№ 26
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900190 по описа за 2022 година
Ищецът М. А. твърди, че с И.с. и п. ООД е сключил на 12.04.2015 година договор за
покупко – продажба на употребявана машина, по силата на който ответникът е следвало да
достави на ищеца срещу съответната цена посочената в исковата молба вещ. Твърди, че е
заплатил общия размер на цената на вещта от 170 000 евро, но продавачът не е изпълнил
насрещното задължение по договора. Твърди, че със споразумение страните са се съгласили
договорът да бъде развален, като са уговорили изрично освен връщане на продажната цена,
първият ответник да заплати и сумата от 20 000 евро, като претърпени от купувача вреди от
неизпълнението, като е определен и срок за заплащане, както и е уговорена неустойка за
забава при неплащане на сумата за вреди и връщане на цената. Сочи, че по силата на
горното споразумение, вторият ответник е поел солидарна отговорност за връщане на
цената по договора и сумите за претърпени вреди, както и за всички задължения на първия
ответник, като е встъпил в дълга. Поддържа, че за сумата от 170 000 евро – подлежаща на
връщане цена по разваления договор и за 20 000 евро- обезщетение за вреди, както и за
уговорената в споразумението неустойка за забавено плащане, е налице влязло в сила
съдебно решение по предявени частични искове, с които частичните претенции на ищеца са
уважени. Във връзка с горното, претендира друга част от общо дължимите суми, над
уважения размер по частичните искове, като уточнява, че претендираната част от 50 000
евро е от подлежащата на връщане цена по разваления договор. Във връзка с отговора на
ИМ, ищецът оспорва вземанията да са погасени по давност, както и сочи, че претендира
друга част от вземането, което частично ответниците твърдят да са погасили. Счита и че
неоснователно ответниците възразяват да е налице нищожна неустоечна клауза, сочи, че
същата не противоречи на добрите нрави. Настоява, че ответниците са погасили чрез
прихващане само вземането от 20 000 евро- вреди от неизпълнение.
1
Ответниците оспорват предявените искове. Възразяват, че вземанията на ищеца са
погасени по давност, с оглед датата на сключване на споразумението - 20.10.2016 година.
Сочат, че искът в частта за сумата от 20 000 евро- обезщетение за вреди е неоснователен, с
оглед мотивите на влязлото в сила съдебно решение по частичните искове, с което е прието,
че тази сума е прихваната срещу насрещно задължение на ищеца за цена по продажба на
друга вещ. Възразяват и че уговорката по т. 5 от споразумението- за неустойка - е нищожна
поради това, че е уговорена за вреди от едно и също неизпълнение с неустойката по т. 3 от
споразумението, поради което е прекомерна. Твърдят и че задължението по споразумението
е новирано с друго такова, по силата на което вторият ответник се е задължил да продаде на
ищеца друга машина, цената за която от 20 000 евро да бъде приспадната от общата сума от
190 000 евро по първоначалното споразумение, в частта й по отношение на уговорената
сума за вреди.
Предявени са обективно и субективно съединени частични искове по чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ищецът носи
тежест да докаже две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице, което
е дадено от обеднялото лице и 2 ) че основанието, на което е осъществена престацията
между страните, е отпаднало.
Ищецът носи тежест да докаже и основанието, от което произтича солидарна
отговорност на втория ответник, както и валидна неустоечна клауза и размер на дължимата
неустойка за забава. Носи тежест да докаже, във връзка с възраженията на ответниците,
спиране и прекъсване на давностен срок.
С оглед установеното в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 година на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 3/2016 година, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Следователно, в конкретния случай /който попада в разгледаната в тълкувателното решение
хипотеза/, със сила на пресъдено нещо с решение, постановено по т.д. № 1876/18 г. на
Софийски градски съд, ТО между страните са установени следните общи за спорното
материално право правопораждащи факти.
На първо място е установено, че ищецът е физическо лице, което извършва търговска
дейност на територията на Федерална Република Германия с регистрация по ДДС, като в
търговската си кореспонденция използва наименование „АГМ Графише Машинен“ и в това
си качество /на физическо лице/ е страна - купувач по сключените валидни неформален
договор за международна продажба на стоки, обективиран във фактура №
**********/26.05.2015 г., писмено споразумение за прекратяването му без дата от 2016
година, както и анекс- споразумение във връзка с доставена стока по фактура № **********
от 12.06.2017 година.
2
По силата на неформалния договор от 2015 година, ответникът „И.с. и п.“ ООД в
качеството на продавач е поел задължението да прехвърли на ищеца собствеността върху
машина Heidelberg SM 74-5-Н, 2008 г. срещу цена от 170 000 евро, чието заплащане от
ищеца също е установен с решението факт.
Установено е също така, че вещта не е доставена на ищеца, по която причина
страните са сключили писмено споразумение без дата, за прекратяване на договора по чл.
29, ал. 1 от Конвенцията за договорите за международна продажба на стоки. По силата на
споразумението в дълга за връщане на неоснователно заплатената цена и обезщетение за
вреди от неизпълнението, е встъпил и вторият ответник „И.с.“ ЕООД. Поради това и на
основание чл. 101 ЗЗД е възникнала и солидарната отговорност на ответниците по
отношение на поетото със споразумението задължение за заплащане на сумата от 190 000
евро, от които 170 000 евро – заплатена цена за недоставена стока, подлежаща на връщане и
20 000 евро- обезщетение за претърпени вреди.
Установено е също така и че с последващ споразумението т.нар. анекс страните са се
съгласили, че с дължимата от ищеца на ответника „И.с.“ ЕООД цена по друг договор за
продажба на стоки от 20 000 евро /по фактура N 1309/12.06.2017 г./, прихващат вземането от
190 000 евро по процесното споразумение, като ефектът на прихващането е настъпил и по
силата на постигнатото съгласие е погасено задължението на ответниците по писменото
споразумение в размер на 20 000 евро – обезщетение за настъпили вреди от неизпълнението.
Установеният в съдебното решение факт е, че е останалата дължима обща сума по
споразумението е 170 000 евро- представляваща подлежащата на връщане цена за
недоставената стока.
Установено е и наличието на действителна неустоечна клауза по т. 5 от писменото
споразумение за прекратяване на договора - за заплащане неустойка за забава, считано от
01.02.2017 година. Тук е мястото да се отбележи, че възражението за нищожност на
неустоечната клауза в последващ процес относно друга част от същото вземане, за което е
влязло в сила съдебното решение, е преклудирано и не може да бъде разгледано в
настоящия спор. В този смисъл са мотивите на цитираното тълкувателно решение, според
които в последващ исков процес за остатъка или друга част от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация е недопустимо, поради това,
че с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени
фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Неоснователно ответниците възразяват, че доколкото е предявен изцяло нов иск, следва да
се разгледа възражението за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с
добрите нрави. Макар да се претендира неустойка за друг период и съответно различен
частичен и пълен заявен размер, се касае до вземане, произтичащо от същото основание,
3
поради което горните мотиви относно преклудираните правоизключващи възражения касаят
и процесния иск по чл. 92 ЗЗД.
Тук е мястото да се допълни и че по изложените причини преклудирано е и
възражението за подновяването на задължението по смисъла на чл. 107 ЗЗД и по силата на
споразумението. Но освен това, по делото няма събрани доказателства в тази насока, а
напротив – представената и неоспорена кореспонденция на страните сочи на извод за обща
воля в рамките на общия размер на дълга страните да постигнат съгласие за разсрочване на
неговото погасяване, но не е налице изрична и недвусмислена воля за новация, тъй като
старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието.
С оглед на изложеното по-горе, елементите от фактическия състав на предявения иск
по чл. 55 ЗЗД са доказани в процеса. Настоящият съдебен състав, намира, че при
съобразяване последиците на влязлото в сила съдебно решение и зачетения погасителен
ефект на извънсъдебното прихващане от 2017 година, общият дължим размер на сумата,
подлежаща на връщане по договора за международна продажба на стоки и сключеното
споразумение за прекратяване, поради отпадане на основанието за нейната дължимост, е 144
435,40 евро /170 000 евро минус присъдената частична сума от 25 564,60 евро/. Тоест, искът
за неприсъдената и непогасена част от задължението, в предявения размер от 50 000 евро е
основателен, доколкото сборът от предявените в настоящия и предходните процеси
частични размери не надхвърля посочената сума от 144 435,40 евро. Към датата, на която е
даден ход на устните състезания, не са представени доказателства, тази сума да е погасена от
някой от солидарните длъжници по договора.
Следва, съответно, да се разгледа направеното възражение за давност от страна на
ответниците. В случая, по отношение на подлежащата на връщане сума е приложима
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Доколкото задължението за
връщането на получената на отпаднало основание облага възниква от момента на
отпадането на основанието /в случая, от момента на прекратяване на договора/, но страните
са уговорили падеж на това задължение на 31.01.2017 година, а исковата молба е подадена
на 31.01.2022 година, то към този момент не е изтекъл давностният срок и задължението не
е погасено по давност. Или, възражението, че предявеният частичен иск е погасен по
давност е неоснователно.
По отношение на частичния иск по чл. 92 ЗЗД, както беше посочено по-горе, с
влязлото в сила решение е установена валидна неустоечна клауза по т. 5 от Споразумението
без дата. От 01.02.2017 година ответниците са изпаднали в забава за изпълнение на
задължението за заплащане и на установения като дължим частичен размер на вземането от
50 000 евро. Действително се касае до нов предявен частичен иск /сумата от 12 000 евро не е
част, предвид твърденията на ищеца, от общия размер на неустойката от 12 844,44 евро,
посочен в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение/. При установените по-горе
факти, ответниците дължат уговорената неустойка от 8 % годишно върху главницата от 50
000 евро, за период от началото на забавата – 01.02.2017 година. По отношение на
неустойката, обаче, е приложима кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. б ЗЗД. Исковата
4
молба е постъпила в съда на 31.01.2022 година, поради което претенцията за неустойка за
период преди 31.01.2019 година е погасена по давност. Съдът намира, че с подаване на
молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, давностният срок не е прекъснат, тъй
като нормата на чл. 116, б.б ЗЗД е ясна и единствено предявен иск прекъсва давността.
Същевременно обаче, изчислена с помощта на компютърна програма и по реда на чл.
162 ГПК, дължимата неустойка е в предявения частичен размер за периода от 31.01.2019
година – 31.01.2022 година и частичният иск, съответно, е основателен в предявения размер.
При посочения изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на
направените по делото разноски в общ размер на 9050,46 лева - държавна такса,
адв.възнаграждение и разноски за експертиза и съгласно представен списък и доказателства,
че са сторени. Съобразно т. 5 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от
страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Доказателства, обаче, за това такива
разноски да са сторени, не са представени по делото и съответно – не могат да бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.с. и п.“ ООД, ЕИК **** и „И.с.“ ЕООД, ЕИК **** да заплатят солидарно на
М. А., извършващ търговска дейност във Федерална Република Германия, с регистрация по
ДДС /VAT/ № DE243184095, гр. Залцингер, ул. Фрийданщрасе 1, действащ под търговско
наименование „АГМ Графише Машинен“ сумите, както следва:
на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. с чл. 101 ЗЗД сумата от 50 000 евро,
предявена частично от 190 000 евро /за друга част от което вземане от 25 564, 60 евро
е постановено и влязло в сила решение по № 1876/18 г. на Софийски градски съд, ТО/,
представляваща подлежаща на връщане заплатена цена по прекратен договор за
продажба на употребявана машина Heidelberg SM 74-5-Н, № OS000092, 2008г.,
обективиран в проформа фактура №**********/26.05.2015 г. и писмено споразумение
за прекратяване към него, ведно със законната лихва върху сумата от 50000 евро от
31.01.2022 г. до окончателното й изплащане;
на основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД неустойка за забава за периода 31.01.2019 г. -
31.01.2022 г. в размер на 12 000 евро, предявена частично от 45 600 евро, дължима на
основание т. 5 от писмено споразумение за прекратяване на договор за продажба на
употребявана машина Heidelberg SM 74-5-Н, № OS000092, 2008г., обективиран в
проформа фактура № **********/26.05.2015г. поради неизпълнение задължението на
продавача да достави и предаде закупената вещ, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от
27.01.2019 година – 30.01.2019 година, като погасен по давност;
5
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 9050,46 лева - съдебни разноски, сторени в
настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6