Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.11.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

04.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

247

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от С.Н.М. от ***, действаща чрез пълномощника адв. С.М., против Решение № 2153-08-187/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01477924/02.07.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност.

В тази връзка сочи, че нa 09.02.2015 г. е сключила трудов договор с ,***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, съгласно който била назначена в дружеството на длъжност „***“. Офисът на дружеството се помещавал на посочения за седалище и адрес на управление на ЮЛ - на *** етаж в *** сграда в ***. Твърди, че макар и да не получавала редовно заплата срещу положения от нея труд при осигурителя „***“ ЕООД, до излизането й в отпуск поради бременност и раждане през месец *** г. за раждането на първото й дете, родено на *** г., а в последствие и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, жалбоподателката през цялото това време от сключването на трудовия договор, изпълнявала трудовите си задължения и била на работното си място в офиса на дружеството почти всеки работен ден, с малки изключения, когато й се е налагало да отсъства от работа, но винаги след разрешение на управителя на дружеството. След изтичането на отпуската й по майчинство на 23.03.2020 г., по нейна молба и разрешение от страна на работодателя й, чрез упълномощеното от него лице, до 01.06.2020 г. била в отпуск като считано от 02.06.2020 г. била във временна неработоспособност поради бременност и майчинство за второто й дете, родено на *** г., като считано от 15.10.2020 г. й се изплащало и парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50 от КСО.

Излага съображения, че притеснявайки се да не бъде подведен някои под отговорност заради неплатени в публични задължения на дружеството, й било указано при проверката да посочи на контролните органи, че не е работела действително в дружеството, че не е получавала заплати и не е подписвала разплащателни ведомости, за изпълнението на което дадено й указание искрено съжалявала. Независимо от това счита, че дадените обяснения не водели автоматично и задължително до факта, че действително не била упражнявала трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД и не била осигурена за общо заболяване и майчинство. В случая, административните органи, базирайки се единствено на дадените от нея отговори/обяснения в попълнения въпросник/анкета при проверката и посещението от страна на контролни органи в офис на дружеството на 16.03.2021 г., без да извършат проверка дали дадените от нея отговори/обяснения действително отговарят на истината, включително и без да изяснят всички други факти и обстоятелства от значение за случая, както и без служебно да съберат относимите към спора доказателства, са приели, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-187/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01477924/02.07.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез авд. С.М. поддържа жалбата по изложението в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява лично. Оспорва изцяло подадената жалба, въвеждайки доводи, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Сочи, че С.М., както и всички други лица, назначени в дружеството, реално не са упражнявали трудова дейност, което обстоятелство се установявало по несъмнен начин от доказателствата по делото, в това число и от дадените при проверката писмени обяснения от жалбоподателката и останалите лица. Предвид това счита, че в настоящото производство се изяснило обстоятелството, че С.М. не е упражнявала трудова дейност, която е основание за възникване правото на осигуряване за риск „Общо заболяване и майчинство”. За правото на обезщетение за бременност и раждане било необходимо лицето да е осигурено и да има 12 месеца осигурителен стаж. Понятието „осигурено лице” било дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, а именно, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или са дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниквало от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност, а упражняването на трудовата дейност се явявало фактическо обстоятелство, което трябва да бъде установено. Лицето, за което не е установено и доказано, че е извършило трудова дейност в настоящия случай – „*** по трудов договор”, не можело да има качество на осигурено лице. Видно от извършените проверки от ТД на НАП – Кърджали, ТП на НОИ – Кърджали, съвместно с органите на ОДМВР – Кърджали, било доказано и установено, че всички лица наети по трудов договор във фирма „***” ЕООД, не са работили и не са упражнявали трудова дейност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложената по делото справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори с „***“ ЕООД, с ЕИК ***/л. 142 – л. 146/, между посоченото дружество и С.Н.М. е бил сключен трудов договор от 09.02.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 31.10.2017 г.;

На 16.10.2020 г. в ТП на НОИ – Кърджали е било представено Удостоверение/вх. № *** – л. 20/, съдържащо данни за С.Н.М. от ***, с ЕГН ********** относно правото й на парично обезщетение за за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, относно детето Л. Р. М., родено на *** г. Представени са и Болничен лист № *** от 03.06.2020 г.,  Болничен лист № *** от 06.07.2020 г. и Болничен лист № *** от 12.08.2020 г.;

Със Заповед № ЗР-5-08-00892924/15.03.2021 г./л. 178/ е била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ООД ***, с ЕИК ***. Резултатите от проверката са материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-00931217/04.06.2021 г., издадено от *** в ТП на НОИ – Кърджали/л. 22 – л. 25/, от съдържанието на който се установява, че  за всички лица, назначени по трудови правоотношения не са упражнявали трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД, която да е основание за осигуряване на основание по чл. 10, ал .1 от КСО. Препоръчано е предприемането на заличаване на трудовите договори и е посочено, че ще бъде връчено задължително предписание на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни с декларация обр. № 1;

С Разпореждане № О-08-000-00-01477924/02.07.2020 г./л. 13/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО на С.Н.М., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че лицето няма право на парично обезщетение, тъй като не упражнявала трудова дейност при осигурителя „***“ ООД и не е осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че по отношение на осигурителя е установено, че не се съхраняват разплащателни ведомости и други документи, свързани с дейността на дружеството, като на 25.03.2021 г. С. М. е попълнила въпросник/анкета, в която е заявило, че действително не е работила в „***“ ООД, не е получавала заплата и не е подписвала разплащателни ведомости. Предвид това е изведен изводът, че лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство на основание чл. 48а от КСО и няма право на парично обезщетение за периода на бременност и раждане от 135 до 410 календарни дни;

С.Н.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-187/19.08.2021 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че С.М. реално не е упражнявала трудовата дейност в „***“ ЕООД ***.

Изложени са съображения, че с оглед съмненията, свързани с обстоятелствата, че дружеството осигурител „***“ ЕООД не е извършвало стопанска дейност, а от там и наетите физическите лица, в т.ч. и жалбоподателката, не са осъществявали трудова дейност, била извършена проверка по чл. 108 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ - Кърджали за установяването на същите, която проверка е завършила със съставянето на Констативен протокол № KB-5-08-00931217/04.06.2021 г. на ***. В хода на проверката били снети обяснения от голяма част от лицата, работили в „***“ ЕООД, в т.ч. и жалбоподателката С.Н.М. В обясненията си всички лица сочели, че реално не са упражнявали трудова дейност в дружеството, пито пък са получавали трудови възнаграждения, като голяма част от тях заявили, че не са подписвали и трудови договори. В решението е отразено, че С.Н.М. е посочила, че има подписан трудов договор за длъжност „***“, но действително не е работила в дружеството, като по отношение на естеството на работа и работното място, отново красноречиво е заявила, че не е работила и не си спомня.

При проверката бил изискан и представен Протокол КД73 № П-16000019192286-073-001/18.05.2020 г. за извършена проверка на „***“ ЕООД от *** при ТД на НАП - Пловдив, ведно с приложено документи към него. От представените документи, се установявало, че са дадени обяснения от лица, които са били назначени по трудов договор в посочения осигурител, като голяма част от запитаните лица заявили, че са били назначени по трудов договор за извършване на строителство след като бъде открит обект в ***, но към настоящия момент не са полагали труд, тъй като дружеството не е започнало строителство на обекта, не са получавали трудови възнаграждения, не са ползвали отпуски и болнични. В предоставените обяснения С.Н.М. е посочила, че има сключен договор с ,*** ЕООД, но е била в майчинство. Знаела, че в момента фирмата не върши никаква дейност, защото обекта не е започнал.

Извършен е анализ на разпоредбите на чл. 163, ал. 1 от КТ, чл. 48а от КСО, чл. 50, ал. 1 от КСО и чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „г“ от КСО, при което е изведен изводът, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за бременност и раждане, е майката, към момента на настъпване на осигурителното събитие да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Правото е признато само на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, която законова материална предпоставка по чл. 48а от КСО в случая липсвала по отношение на жалбоподателката.

Отразено е, че съгласно легалната дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от КСО. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО била лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение.

В заключение е посочено, че след като по отношение на С.Н.М. е установено, че не  работила реално по трудово правоотношение в „***“ ЕООД, то това обстоятелство дефинитивно изключвало възникването на осигурително правоотношение по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, от което следвало, че жалбоподателката няма качество на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, респ. налице е липса на кумулативно изискуема предпоставка за получаване на парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Съдът намира, че по делото С.Н.М. не установи при условията на главно и пълно доказване твърдяното обстоятелство, че е упражнявала трудова дейност по сключения между нея и „***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, трудов договор от 09.02.2015 г., поради което и независимо от това, че за жалбоподателката са били подадени данни с декларация обр. № 1 „Данни за осигурено лице“ за периода м.02.2015 г.- м.10.2020 г. и са внесени дължимите осигурителни вноски, то С.М. няма качеството „осигурено лице“ по смисъл на § 1, т. 3 от ДР на КСО и за нея не е възникнало правото на парично обезщетение по чл. 50 от КСО за периода на бременност и раждане от 135 до 410 календарни дни.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че по делото не бе ангажирано нито едно доказателство, което да установи релевантния факт на реално упражняване на работна сила от страна на оспорващото лице в полза на горепосоченото дружество. Разпитаният по искане на жалбоподателката св. Ю. Х., не установява това обстоятелство. Видно от показанията му, свидетелят сочи, че виждал С. да посещава сградата в ***, която била офис на дружеството. На въпроса какво е правела жалбоподателката в сградата, заявява, че предполага, че е работила като ***. Твърди, че никой друг не е посещавал сградата, а бил виждал управителя от време на време. С други думи свидетелят не излага възприятия за конкретни действия или дейност, осъществявани от С.М. за релевантния за делото период.

Спорните по делото обстоятелства не се установяват и от предоставените от С. М. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. В този смисъл жалбоподателката сочи твърде общи данни относно изпълняваната от нея дейност, като освен тяхната неконкретизираност, същите се явяват и крайно нелогични, съпоставени с твърденията, че дружеството имало намерение да строи, които намерения въобще не се осъществили. На следващо място оспорващото лице заявява, че предоставените в хода на проверката писмени обяснения са дадени под давлението на лицето Ш. Х./за когото пълномощникът й сочи в съдебно заседание, че е починал към момента на разглеждане на делото/ и не са писани от нея, но при предявяването на релевантното доказателство от съдебния състав, потвърждава, че ръкописният текст е изпълнен от нея. Дава уклончиви и неясни обяснения, каква е причината да посочи пред органите на НА и ТП на НОИ, че не изпълнявала трудова дейност по договора. Предвид всичко това, предоставените от М. отговори се преценят от съда по реда на чл. 176, ал. 3, пр. посл. от ГПК.

Всички налични по административната преписка доказателства, приети като такива и производството пред съда, обосновават единствения извод, че както жалбоподателката, така и всички останали лица, които са били сключили трудови договори с работодателя ***“ ЕООД ***, с ЕИК ***, не са само не са престирали работна сила в полза на дружеството, но и изобщо не са започнали да извършват трудова дейност. В тази насока са всички снети писмени обяснения от лицата, сключили трудови договори с горепосоченото ЮЛ, включително и соченото в жалбата и съдебно заседание лице, което било возило жалбоподателката – Х. М. Е., който е заявил, че не са получавали работна заплата, тъй като не са работили/л. 131/. Идентични са и обясненията на останалите лица – напр.: Х. А. – „не съм работил, уговорката ни е като започне обекта да работи“/л. 106/; З. Ш. – “не съм работила, тъй като уговорката ни беше с управителя да започнем работа, след като се открие обекта“/л. 124/. Самата жалбоподателка, в предоставените пред органите на НАП обяснения и тези в хода на производството пред ТП на НОИ/л. 161/ е заявила, че е подписала трудов договор, но действително не работила в дружеството, като ръкописният текст е бил изпълнен от нея собственоръчно, видно от изявлението й в съдебно заседание. Всичко това взето в съвкупност с Констативен протокол № КВ-5-08-00931217/04.06.2021 г., в който освен релевантните за спора данни относно липсата на осъществявана трудова дейност от лицата, сключили трудови договори с „***“ ЕООД, се съдържат и данни за относно това, че едноличният собственик на капитала на дружеството и негов управител – А. С., е напуснал пределите на РБългария на 27.06.2017 г. и след тази дата не се е завръщал в страната, като с Решение № 292з-р-12994/27.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Кърджали на лицето е било отказано предоставяне на право на продължително пребиваване в РБългария, липсата на разплащателни ведомости на дружеството, както и други документи, свързани с дейността му, обоснова извода, че „***“ ЕООД не е извършвало дейност за периода 2015 г. – 2017 г. и в последствие, като лицата, сключили трудови договори с ЮЛ, в това число и С.Н.М., не са осъществявали трудова дейност в полза на работодателя.

Отново следва да се отбележи, че сключването на трудов договор и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т.3 от ДР от КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор. Липсата на такава реално осъществявана от страна на жалбоподателката трудова дейност по релевантния трудов договор, обосновава изводът, че С.Н. няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО и няма право на парично обезщетение запри бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

С оглед горното, като е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за получаване на обезщетение чл. 48а от КСО и чл. 50, ал. 1 от КСО, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В заключение съдът намира, че в настоящия процес не се установи твърдяната от жалбоподателката незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение № 2153-08-187/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01477924/02.07.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, процесната жалба се явява неоснователна и оспорването следва да бъде отхвърлено.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на данни за понесени разноски от ответника, както и на въведено искане от страна на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на оспорващото лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Н.М. от ***, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, чрез адв. С.М., срещу Решение № 2153-08-187/19.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01477924/02.07.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                              Председател: