...........
през двехиляди и двадесета година.......…..…….......……………..…в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова........….….……..……...…………и в присъствието на прокурора...…………............................….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова..……….…….......…... АН дело 1500 по описа за 2020г..…...........и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-12/13.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана на В.Д.Я. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Недоволeн от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Д.Я. xxx, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.10.2020г. около 22.00 часа на тел.112 е получен сигнал за възникнал семеен скандал. За проверка на сигнала са изпратени свидетелите Е.К. и И.Г. xxx. Последните при проверката установили, че сигнала е подаден от В.Я., жалбоподател в настоящето производство. Последният не отрекъл, че той е подал сигнала и потвърдил изложеното в него. Посочил още, че искал да види, колко бързо ще дойдат полицаите на подадения сигнал. Жалбоподателят редовно подавал подобни сигнали на тел.112, когато е употребил алкохол.
Актът за установяване на административното нарушение бил съставен на 05.10.2020г, като проверяващите счели, че жалбоподателят подавайки неверни и заблуждаващи съобщения е осъществил състав на административно нарушение по ЗНССПЕЕН 112. Последният не направил възражения по констатациите. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление.
При извършване на цялостната проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът констатира, че същото не е издадено при нарушение на материалния закон.
От правна страна:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя на 05.10.2020г. е позвънил на тел.112 със съобщение за възникнал семеен скандал.
Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил такова деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН съставлява нарушение, правилно ли му е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определена нарушената и санкционнната норма, правилно ли е определен размера на наложеното наказание.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ сочи, че единният европейски номер 112 /ЕЕН 112/ се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Посочената разпоредба дава отговори на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи същия би следвало да се използва. Дава се отговор и на въпроса какво има пред вид закона под “помощ” и за кого следва да се отнася тя. Анализът на разпоредбата сочи, че сигнала за помощ следва да касае различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, а не сигнал за извършване на определено административно нарушение или престъпление, което не е свързано с посочените рискове.
На следващо място, съгласно чл.28 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, намираща се в глава пета “Права и задължения на гражданите”, на гражданите се забранява ползването на ЕЕН 112: 1. Не по предназначение, 2. Автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения и 3. Както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като в ал.2 на същата разпоредба е посочено, че при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административно наказателна отговорност по вид и размер, определени в Закона.
Настоящият съд счита, че в случая съобщението направено от жалбоподателя на ЕЕН 112, че е възникнал семеен скандал представлява невярно или заблуждаващо съобщение и сигнал за помощ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 и поради това правилно му е вменена отговорност по чл.38 от ЗНССПЕЕН.
Самия законодател разграничава административните нарушения: ползване не по предназначение на ЕЕН 112 / чл.37 от закона / и предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ /чл.38 от закона/.
Предвид на горното съдът намира, че възражението на наказания се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни.
По наказанието:
Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административни нарушения по ЗНССПЕЕН 112, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.
По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателят. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минимален размер.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отави без уважение, а издаденото НП – да се потвърди като законосъобразно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № М-12/13.10.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, с което на В.Д.Я. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева на основание чл.38 ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: