РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 12.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1268 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
С.И.Ц.- А. твърди, че на 17.11.2017г. сключила договор за потребителски
кредит № ********** с „Профи Кредит България“ ЕООД по силата на който й е
предоставен кредит в размер на 1000 лева при годишен лихвен процент-
41,17%, годишен процент на разходите-
49,89%, срок на погасяване- 36 месеца. Договорено било също така, че ищцата
закупува и пакет допълнителни услуги на цена 1267,20 лева.
Ищцата счита, че Споразумението за предоставяне на пакет допълнителни
услуги представлява неравноправна клауза, възнаграждението по това споразумение
противоречи на добрите нрави, както и противоречи на чл. 10 ал.2 от ЗПК и на
чл. 10а ал.2,3 и 4 от ЗПК. Счита също, че посочения ГПР в договора за кредит не
отговаря на реалния такъв, с което се нарушава чл. 11, т.10 от ЗПК във връзка с
чл. 19 от ЗПК. Навежда довод, че част от допълнителните услуги всъщност
представляват забранени от закона такси по управление на кредита, както и че
предоставените „възможности“ по договора за допълнителни услуги не предоставят
реални права и нямат икономическа стойност, поради което не са реални услуги, а
фиктивен начин за увеличаване на разходите по кредита.
Иска се да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №
********** на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗПК и пар. 1 т.1 от ДР на ЗПК, а в
условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожността на споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„Профи Кредит България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба с който
оспорва предявените искове. Навежда правни доводи, в подкрепа на тезата, че
договор за потребителски кредит № ********** и всички негови клаузи са валидни
и не са неравноправни.
Предявеният иск е за нищожност на договора и негови клаузи поради
нарушаване на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗПК и пар.
1 т.1 от ДР на ЗПК е с правно основание чл. 22 от ЗПК.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.11.2017г. С.И.Ц.- А. сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД договор
за потребителски кредит № ********** по силата на който дружеството се задължило
да предостави на ищцата кредит в размер на 1000 лева със срок на издължаване 36
месеца, годишен лихвен процент 41,17%, ГПР в размер на 49,9% и месечна вноска в
размер на 48,80 лева. Освен това страните договорили, че кредитополучателя
закупува пакет допълнителни услуги на обща стойност 1267,20 лева, който също се
изплаща на месечни вноски и месечната вноска е в размер на 35,20 лева, като
така общата месечна вноска на ищцата става 84 лева.
Със сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
страните са договорили, че при поискване от клиента кредиторът предоставя
следните допълнителни услуги;
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
4.
Възможност за смяна на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Споразумението за предоставяне на „допълнителни услуги“ всъщност е част от
договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколят
определени забрани от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК:
Кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита
„Услугата“ „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ е
свързана именно с усвояването на кредита и за нея законът съдържа изрична
забрана да се събират такси за това. Тази услуга е описана в т.15.1 от ОУ към
договора, като е посочено, че клиентът ще получи „приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума
преди ДПК без закупен пакет от допълнителни услуги“. Така описаната „услуга“
няма икономическа стойност, кредиторът не е поел конкретен ангажимент за
измерим във време срок, в който ще предостави кредита, нито е посочил
алтернативно измерим срок в който се предоставя кредит без закупен пакет от
допълнителни услуги. В каква последователност ще разглежда кредиторът исканията
за кредит е нещо, което зависи изцяло от него и клиента по никакъв начин не
може да установи дали е получил реално „услугата“ и дали кредиторът е спазил
реда за разглеждане на исканията, както се е задължил. Така тази „допълнителна
услуга“ е лишена от основание по смисъла на ЗЗД, тъй като срещу заплатената
такса клиентът не получава никакво установимо и реално право. На следващо място
тази посочената клауза води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите. Това неравновесие произтича от
факта, че потребителят безусловно плаща за нещо, което въобще не е сигурно, че
ще получи и няма никакъв начин да се убеди, дали е получил, и съответно да
предяви претенция ако не е получил услугата за която е заплатил. По изложените
съображения клаузата за платената допълнителна услуга „Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит“ се явява нищожна на три различни
основания: Нарушава чл. 10а ал.2 от ЗПК, липсва основание (чл. 26 ал.2 от ЗЗД)
и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 от ЗЗП).
Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема
никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна
възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ
кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът
може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без
някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът
не получава, никакви права, които да са противопоставими на кредитора. За това
тази клауза е нищожна както поради липса на основание, така и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните- клиентът плаща цена срещу която не получава
нищо.
Допълнителните услуги свързани с отлагане/намаляване на вноски и смяна на
падеж също са лишени от основание, тъй като не дават на клиента никакво реално
право, което да е противопоставимо безусловно на кредитора. Съгласно т. 15.2.3
от ОУ „Отлагането на вноски влиза в сила
от момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора“. Т.е. за да се
отложи вноска е необходимо съгласие на кредитора и ако такова съгласие не бъде
получено клиентът няма противопоставими насрещни права независимо, че е платил
такса за тази „услуга“. Иначе казано платил е за нищо. В случая липсва
основание и има значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, което са две различни основания за нищожност на
посочената клауза. Същото се отнася и до
клаузата за отлагане на вноски (т.15.3.4 от ОУ) и промяна на падеж (т.15.4.1 от
ОУ)
Не на последно място възнагражденията допълнителните услуги са
възнаграждения свързани с договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Ако посочените разходи бяха включени при
пресмятането на ГПР то същият би надхвърлил значително максималния размер по
чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги са нищожни и на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. По изложените до тук съображения договорът за
допълнителни услуги се явява недействителен и всички вземания по него не
съществуват.
При изплащането на кредит от 1000 лева на 36 месечни вноски по 84 лева
всяка (каквито са параметрите на кредита, като се включи и възнаграждението за
допълнителни услуги) реалният годишен процент на разходите е 94 процента
годишно (изчисленията са на съда), което е почти двойно по-високо от обявения в
договора ГПР от 49,9%. Това от своя страна води до нищожност на целия договор
на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК- тъй като в договора
не е посочен реалния ГПР. Възнаграждението по споразумението за допълнителни
услуги при всички случаи следва да бъде включено в ГПР, независимо дали тези
клаузи се приемат за недействителни или не: при недействителност на клаузите за
допълнителни услуги (която беше обоснована по-горе) за заплащане на съответното
възнаграждение не остава никакво друго основание извън договора за кредит; но
дори и клаузите за допълнителни услуги да бяха действителни, то те са свързани
с отпускането и управлението на кредита, не са „допълнителни“ услуги и за това
отново съответното възнаграждение следва да бъде включено в ГПР.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да се
уважи изцяло, като договор за потребителски кредит № ********** бъде обявен за
недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 470,96 лева. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.И.Ц.- А. с ЕГН ********** *** от
една страна и от друга страна „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В че сключеният между тях на 17.11.2017г. договор за
потребителски кредит № ********** е нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит поради нарушаване на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати на С.И.Ц.- А. с ЕГН ********** *** сумата
470,96 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/