Решение по гр. дело №1200/2019 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 07.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 1200 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** ***, против А.Ш.К. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищецът се намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, които са общоизвестни и публикувани в редица издания на периодичния печат. Твърди, че съгласно чл.98 а от Закон за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че за периода от 04.11.2017г. до 06.03.2018г. е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия, а ответникът не е изпълнил задължението да я заплати по издадените от ищцовото дружество фактури. Твърди, че за посочения период е доставяло на ответника като абонат с ИТН ***, за което са издадени четири броя фактури, приложени към исковата молба. Твърди, че така посочените във фактурите задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на Ч.Е.Б. АД, абонатът разполага с десетдневен срок  за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ищецът твърди, че съгласно чл.19 ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че е образувано ч.гр.дело по реда на чл.410 ГПК, но ответникът подал възражение, че не дължи сумата.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 383,10 лева за консумирана и неплатена електроенергия за периода от 04.11.2017г. – 06.03.2018г., сумата от 13,76 лева лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2018г. до 26.06.2018г.

Моли съда да осъди ответника за разноски по настоящето дело, както и по направените разноски в заповедното производство.

Ответникът не е представил отговор в законовия едномесечен срок.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

Ответникът не се явява и не изразява становище по предявените искове.

Предявените установителни искове са допустими. Установява се от приложеното ч.гр.дело, че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3044/06.07.2018г., която е изпратена на постоянен адрес на ответника.Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на адреса. След залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК, по ч.гр.дело е издадено разпореждане, с което е указано на заявителя, че има възможност да предяви установителен иск в едномесечен срок. Видно от върнатия отрязък, разпореждането е получено от заявителя на 21.01.2019г., като исковата молба е внесена в съда в едномесечния срок – на 21.02.2019г. Видно от приложените към делото отрязъци от съобщения и призовки, ответникът е редовно уведомен за образуваното дело, като е получил препис от исковата молба и доказателствата. С оглед неподаването на писмен отговор, съдът приема, че ответникът съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения, както и да посочи доказателства и да представи писмени доказателства.

Ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 06.06.2019г., за което е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмена молба преди датата на съдебното заседание е поискал  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч. последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

Налице е според съда и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства .    

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения, регулирани от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. В изпълнение на задълженията си по договора, ищцовото дружество е предоставяло на ответника електрическа енергия, като ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на същата. За доставената от ищеца консумирана от ответника ел.енергия ищцовото дружество е издало на ответника фактури за съответните периоди.  Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора за доставка на електроенергия, което обстоятелство не е оспорено от ответника. За използваната и незаплатена електроенергия са издадени месечни фактури, в които е посочена стойността на фактурата и периода, за който е начислена.

Като се има предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е възложил върху ищеца да докаже валидно възникнало вземане срещу ответника. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже извършено плащане на претендираната сума, като ответникът не е представил доказателства в тази насока.

Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата молба документи, то съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор и точното му изпълнение не се нуждаят от друго доказване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Всички тези обстоятелства, заедно с посочените по – горе писмени доказателства дават основание да  се направи извод, че страните са били в облигационни отношения, като ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора, а ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на доставената електроенергия.

При тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на  162 лева, от които 75 лева държавна такса, 87 лева адвокатско възнаграждение. На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство по ч.гр. № 4929/2018г. по описа на РС Плевен в размер на 25 лева държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.2 от ГПК по отношение на ответника А.Ш.К. с ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** *** сумата от 396,86 лева, от които главница в размер на 383,10 лева за използвана и незаплатена електроенергия за периода 04.11.2017г. до 06.03.2018г., и лихва в размер на 13,76 лева за периода от 04.01.2018г. до 26.06.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.07.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3044 / 06.07.2018г. на парично задължение по ч.гр.дело № 4929/2018г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Ш.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** *** сумата от 162 лева, от които 75 лева държавна такса, 87 лева адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Ш.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище  и адрес на управление *** *** сумата от които 25 лева държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, направени по ч.гр.дело № 4929/2018г.

Решението не подлежи на обжалване.       

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: