№ 68
гр. С., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201154 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на М. Г. М. против наказателно
постановление №22- 0804- 003403/09.09.2022г., издадено от началника на РУ
на МВР- С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП са
наложени на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП наказания „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 (три) месеца и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП е
наложено на основание чл.185 от ЗДвП наказание „Глоба“ в размер на 20
(двадесет) лева.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съдът да го
отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява, а
изпраща становище като счита наказателното постановление за
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 23.08.2022г., полицейските служители, свидетелите Р. И. и Д. А.
1
изпълнявали служебните си задължения по контролиране спазването на
правилата за движение по пътищата като извършвали линеен контрол в
района на автомагистрала „Тракия“ в участъка, попадащ в общ. С.. Около
14,30 часа полицейските служители видели, че товарен автомобил „Волво ФХ
42 ТБ“ с рег. №............. с ремарке с рег. №.......... се движел от гр. С. в посока
гр. Б.. Те видели, че товарния автомобил при километър 248, в лентата за
принудително спиране. Това движение продължило около километър.
Служителите на реда подали светлинен и звуков сигнал на водача на товарния
автомобил и спрели за проверка пътното превозно средство. При проверката
установили, че водач на товарния автомобил е жалбоподателят М. Г. М. от гр.
Стралджа, а собственик е търговско дружество „Транс М.и“ ООД. Установено
било, че товарният автомобил не е бил представен на технически преглед.
Св. Р. И. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.58, т.3
от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата
му, св. Д. А. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Като доказателство бил иззет на жалбоподателя контролен талон към
свидетелството за управление на МПС №......... Жалбоподателят вписал в акта
за установяване на административно нарушение като възражение, че заради
крив и разбит път е влязъл в аварийната лента.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като
на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева
за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четИ.десетдневния преклузивен срок
от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
2
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в обжалваното наказателно
постановление първото нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят се е движел в аварийната лента. Това по несъмнен начин се
установи от показанията на полицейските служители, свидетелите Р. И. и Д.
А..
В разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП е посочено, че при движение по
автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за
принудително спиране освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. Както бе посочено по- горе по делото се установи по несъмнен
начин, че жалбоподателят се е движел с управляваното от него моторно
превозно средство в лентата за принудително спиране по автомагистрала
„Тракия“. В настоящия случай не се установи да е налице някоя от
хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. По делото не се доказа да е
имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на
водача.
Съдът счита за несъстоятелни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че автомобилът се е движел в аварийната
лента няколко метра, поради предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие, тъй като по асфалтовата пътна мрежа имало неравности,
пукнатини и дупки, както и поради естеството на превозвания товар от него.
Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с
оглед избягване на административнонаказателната отговорност. Следва да се
отбележи, че не са представени по делото доказателства в подкрепа на
твърдението, че реално е съществувала опасност от настъпване на
пътнотранспортно произшествие, което жалбоподателят успешно е избегнал,
чрез шофирането си в аварийната лента. Не са налице доказателства и за
3
състоянието на пътя, което жалбоподателят описва като такова с
изключително големи неравности, пукнатини и дупки и както той твърди, че е
създало опасност и застрашаваща обстановка за него и за останалите водачи
на моторни превозни средства. Освен това според показанията на св. Р. И.
жалбоподателят се е движел в аварийната лента около километър, а не както
той твърди, че това е било само няколко метра в участък с неравности и
пукнатини по пътя. Съдът намира, че жалбоподателят не следва да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. В тази връзка действията на
жалбоподателя не попадат сред нито едно от изключенията, предвидени в
чл.58, т.3 от ЗДвП, при които е допустимо движението на пътно превозно
сродство в лентата за принудително спиране. Направените твърдения в тази
насока не бяха подкрепени с доказателства, които да водят до извода за
прилагане на посочените в нормата изключения.
Жалбоподателят е знаел, че не следва да се движи в лентата за
принудително спиране, тъй като не е имал нито повреда на пътното превозно
средство, нито здравословен проблем. Съзнавал е, че се движи в аварийната
лента при действащата забрана за това като е целял да избегне неравностите
по пътното платно чрез продължителното си движение в лентата за
принудително спиране.
По отношение възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за непосочване на мястото на установеното нарушение, съдът
също счита за неоснователно. Наказателното постановление съдържа всички
изискуеми реквизити според разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в
съставения акт за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото наказателно постановление точно е описано мястото, където е
извършено нарушението, а именно „АМ „Тракия“ №А- 1 от гр. С. в посока гр.
Б. при км.248“. По отношение на периметъра и разстоянието, което се е
движел жалбоподателят, настоящият съд установи от показанията на св. Р. И.,
че това движение е продължило около километър. За ангажиране на
административнонаказателната отговорност за нарушението по чл.58, т.3 от
ЗДвП е достатъчно да е установено движение на МПС в аварийната лента, без
да са налице изключенията за това като е без значение в настоящия случай
дали изминатото разстояние от страна на жалбоподателя е било няколко
метра или километър.
4
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение поради липсата на вписани двама свидетели при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. В случая актът е
подписан от св. Д. А., колегата в екипа на актосъставителя, за когото е
установено, че е очевидец и е присъствал при установяване на нарушението.
Това определя, че не е било необходимо осигуряването на други двама
свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Фактът, че свидетелят по акта, който е
присъствал е един, не води до необходимост от осигуряване на поне още
един, за да станат свидетелите двама. Използваният термин „свидетели“ в
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не се свързва непременно с изискването
те да са повече от един. Когато това е търсена последица от законодателя, той
го посочва изрично, така например разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
където се изискват „двама други свидетели“. Употребата на свидетели в
множествено число в чл.40, ал.1 от ЗАНН сочи, че няма пречка да се впишат
и повече свидетели, ако те са присъствали при установяване на нарушението.
Не е налице нередовност на акта, а още по- малко съществено процесуално
нарушение. В случая свидетелят по акта е очевидец, присъствал е при
установяване на нарушението като непосредствено е възприел
обстоятелствата по неговото извършване, което представлява достатъчна
гаранция за установяване на обективната истина.
По отношение на следващото констатирано нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП, съдът също счита за правилно установено и доказано. Съгласно тази
разпоредба регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията
на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата
им изправност. Установи се по несъмнен начин, че управляваното от
жалбоподателя пътно превозно средство не е било представено на технически
преглед. Съдът кредитира показанията на двамата служители на реда изцяло,
тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични, взаимно
допълващи се и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Правилно са описани двете нарушения в наказателното постановление.
5
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране, без повреда
на пътното превозно средство и без той или пътници да са имали
здравословни проблеми и при извършената проверка се е установило, че
управлявания от него товарен автомобил не е бил представен на технически
преглед. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като
началникът на РУ на МВР- С. му е наложил за нарушението по чл.58, т.3 от
ЗДвП санкциите предвидени в разпоредбата на чл.178ж, ал.1, предл.1 от
ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца. Предвидените наказания в тази
разпоредба са определени точно от законодателя и наказващият орган ги е
определил точно в тези размери. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя и по
отношение на второто нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Санкцията
предвидена в чл.185 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20 лева е наложена, тъй
като в закона няма предвидено наказание за това нарушение.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно са определени
санкциите на нарушителя и същите отговарят на вината и на допуснатите
нарушения.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 003403/09.09.2022г. на началника на
РУ на МВР- С., с което на М. Г. М. с ЕГН ********** на основание чл.178ж,
ал.1, предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
6
срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
20 (двадесет) лева за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7