Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 04.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
С.
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 16761/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А.Т.К. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 24.08.2015 г. на кръстовището на път ПП 8 с околовръстен
път на с. Нови хан, вина за което има водачът на л.а. „Фиат”, с рег. № ******, Ц.Б.Б.-Т..
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Б.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
моторно превозно средство. Твърди, че водачът Ц.Б.Б.-Т.
с влязла в сила присъда е признат за виновен за настъпване на произшествието.
Сочи, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди
от настъпилите травматични увреждания – контузия /натъртване/ в областта на
гръдния кош и корема, с хематом в областта на лява гърда, счупване на 4-то,
5-то, 6-то, 8- мо и 9-то леви ребра, счупване на
гръдна кост, счупване на 12-ти гръден прешлен, както и остра стресова реакция -
преходно разстройство със значителна тежест. Твърди, че след произшествието
била закара с „Бърза помощ“ и приета в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София, като през
целия болничен престой изпитвала изключителни болки. След изписването й от това
болнично заведение при домашното й лечение не можела да става и ляга без чужда
помощ, както и се притеснявала за състоянието на лявата си гърда, която била с
много голям хематом. При контролния преглед на 03.09.2015 г. било предписано
същото лечение, но състоянието й продължавало да е лошо – с болки в гърдите при
дишане, болки при ставане, лягане и елементарно движение, поради което
постъпила на лечение в „3-та хирургична клиника“ на УМБАЛСМ „Пирогов“ в периода
07.09.2015 г. – 10.09.2015 г., където била установена диагнозата „множествено
счупване на 8 и 9 ребро и гръдната кост“ и консултация с мамолог.
Поради продължаващи болки направила и консултация с невролог, като при
извършените на 27.04.2016 г. изследвания
било установено счупване на прешлен Т12, като били предписани обезболяващи и
ползването на индивидуален колан за гърба. Междувременно и хематомът в лявата
гърда не отшумявал и след консултация с мамолог и
хирург й било препоръчано оперативно лечение за премахване на почти цялата
гърда и извършване на пластика. При
извършен преглед през м. май 2016 г. била установена „Посттравматична лезия с резидуален мастит“ и било предписано антибиотично лечение и
консултация с хирург. Лечението на гърдата продължило с няколко курса на
физиотерапевтично лечение през м. юни и юли 2016 г., м. октомври 2016 г. и м.
март 2017 г., но въпреки успешното й провеждане гърдата оставала трайно
деформирана и се налагало периодично наблюдение от мамолог.
Сочи и към момента на подаване на исковата молба да не е налице пълно
възстановяване, изпитва болка, която на моменти е непоносима, не може да ходи
изправена. Сочи, че все още страда от безсъние, непрекъснато сънува инцидента и
има страх да се вози в кола. Счита, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 126
000 лева /допустнато увеличение на иска с определение
от 28.05.2019 г. / и претендира същите,
ведно с лихва за забава от датата на деликта
до окончателното плащане, както и сумата от 362,00 лева – имуществени
вреди за разходи за лечение. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва исковете.
Оспорва ищцата да е претърпяла всички посочени в исковата молба увреждания в
следствие на процесното ПТП, както и интензитета на претърпените от нея болки и
страдания. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост, при съобразяване критериите на ППВС 4/1968 г.
С влязло в сила решение по н.а.х.д. № 421/2017
г. по описа на Районен съд гр. Елин Пелин, обвиняемата Ц.Б.Б.-Т.
е призната за виновна за това, че на 24.08.2015 г. около 14,30 ч., на
кръстовището на ПП-8 с околовръстен път в землището на с. Нови хан, Софийска
област, при управление на л.а. „Фиат“, рег. № ******, нарушила правилата за
движение на чл.50, ал.1 ЗДвП като не пропуснала движещия се по пътя с
предимство лек автомобил и нарушила знак Б2 и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на повече от едно лице, едно от които А.Т.К., на която е
причинено счупване на 4-то, 5-то и 6-то леви ребра, счупване на гръдна кост и
на 12-ти гръден прешлен, които заедно и по отделно причиняват трайно
затруднение движението на снагата за повече от 30 дни.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по
отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените на
ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците
от деянието, да установи наличието на други увреждания, наред, но непосочени в
акта по същество на наказателния съд.
Относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката Н.Н.К. и са приети първоначална и
комплексна съдебно-медицински експертизи и психологическа експертиза
Според показанията на свидетелката К. ищцата
е нейна бивша свекърва, с която поддържа отлични взаимоотношения и се вижда
често, тъй като ищцата й помага в грижите за децата. Свидетелката сочи, че през
м. август 2015 г. свекър й и свекърва й пострадали при пътно транспортно
произшествие, след което били настанени в болница „Св. Ана“. В деня след
катастрофата свидетелката сочи, че ги е посетила в болницата като свекърва й
била в изключително тежко състояние, със силни и интензивни болки в кръста,
гърба и гърдите и абсолютно обездвижена. Свидетелката сочи, че тя й помагала,
тъй като свекърва й не можела да поема храна, хранела я със сламка, не можела
да става, за това й слагала подлога, поради болките изобщо не можела да спи.
Според свидетелката след седмица изписали свекърва й, но състоянието й не се
променяло, не можела да се придвижва сама, за това й помагали за тоалетна,
трудно било къпането, от болки не можела да диша, което продължило около 2-3
месеца, през който период и храненето било трудно, като се налагало
свидетелката да ходи да готви. Най-фрапиращо за свидетелката била лявата гърда
на ищцата, която била три пъти по-голяма от действителния си размер, много
болезнена, балонирана. Свидетелката сочи, че А.К.
била много притеснена за гърдата си, която толкова я боляла, че било невъзможно
да се направи мамограф, за да се диагностицира има ли
някакъв проблем, което довело до месеци наред непрекъсната тревога, поради
липсата на яснота какво става с гърдата й. Според свидетелката К., тъй като
нямало подобрение, през м. декември 2015 г. свекърва й постъпила в „Пирогов“,
където в продължение на няколко дни й вливали много силни антибиотици и й
прилагали противовъзпалителни средства, с които мажели гърдата, констатирали
счупване на ребрата и гръдната кост. След като се прибрала у дома след престоя
в „Пирогов“ ищцата още три месеца продължила да изпитва болки, като състоянието
й било почти без промяна. Свидетелката сочи, че когато свекърва й се
позакрепила малко започнала да ходи по прегледи за мамолог,
като най-много се травмирала след разговор с хирург, който й казал, че това в
гърдата й е вече хроничен процес и най-вероятно предстои оперативна
интервенция, след което ще се направи биопсия, тъй като й казали, че опасността
да има рак при тази травма е 50%, като трябва на всеки 3 до 6 месеца да следи
гърдата си. Също така й казали, че след операцията трябва да се направи нова
операция за поставяне на пластика. Самата гърда изглеждала и на външен вид
много зле, което станало причина свекърва й да отказва да ходи на море. Според
свидетелката К. ищцата направила четири курса по 10 процедури физиотерапия с
надежда да има подобрение в гърдата, но ефектът бил минимален. Свидетелката
сочи, че мисълта за оперативните интервенции и това какъв ще е изходът от тях
много плашат А.К. и тя била в постоянна тревога за това. Другият сериозен
проблем били болките в кръста, които наложили да бъде сложен корсет. Тези болки
свидетелката сочи, че продължават и към момента на депозиране на показанията,
като на пример при готвене на свекърва й и се налагало да сяда на всеки 10 мин,
не можела да върви пеша, без на всеки 15 мин да си почива. Свидетелката сочи,
че в следствие на тези увреждания на здравето на ищцата ежедневието й се
променило – не можела да обслужва градината си, не можела да помага за
отглеждането на внуците си. Психиката също й била много засегната, като изпитва
страх от пътуване с всякакъв транспорт. Свидетелката сочи, че ищцата дълго
време смятала, че сама ще се справи със страховете и тревогите си, но през
лятото на 2018 г. решила да се консултира с психолог, тъй като не можела да се
справи сама, имала задух, сърцебиене, невъзможност да спи нощем, социална
апатия, затвореност.
Според заключението на първоначалната
съдебно-медицинската експертиза, приета в о.с.з.,
проведено на 13.11.2018 г., в следствие на ПТП ищцата е претърпяла съчетана гръдно-коремна и гръбначна травма със следните
увреждания: контузия на гръден кош и корем; множество фрактури на ребрата в
ляво; контузия на бял дроб; плеврален излив в ляво;
хематом на лява млечна жлеза; фрактура на гръдна кост; компресионна
фрактура на тялото на 12-ти гръдни прешлени Тх12 с умерен компресивен
синдром. Вещите лица сочат, че в резултат на травмата ищцата е развила голям
хематом, ангажиращ почти цялата жлеза, като страданието е причинило изразен болков синдром. Вещите лица сочат, че за лечение на големия
посттравматичен хематом в областта на лява млечна жлеза, при пострадалата е
проведено симптоматично лечение с антибиотици и обезболяващи средства. Сочат,
че впоследствие при изследвания са констатирани фиброзни
изменения в гърдата и е препоръчано извършването на биопсия, което предстои.
След констатиране фрактурата на 12-ти прешлен е поставен облекчен гръдно-поясен
корсет, като към 09.05.2016 г. се установяват рентгенови данни за настъпило
зарастване на фрактурирания прешлен. Според
заключението в резултат от множеството получени травматични увреждания ищцата е
търпяла интензивни болки и страдания за срок от 2-3 месеца, значителни такива
до 6-тия месец и умерени до 12-тия месец. Като и към момента да изготвяне на
заключението ищцата съобщава болки в кръста и гърба усилващи се при натоварване
и движение и нарушаващи качеството й на живот. Процесът в гърдата е преминал в
хроничен, което налага извършването на биопсично
изследване и динамичен контрол чрез прегледи на 3-6 месеца. Вещите лица сочат,
че направените от ищцата разходи по представени документи са във връзка с
лечението на настъпилите от ПТП увреждания.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещо лице пулмолог
в областта на гръдния шок ищцата е получила контузия на гръдния кош и
двустранни малки плеврални изливи без паталогични промени в белодробния паренхим. Вещото лице
сочи, че тези увреждания са в причинно следствена връзка с произшествието, по
отношение на тях е приложено комплексно лечение с водносолеви
разтвори, антибиотично лечение и обезболяващи, като болките и страданията от
тях са продължили до 40-45 дни след травмата, доколкото липсват рентгенови
данни за дислокация на ребрата и гръдната кост.
Според заключението на комплексната
медицинска експертиза, изготвена от в.л. хирург и мамолог,
приета в о.с.з., проведено на 17.12.2019 г. при извършен личен преглед на
ищцата на 22.11.2019 г. вещото лице д-р Й. е констатирало груба деформация с
хлътване в областта на лявата гърда с прекъсване на паренхима, дефект вървящ от
горния вътрешен квадрант към долния външен квадрант, като цяло даващ значителен
козметичен дефект, с придръпване на ареолата и
мамилата към дефекта, констатира се и фиброкистозна
структура на жлезата и уголемени лимфни възли. В допълнение д-р С.-К. е
посочила, че гърдата е дифузно по-плътна и леко болезнена при палпация. Вещите лица сочат, че към момента на изготвяне на
заключението след проведено лечение с антибиотици и физиотерапия при ищцата е
налице трайна деформация на гърдата с линеарни
хлътване с дължина 10 см. и кос ход, от 4 до 10 часа субареолано,
с придръпване на ареолата и мамилата към хлътването,
гърдата е дифузно по-плътна и болезнена при палпация.
Вещите лица сочат, че тази деформация може да бъде отстранена само оперативно,
а при отказ от оперативно лечение следва да се проследява през 6 месеца, тъй
като фиброзните промени в гърдата могат да
предизвикат малигнена дегенерация, което означава
злокачествено изграждане. Според вещите лица вариантите за оперативна корекция
са два – чрез пластично възстановяване или чрез протезиране.
Според заключението на приетата
съдебно-психологична експертиза по време на инцидента ищцата е изпитала остър
емоционален стрес, страх за живота и здравето си, след това по време на
болничния престоя и възстановителния процес е имала постоянен страх от инвалидизиране. Вещото лице сочи, че в отговор на
травматичното събитие ищцата е развила продължителна адаптационна
реакция с проява на безпокойство, напрежение, тревожност, безсъние, като белези
на посттравматичния стрес е оживяването на сцени от инцидента, като при посецение на психолог в средата на 2018 г. е
диагностицирана с посттравматично стресово разстройство. Към момента вещото
лице сочи, че при ищцата се наблюдава изострено внимание и чувствителност към
здравословните й проблеми, повишена тревожност, напрежение,
импулсивност, несигурност, колебание в настроението, загуба на увереност,
усещане за заплаха, раздразнителност, слабост, апатия, изводими от претърпения
инцидент и последиците от него. При ищцата се наблюдава останало напрежение и
страх при пътуване, като травматичния спомен се репродуцира при напомнящи
стимули.
Не е спорно
между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател на гражданската отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от А.Т.К. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 100 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че в
случая е налице комплексна гръдно-коремна и гръбначна травма, което за
продължителен период от време е причинила интензивни болки - за около 3 месеца,
през които ищцата е била затруднена в придвижването си и зависима от чужда
помощ, до 6-тия месец болките били силни, а до 12-тия месец - умерени. При
определяне на обезщетението съдът взема предвид, че общият възстановителен
период е от около година, като и към момента на устните състезания не е налице
пълно оздравяване при ищцата – тя все още изпитва болки в кръста и гърба при
натоварване и движение, болезненост при натискане на гърдата. Съществено при
определяна на обезщетението е обстоятелството, че при ищцата е налице трайна
деформация на гърдата, както и фиброзни промени,
които са предпоставка за възникване на злокачествени образувания, което налага
проследяване на всеки от 3 до 6 месеца и предизвиква постоянна тревога за
здравето на ищцата. Определящо при определяне на обезщетението е и
обстоятелството, че при ищцата е налице продължителна адаптационна реакция с
проява на безпокойство, напрежение, тревожност, безсъние, оживяването на сцени
от инцидента, както и че към момента на устните състезания, въпреки оказаната й
терапевтична помощ, при ищцата е налице повишена тревожност, напрежение,
импулсивност, несигурност, колебание в настроението, загуба на увереност,
усещане за заплаха, раздразнителност, слабост, апатия, страх при пътуване. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че към датата на
произшествието ищцата е била пенсионер, но активно е помагала за отглеждане на
внуците си, а в следствие на травмите и психологичното отражение на ПТП
съществено е накърнено качеството на живот при ищцата. При определяне размера
на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура
в страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
По възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение увеличения размер на иска.
Съгласно чл. 197 КЗ /отм./ вземанията за
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ се погасяват с 5-годишна погасителна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Предяването
на частичен иск спира давността само по отношение на предявената част от
вземането, но не е по отношение на непредявената такава. В този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК.
Увеличението на иска по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./ от размер на 26 000,00 лева на 126 000,00 лева е направено с
молба от 29.11.2018 г., към който момент не е изтекъл давностния
срок, започнал да тече на 24.08.2015 г. Ето защо възражението на ответника за
погасителна давност се явява неоснователно.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата
на деликта - 24.08.2015 г. до окончателното плащане.
Следва да бъде уважен изцяло и
предявения иск за имуществени вреди в размер на 362,00 лева - разходи за
лечение.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от
иска.
По възражението на ответника за
прекомерност на уговореното между ищеца и процесуалния му представител
адвокатско възнаграждение.
Уговореното между ищеца и адв. Д. адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 2500
лева.
Съгласно чл.
78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да
намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т.4,
изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение в случая е 4050,00 лева
без ДДС и 4860,00 лева с ДДС, поради което така уговореното възнаграждение не
подлежи на намаляване. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 2851,33 лева.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното
между ответника и адв. Гочев адвокатско
възнаграждение.
Уговореното между ответника и адв.
Гочев възнаграждение възлиза на сумата от 6000,00 лева без ДДС или 7200 лева с
ДДС. Настоящето дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, като
елементите от фактическия състав не вземането не касаещи размера му са
установени с влязла в сила присъда, поради което уговореното възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 5500,00 лева с ДДС.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 1196,83 лева.
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2960,00 лева и разноски за депозит за вещи лица в размер на 402,38 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК:
********, да заплати на А.Т.К., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 100 000 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 24.08.2015
г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Ц.Б.Б.-Т., като водач на л.а. „Фиат”,
с рег. № ******, неимуществени вреди - болки
и страдания от настъпили контузия в областта на гръдния кош
и корема, с хематом в областта на лява гърда, счупване на 4-то, 5-то, 6-то, 8- мо и 9-то леви ребра, и малки плеврални
изливи, счупване на гръдна кост, счупване на 12-ти
гръден прешлен, както и остра стресова реакция - преходно разстройство със
значителна тежест, ведно с лихва за забава, считано от 24.08.2015 г. /датата на деликта/
до плащането, сумата от 362,00 лева – имуществени вреди за разходи за лечение,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2851,33 лева –
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 126 000
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2960,00 лева – държавна такса и разноски за депозит за
вещи лица в размер на 402,38 лева.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН: ********** да заплати на З. „Б.И.”
АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1196,83
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: