Р Е Ш
Е Н И Е № 260015
гр.Сливен, 18.02.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 290 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 437,04 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът
твърди, че на 09.03.2016г. е сключил с ответника договор за кредит № **********
със заемна сума от 600 лв. Сочи какви са били
условията на договора и хронологията на отношенията между страните,
включително и допълнително получените договори. Твърди, че е заплатил на
ответника общо сумата 1037,04 лева. Твърди, че договорите са нищожни, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма, не е налице съществен елемент от съдържанието им, а именно ГПР
по кредита, тъй като същият е посочен грешно и е над максимално установения по
ЗПК. Ищецът излага, че договорните клаузи са неравноправни и нищожни,
заплатените въз основа на тях суми са печалба за кредитора, надбавка над
главницата, която се плаща периодично и следва да е част от ГЛП и ГПР. Ищецът
твърди също, че договорите за кредит са нищожни поради липса на съществени
елементи от съдържанието им, а именно погасителен план, както и наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора и условията за
упражняването на правото. Евентуално излага, че договорите са унищожаеми, тъй
като ищецът се е намирал в крайна нужда, за да задоволи нуждите на семейството
си от храна и битови разходи от неотложен характер, както и че е сключен при
явно неизгодни условия, предвид обстоятелството, че ответникът е получил
печалба от 437,04 лева, тоест печалба в размер на повече от 50%.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата за наличие на
основание на получаване на процесната сума. Иска се отхвърляне на иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от пълномощник, който моли за уважаване на иска.
Ответното дружество не се представлява в съдебно
заседание.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно, че по силата на договор за кредит № ********** от 09.03.2016
г. ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 600 лева, за срок от 30
дни, при фиксиран лихвен процент - 40,98 % и ГПР - 49,60 %. На 09.04.2016г. и
14.05.2016 между страните бил сключен нов договор за кредит със същия № **********.
Общо
ищецът заплатил на ответното дружество сумата 1037,04 лева, а действителният
процент на ГПР възлиза на 2294 %.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства и заключенията на вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 437,04
лева, представляваща недължимо платена сума по недействителни Договори
за кредит с № ********** от 2016г. е допустима, а разгледана по същество е
изцяло основателна.
Установи
се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото и заключенията
на вещото лице, че между страните е възникнало правоотношение по договори за
потребителски кредит с един и същ № ********** от различни дати през 2016г.,
като ищецът е получил в заем сумата 600 лева, а е върнал на ответника –кредитор
сумата 1037,04 лева.
Ответникът
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Основателно
е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договорите за
кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да
се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми
точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания,
защото в Договора за кредит от 20.07.2016 г. и следващите е посочено
единствено, че той е във фиксиран размер от 49,90 %, а пък лихвата е 40,98 %.
Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това е предвидена и такса за експресно разглеждане на
документи, което поставя потребителя в положение да не знае в какъв размер
точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание. Действителният ГПР по процесните договори е 2294 % и е в пъти над
максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ГПК. Друго основателно
възражение на ищеца е за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса
на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент.
Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на
договора и е останал непроменен, в самия договор липсва информация за това как
се изчислява или за начина, по който е формирана договорната възнаградителна
лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е
променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията
за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не
може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,98 %, поради което е налице
нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си
е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. По отношение на
възнаградителната лихва също се прави възражение за нищожност, поради
противоречие с добрите нрави, което се явява основателно. В договора е
предвидена възнаградителната лихва в размер на 40,98 %, който надвишава
трикратния размер на законната лихва и оттук тази клауза се явява нищожна.
По
изложените съображения процесните договори за потребителски кредит са
недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане единствено на
предоставения му заем в размер на сумата от 600 лева, а разликата в размер
на 437,04 лева., която е заплатена над размера на получения кредит,
се явява недължима, като получена при начална липса на основание. Сумата следва
да се присъди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
По
правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ
размер на 350 лева, от които 50 лева - заплатена държавна такса и 300,00
лева - депозити за вещо лице.
Пълномощникът
на ищеца е претендирал възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като искането е основателно и следва ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 300
лева - адвокатско възнаграждение.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „4ФИНАНС”
ЕООД, ИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН-********** *** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата 437,04 лева /четиристотин тридесет и седем лева и четири
стотинки/, представляваща недължимо платена сума по недействителни договори за
кредит № 99305860023 от 2016г., ведно
със законната лихва върху нея, считано 27.01.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „4ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Б.Х.З. от САК, с адрес *** на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: