РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Разград , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101374 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Г. Х. Г. за
установяване, че ответникът дължи сумата 1027,48лв. за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*************. Иска и разноските по делото. Твърди, че
между страните на 10.01.2018г. сключено допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца по програма
Тотал 24,99 Коледа 2017 и стандартен месечен абонамент в размер на 24,99лв. Г. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 79,06лв. представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.12.2017г.-
17.03.2018г. Вследствие на това и съгласно спогодбата с КЗП начислена неустойка в размер
на 62,46лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/18.05.2018г. На същата дата 10.01.2018г. е предоставен устройство марка
HUAWEI Y6 2017 при цена в брой 183,77лв. дължима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка от 7,99лв. Вследствие на неизпълнение на договора дължи сумата 188,46лв.
формирана от лизинговите вноски за период 18.12.2017г.-17.05.2018г. По отношение на
същите налице изискуемост поради изтичане срока на договора за лизинг в чл.2 от същия,
като до момента мобилното устройство не е върнато. В следствие на неизпълнение на
споразумението дължи сума в размер на 152,07лв. начислена във фактура от 18.05.2018г.,
представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договора за лизинг. На 10.01.18г. сключено допълнително
споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от
24 месеца по план Тотал 24,99 Коледа 2017, ответницата не изпълнява задълженията си по
споразумението в общ размер на 79,94лв., неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за период 18.12.17г.-17.03.18г., вследствие на което начислена неустойка в размер на
62,46лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/18.05.18г. На същата дата ответницата е сключила и договор за лизинг, с
който и предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy
J3 2016 Black за обща лизингова цена в размер на 220,57лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 18.12.17г.-17.05.18г. И начислени във фактура
№**********/18.05.18г. Към настоящия момент лизинговото устройство не е върнато.
1
Вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер
*********дължи сумата 182,46лв. начислена в посочената фактура. Посочените задължения
са индивидуализирани в пет фактури описани и индивидуализирани в молбата. По ч.гр. д.
№670/2020г. на РРС издадена заповед за изпълнение за сума в размер на 1027,48лв., връчена
по чл.47 от ГПК на длъжника.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва исковете. Сочи, че
двугодишния срок на договора е първоначален на търговеца, а не че договорът е за срок от
две години, което поставя потребителя в неравностойно положение, без право да прекрати
договора едностранно, без да дължи неустойка. Не става ясно претендираните главни искове
обхващат ли неизпълнени задължения по договори от 06.04.16г. за какъв период, както дали
двата договора са прекратени, както начислена ли е неустойка, за какъв период и размер арг.
От т.2 от Раздел III Допълнителни условия. Представените ОУ са изменяни и допълвани два
пъти на 30.04.16г. и на 30.06.17г., след като не е представено надлежно съобщение по чл.16
ал.3 ЗЗД, се счита, че хипотезата по приемане на ОУ не се е осъществила. Като приложените
ОУ не са тези с които ответницата се е съгласила. Твърди, че договорите са нищожни,
поради неяснота относно размера на месечната абонаментна такса; потребителят е поставен
в неравноправно положение без ясна информация, че срокът от 2 години търговецът счита за
първоначален такъв, като неясно дали се дължат неустойки по първоначалните договори.
По отношение на допълнителните споразумения от 10.01.2018г. сочи, че същите са
идентични, бланкови договори. Неясни за Потребителя по т.1 от Раздел III „Допълнителни
условия" и т.1 и т.2, изречение последно от Раздел IV „Влизане в сила и срок на действие",
като последните две са в противоречие. Така разписани текстовете внасят и неяснота кога
влизат в сила допълнителните споразумения - на 17.01.2018 г. (5 работни дни след
10.01.2018 г.) или на 10.01.2018 г., в който ред при посочения процесен период от 18.12.2017
г. до 10.01.18г./17.01.2018 г., поради което ищецът следва да уточни претенцията си - главна
и акцесорна.Текстовете, създаващи акцесорни задължения, са същите като разписаните по
Договорите за мобилни услуги и нищожни на същите основания.Неустойката, претендирана
на основание „спогодба между „Теленор" и КЗП" не обвързва ответника, явяваща се трето
лице по отношение на този договор, ако и да има такъв, поради което
неоснователна.Клаузите за неустойка са неравноправни на основание чл.143, т.5, т.9, т.18 и
т.19 вр. чл.146, ал.2 вр. ал.1 ЗЗП. В договорите липсва и реципрочна санкция при
неизпълнение на задължения от страна на доставчика на услугата. Клаузата е в
противоречие на добрите нрави, предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на
неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора абонаментни такси, независимо
от момента на прекратяването му, тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна без да престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливостта.Клаузата за неустойка
е изначално нищожна към датата на сключването на договорите, поради което е
неприложимо искането за акцесорното вземане по споразумение между оператора и КЗП.Не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на този
клауза е пречка за възникване на задължението за неустойка в какъвто и да било
размер.Твърди, че не е доказано от ищеца, че към 10.01.2018 г., ответникът е получил -
фактически актуалните ОУ. Договорите за лизинг са идентични, бланкови, сключени при
ОУ и нищожни при неравноправни клаузи. Не установяват желанието на ответника, да
придобие правото на собственост върху твърдените като предоставени мобилни апарати - с
арг. от чл.1, ал.2 от Договорите и чл.5, тире първо и второ от ОУ към тези договори без
писмено доказателство за заплащане на първоначална лизингова вноска; без представени
Запис на заповеди и Приемо-предавателни протоколи вр. чл.6, ал.З и ал.7 ОУ. Нищожни,
противоречащи на добрите нрави, са и клаузите, на които се основават претенциите за
неустойки - веднъж в размер на 152,07 лв. за мобилен номер ******** и втори път - 182,46
лв. за мобилен номер **********, представляващи разликата между реалната цена на
устройствата и преференциалната лизингова такава. Не е доказано сключване на договори за
2
лизинг при липса на основополагащи писмени документи - приемо-предавателен протокол и
за двете устройства; документ, доказващ плащането на първоначалната вноска по лизинга
при сключването на договора; запис на заповед - обезпечение - така както постановяват
собствените ОУ на Оператора. Оспорва в цялост, в т.ч. и автентичност волеизявяването.
Налице е несъответствие при претенциите за лизингови вноски при посочен начален период
на изискуемост от 18.12.2017 г. при сключен договор 10.1.2018 г., за който е неясно от кога
произвежда правно действие. Неправилна е претенцията, инкорпорирана в изчисляването на
19 лизингови вноски, всяка от които в размер на 7,99 лв. с ДДС. Простото изчисляване
показва сума от 151,81 лв. с ДДС, а не 159,80 лв. - за устройство HUAWE1, МОДЕЛ Y6 2017
GREY с телефонен номер ***********. Неправилна е и претенцията, инкорпорирана в
изчисляването на 19 лизингови вноски, всяка от които в размер на 9,59 лв. с ДДС. Простото
изчисляване показва сума от 182,21 лв. с ДДС, а не 191,80 лв. - за устройство SAMSUNG,
МОДЕЛ GALAXY J3 2016 BLACK с телефонен номер ***********. Сумите по
приобщените към исковата молба фактури за лизинг не кореспондират с нищо изложено в
исковата молба и другите писмени доказателства. Падежните дати на първоначалните
лизингови вноски и за двата мобилни апарата са 10.02.2018 г. Неоснователно е искане за
лизингова вноска преди тази дата. Твърдението, че по Фактура №********** от 18.04.2018
г. е осчетоводена сумата в размер на 4,69 лв. - остатък от лизингова вноска след прихващане
на предплатени такива при сключване на договора, не отговаря на истината - по тази
фактура е осчетоводена вноска за лизинг в размер на 17,58 лв. - отново, която е равна на
сбора от лизинговите вноски по двата договора - 7,99 лв. с ДДС + 9,59 лв. с ДДС = 17,58 лв.
с ДДС. Иска ищецът да уточни прекратени ли са договорите, от коя дата, да представи в
оригинал приложените писмени доказателства, приемо-предавателен протокол за мобилните
устройства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Между страните на 10.01.2018г. сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок
от 24 месеца по програма Тотал 24,99 Коледа 2017 и стандартен месечен абонамент в размер
на 24,99лв. На 10.01.2018г. на ответницата предоставено устройство марка HUAWEI Y6
2017 при цена в брой 183,77лв. дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от 7,99лв.
На 10.01.18г. сключено Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ******** за срок от 24 месеца по план Тотал 24,99 Коледа 2017. На
същата дата ответницата сключила и договор за лизинг, с който и е предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy J3 2016 Black за обща
лизингова цена в размер на 220,57лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
18.12.17г.-17.05.18г. За процесния период ищецът издал фактури с №№********** от
18.01.2018г. за сумата от 72,05лв., ********** от 18.02.2018г. за сумата 73,03лв., **********
от 18.03.2018г. за сумата 67,55лв., ********** от 18.04.2018г. за сумата 4,69лв., както и
**********/18.05.2018г. за сумата 811,05лв. представляваща неплатени неустойки,
лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства.
В първото заседание представителят на ответника оттегли възражението за
оспорване истинността на договорите.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза е
видно, че сочените от ищеца фактури са включени в дневниците за продажби, регистри към
подавани месечни справки-декларации по ДДС. Сумите по фактурите от 18.01.2018г. -
3
18.05.2018г. не се равняват на сбора на данъчната основа +ДДС от Дневника за продажби,
тъй като в тези фактури има такава за необлагаеми услуги/ф-ра **********/18.05.2018г./
Периода на фактурите кореспондират с периода, за който са начислени. Във всяка фактура
отразени суми за ползвани мобилни услуги, които не надвишават месечно абонаментния
план 24,99лв. и следващите се лизингови вноски за двата мобилни апарата. Теленор
България ЕАД е спрял предоставянето на услуги на 10.04.2018г., поради неплатени в срок
предходни фактури. В последната фактура от 18.05.2018г. включени неустойки за разваляне
на договора - 459,45лв., вноска лизинг - 351,60лв, общо 811,05лв. За периода 18.01.2018г.-
18.04.2018г. няма плащания от страна на ответника. Първоначални вноски за двата мобилни
телефона не са правени. Фактурираните услуги са реално ползвани.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №670/2020 г. на РРС е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за претендираната сума в общ размер на 1027,48лв., за
неизпълнение по двете допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги и
договор за лизинг.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК
предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от
длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. Между страните по делото на 10.01.2018г. са сключени
процесните две допълнителни споразумения към договора за мобилни услуги и договор за
лизинг, същите не са оспорени, поради което са налице валидни облигационни отношения
между тях. В договор за мобилни/фиксирани услуги е посочена цената, която се дължи
месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, съответно в
допълнителното споразумение към двата договора е посочен срокът за ползваните услуги 24
месеца - до 10.01.2020г., предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена.
Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите, не по-късно от 18 дневен
срок от датата на издаване на фактурата, заплащането се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за
плащане. Съдържат необходимите в случая реквизити, поради което е неоснователно
възражението за недействителност на договорите. Претендираната от ищеца сума в размер
на 1027,48лв., за което е издадена заповедта за изпълнение представлява сбор от задължения
по издадените пет фактури, всяко едно от които включва, такси за мобилни услуги за 2-та
телефонни номера по абонаментния план, лизингови вноски за 2-та мобилни телефона,
услуги извън абонаментния план, начислени по фактура от 18.01.18г. и 18.02.18г., както и
неустойка начислена в последната издадени фактура от 18.05.18г. Според посоченото от
вещото лице, отразено в таблицата на л.4 от заключението, за такси и мобилни услуги
сумата е в размер на 143,85лв. Сумата в размер на 143,85лв. представлява лизингови
вноски за 2-та мобилни телефона - 70,32лв., неустойка и други - 811,05лв., от която сума в
размер на 459,45лв. е начислена като неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
сумата 361,60лв. вноска за лизинг. Съдът няма причина да не кредитира заключението,
4
видно и от приложените писмени доказателства, се установява че ответникът страна в
облигационното задължение, не е заплатил посочените услуги посочени във всяка една от
фактурите за месечни такси и абонаменти, в размер и на използваните услуги извън пакета
на абонаментния план в размер на 2,62лв., респ. 3,14лв. с ДДС. Неоснователно е
възражението на ответника, за неполучаване на ОУ, т.к. към допълнителните споразумения
ответникът е попълнил декларация съгласие, че е получил екземпляр от ОУ на оператора.
Абонаментната такса се дължи ежемесечно, предвид избрания абонаментен план, посочена в
издадените фактури, проверени и от вещото лице, поради което претенцията за абонаментна
такса за процесния период е основателна. По отношение на претенцията представляваща
незаплатени лизингови вноски: С договорите за лизинг от 10.01.2018г. на ответника са
предоставени посочените мобилни устройства, като договорите не са оспорени. С
подписването ответникът е получил телефоните и съответно следва да изпълни
задължението си за заплащане на лизинговите вноски, а именно 23 броя месечни лизингови
вноски от 7,99лв. за устройство HUAWE1, МОДЕЛ Y6 2017 GREY и по 9,59лв. за
устройство марка GALAXY J3 2016 BLACK. Цената като остатък от лизингови вноски в
общ размер на 351,60лв., е включена в последната фактура, чийто падеж е настъпил. Освен
това към двата договора за лизинг са приложени подписани от ответника запис на заповед за
сумата 183,77лв. и 220,57лв., които представляват месечните лизингови вноски за
мобилните устройства, който размер според заключението на вещото лице в размер на
351,60лв. Срокът на договорите е изтекъл на 10.01.2020г., няма доказателства да е
извършено плащане, поради което претенцията за основателна. По отношение
претендираната неустойка с основание уговорени клаузи в допълнителните споразумения: В
т.4 от приложените допълнителни споразумения е посочено, че в случай на прекратяване на
ползване на услугата предоставяни от оператора на потребителя с посочения мобилен
номер, през срока посочен в т.2 по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка, в посочения тримесечен абонамент в размер на 62,46лв. по двете споразумения.
Съгласно т.5 от доп. споразумения, когато е предоставено устройство за ползване на услуги,
чийто срок не е изтекъл потребителят дължи и разликата между цената на устройството без
абонамент и съответното устройство, или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг. Операторът е спрял предоставянето на услуги на 10.04.2018г., поради неплатени в
срок предходни фактури, което сочи в заключението си вещото лице. В издадената на
18.05.2018г. фактура е включена сума в размер на 459,45лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договори, включваща сумата 334,53лв./152,07+182,46/ представляваща
разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната цена, на която е
предоставено и сумата 125,92лв, представляваща сбора от тримесечни абонаментни вноски
по двата договора. Неустойката се претендира в по-нисък размер от този уговорен в
споразуменията, коригирана съобразно спогодбата с КЗП. Същата в такъв размер не е
необосновано висока, не излиза извън присъщите и обезпечителна, санкционна и
обезщетителна функция. Поради което намира, че не е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1
ЗЗД, не е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 ЗЗП. Действително по делото няма
данни ответната страна да е била уведомявана за прекратяването на договора, не е
5
приложена покана до ответника за заплащане на дължимите суми. В случая обаче е
уговорена еднотипно дължимостта и в допълнителните споразумения - в случай на
прекратяване на ползване на услугите, по вина или инициатива на потребителя. Установено
е, че ответникът не е ползвал услугите след 10.04.2018г., поради неплатени в срок
предходни фактури и същите услуги били спрени от оператора. Освен това срокът на
договора е изтекъл на 10.01.2020г., поради което намира, че претенцията представляваща
неустойка в размер на по 62,46лв. за всеки договор, част от общата претенция е основателна.
Предвид изложените съображения така претендираната сума като общ размер на 1027,48лв.
е основателна.
Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски, които са в общ размер на 976,92лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както
и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по ч.гр.д. №670/2020г. на РРС в размер на 385лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Х. Г., ЕГН**********, адрес
гр.Разград, ул. ***********, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК*******, седалище
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 1027,48лв. /хиляда двадесет и
седем лева и четиридесет и осем стотинки/ представляваща неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължими суми за мобилно устройство по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени месечни
абонаменти, използвани услуги,неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2020г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК********, седалище гр.София, ж.к.Младост 4,
Бизнес Парк София сграда 6 сумата 976,92лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 385лв./триста
осемдесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №670/2020г. на РРС.
След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №670/2020г. по описа на
РРС.
6
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7