Решение по дело №5/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на А. Б. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Т., [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0355-000122/27.12.2024 г. на началника на РУ – Т. при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни“. В жалбата са изложени подробни твърдения за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила. Посочва се, че реалната фактическа обстановка не отговаря на изложената в заповедта. Физическото състояние на жалбоподателя не е позволявало същият да бъде изпробван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Не му е предоставен екземпляр от талона за медицинско изследване, за да може той да изпълни дадените указания. Нарушена е и процедурата, описаната в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заявява се, че на жалбоподателя не е дадена възможност за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и затова неправилно административният орган е издал заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Настоява се за нейната отмяна и за присъждането на сторените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор, в който се отбелязва, че издаденият административен акт е законосъобразен и постановен при правилно възприемане на фактическата обстановка.

В последното съдебно заседание и писмената защита процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че от събраните гласни и писмени доказателства са доказани твърденията му за наличието на основания за отмяна; оспорено е съдържанието на издадения АУАН в частта относно констатациите за отказ за вземане на биологична проба; няма спор, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на наличието на алкохол, защото е предпочел да даде кръвна проба; жалбоподателят е бил лишен от правото да даде биологична проба, защото издаденият талон за изследване не му е бил връчен; талонът за медицинско изследване е оформен в разрез с нормативно установените правила; не се доказва, че той действително е отказал както да подпише талона, така и да получи препис от същия; не е установено жалбоподателят да е имал качеството на водач на моторно превозно средство, тъй като според показанията на разпитаните свидетели те са го заварили да спи на предната лява седалка; управлението на автомобил включва действие по упражняване на контрол, което в случая не е установено; оборени са констатациите в АУАН, че жалбоподателят е извършил вмененото му деяние; в заповедта липсват мотиви защото мярката е наложена за предвидения в закона максимален срок; настоява за уважаването на жалбата и присъждането на сторените разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От данните по административната преписка се установява, че на 25.12.2024 г. от полицай Б. И. А. от РУ – Т. при ОД на МВР – Добрич е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1276671 за това, че на 25.12.2024 г. около 5.30 часа в [населено място] по [улица]до дом №4 в посока към [улица]при движението си А. Б. А. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №[рег. номер] и след допуснато ПТП отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване №096867, като водачът е отказал вземането на биологична проба. Актът е предявен и връчен на водача, като същият е отказал да се подпише и това е удостоверено с подписа на един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля М. И. Е., а свидетелят А. Е. А. е присъствал при отказа за получаването му. Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0355-000122/27.12.2024 г. на началника на РУ – Т. при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – като собственик на автомобила и водач прави отказ за извършването на проверка с техническо средство и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или вземане на биологични проби за химико – лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.174 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5. от представената Заповед №357з – 924/07.04.2022 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2А), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка. Затова твърденията на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.2А) буква б) от същия закон) е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – за срок от 6 месеца до 1 година. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало собствено моторно превозно средство и да е отказало да бъде проверено за концентрацията на алкохол в кръвта му с техническо средство или с тест, изследвано с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, което в случая безспорно е налице. От съдържанието на АУАН е видно, че на посочените дата, час и място А. Б. А. е управлявал собствения си лек автомобил и е отказал да бъде проверен за концентрацията на алкохол в кръвта му. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред и има задължителна за административния орган презумптивна доказателствена сила на основание на чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата. Неоснователни са възраженията за липсата на доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил – самият той в молбата си от 31.12.2024 г. до началника на РУ – Т. (на лист 48 от делото) е посочил, че на процесните дата и час е управлявал своя лек автомобил, при което е настъпило ПТП. В този смисъл са и получените данни от свидетелите – полицейски служители, които са били повикани от дежурния на мястото на произшествието. Констатираното с акта нарушение по чл.174 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич не е имал право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не. В съответствие със събраните доказателства административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагането на чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е доказано по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил описаното нарушение – това се установява от АУАН, както и от разпитите на ангажираните по делото свидетели. Всички те посочват, че е лъхал на алкохол и е отказал да даде проба, заради което спрямо него са предприети съответните мерки. Безспорно е установено, че в нито един момент А. Б. А. не е пожелал да даде каквато и да е проба за алкохол – било то посредством техническо средство или с биологичен материал. Същият е бил в особено физическо и психическо състояние, поради което е било нормално да се подпише в дадения му талон за изследване, без реално да пристъпи към действия по явяване в съответното медицинско заведение.

След като жалбоподателят не е представил надлежни доказателства, с които да обори установената от контролните органи фактическа обстановка, правилно и обосновано административният орган е приел, че именно той е управлявал собствения автомобил и е отказал да бъде проверен за концентрацията на алкохол в кръвта му, зачитайки презумпцията за истинност на акта по чл.189 ал.2 от Закона за движението по пътищата.

При безспорността на основния правнорелевантен факт – управление на собственото МПС и отказ за извършването на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта – правилно и законосъобразно административният орган е наложил принудителната административна мярка по чл.171 т.2А) буква б) от Закона за движението по пътищата. Приложената принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от страна на собственика. С прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственика е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането в нетрезво състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците в движението, поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на закона. С оглед на характера на осъщественото деяние и значителната му обществена опасност правилно мярката е наложена за предвидения в закона максимален срок.

По изложените съображения обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Б. А. с [ЕГН] от [населено място], общ. Тервел, [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0355-000122/27.12.2024 г. на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.