Решение по дело №13146/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3193
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20183110113146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр.Варна, 11.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13146/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „В.и к.“ ООД твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед срещу ответника С.С. за присъждане на сумите от 80.34лв. главница за ползвана и незаплатена услуга за времето от 6.10.2014г. до 5.10.2016г. за абонатен номер 1724443 и 217.67лв. за времето от 6.07.2015г. до 5.10.2016г. за абонатен номер 1724444, 19.52лв. лихва за времето от 6.12.2014г. до 7.02.2018г. върху първата сума и 35.62лв. лихва за времето от 10.09.2015г. до 7.02.2018г. по втората сума, заедно със законната лихва и сторените разноски, което е било уважено, но тъй като ответника не е бил открит на адресите си заповедният съд му е дал указания, че следва да предяви установителен иск за установяване дължимостта на сумите присъдени в рамките на ч.гр.д.№2259/2018г. на ВРС, ХХХ състав суми и за присъждане на  сторените по настоящото дело разноски.

Ответника в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения му особен представител е депозирал отговор в които е посочил, че оспорва иска.

Съдът намира, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.

Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи или правоизключващи факти.

Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1 потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. В конкретния случай ответника не е оспорил наличието на договор с ищеца и качеството си на лице попадащо в пределите на чл.2, ал.1 при което положение съдът намира, че между страните е възникнало договорно отношение още повече, че законът не въвежда изискване за форма на този вид договори, като този факт се установява и от представените копия от карнетите за партидата на ответницата водена при ищеца.

Безспорен е факта, че за процесния период са предоставяни В и К услуги.

От заключението на допуснатата и изготвената по делото ССчЕ се установява, че за партида с абонатен №1724443 за времето от 6.10.2014г. до 5.10.2016г. е на лице начислена сума от 80.34лв. главница, а за абонатен номер №1724444 за времето от 6.7.2015г. до 5.10.2016г. е начислена сума от 217.67лв.

Вещото лице при изготвяне на заключението си е взело предвид и представените от ищеца копия от карнети от партидата на ответника водена при него.

По отношение на дължимите се лихви, вещото лице е посочило в заключението, че лихвите за забава са идентични с посочените от ищеца пред заповедния съд съответно 19.52лв. по първата главница и 35.62лв. по втората главница.

По отношение на това има ли възникнало надлежно задължение за плащане от страна на ответника решаващия състав приема следното: Установено е наличието на договорно отношение по смисъла на ОУ, като ответницата се явява надлежна материално правно и процесуално правно страна потребила водоснабдителна услуга предоставена от ответника по неформален договор, като стойността на потреблението се установява от редовно водените книжа на ищеца и поради това претенциите следва да се разглеждат като доказани по основание и размер.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като се присъдят и разноски в размер на 75лв. по заповедното производство и 565лв. разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

                    Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и С.Г.С. ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№2259/2018г. на ВРС, ХХХ състав:

80.34лв. главница за ползвана и незаплатена услуга за времето от 6.10.2014г. до 5.10.2016г. за абонатен номер 1724443 и 217.67лв. главница за ползвана и незаплатена услуга за времето от 6.07.2015г. до 5.10.2016г. за абонатен номер 1724444, 19.52лв. лихва за времето от 6.12.2014г. до 7.02.2018г. върху първата сума и 35.62лв. лихва за времето от 10.09.2015г. до 7.02.2018г. по втората сума, заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на заповедния съд-14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН********** *** да заплати на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумите от 75лв. разноски в заповедното производство и 565лв. разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: