М О
Т И В И
към решение по НАХД № 62/2020
год. по описа на РС-С.
С.ската
районна прокуратура е внесла в С.ския
районен съд постановление за освобождаване от наказателна отговорност на Д.К.Б. – обвиняем по ДП № 56/2018 год.
на РУ на МВР-С. с налагане на административно наказание .
С постановлението се твърди ,че на 01.02.2018 год. около
12.30 часа в гр.С. ,на ул.“М.“, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Ш.“, с рег.№ ..,след като е нарушил правилата за движение
по пътищата ,визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,а
именно:чл.5,ал.2 ,т.1 „водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ,каквито са
пешеходците“, чл.20,ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролиран
непрекъснато пътните превозни средства ,които управляват“, тези ,визирани в
чл.20,ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяван с атмосферните условия …,със
състоянието на пътя и на превозното средство…,с характера и интензивността на
движението ,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението“, чл.119
от ЗДвП „При наближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или спре“ и по
непредпазливост е причинил на Р. В.П. средна телесна повреда-трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни,изразяващо се в
счупване на тялото ,дъгите и спинозния /бодилестия / израстък на първи поясен
прешлен.-престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“, вр.чл.342,ал.1 от НК и се обосновава ,че са налице предпоставките
на чл.78а от НК.
В съдебно заседание прокурорът не се явява
и не взема становище по постановлението.
Обвиняемият Д.К.Б. не се явява в съдебно заседание.
Адв.С.–защитник на обвиняемия Д.К.Б.
поддържа ,че същият следва да бъде оправдан ,тъй като няма категорични
доказателства за неговата вина.Счита ,че същият не е станал причина за
настъпилото пътно-транспортно произшествие и последвалите телесни увреждания на
пострадалия.
Съдът ,като обсъди събраните по делото
доказателства ,приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2018 година около 12.30
часа свидетелят Р. П. ***.Вървял по тротоара срещу бензиностанция „Л. ойл.“.На
кръстовището на ул.“М.“, където имало пешеходна пътека и светофара светел
зелено за преминаване в посоката на движение на П. ,същият тръгнал ,за да
пресече.В същото време обвиняемият Д.Б. с лек автомобил „Ш.“, с рег.№ ** ****
**потеглил ,за да завие на ляво и ударил с предната част на автомобила си свид.Р.
П. на няколко метра преди да стъпи на тротоара.От удара П. се озовал върху
предния капак на автомобила ,управляван от обвиняемия.Свидетелят М. ,който по
това време се движел по моста на р.И. , на ул.“М.“ видял движещия се автомобил
,управляван от обвиняемия Б. и свид.П. ,който бил върху предния капак на
автомобила с лице към същия.Около средата на моста обвиняемият спрял автомобила
и свид.П. паднал от капака на автомобила,пред него.М. отишъл до П. ,който лежал
на земята.Обвиняемият слязъл от автомобила и попитал П. дали е добре.Свидетелят
М. помогнал на П. да се изправи и да се премести на тротоара.На място
пристигнали служители на РУ-С. –свидетелите Д. и П. .Д. транспортирал
пострадалия П. до отделението за Спешна помощ , а П. изчакал ДСОГ.Дежурният
разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие, за което е съставен
протокол.
На досъдебното производство е
назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява
,че Р. П. в резултат на пътно-транспортно произшествие е получил следните
травматични увреждания:счупване на дясната ключица ,което увреждане е причинила
на пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок
от около 1,5-2 месеца.Отразено е ,че увреждането отговаря да е причинено в
резултат на произшествието и счупване на тялото ,дъгите и спинозния
/бодилестия/ израстък на първи поясен прешлен,причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 10-11 месеца.Според вещото
лице констатираните травматични увреждания са причинени от директен удар с или
върху твърди тъпи предмети ,като добре отговарят да са получени в резултат на
блъскането на пострадалия от автомобил.
От заключението на вещо лице В.В.И.
по извършената съдебно-автотехническа експертиза се установява ,че ударът е бил
предотвратим от водача на автомобила посредством аварийно спиране.
На досъдебното производство е
извършена повторна единична съдебна-автотехническа експретиза от вещо лице П.Д.
,от заключението на която се установява ,че от техническа и професионална
гледна точка при сравняване на опасната зона за спиране на автомобила при
скорост от 30 км./ч.-17 метра с отстоянието ,на което се е намирал автомобила в
момента на навлизане на пешеходеца от средата на пътното платно ,ударът е бил
непредотвратим чрез аварийно спиране при бърз ход на пешеходеца.
Поради съществуващи противоречия
в заключенията на вещите лица В.И. и П.Д. ,съдът в хода на съдебното следствие
е допуснал извършването на нова съдебно-автотехническа експертиза ,от
заключението на която се установява ,че пострадалият Р. В.П./пешеходец/ е
навлязъл в опасната зона за спиране на лек автомобил марка „Ш.“, модел „Е.“, с
рег.№ .., управлявано от обвиняемия Д.К.Б.,като е пресякъл пътното платно на
място ,където няма пешеходна пътека ,създал е опасна ситуация и е проявил
непредпазливост при преминаване на пътното платно.Според вещо лице Л.П. при
сравняване на дължината на опасната зона от 13.9548 метра и дължината на
отстоянието на автомобила от мястото на удара 9,58, когато пешеходецът П. е
стъпил на пътното платно ,ударът е бил непредотвратим чрез аварийно
спиране.Скоростта на движение на лекия автомобил ,управляван от обвиняемия Б. в
района на местопроизшествието и към момента на удара върху пострадалия
пешеходец е 10 км./.Началната скорост на лекия автомобил е била 17,6 км./ч.
От заключението на вещото лице се
установява ,че ударът не е станал на пешеходната пътека Точно в мястото на
удара няма пешеходна пътека .Водачът на автомобила не е възприел пешеходеца на
пешеходната пътека ,защото не е бил на нея.
Опасната зона за спиране е
13.9548 метра.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът частично кредитира
показанията на свидетеля Р. П. относно следните факти –на инкриминираната дата
01.02.2018 год. окло обяд /12.30ч./е вървял към МБАЛ-С. , по тротоара срещу
бензиностанция „Л. о.“ и при пресичането на кръстовището на ул.“М.“ е настъпило
пътно-транспортно произшествие ,при което е ударен от лек автомобил „Ш.“,
управляван от обвиняемия Д. Б.,вследствие на което е получил телесни
увреждания.В останалата част показанията на свидетеля не кореспондират със
заключението на вещо лице Л.П. по извършената в хода на съденото производство
САТЕ.
Свидетелят М. не е видял
фактическото преминаване на пешеходеца и пострадал Р. П. по пешеходната пътека
,къде точно е преминал и с каква скорост се е движел.Той е възприел единствено
движещия се лек автомобил ,управляван от обвиняемия Б. и свид.П. ,който е бил
на предния капак на автомобила с лице към същия.
Съдът кредитира изцяло заключението
на
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-автотехническа експертиза, като базира
изводите и заключенията си по делото, основавайки се на приетите от нея
обстоятелства и направените въз основа на тях изводи.Основанията за това се
състоят в следните съображения.На първо място, защото тази експертиза е
допусната във връзка с наличие на противоречие между предходните две САТЕ, назначени на
досъдебното производство ,неяснота относно механизма на настъпване на ПТП.Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени
доказателства, тъй като същите кореспондират със останалия събран по делото
доказателствен материал и няма причина за съмнение в тяхната достоверност.
При
така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
За да е съставомерно престъплението по
чл.343,ал.1 от НПК,е необходимо деецът да е нарушил определени правила за
движение по пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.В разпоредбата
на чл. 342
от НК, като елемент от обективната страна на престъплението изрично
е посочено, че съответното увреждане трябва да е причинено "на
другиго".От изложеното обаче се налага извода, че в настоящия случай не е
осъществено поведение, което да покрива
признаците на нарушение на специалния закон.
По делото се установи ,че на
01.02.2018 год. обвиняемият Д.К.Б. е управлявал лек автомобил марка „Ш.“
след извършване на ляв завой на
кръстовище ,образувано от бул.“М.“ и ул.“П.“, продължена от ул.“С.ско ш.“ в гр.С.
,е блъснал пешеходеца и пострадал Р. В.П.,който се е движел на бърз ход и е
пресякъл пътното платно от лавата страна на водача на бул.“М.“.Същият е
навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил ,управляван от
обвиняемия Б. ,като е пресякъл пътното платно ,там ,където няма пешеходна
пътека ,създал е опасна ситуация и е проявил непредпазливост при преминаване на
пътното платно.Точно в мястото на удара няма пешеходна пътека.Обвиняемият не е
възприел пешеходеца Р. П. на пешеходната пътека ,защото не е бил на нея.Ударът
е бил непредотвратим чрез аварийно спиране.
Изпълнителното
деяние на този вид престъпление е “нарушаване правилата за движение” и
следователно точно правилата за движение са ориентира и критерия, по които
следва де се преценява поведението на водача-обвиняемят Б. и пострадалият П..Не е нужно да се посочва, че безопасното движение
по пътищата изисква от водача и пешеходеца спазването на съвкупност от правила, а не само едно. Настоящият състав счита, че следва да се преценява
цялостното поведение на водача и пешеходеца, спазването от тях на всички правила за движение.Съдът намира, че със съвкупността от допуснати
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия Р. П., същият е станал причина за настъпилото ПТП.Пресичайки на бърз хода
пътното платно на място ,където няма пешеходна пътека е създал опасна ситуация
и е проявил непредпазливост при преминаване на пътното платно ,като
същевременно обвиняемият Б. не е възприел пешеходеца Р. П. на пешеходната
пътека ,защото не е бил на нея.Ударът е бил непредотвратим чрез аварийно
спиране.
Съдът ,съобразявайки се и преценявайки доказателствата по посочения
критерий и след техния анализ налага извода, че
причината за допуснатото ПТП е в неправомерното поведение на пострадалия Р. В.П.,който
е пресякъл пътното платно на място ,което не обозначено като пешеходна пътека.В конкретния случай причина за реализиране
на процесното ПТП и настъпилите
телесни повреди на пострадалия Р. П. са именно собствените му неправомерни действия.
По изложените съображения, съдът призна обвиняемия Д.К.Б. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го
оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“,
вр.чл.342,ал.1 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: