Решение по дело №3897/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266350
Дата: 2 ноември 2021 г. (в сила от 2 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100503897
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 02.11.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 17.05.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

Членове: Димитър Ковачев

 Мл. с-я Мирослав Стоянов                                                                                

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3897/ 202о г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Ш.К.-В.Т.“ ЕТ, ЕИК ********* срещу Решение 275031/14.11.2019г. по гр.д. 71641/2014г. на СРС, 59 с-в  с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *****отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1352,63 лева, представляваща начислена от ответника едностранна корекция на сметка, за която сума е издадена Фактура № **********/11.12.2014г. по констативен протокол от 09.09.2014г.

Въззивника прави оплаквания за неправилни изводи на СРС, че е установена липса на измерване на ел. енергията. Посочва, че в протокола за метрологична проверка от БИМ на електромера се установява, че мери в класът си на точност. Възразява за нищожност на ПИККЕ /2013г./. Липсвал ред в ОУ на ответника за такива едностранни корекции. Липсвала вина у потребителя. Нямало доказателства изменената схема на свързване да води до неизмерване; нямало доказателства за софтуерно въздействие върху електромера. Експертизата също не доказвала неизмерване и съдът не следвало да я цени.

Неправилно било прието за доказано, че е установен размерът на стойността на ел. енергията - по делото нямало доказано ценообразуване; не била доказана цената за съответното тримесечие, защото не било ясно на каква цена доставчикът е продал на електроразпределителното дружество ел.енергия за покриване на технологични загуби по чл. 51 от ПИККЕ. Не дължал цена за „задължения към обществото“ защото бил клиент на регулирания пазар, а такава дължали само клиенти на свободния пазар. Оспорва приложимостта на ПИККЕ /2013г./. Позовава се на съдебна практика, както и на нищожност на ПИККЕ като нормативен акт.

 Било недопустимо със свидетелски показания да се установява липса на измерване на електрическа енергия. Посочва, че общите условия на ответника не уреждали ред за корекции и за уведомяване за такива, защото били приети преди вече отменените ПИККЕ от 2013г. и неправилно СРС бил приел, че в тези ОУ имало такъв ред и те давали право на ответника да извършва корекция, като се позовава на практика на съдилищата за нищожност на съответни клаузи от ОУ на ответника.

Отделно посочва, че неправилно СРС приел, че е налице липса на измерване на електрическата енергия, като се позова на СТЕ по делото според която имало намеса-добавяне на устройство, но не било установено как това се отразява на отчитането на ел. енергията. Не било доказано да има въздействие от самия потребител.

Въззиваемия ответник оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

От фактическа страна няма спор между страните, че ищецът е клиент на ответника за обект в град Луковит, ул.“*****.

Установява се от представеният протокол и показанията на св. Г. С., че е била извършена проверка на 09.09.2014г. на електромера. Ищецът не е оспорил самия факт на извършване на проверката, а че тя е извършена в присъствие на потребител и свидетели (вж. молба на ищеца от 22.03.2017г. с която се искат свидетели именно за това, че отсъствал потребителя и не е имало свидетели.). Протокола е оформен за връчване на служител на ищеца с посочени три имена и подпис. По делото ищецът не е оспорвал лицето посочено в протокола да е негов служител, а твърдял, че това е ирелевантно, защото счита, че трябвало да му се връчи на адреса на управление, което СГС намира за неоснователно. Връчването на служител на протокола СГС намира за валидно.

Няма спор, че е извършена експертиза в БИМ и след нея е извършена корекция на сметката за посочения в процесната фактура период.

Установява се от СТЕ, че монтираното нерегламентирано устройство може да бъде поставено в електромера само при целенасочено проникване във вътрешността му и не е производствен дефект. СТЕ заключва, че не е възможно да се установи точен период на неточно отчитане, като корекция е извършена за 79 дневен период назад от предходно проверяване на място на електромера, при което предходно проверяване  не са открити нарушения.

Посочило е и че цената по която е извършена корекция е съгласно решенията на КЕВР и е правилно изчислена.

При изслушването си вещото лице е посочило, че всяко изменение в схемата на електромера може в определени интервали да пречи на измерването на ел. енергия. Експертизата не е оспорена, а допусната допълнителна не е изпълнена поради невнесен депозит от ищеца.

При така установеното от фактическа страна СГС в настоящият си състав намира жалбата за неоснователна.

Спорът е дали е имало правна възможност за извършване на корекцията и дали е установено неправилно или неточно измерване от електромера, като пред въззивния съд не се спори и че има доказателства за наличието на чужд за  измервателния уред елемент, за нерегламентирана намеса в защитните елементи.

По оплакванията в жалбата СГС намира следното:

Ирелевантно е за делото дали ищеца е бил уведомен за проверката и съответно има ли ред в ОУ или нормативната уредба затова. Предмет на делото е само сума съставляваща цена на ел.енергия, а уведомяването и наличие на процедура за такова има отношение само към изпадането в забава (Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК), като по делото недължимост на лихви не е предмет на установяване.

Относно валидността на ПИККЕ като нормативен акт има решения на ВАС, с които е отречена тяхната нищожност, а отмяната им като незаконосъобразни не е нищожност и има действие само занапред от 2017г. за по-голямата им част и от 2018г. за чл. 48-50, а процесния период е много преди това и е започнал след приемане и влизане в сила на ПИККЕ от 2013г, при което е несъстоятелен и аргумента за тяхната неприложимост и извършената по правилата на ПИККЕ проверка и съответна корекция не са незаконосъобразни. СГС споделя извода на СРС, че приложим относно периода на доначисляване на ел.енергия е чл. 45 ПИККЕ, като видно от заключението на вещото лице в конкретния случай е извършена  корекция за период от 79 дни. С оглед на заключението на вещото лице относно съобразяването на цената съгласно решенията на ДКЕВР е неоснователно оплакването за липса на ценообразуване.

Следва да се посочи, че в цената се включват и разходи за „задължения към обществото“, а освен това довод за незаконосъобразно остойностяване (чрез включване повторно на компонент задължения към обществото) в процесната фактура не е правен пред първа инстанция.

Неоснователно е възражението, че не установено лично потребителя да е въздействал върху електромера- приложимата по време нормативна уредба (ЗЕ и ПИККЕ от 2013г.) не урежда такова изискване, като е достатъчен обективния факт на намеса в електромера-още повече, че от показанията на св. С. и от СТЕ се установява, че той е монтиран вътре в помещението-тоест само потребителя и негови служители имат пряк достъп. Съгласно решение на ВКС по т.д. 961/2016г. след влизане в сила на ПИККЕ от 2013г. доставчика е освободен от задължение да доказва реално потребената енергия и периода в хипотезите уредени в ПИККЕ за корекция, една от които е промяна в схемата на свързване, какъвто според СТЕ е процесния случай. Потребителя има тежестта да обори направените от доставчика изчисления, а в случая допълнителната експертиза не е изпълнена поради невнесен депозит за нея.

С оглед на горното СГС също приема, че налице основание за корекцията на сметката и за заплащане на сумата по фактурата. С оглед на изложеното решението следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски за въззивното дело има само въззиваемия ответник, който претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, което СГС по повод на възражението на въззивника в молбата му от 04.06.2021г. по чл. 78, ал. 5 ГПК намира за прекомерно. Не е налице особена правна сложност с оглед на наличие на практика на ВКС по спорните въпроси. Следва да се присъдят 50,00 лева .

 

Водим от горното СГС, II

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 275031/14.11.2019г. по гр.д. 71641/2014г. на СРС, 59 с-в.

ОСЪЖДА „Ш. к.-В.Т.“ ЕТ, ЕИК ******** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *****50,00 лева- юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             Членове: 1.                           2