ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260083
13.01.2021 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско отделение
на тринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Костова
гр.д..№ 1568 по описа за 2014 година,за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно
основание чл.28, ал.1 от
ЗОПДИППД/отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и е образувано по мотивирано искане на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/- гр. София, с
адрес за призоваване: : гр. Бургас, ул.Филип Кутев №26 А , ет.3 , за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871,83 лева,
подробно описано в искането, придобито от
Р.Т.К., ЕГН **********, М.Х. Кузманова/понастоящем с фамилно име М./, ЕГН **********, постоянен адрес: *** и „ВЕЕР 1" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Изгрев" № 53, вх. 2,
ет. 12, ап. 35, с ликвидатор Дора Гарелова.
С Решение №246 от 16.06.2016год.,
съдът е уважил частично предявените с мотивираното искане претенции и е
постановил следните диспозитиви по съществото на спора :
„ОТНЕМА в полза на държавата от
Р.Т.К., ЕГН **********, сумата от 5472,10лв лв. , представляваща пряка облага
от извършваната престъпна дейност по
чл.255 от НК , посочена като такава в
мотивите на присъда по по НОХД
№882/2012год. по описа на Бургаския окръжен съд
и сумата от 49036,12лв. – представляващи стойността на получените
косвени доходи от престъпна дейност , състоящи се в стойността на придобити и
отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.
ОТНЕМА в полза на държавата от
М.Х. Кузманова, ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 71
517,08 лв. – представляващи стойността на получените косвени доходи от
престъпна дейност на Р.Т.К., състоящи се в стойността на получени суми по
банкови сметки и вноски по погасени кредити през периода на престъпната
дейност.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими
вещи и парични суми от ответниците над
уважената част.“
На 01.07.2016год. е постъпила въззивна жалба обща за всички ответници, чрез процесуалния им представител в
производството. С разпореждане от 04.07.2016год., на ответниците е указано, че
следва да посочат в коя част се обжалва решението, с оглед определяне на
дължимата държавна такса. На 26.07.2016год. е постъпило уточнение от
процесуалния представител, от текста на
което може да се направи извод, че всеки от ответниците обжалва с общата
им въззивна жалба решението в „неговата цялост“.
С Определение № 1362/04.08.2017год.
е върната въззивната жалба на На 29.07.2016год. на на адв.П.М., в качеството й
на процесуален представител „ВЕЕР 1 „ЕООД - ответник по гр.д.№1568/2014год. и въззивната жалба на
адв.П.М., в качеството й на процесуален представител М.Х. Кузманова/понастоящем
с фамилно име М./ - ответница по
гр.д.№1568/2014год. Със същото определение е оставена без уважение молбата на
адв. П.М., в качеството и на процесуален представител на М.Х.М. и Р.Т.К. – ответници по делото, за
разрешаване на извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имущество, върху което са наложени обезепечителни мерки, подадена на основание
чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./.
С предходно Определение №2129
/21.10.2016 год., съдът е освободил Р.Т.К.
– ответник по делото, от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба
против Решение №246 от 16.06.2016год. по настоящото дело, като е администрирал
жалбата му.
Определение № 1362/04.08.2017год е
отменено от въззивната инстанция, като са дадени указания на първоинстанционния
съд да укаже на всеки от двамата въззивници, които не са освободени от държавна
такса, да посочат изрично кои части от решението обжалват, да определи
обжалваемия интерес, да изчисли дължимата държавна такса и да укаже на страните
какъв е дължимият размер на държавната такса, съобразно обжалваната от тях част
от решението, като определи нов срок за представяне на доказателства за
заплащането на дължимата държавна такса.
С оглед изпълнението на
задължителните указания на въззивната инстанция, съдът е постановил
Разпореждане №5392 от 28.11.2017год. , връчено на процесуалния представител на
ответниците на 08.12.2017год. , с което е указал на жалбоподателя„ВЕЕР 1“ЕООД,
че в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната, както е указал и на на жалбоподателя М.Х.М., че
в седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед определяне
на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в противен
случай жалбата ще бъде върната.
С „уточнение“ от 15.12.2017год. е
изпълнено указанието на съда по отношение на жалбоподателката М.Х.М., като е
посочено, че тя обжалва решението в частта , с която се отнема в полза на
държавата сумата от 71 517,08лв., съответно дължимата от нея държавна
такса по въззивната жалба е в размер на 1430,34лв.
Жалбоподателят „ВЕЕР 1“ЕООД не е
изпълнил указанието на съда и не е посочил, в коя част обжалва решението, в
което не се съдържа осъдителен диспозитив против този ответник, но поддържа
искането си за отмяна на обезпечителна мярка „запор“, за да заплати държавна
такса по въззивната жалба и да ангажира адвокатска защита, поради което с
Разпореждане от 19.02.2018 год. , връчено на процесуалния представител на
въззивниците на 28.01.2019 год., съдът е указал
на жалбоподателя „ВЕЕР 1“ЕООД, че в
седмодневен срок следва да посочи изрично кои части от Решение №246 от
16.06.2016год обжалва, с оглед
определяне на обжалваемия интерес и изчисляване на дължимата държавна такса, в
противен случай жалбата ще бъде върната, като в същия седмодневен срок от
връчване на настоящото разпореждане, следва да представи доказателства за
невъзможността да заплати указаната държавна такса и да ангажира адвокат за
процесуално представителство. Със същото
разпореждане съдът е указал на жалбоподателя М.Х.М., че в седмодневен срок,
след връчване на разпореждането, следва да представи доказателство за внасяне
по сметка на АС-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в размер на
1430,34лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.
С молба от 05.02.2019 год. подадена
по пощата на 04.02.2019 год., процесуалният предствавител на въззивниците
заявява, че ответникът „ВЕЕР 1“ЕООД не е подал въззивна жалба. Това уточнение е
направено за първи път след подаване на въззивната жалба. С оглед на
направеното уточнение, съдът занапред не следва да дава указания на този ответник
за поправяне на недостатъците на въззивната жалба.
По отношение на жалбоподателя М.Х.М.,
съдът констатира, че в седмодневният срок не е представено доказателство за
внасяне по сметка на АС-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в размер
на 1430,34лв., но с цитираната по-горе молба от процесуалният представител се
иска продължаване на срока за поправяне на недостатъците на въззивната жалба.
Искането се мотивира с висящността на производство по частни жалби пред
въззивната и касационната инстанции. Съдът намира, че висящността на горните
производства не е причина да се продължава срока за поправяне на нередовностите
на въззивната жалба. Същите касаят производството по ч.гр.д.№ 435/12 по описа
на ОС – Бургас, по което вече е постановена частична отмяна на наложените
обезпечителни мерки, поради което не са налице твръдяните от процесуалния
представите на жалбоподателите причини за продължаване на срока. На второ
място, съдът отбелязва, че в молбата от 05.02.2019 год. се излагат доводи за
продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса по отношение на
двамата жалбоподатели, без да съобрази, че жалбоподателят Р.К. е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса по въззивната жалба с Определение
№2129 /21.10.2016 год., постановено по настоящото дело.
Постановеното от съда Определение №
502 от 15.03.2018 год., с което съдът се е произнесъл по молба на
жалбоподателката М. Кузманова/понастоящем М./, е обезсилено от въззивната
инстанция, която е приела, че такава молба не е подавана.
В молбата за продължаване на срока
не са изтъкнати уважителни причини, по смисъла на чл.63, ал.1 от ГПК за
продължаване на срока, поради което молбата следва е оставена без уважение.
Срещу разпореждането е постъпила
частна жалба , която е администрирана от съда. С Определение № 156 от
19.04.2019 год. на Апелативен съд – Бургас , постановено по ч.гр.д.№ 118/2019
год. , частната жалба е оставена без разглеждане.
С Определение № 2276 от 22.11.2019
год. на жалбоподателя М.Х.М., че в седмодневен срок, след връчване на
настоящото разпореждане, следва да представи доказателство за внасяне по сметка
на АС-Бургас на държавна такса по въззивната жалба е в размер на 1430,34лв., в
противен случай жалбата ще бъде върната. В мотивите на определението е
констатирано, че при извършена служебна проверка от съда за висящи въззивни
производства по подадените от процесуалния представител на ответниците жалби,
се установи, че към момента е висящо производство по подадена от жалбоподателите
частна касационна жалба против определение на АС Бургас, постановено по въпрос,
които не е свързан или преюдициален по отношение на размера и дължимостта на
държавната такса по въззивната жалба , дължима от жалбоподателката М.М./преди
Кузманова/, поради което съдът, с оглед администрирането на въззивната жалба за
пореден път дава указание на страната да внесе дължимата държавна такса в размер
на 1430,34лв.
Определението е връчено на
13.12.2019 год. видно от отбелязването на съобщението.
Не 17.12.2019 год. , в срока за
изпълнение на указанието за представяне на доказателство за внесена държавна
такса е постъпила частна жалба, подписана с електронен подпис от адв. П.М..
Частната жалба е подадена против определението от 22.11.2019 год. , но в същата
се съдържа и искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна
такса в размер на 15лв. по частната жалба.
С Разпореждане от 18.12.2019 год.,
съдът е дал указание на жалбоподателката да представи декларация по чл.83, ал.2
и доказателства в подкрепа на искането си за освобождаване от задължението да
внесе държавна такса. Разпореждането е връчено на 22.01.2020 год. На
28.01.2020год. е постъпила молба за продължаване със шест месеца на срока за
изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 4255 от 18.12.2019 год. -
жалбоподателката да представи декларация по чл.83, ал.2 и доказателства в
подкрепа на искането си за освобождаване от задължението да внесе държавна
такса.
С Определение №644 от 17.02.2020 год. ,
молбата е оставена без уважение, като на жалботодателката е указан срокът, в
който следва да представи доказателство за внесена държавна такса, в указания
размер. Уведомлението , ведно с препис от определението е изпратено на
18.02.2020 год. Върнато е след напомнително уведомление едва на 22.06.2020 год.
ведно с нова молба с правно основание чл.63 от ГПК.
В молбата рег. индекс № 9985 от
22.06.2020 год. се иска да бъда продължен на срокът за внасяне на дължимата
държавна такса до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по
ч. гр.д.№435/2012 год. Посочва се, че делото е висящо пред въззивна инстанция
по частна жалба от КПКОНПИ.
С Определение №1929/08.07.2020 год.
съдът е оставил без уважение молбата по чл.63 от ГПК. Със същото определение съдът
е констатирал, че част от седмодневния срок , а именно пет от седемте дни, е
изтекъл до датата на подаване на молбата по чл.63 от ГПК , съответно, срокът ще
изтече два дни след връчване на определението
на процесуалния представител на жалбоподателката. Определението е обжалвано и
частната жалба е оставена без газглеждане с Определение от 20.10.2020 год. на
Апелативан съд Бургас, постановено по
ч.гр.д.№390/2020 год.
С настоящото определение, съдът за
пореден път следва да укаже на жалбоподателя М.Х.М. да представи доказателства
за внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на жалбоподателя М.Х.М.,
че в двудневен срок, след връчване на настоящото определение, следва да изпълни
указанията в горното разпореждане, а именно да представи доказателство за
внасяне на дължимата държавна такса в
размер на 1430,34лв. по сметка на Апелативен съд –Бургас, в противен случай
въззивната жалба ще бъде върната на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
Да се връчи определението на
жалбоподателката М.Х.М. на посочения съдебен адрес.
СЪДИЯ: