Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. В., 20.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание,
проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 586 по описа за 2017г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28, ал. 1 от
ЗОПДИППД /отм/.
Образувано е по мотивирано искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/ /преди КОНПИ/ с правно
основание чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, вр.§ 5 от ПЗР на
ЗПКОНПИ срещу М.П.П. и Р.Х.Т. за
отнемане в полза на държавата на имущество и суми на обща стойност
344994,75 лева /след частично прекратяване на производството с определение от
01.08.2017г./,
както следва:
1)
от М.П.П.
и Р.Х.Т., на основание чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./
- Недвижим имот, представляващ едноетажна
сграда-свинеферма със застроена площ от
800 кв.м. с обособени помещения за свине-майки и фуражи; едноетажна битова
сграда със застроена площ от 64,70 кв.м., състояща се от помещение филтър за
персонал от трима души, тоалетна, предверие, битова стая-офис помещение за
ветеринарен лекар; резервоар за течен отпадък със застроена площ от 22,50
кв.м.; торова площадка със застроена площ от 120 кв.м.; портал с колийно корито
за дезинфекция и бетонова площадка, изграден в имот № ****, четвърта категория,
с площ 2,836 дка (образуван на 19.06.2013 г. от имот № **** с площ от 10,655
дка), находящ се в местността „Дългите пладнища", в землището на с. Н.Ш.с
ЕКАТТЕ ****, общ. Д.Ч., обл. В., при граници № ****, № ****, № ****, №****, № ****.;
- Товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, рег. № В****СР, № на рама *******,
двигател *******, дата на първа регистрация 03.10.1997г.;
2) от М.П.П. на
основание чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД /отм./
- Сумата общо в размер
на 8 845 лева, представляваща касови
вноски по банкова сметка *** № *******, открита на 18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ
В., с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 13 280 лева, представляваща
внесени суми от трети лица по банкова сметка *** № *******, открита на
18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ В., с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 1 046 лева, представляваща
касови вноски за погасяване на кредит по банкова сметка *** № *****, открита на
20.04.2006г. в клон Н.П., закрита на 06.07.2009г. с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 125 лева, представляваща
касови вноски по банкова сметка *** № *****, открита на 14.05.2009г. в БО Д.,
ФЦ Ш., закрита на 14.08.2009г. с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 3 513,50 лева, представляваща
касови вноски за погасяване на кредит по банкова сметка ***, открита във филиал
Ш. с титуляр М.П.П.;
3) от Р.Х.Т., на
основание чл. 9, вр. с чл. 4, ал.
1 от ЗОПДИППД /отм./
- Сумата от 5 000
лева, представляваща номиналната стойност на
50 дяла от капитала на „Е." ЕООД, ЕИК ******, регистрирано в Търговския
регистър на 27.08.2009г., със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „А.Ф."
№ **, вх. *, ет. *, ап. **;
- Сумата
общо в размер на 41 349,04 лева, представляваща
вноски за погасяване на кредит по банкова сметка ***, с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 43 620,40 лева, представляваща
вноски по банкова сметка, ***ащателна сметка в евро *******, с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 25 348,09 лева, представляваща
вноски по банкова сметка ***, с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 47 867,72 лева, представляваща
вноски за погасяване на ипотечен кредит по банкова сметка ***, открита на
25.06.2007г. в офис В. с титуляр Р.Х.Т.;
4) от М.П.П.
и Р.Х.Т., на основание чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./
- Сумата от 3 800
лева, представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване
на лек автомобил, марка „Р.", модел „М.К.", регистрационен № Н****АК,
№ на рама *******, № на двигател *******, дата на първа регистрация
31.05.1999г., придобит от М.П.П. с договор за покупко-продажба от 31.03.2005г.;
- Сумата
от 9 300 лева, представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждавне на Лек
автомобил, марка "П.***", регистрационен
№ В***СМ, № на рама *******, № на двигател *******, дата на първа регистрация
31.08.2001г.
В мотивираното искане се твърди, че въз основа
на уведомление от Окръжна прокуратура - Ш. за образувано досъдебно производство № 561/2009г. по описа на РУП –
гр. Н.П. срещу М.П.П. за извършено престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.201
вр.чл.26 ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.3 ал.1, т.7 от
ЗОПДИППД/отм./,
КОНПИ е образувала производство
за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество. Срещу М.П.
е бил внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 359/2013г.
по описа на ШОС завършило с постановяване на оправдателна присъда №
16/07.07.2014г. Същата е обжалвана и при проведения инстанционен контрол от
Апелативен съд-В. е постановена осъдителна присъда № 14/05.11.2015г. по ВНОХД №
249/2014г., с която М.П.П. е призната за виновна за това, че в периода от
01.10.2002г. до 01.10.2008г. в гр. Н.П., в качеството си на длъжностно лице –
уредник в Общинска художествена галерия „П. П.иев” гр. Н.П., в условията на
продължавано престъпление, присвоила чужди вещи в големи размери - картини 9 броя акварели на обща стойност
40 800 лева – престъпление по чл. 202, ал. 1 от НК. Въззивната присъда е
потвърдена от ВКС с решение по НОХД № 135/2016г.
В хода на проверката на Комисията,
обхващаща периода
на престъпната дейност от 01.10.2002г. до
23.10.2012г.,
са събрани доказателства за наличие на значително несъответствие
между доходите на проверяваните лица и придобитото от тях имущество в
проверявания периоди, въз основа на което ищецът е направил обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито. Същото се равнява на 2 228.58 МРЗ, т.е. е със значителна стойност
съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.П. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва мотивираното искане като недопустимо и неоснователно.
Излага, че е осъдена за това, че е нанесла щети в размер на 40 800 лева,
като не е ясно откъде идва разликата до пълния размер на претендираната от
КОНПИ сума за отнемане. Твърди, че за периода от 1992г. до 1996г. е редовен
студент в Русенския университет, като издръжката й е изцяло поета от
родителите. След като сключила граждански брак през 1999г. до есента на 2008г.
ответницата живяла в дома на майка си, която поемала всички домакински разходи.
В периода от 11.09.2012г. до м.май 2013г. П. е с мярка за неотклонение „домашен
арест”, поради което няма лични разходи. Релевира се, че разходите за издръжка
са завишени, както и че ответницата има приходи в размер на 1 210 000
неденоминирани лева от депозитна сметка в „Ю.Б.”, като вноските са правени от
нейния дядо в периода от 1997г. до 2002г. Твърди, че стойността на
притежаваните автомобили е завишена и не е взета предвид покупната им цена в
договорите за продажба, като и законните източници на средства за закупуване на
същите. Излага също, че е получила от брат си, който има двойно гражданство, сумата
от 13 280 лева, а сумата от 14 150 лева по спестовен влог № 7428245 в
клон Н.П. са внесени от родителите й. Релевира се, че ответницата е получила
дарение от майка си на сумата от 15 000 лева в периода 2005г. – 2008г.,
както и че през 2005г. е ползвала банков кредит в размер на 4000 лева от „Банка
ДСК” ЕАД. Твърди се, че КОНПИ значително е завишила разходите на ищцата за
задгранични пътувания, като същите в действителност са поемани от трети лица.
Излага се, че не е налице обосновано предположение, че имуществото е придобито
от престъпна дейност, съгласно ТР № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът Р.Х.Т. депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва мотивираното искане като изцяло неоснователно.
Излага се, че не е налице обосновано
предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, съгласно ТР №
7/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и че стойността на имуществото е завишена.
Твърди се, че процесният недвижим имот -
свинеферма е изграден по стопански начин изцяло със средства на Р.Т. /спестени
и дарени от родителите му/ преди началото на проверявания период и преди М.П.
да получи средства от престъпна дейност. Излага също, че лекият автомобил марка
„П.” модел *** е придобит преди разследвания период.
В съдебно заседание КПКОНПИ, чрез
процесуалния си представител поддържа мотивираното искане и моли да бъде
уважено. Претендира за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответницата М.П. в съдебно заседание поддържа
оспорванията на предявения иск направени в отговора на исковата молба. Поддържа,
че в имуществения анализ следва да бъдат включени всички доказани доходи и
приходи на ответниците за проверявания период. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Ответникът
Р.Т., чрез процесулания си представител оспорва предявеният срещу него иск.
Твърди, че свинефермата в с.Н.Ш.е построена изцяло с негови лични средства през
2003г. преди М.П. да извърши деянието, за което по-късно е осъдена. Посочва
също, че основната му дейност е била отглеждането и продажба на животни
/свине/, на ябълкови насаждения и продажба на продукцията от тях, а също и
изкупуване и ремонт на тръбопроводни кранове. Ябълковата градина била създадена
през 2005г., а дърветата били засадени в имоти с номера **** – около 5,200 дка
и в имот **** /около 2,600 дка/ в с.Н.Ш.. Доходи от тях ответникът започнал да
получава през 2008г. Отглеждането на свине порода „Източнобалканска свиня“ било
в периода от 1996г. до 1999г. – отглеждани и продавани били угоени прасета ведно
със стадо подрастващи, от което били реализирани доходи в размер на 35000 лева.
Свинете били на свободно отглеждане, а не в свинефермата, която била изградена
по-късно. Моли исковете за отнемане на имущество да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Контролиращата
страна - Окръжна прокуратура-В. чрез
представител заявява становище за основателност на предявените искове.
Контролиращата страна - Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на
мотивираното искане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените справки от НБД, М.П.П. е сключила
граждански брак с Р.Х.Т. на 21.03.1999г. Бракът е прекратен със съдебно решение
на 04.08.2011г. Двамата са родители на Г.Р. Т. роден на ***г. Майка на М.П. е Г.
С.П., а нейн брат /на М./ е С.П.П.иев.
С присъда № 14/05.11.2015г. на АпС-В. постановена по
ВНОХД № 249/2014г. М.П.П. е призната за виновна за извършване на престъпление
по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от
01.10.2002г. до 01.10.2008г. в гр.Н.П. в качеството си на длъжностно
лице-уредник в Общинска художествена галерия в гр.Н.П. в условията на
продължавано престъпление е присвоила чужди вещи – картини 9 броя на обща стойност 40800 лева – големи
размери, поверени и да ги пази и управлява
и е наложил наказание - лишаване
от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
5-годишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
На 28.01.2006г. с
решение на ВОС по ф.д.№ 334/2006г. е регистриран Едноличен търговец с фирма „Г.-Р.
****– Р.Т.“.
Видно
от представения протокол от учредително събрание на „Е.“ ЕООД проведено на
26.08.2009г., негов учредител и едноличен собственик е Р.Х.Т.. Съгласно
представената справка за движението по сметката на „Е.“ ЕООД в „П.Б./България/
АД, на 26.08.2009г. по сметка на дружеството е постъпила сумата от 5000 лева с
посочено основание – учредителен капитал.
С нот.акт № 26, том
3, рег.№ 5327, дело № 311/05.05.2005г. е учредена договорна ипотека върху обект
Свинеферма за обезпечавне на вземане на „П.Б./България/“ АД към Р.Х.Т. по повод
предоставен му банков кредит в размер на 20 000 лева.
С
нот.акт № 100, том 3, рег.№ 2670 дело № 429/25.06.2007г. е учредена договорна
ипотека върху обект Свинеферма от Р.Т. в полза на „П.Б./България/“ АД във
връзка с предоставен му банков кредит в размер на 50 000 евро.
С
нот.акт № 166, том 5, рег.№ 12044 дело № 966/21.09.2007г. е учредена договорна
ипотека върху апартамент в гр.В. от Р.Т. в полза на „Р. /България/“ АД във
връзка с предоставен му банков кредит в размер на 39063,29 евро.
С договор за кредит за текущо потребление от 22.03.2005г.
/л.272/ сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.П.П. на последната е предоставен
банков кредит в размер на 4000 лева.
На 27.11.2008г. М.П. е сключила с „У.Б.“ АД договор за
кредитна карта за физически лица /л.275/ с разрешен кредитен лимит от 1950
лева.
С договор за кредит за текущо потребление от 17.04.2006г.
/л.327/ сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С.П. /майка на ответницата М./, на
последната в качеството на кредитополучателн е предоставен банков кредит в
размер на 4000 лева.
По делото е представен договор за кредит за текущо
потребление от 14.02.2011г. /л.321/ сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С.П., с
който на последната е предоставен банков кредит в размер на 8000 лева.
На 03.09.2011г. с договор за кредит за текущо потребление
от 03.09.2011г. /л.325/ сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С.П., на последната
е предоставен банков кредит в размер на 2100 лева.
С
договор за доброволна делба от
09.08.2012г. сключен между М.П. и Р.Т. същите са поделили придобито в режим на
СИО по време на брака си имущество, като Р.Т. е станал едноличен собственик на
ПИ с ид. № 0**** в землището на с.Н.Ш.с площ от 10,655 дка ведно с построената
в имота Свинеферма на етап „груб строеж“, а в дял и собственост на М.П. е
поставен Апартамент с ид.****.***.***.** по Кадастралната карта на гр.В.,
находящ се в гр.В., ж.к.“В.“, ул.“А.Ф.“ № **, вх.*, ет.* с площ от 74,60 кв.м.
С нот.акт № 116, том 3, рег.№ 7208, дело №
515/18.09.2012г. М.П. е продала на Р.Т. собствения си апартамент с ид.****.***.***.**
по КК на гр.В., находящ се в гр.В., ж.к.“В.“, ул.“А.Ф.“ № **, вх.*, ет.* с площ
от 74,60 кв.м. за сумата от 3000 лева.
С договор за финансов лизинг от 13.09.2001г. сключен
между „С.Ф.А.“ АД в качеството на лизингодател и Р.Т. в качеството на
лизингополучател страните са се договорили, че лизингодателят отдава на
лизингополучателя срещу лизингово възнаграждение лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с
№ на рама *******, № на двигател *******. След изтичане на срока за лизингово ползване на
автомобила, същият е продаден на Р.Х.Т. от
„С.Ф.А.“ АД с договор от 08.11.2002г. за
сумата от 5000 лева. Р.Т. го е продал на трето лице с
договор от 25.02.2003г. за сумата от 7000 лева.
С договор за
покупко-продажба от 31.03.2005г. М.П.-Т. е закупила от „Мототехника-В.“ ЕООД лек автомобил, марка „Р.", модел
„М.К.", регистрационен № Н****АК, № на рама *******, № на двигател *******
за сумата от 4200 лева. С договор от 22.04.2008г. същият автомобил е продаден от
нея на трето лице за сумата от 1000 лева.
Видно от
представената справка от системата на КАТ товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, рег. № В **** СР, № на рама *******,
двигател ******* е собствен на Р.Т. считано от 03.05.2004г. Същият
е придобит с договор за покупко-продажба от 03.05.2004г. за сумата от 3000
лева.
От заключението на проведената по делото
Съдебно-Автотехническа експертиза /основно и допълнително/, поддържано в
съдебно заседание от вещото лице Й.М. се установява, че пазарната стойност на
лек автомобил марка „Т.“, модел „С. 1.8И“ с рег.№ Н **** АР към датата на
придобиването му на 15.05.2008г. е 13510 лева. Пазарната стойност на лек
автомобил марка „Р.“ модел „М.К.“ с рег.№ Н **** АК към датата на придобиването
му на 31.03.2005г. е 10500 лева, а към датата на отчуждаването – 22.04.2008г. е
7200 лева. Пазарната стойност на лек автомобил марка „Ф.“ модел „Е.“ с рег.№ В****
СР към датата на придобиването му на 03.05.2004г. е 10400 лева. Пазарната
стойност на лек автомобил марка „П.“ модел „***“ с рег.№ В *** СМ към датата на
придобиването му на 08.11.2002г. е 18000 лева, а към датата на отчуждаването –
17.03.2003г. е 14000 лева. Пазарната стойност на лек автомобил марка „А.“ модел
„**“ с рег.№ В **** СТ към датата на придобиването му на 18.05.2005г. е 10100
лева, а към датата на отчуждаването – 08/10.05.2006г. е 8900 лева. Пазарната
стойност на лек автомобил марка „Р.“ модел „Т.“ с рег.№ Н**** АС към датата на
придобиването му на 31.01.2001г. е 3900 лева, а към датата на отчуждаването –
16.04.2007г. е 2450 лева. Пазарната стойност на товарен автомобил марка „Ф.“
модел „Т.Б.“ с рег.№ Н **** АК към датата на придобиването му на 28.08.2002г. е
9500 лева, а към датата на отчуждаването – 05.01.2005г. е 6200 лева. Пазарната
стойност на лек автомобил марка „О.“ модел „К.“ с рег.№ В **** АМ към датата на
придобиването му на 14.01.1999г. е 4800 лева, а към датата на отчуждаването –
23.11.2006г. е 3100 лева.
От заключението на проведената Съдебно-техническа
експертиза поддържано в съдебно заседание от вещото лице М.А. се установява, че
пазарната стойност на Апартамент G-4 изграден на ниво груб
строеж с площ от 74,60 кв.м. находящ се в гр.В., ж.к.“В.“ ул.“А.Ф.“ № 16 към датата на придобиването му – 21.09.2007г.
е в размер на 113060,66 лева. Вещото лице е дало заключение, че пазарната
стойност на разходите за строително-монтажни работи за изграждане на
построената в поземлен имот № **** в с.Н.Ш., общ. Д.Ч.свинеферма на етап „груб
строеж“ е 44952 лева /37808 лева за свинефермата и 7144,17 лева за битовата
сграда със застроена площ от 64,70 кв.м./. Посочено е, че строителството е
започнало на 03.10.2002г. с протокол за откриване на строителна площадка, а
актът за приемане на конструкцията /обр.14/ е от 29.12.2003г. Вещото лице
посочва, че оценката е за изградената свинеферма с площ от 800 кв.м. и
едноетажната битова сграда с площ от 64,70 кв.м., но предвидените по
проекта - резервоар за течен отпадък със
застроена площ от 22,50 кв.м., торова площадка със застроена площ от 22,50
кв.м., портал с колийно корито за дезинфекция и бетонова площадка не са
изградени на място. С допълнително заключение по поставена допълнителна задача
вещото лице е определило разходите за СМР за изграждане на построения в ПИ № ****
обект „Свинеферма“ на етап „груб строеж“ на 37030 лева, а на подобекта „Битова
сграда“ на етап „груб строеж“ на 7758 лева. Оценката на сградите е дадена при
отчитане, че същите са построени по стопански начин, т.е без да се заплаща
разход за труд и печалба на строителя.
От заключението на проведената по делото
Съдебна-агрономическа експертиза поддържано в съдебно заседание от вещото лице Ц.Ц.
се установява, че действително имоти с ид.№ **** с площ от 2,603 дка и **** с
площ от 5,216 дка по плана на с.Н.Ш.представляват овощни градини засадени с
ябълкови дървета. Дадено е заключение, че средните разходи за направата на
овощната градина с обща площ от 7,819 дка за първата година - 2005г. е 1615,50
лева, за 2006г. – 435,40 лева, за 2007г. - 782,40 лева, за 2008г. – 2422,50
лева, за 2009г. 1860 лева, за 2010г. – 2491 лева и за 2011г. /до 04.08.2011г./
- 1211 лева. Овощната градина е дала средни приходи както следва: за 2008г. –
6511 лева, за 2009г. – 7668 лева, за 2010г. – 8300 лева, за 2011г. приходите от
реколтата са реализирани след 04.08.2011г. /след края на проверката по
отношение на Р.Т./. Обобщено сторените разходи за засаждане, отглеждане и
поддръжка на ябълковите насаждения за периода от 2008г. до 2011г. са в размер
на 9264,50 лева, а приходите от реализиране на продукцията от ябълки за същия
период са 30779 лева.
По делото е проведена Съдебно-ветеринарна експертиза
изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Г.Д., от заключението
на която се установява, че за продадени от Р.Т. в периода от 1996г. до 1999г.
около 640 прасета е реализирал доход в размер на 89540 лева. За отглеждането им
/за фураж, ваксинации и др./ за същия период е сторил разход в размер на 3591
лева.
От
заключението на проведената по делото Съдебно-икономическа експертиза /основно
и допълнително/, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Ж.Т. се установява, че за проверявания период – 01.10.2002г. до 23.10.2012г.
за М.П. и от 01.10.2002г. до 04.08.2011г. /датата на прекратяване на гражданския
брак на ответниците/ за Р.Т. са придобили недвижимо имущество, както следва:
През 2007г. - апартамент в гр.В., ул.“А.Ф.“ № 161 на стойност 113060,66 лева /628,11 МРЗ/. В периода от 03.10.2002г.
до 29.12.2003г. чрез строителство е
изградена до етап „груб строеж“ свинеферма, а стойността на разходите за
направата и съгласно допълнителното заключение на вещото лице А. е 44788,23
лева /407,17 МРЗ/.
В
периода след 01.10.2002г. /началото на престъпната дейност на М.П./ ответниците
са направили разходи за придобиване на МПС в размер на 62510 лева /448,43 МРЗ/,
а са реализирали приходи от продажбата им в размер на 41850 лева /289,92 МРЗ/.
Общият
размер на разходите на домакинството на ответниците, определен по данни на НСИ
и отчитайки, че в периода от 01.10.2002г. до 04.08.2011г. /датата на развода/
домакинството на М.П. е било тричленно /тя, Р.Т. и синът им Г./, а след тази
дата – двучленно /М.П. и Г. Т./ е в размер на 63396 лева /342,45 МРЗ/.
Установените от вещото лице доходи на М.П. от трудови и приравнени на
тях правоотношения са в размер на 12178,30 лева /78,15 МРЗ/ от осигурител
Община Н.П.; още 429,52 лева /1,789 МРЗ/ от осигурител „Комерс“ ООД и 1336,84 лева /12,462 МРЗ/ от
осигурител ЕТ „П.-М.П.“.
Общият размер на декларираните в ГДД придобити доходи от М.П.
са отчетени като доходи на лицето при изготвяне на окончателния имуществен
анализ. Размерът на получените доходи от обезщетения и детски надбавки за
периода от 2005г. до 2007г. е в размер на 1048,37 лева /6,43 МРЗ/.
От продажба на недвижимо имущество в проверявания период
– продадени 2 ниви през 2003г. и през 2004г. и 1 апартамент придобит при доброволна делба
с Р.Т. през 2012г. М.П. е получила суми в размер на 1667 лева /15,15 МРЗ/, 384
лева /3,94 МРЗ/ и 3000 лева /10,34 МРЗ/.
От продажба на акции през 2002г. ответницата П. е получила 30 лева /0,3 МРЗ/,
а през 2005г. – 169,45 лева /1,13 МРЗ/.
В периода от 16.09.2008г. до 07.12.2010г. М.П. е получила
по банковата си сметка в „Банка ДСК“ ЕАД парични трансфери с наредител С.П.П.
от сметка в Дойче банк в размер на общо
13280,40 лева.
Осигурителният доход на Р.Т. в периода от 01.11.2003г. до
09.02.2004г. с осигурител ЕТ „И.-В.П.“ в размер на общо 629,50 лева /5,46 МРЗ/.
Отчетени са и декларираните по реда на чл.50 ЗОДФЛ доходи на ответника Т., а
също и тези по чл.57 и чл.73 от закона.
През 2009г. е заплатен капитала за учредяване на „Е.“
ЕООД в размер на 5000 лева /20,83 МРЗ/. Вещото лице посочва в съдебно
заседание, че сумата е заплатена по банковата сметка на дружеството чрез превод
от ЕТ „Г.-Р.-Р.Т.“, а не лично от Т..
В периода от 2008г. до 04.08.2011г. Р.Т. е получил
приходи от реализация на произведена продукция ябълки в размер на 22479 лева
/96,12 МРЗ/ и е направил разходи за създаване и поддържане на овощната градина
в размер на 10817,80 лева /52,01 МРЗ/.
От отглеждане на прасета в периода от 1996г. до 1999г. Р.Т.
е реализирал доходи в размер на 89540 лева /7009,81 МРЗ/ и е направил разходи в
размер на 3591 лева /316,31 МРЗ/.
Изследвано е и движението по банковите сметки на всеки от
двамата ответници в това число усвоени кредити, погасителни вноски по тях,
вноски от трети лица, парични средства получени по сметка на М.П., вноски
направени от Р.Т. по сметка на М.П. и др.
В заключение по основния вариант на експертизата вещото
лице посочва, че за проверявания период е налице отрицателен резултат на
съотношението между доходите и приходите на ответниците спрямо придобитото от
тях имущество в размер на минус 119497,96 лева /- 1108,69 МРЗ/. Вещото лице по
основното заключение дава разяснение в съдебно заседание, че в анализът на
паричните потоци на ответниците не е включила като приход сумата от 1950 лева,
за която М.П. е сключила договор за банкова кредитна карта, макар да са
отчитани като разход сторените от нея погасителни вноски, показващи че сумата е
усвоена; Не са включени като приход и паричните суми постъпили в нейния
патримониум по дарение от нейната майка в размер на 14100 лева, включен е като
разход на Р.Т. сумата от 5000 лева за заплатения капитал на „Е.“ ЕООД въпреки, че сумата е платена чрез
банков превод от сметката на ЕТ „Г.-Р. – Р.Т.“.
От заключението на проведената допълнителна СИЕ на вещото
лице Т., отчитащо и доказано получените доходи на ответниците от трети лица –
майката на М.П. и нейния брат; доходите на Р.Т. от извършваната от него дейност
свързана с отглеждането и продажбата на
ябълки, доходи от продажба на имущество и при коректно отразяване на
кредитните правоотношения на Р.Т. /след издадени нови удостоверителни документи
от банковите институции/, съотношението между доходите и приходите на
ответниците спрямо придобитото от тях имущество е в размер на минус 12202,05
лева / - 103,31 МРЗ/. При допълнително извършеният анализ, обективиран в
допълнително заключение вещото лице е съобразило, че учредителният капитал на „Е.“
ЕООД в размер на 5000 лева е заплатен от ЕТ „Г.-Р. – Р.Т.“, а не лично от
ответника Т. и следователно не е отследвало да се отчита като негов разход;
съобразен е фактът на извършените погашения от М.П. по кредитната й карта с
лимит от 1950 лева, което е обусловило извод и за усвояване на разрешения
кредитен лимит; съобразени са реално заплатените след 01.10.2002г. от Р.Т. суми
по лизинговия договор сключен със „С.Ф.А.“ АД за придобиването на лекия
автомобил марка „П.“, модел „***“; Отчетена е като законосъобразна сделката по
продобиването на товарния автомобил „Ф. Е.“ на посочената във фактурата цена по
договора – 5400 лева, по която след запитване до НАП се установява, че
продавачът „О.Т.“ ЕООД се е разплатил с бюджета във връзка с дължимите данъчни
задължения; Отчетени са като приходи на М.П. и сумите преведени по нейната
банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД в размер на общо 13280,40 лева от нейния брат
С.П..
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.В.И., Г. М.М., Г. С.П..
От показанията на св. И. се установява, че е ветеринарен
лекар и познава Р.Т., който в периода от 1994-1995г. до 2000-2001г. се
занимавал със свинепроизводство. Свидетелят се грижел за ветеринарното
обслужване на животните на Т., които били от породата източно-балканско прасе.
През 1994-1995г. Р. купил около 20 майки и стадо подрастващи прасета. Към
1996г. стадото му вече наброявало около 170-200 животни. Стадото му наброявало
най-много 400 животни. Отглеждал ги свободно, нямало изградена свинеферма, а
само колове, пръти и найлони. Към 2000г. Р. си продал животните окончателно и
се отказал от отглеждането им, тъй като пашата им станала забранена.
Свидетелят Г. М.излага, че познава Р.Т., който от 10
години имал имот в с.Ш.– постройка свинарник и ябълкова градина около 8 дка.
Градината направил през 2003г. сам си засадил дръвчетата, фрезовал, пръскал и събирал плодовете, които
продавал.
От показанията на св. Г. П. – майка на ответницата М.П.
се установява, че след смъртта на съпруга си през 1999г. разделила
спестяванията си между двете си деца и на М. дала 15 000 лева /10 000
превела по нейна сметка, а 5000 лева и дала на ръка/. С тях М. купила
автомобила „Т.“. През 2002г. изтеглила банков заем от 2000 лева и ги дала на
дъщеря си, тъй като тогава се родил внукът й Г. и трябвало да купят някой неща.
През 2006г. изтеглила нов заем от 4000 лева, които също дала на дъщеря си. С
тях и със пари от продажба на друг автомобил купила отново лека кола – „Р.“,
червено. През 2011г. свидетелката изтеглила заем от 10 000 лева, които
предоставила на дъщеря си М., тъй като тогава заедно с Р. си купили апартамент чрез
банков кредит, който изплащали и трябвало да помогне. Р. по това време имал
градина и отглеждал плодове - ябълки и
зеленчуци, които продавал на пазара в Н.П. и на борсата във В.. Заемите
свидетелката изплащала сама с доходи от пенсия, от друга стопанска дейност като
агроном и с пари, които синът и й давал. След сватбата М. и Р. живеели заедно
със свидетелката в едно домакинство в Н.П. от 2000г. до 2008г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове от КПКОНПИ /предишно КОНПИ/ за
отнемане от ответниците М.П. и Р.Т. на имущество придобито от престъпна дейност
с правно основание чл.28, ал.1, вр.чл.4, ал.1 и ал.2 от Закона за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД отм./
са процесуално допустими съобразно задължителните указания на ВКС дадени с
Определение № 221/26.06.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3793/2018г. по описа на
ВКС по повод проведен инстанционен контрол на прекратително определение по
делото.
Кумулативните предпоставки за уважаване на иск с
правно основание чл. 28,
ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ са три: Да е
образувано наказателно производство против ответника за деяние, посочено в чл. 3,
ал.1 от Закона;
Да е установено придобито имущество на значителна стойност по
смисъла на §1 т. 2 от ДР на Закона /над 60 000 лева/
и за това имущество да може да се направи основателно предположение, че е
придобито в резултат на престъпна дейност.
Не се спори между страните, а
и от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата
М.П. е осъдена с влязла в законна сила присъда №
14/05.11.2015г. на АпС-В. постановена по ВНОХД № 249/2014г. за извършено от нея престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр.чл.26, ал.1 от НК попадащо в предметния обхват на чл.3 ал.1, т.7 от ЗОПДИППД/отм./
за това, че в периода от
01.10.2002г. до 01.10.2008г. е присвоила чужди движими вещи-картини на стойност
40800 лева. Към посочения период на продължавана престъпна дейност ответницата
е била в брак с ответника Р.Х.Т., сключен на 21.03.1999г. Предвид посоченият в
присъдата начален момент на престъпната дейност 01.10.2002г. съдът приема, че
това е най-ранната начална дата, от която е възможно ответниците да са
придобивали имущество, което да подлежи на отнемане като такова резултат от
престъпна дейност. Периодът на проверката на М.П. е до 23.10.2012г., а на
ответника Т. – до 04.08.2011г., когато е прекратен бракът му с П. и отпада
действието на презумпцията на чл.9 от закона, според която се смята, че
придобитото от съпруга на проверяваното лице имущество също поделжи на
отнемане, ако е на значителна стойност и надхвърля доходите на лицата в
проверявания период.
Безспорно е също
така, че за проверявания период, определен при условията на чл.11 от Закона,
ответниците са придобили подробно описаното в мотивираното искане на КОНПИ
по делото имущество.
Съгласно
решения с № 89/2010г. по
гр.д. № 717/2009г., № 66
от 26.07.2011г. по гр.д. № 863/2010г.
и № 471 от
6.07.2010г. по гр.д. № 641/09г. на
ВКС, ІІІ г.о., стойността на имуществото за
проверявания период е обективна сумарна величина, а не цената по отделните
сделки като показател за приходите на лицето. Критерият по чл.3 ал.1 от Закона
се отнася до придобитото през процесния период като цяло; стойността е сборната
реална пазарна оценка към момента на придобиване на процесния актив.
ЗОПДИППД /отм./ не съдържа легална дефиниция на понятието
„имущество“, но съдът приема, че няма пречка да бъде съобразена дадената такава
в §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото не
е налице разлика в идеята за същността на подлежащото на отнемане от ответниците
по всички действащи и отменени закони в областта на гражданската конфискация.
На база на това съдът приема в случая, че подлежащо на отнемане при наличие на
посочените по-горе предпоставки е всяко имущество като вид собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане
подлежи само имущество, придобито през проверявания период от лица, за
които е установено, че са налице основанията по чл.3 и може
да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с тяхна престъпна
дейност, доколкото не е установен законен източник.
По приложението на законите за
отнемане в полза на държавата на имущество придобито по престъпна и/или
незаконна дейност относно подлежащото на отнемане имущество, включително това,
което следва да участва при формиране на преценка за наличието на значително
несъответствие съобразно нормата на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ понастоящем е налице образувано и висящо тълкувателно
дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. С решението по същото се очаква да бъдат дадени
разрешения по въпросите дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4
от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното
лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период, както и дали подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество?
Дължейки произнасяне
по същество на настоящия спор преди постановяване на акта по тълкуване на
закона обаче, настоящият съдебен състав приема, че подлежащо на отнемане
имущество, независимо от приложимия материалнопоравен закон за конфискация е
онова, което е влязло в патримониума на проверяваното лице през
проверявания период и което е налично и в края на този период, но е придобито с
незаконни доходи, в случая с доходи от престъпна дейност. Имуществото,
което е напуснало патримониума на проверяваното лице към момента на сезиране на съда, не може да бъде отнето от него, но
ако имуществото се намира у свързани и/или контролирани лица, то се отнема от тях,
а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на
отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./.
Следователно на отнемане от проверяваното лице или
свързаните с него лица подлежи само притежавано – налично имущество, а не
доходи или приходи на това лице, а също и непритежавано имущество – такова,
което е било придобито от него, но вече е напуснало патримониума му, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено или обезценено. В този смисъл и установената
трайна съдебна практика на ВКС – Решение № 97/18.05.2018г. по гр.д.№
3224/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.; Определение №
425/31.05.2019г. по гр.д.№ 171/2019г. на ВКС, III г.о., Решение №
147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 191/15.02.21 г. по гр.
д. № 4768/19 г., Решение № 263/18.12.2020 по гр. д. № 1293/20 и др., а също и мотивите на Решение № 13/13.10.2012г.
по конституционно дело № 6/2012г. на
Конституционния съд на Република България, в които е
посочено, че в производството по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
/отм./ на
изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници /трудова дейност, частно
предприемачество, наследяване, сделки и пр./,
направените през това време разходи и възникналите задължения.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено
лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е
придобито от престъпна дейност. „Значителна
стойност“ съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ е такова
на стойност над 60 000 лева. Т.е, за да подлежи на отнемане някакво
имущество, то първо следва да е налично в края на проверявания период /освен
равностойността му при отчуждаване/ като актив на проверяваното лице и да е на
стойност над 60 000 лева съотнесено към притежаваното имущество към
началото на проверявания период.
В съдебната практика се приема, че
стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на
значителна стойност е обективна величина, което означава, че следва да се
преценява реалната му пазарната цена към момента на придобиването му, което се
установява с помощта на експертни заключения, а не неговата придобивна цена по
документи за собственост.
Съдът намира, че в графата придобито имущество от
ответниците в проверявания период следва да бъде включено установеното със
заключенията на проведените САвТЕ, СОЕ, СИЕ експертизи такова на посочените в
тях пазарни стойности, а именно: Недвижимият имот в с.Н.Ш.- свинеферма
със застроена площ от 800 кв.м. с обособени
помещения за свине-майки и фуражи и едноетажна битова сграда със застроена
площ от 64,70 кв.м. с установена по делото стойност от 44952 лева.
Строителството на същата видно от издадените документи е започнало и завършило
след началото на проверката, като актът за приемане на конструкцията /обр.14/ е
от 29.12.2003г.; Товарният автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, рег. № В****СР, № на рама *******,
двигател ******* закупен с договор на
03.05.2004г. на стойност 10400 лева съгласно дадената от САвТЕ пазарна оценка
към този момент; През проверяваният период Р.Т. е станал и продължава да бъде
собственик на капитала на „Е." ЕООД, ЕИК ******, регистрирано през 2009г., в размер на 5000 лева; Към
имуществото на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ следва да бъдат включени и стойностите
при отчуждаване на придобитите от ответниците по време на проверката, след
установената начална дата на престъпна дейност движими имущества, а именно
сумата от 7200 лева определена със заключението на проведената САвТЕ пазарна
стойност на лек автомобил, марка „Р.",
модел „М.К.", регистрационен № Н****АК отчужден от М.П. през 2008г., както и сумата от 14000 лева – установената
пазарна стойност при отчуждаването през 2003г. на лек
автомобил, марка "П.***", регистрационен
№ В *** СМ.
Предмет на отнемане не
могат да бъдат парични средства, преминали през банковите сметки на ответника,
но неналични към момента на завеждане на иска (решение № 83 от 20.07.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК), включително
и такива имащи характер на разходи, поради което съдът намира, че сумите, чието отнемане се претендира от М.П.
- сумата общо в размер на 8 845
лева, представляваща касови вноски по
банкова сметка *** № *******, открита на 18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ В., с
титуляр М.П.П.; Сумата
общо в размер на 13 280 лева, представляваща
внесени суми от трети лица по банкова сметка *** № *******, открита на
18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ В., с титуляр М.П.П.; Сумата общо в размер
на 1 046 лева, представляваща касови
вноски за погасяване на кредит по банкова сметка *** № *****, открита на
20.04.2006г. в клон Н.П., закрита на 06.07.2009г. с титуляр М.П.П.; Сумата общо в размер
на 125 лева, представляваща касови
вноски по банкова сметка *** № *****, открита на 14.05.2009г. в БО Д., ФЦ Ш.,
закрита на 14.08.2009г. с титуляр М.П.П.; Сумата общо в размер
на 3 513,50 лева, представляваща касови
вноски за погасяване на кредит по банкова сметка ***, открита във филиал Ш. с
титуляр М.П.П. и от Р.Т. - Сумата
общо в размер на 41 349,04 лева, представляваща
вноски за погасяване на кредит по банкова сметка ***, с титуляр Р.Х.Т.; Сумата общо в размер
на 43 620,40 лева, представляваща вноски
по банкова сметка, ***ащателна сметка в евро *******, с титуляр Р.Х.Т.; Сумата общо в размер
на 25 348,09 лева, представляваща вноски
по банкова сметка ***, с титуляр Р.Х.Т. и Сумата общо в размер
на 47 867,72 лева, представляваща вноски
за погасяване на ипотечен кредит по банкова сметка ***, открита на 25.06.2007г.
в офис В. с титуляр Р.Х.Т. не представляват подлежащо на отнемане имущество,
поради липсата на твърдения и
доказателства да са налични в патримониума на ответниците към края на
проверявания период, респективно да са трансформирани в друго имущество
подлежащо на отнемане. На това основание предявените искове касателно тяхното
отнемане се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Общата стойност на
придобитото и подлежащо на отнемане имущество от ответниците М.П. и Р.Т.
в проверявания период, при условие,
че са налични предпоставките на ЗОПДИППД /отм./ за това е 81552
лева /44952 лева – свинефермата; 10400 лева товарния автомобил марка „Ф.“ модел
„Е.“; 5000 лева –притежаван капитал в „Е.“
ЕООД; 7200 лева – равностойност на продадения автомобил марка „Р.“ модел „М.“ и
сумата от 14000 лева – равностойността на продадения лек автомобил марка „П.“, т.е. същото е
значително по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни
стойности на съставките му следва да бъде съпоставена
с друга обективна величина - тази на доходите и приходите на лицата
от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни
заплати за страната – аргумент от чл. 4 ал. 1
от ЗОПДИППД /отм./. Единственото изключение от това правило са възмездните
сделки, сключени от лицето по чл.3 от закона с Държавата,
тъй като посочената там цена й е противопоставима. За сключените от него
възмездни сделки с други субекти, обаче, Държавата е
трето лице и удостовераната в нотариалните актове цена не установява с
обвързваща за нея сила стойността на имуществото. В конкретния
случай не са налице разпоредителни сделки с имущество, по които съконтрагент на
ответниците да е Държавата.
От допълнителното заключение на проведената СИЕ,
изготвено на база анализа на събраните по делото доказателства – писмени,
гласни и експертни заключения се установява, че е налице отрицателна стойност
на приходите и доходите с доказано установен законен източник на ответниците съпоставени
с разходите за издръжката им и тези за придобиване на имущество с - 12202,05
лева. Съдът обаче намира, че в изготвеният от вещото лице анализ не е включено
съществено перо от доказани доходи на ответника Р.Т. и на ответницата П.,
изразяващи се – за Т. - в реализирани такива от дейността му по отглеждане и
продажба на прасета от породата „източно балканско прасе“ в периода от 1996г. до
2000г. /в този смисъл са показанията на св.В.И. и Г. М./, а за П. – полученото
дарение от майка й на сума в размер на 15000 лева през 1999г. /установен с
показанията на св. П./.
В резултат на
дейността си и след отчитане на разходите по отглеждане на прасетата
/закупуване на фураж и ветеринарно обслужване/ ответникът Т. е реализирал доход
по собствените си твърдения от 35000 лева /установеният според заключението на
проведената ветеринарна експертиза доход е в размер на 85000 лева/. Включването
дори на по-малкия размер от 35 000 лева на реализираните доходи от
отглеждане на прасета като наличен доход на ответника Т. към началния период на
анализа, както и доходът на П. получен по дарение от майка й /15000 лева/ би
променил съществено изчисленото съотношение на приход-разход на ответниците за
целия период на проверката до 23.10.2012г. и би компенсирало отчетеното
отрицателно салдо от -12202,05 лева /то би станало положително от + 37797,95
лева/. Следователно при коригиране на имуществения анализ в посочения по-горе
смисъл с отчитане на доказаното положително начално салдо на ответниците към
01.10.2002г., то логично обоснованото от икономическата експертиза заключение
следва да е в смисъл, че ответниците М.П. и Р.Т. са разполагали изцяло с
доказани доходи от законен източник, с които са придобивали през целия проверяван
период имуществото, чието отнемане се претендира. В тази хипотеза в тежест на
ищеца е било да установи по безспорен и категоричен начин, че имуществото чието
отнемане се претендира, за придобиването на което ответниците са разполагали
със законни доходи, е придобито не с тях, а с усвоените от престъпната дейност
на М.П. средства. Доказване в този смисъл не е проведено.
Независимо от горното, обуславящо извод за
неоснователност на предявените искове за
отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците придобито от
престъпна дейност, съдът намира че следва да изложи и някой допълнителни
аргументи в подкрепа неоснователността на предявените искове.
Първите са във връзка с твърдяният от ищеца факт на
придобити от престъпната дейност на М.П. парични средства - 40800 лева /съгласно
постановената присъда/ съотнесени към общата стойност на претендираното за
отнемане имущество - 344994,75 лева. Във връзка с това и доколкото посочените
числа показват, че евентуално само част от твърдяното имущество на ответниците
е придобито със средства от доказано престъпна дейност, съдът намира, че следва
да бъде направена не само обща съпоставка между доходите на ответниците и
разходите за издръжка и за придобиване на имуществото за целия проверяван
период, но в частност и за годината, в
която е придобивано конкретното имуществото и едва при извод за отрицателна
разлика, т.е за превес на разходите над приходите следва да се направи извод за
наличието на връзка между извършената от ответниците престъпна дейност и
придобиването на имуществото.
По иска за отнемане от М.П.П. и Р.Х.Т., на основание чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./ на недвижимия имот Свинеферма
в с.Н.Ш.и на Товарния автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, рег. № В****СР.
И двете имущества са придобити
от ответниците по време на брака им в периода на установената престъпна дейност
на ответницата П., т.е след 01.10.2002г. /имотът е завършен през
2003г., а товарният автомобил е придобит през 2004г./. Както бе посочено
по-горе съдът приема, че към периода, за който е извършено построяването на
свинефермата в с.Н.Ш.по стопански начин - от 03.10.2002г., когато е
открита строителната площадка до 29.12.2003г., когато е приета завършената
конструкция с акт обр.14, както и към момента на придобиване на товарният
автомобил марка „Ф.“ в режим на СИО ответниците са разполагали както с доходи от
дейността на Р.Т. по отглеждане и продажба на прасета, така и с доказани други
доходи със законен произход – доходи от трудови правоотношения и от дейността на
ЕТ, от дарение на парични средства, от продажба на акции, от продажба на
недвижими имоти и МПС придобити преди 01.10.2002г., които за 2003г. и за 2004г.
възлизат на стойност 21735,26 лева /194,91 МРЗ/. Те са достатъчни както за покриване на
обичайните разходи за домакинството им, така също и за придобиване на посоченото имущество
в посочения период.
Съгласно чл.10 от
ЗОПДИППД /отм./ се отнема в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност,
което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на
другия съпруг за придобиването му. В
тежест на ответника Р.Т. е било да установи, че е имал съществен принос в
придобиването на посоченото имущество, като съдът от съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства намира този принос за доказан.
По исковете за отнемане от Р.Т.
на сумата от 5000 лева представляваща
номиналната стойност на 50 дяла от капитала на „Е." ЕООД, ЕИК ****** на основание чл. 9, вр. с чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД /отм./
В съдебната практика е спорен
въпросът дали може да се отнема пазарната равностойност на дружествен
дял/дялове от търговско
дружество, когато той е наличен в патримониума на ответника по иск за отнемане
на незаконно придобито имущество. В преобладавщата част
от практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, се
приема, че паричната
сума, представляваща стойността на дружествен дял, не подлежи на отнемане от
проверяваното лице, когато същото не се е разпоредило с дружествения си дял и
продължава да го притежава. На отнемане в тези
случаи подлежи /ако са
налице и останалите предпоставки за това/ самият
дружествен дял, който съгласно разпоредбата на чл. 127 от ТЗ съставлява дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела на
съдружника в капитала . Именно дружественият дял представлява
имуществено право и като такова подлежи на отнемане. В този смисъл Решение № 242 от
10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4499/2019 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение
№ 506/25.07.2012 г. по гр.дело № 1792/2010г. на ІV-то г.о.
на ВКС, последните постановени именно по приложението
на ЗОПДИППД /отм./.
Отделно от това в случая се установи, че сумата от 5000
лева – учредителен капитал на „Е.“ ЕООД е внесен през 2009г. по сметка на
дружеството чрез директен банков превод от сметка на ЕТ „Г.-Р.-Р.Т.“, т.е
средствата, с които е направено плащането не са на ответника Т., респективно
такива на М.П. реализирани от престъпната й дейност, а на неговият ЕТ и са с
напълно законен източник предвид заключението на СИЕ.
По исковете за отнемане от от М.П.П. и Р.Х.Т., на основание чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./ на равностойността на отчуждените два леки автомобила, а именно сумата от 3 800
лева, представляваща пазарната стойност към
датата на отчуждаване – 22.04.2008г. на лек
автомобил, марка „Р.", модел „М.К.", регистрационен № Н****АК, придобит
от М.П.П. с договор за покупко-продажба от 31.03.2005г. и сумата от
9 300 лева, представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване -17.03.2003г. на лек автомобил, марка
"П.***", регистрационен № В***СМ придобит от Р.Т. след договор за лизинг от 13.09.2001г.
За да подлежат на
отнемане суми, представляващи равностойност на отчуждено имущество, то следва
да бъде установено по категоричен начин, че самото имущество е придобито със
средства от престъпна дейност.
Извън изложената по-горе
аргументация за общият положителен превес на приходите над разходите на
ответниците за проверявания период, следва да се отбележи, че доходите и
приходите от законен източник на ответниците за 2005г., когато е придобит лекият
автомобил, марка „Р.", модел „М.К." с установена от заключението на САвТЕ пазарна стойност
от 10500 лева, са на стойност 32571,34 лева, което прави обоснован извода за
придобиването му със законни, а не с престъпни средства, още повече че по
делото не се установи кога точно в посочения период на продължаваната престъпна
дейност на М.П. /от 01.10.2002г. до 01.10.2008г./ същата е реализирала
имуществената облага от престъплението си.
Що се отнася до
равностойността на отчуждения лек
автомобил, марка "П.***", то от доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че
същият е придобит след като за него е бил сключен договор за лизинг от 13.09.2001г. между „С.Ф.А.“ АД в качеството на лизингодател и Р.Т. в
качеството на лизингополучател. Голямата част от лизинговите вноски са
заплатени преди началната дата на престъпната дейност на ответницата П.
/01.10.2002г./, а след нея, съгласно заключението на допълнителната СИЕ, е
заплатена само една вноска на стойност 100 евро. Ответникът Т. е имал доказани
доходи от законен източник за заплащане на тази последна 13 вноска, включително
и остатъчната стойност от 5000 лева оформена като продажна стойност по договора
за продажба от 08.11.2002г. на този автомобил, което обуславя извод за
придобиването му със законни средства, а не с такива от престъпната дейност на
съпругата му. С оглед на законният произход на средствата за придобиването му,
не е налице основание за отнемане по реда на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ и на
пазарната стойност към деня на отчуждаването му - 25.02.2003г.
По въпроса за неоснователността на исковете за отнемане
на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ от М.П. и Р.Т. на сумите представляващи
касови вноски по банковите сметки на лицата, внесени суми от трети лица, суми
послужили за погасяване на кредит и др. вече са изложени мотиви по-горе.
В обобщение, дори да се възприеме заключението по
допълнителната СИЕ /без корекцията досежно началното салдо формирано от
приходите на Р.Т. от отглеждането на прасета в периода до 2000г. и дарената
сума на М.П. от нейната майка през 1999г./ с отрицателен превес на разходите за
целия проверяван период над приходите от -12202,05 лева, то това би означавало,
че ответниците евентуално са правили разходи и са придобивали имущество на тази
стойност със средствата от престъпната дейност на М.П.. В този случай обаче
евентуално придобитото имущество на стойност 12202,05 лева не би било на
„значителна стойност“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, поради
което не би подлежало на отнемане. Аналогично, дори да се приеме, че
ответниците са придобили имущество с цялата усвоена от престъпната дейност на М.П.
сума от 40800 лева, то това имущество пак би било под законоустановените стойности за
значителност, поради което искът за отнемането им отново би бил неоснователен.
С оглед изложеното
по-горе, поради липса на елементите от фактическия състав обуславящ основателност
на искането по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД
/отм./ съдът намира, че искането на КПКОНПИ за отнемане на имущество
придобито от престъпна дейност от ответниците М.П.П. и Р.Х.Т. следва да бъде отхвърлено в цялост като неоснователно.
С
оглед изхода на правния спор основателно се явява искането на ответника Р.Т. за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Представени са
два изходящи от него списъка по чл.80 от ГПК /л.500 и л.619/, с които е
претендирано заплащане на адвокатско възнаграждение /6000 лева и 3500 лева/, а
с втория – и платени депозити за вещи лица – 800 лева. По делото липсват
доказателства /договор за правна защита и съдействие между адвоката и клиента/,
който да удостовери точния размер на договоР.то възнаграждение на адвоката,
нито пък такива за реално сторен разход по заплащането му от ответника Т.,
поради което съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на
ответника. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника Р.Т. следва да
бъде присъден претендираният разход от 800 лева, плащането на който да бъде
възложено в тежест на ищецът КПКОНПИ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ мотивираното
искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество /преди КОНПИ/, Булстат *********, с
адрес: гр. София, площад „Света Неделя № 6 против М.П.П., ЕГН ********** с
адрес: *** и Р.Х.Т., ЕГН **********
с адрес: *** за отнемане в полза на държавата на имущество и суми на обща стойност 344994,75 /триста четиридесет и четири хиляди деветстотин
деветдесет и четири и 0,75/ лева, както следва:
1)
от М.П.П.,
ЕГН ********** и Р.Х.Т., ЕГН **********, на основание чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./
- Недвижим имот, представляващ едноетажна
сграда-свинеферма със застроена площ от
800 кв.м. с обособени помещения за свине-майки и фуражи; едноетажна битова
сграда със застроена площ от 64,70 кв.м., състояща се от помещение филтър за
персонал от трима души, тоалетна, предверие, битова стая-офис помещение за
ветеринарен лекар; резервоар за течен отпадък със застроена площ от 22,50
кв.м.; торова площадка със застроена площ от 120 кв.м.; портал с колийно корито
за дезинфекция и бетонова площадка, изграден в имот № ****, четвърта категория,
с площ 2,836 дка (образуван на 19.06.2013г. от имот № **** с площ от 10,655
дка), находящ се в местността „Дългите пладнища", в землището на с. Н.Ш.с
ЕКАТТЕ ****, общ. Д.Ч., обл. В., при граници № ****, № ****, № ****, №****, № ****.;
- Товарен автомобил, марка „Ф.“, модел „Е.“, рег. № В****СР, № на рама *******,
двигател *******, дата на първа регистрация 03.10.1997г.;
2) от М.П.П.,
ЕГН ********** на
основание чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД /отм./
- Сумата общо в размер
на 8 845 /осем хиляди осемстотин четиридесет и пет/ лева,
представляваща касови вноски по банкова
сметка *** № *******, открита на 18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ В., с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 13 280 /тринадесет хиляди двеста и осемдесет/ лева,
представляваща внесени суми от трети лица по
банкова сметка *** № *******, открита на 18.03.2005г. в клон Н.П., РЦ В., с
титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 1 046 /хиляда четиридесет и шест/ лева,
представляваща касови вноски за погасяване на
кредит по банкова сметка *** № *****, открита на 20.04.2006г. в клон Н.П.,
закрита на 06.07.2009г. с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева,
представляваща касови вноски по банкова
сметка *** № *****, открита на 14.05.2009г. в БО Д., ФЦ Ш., закрита на
14.08.2009г. с титуляр М.П.П.;
- Сумата
общо в размер на 3 513,50 /три хиляди петстотин и тринадесет и 0,50/ лева,
представляваща касови вноски за погасяване на
кредит по банкова сметка ***, открита във филиал Ш. с титуляр М.П.П.;
3) от Р.Х.Т., ЕГН ********** на основание чл. 9, вр. с чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД /отм./
- Сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
номиналната стойност на 50 дяла от капитала на „Е." ЕООД, ЕИК ******,
регистрирано в Търговския регистър на 27.08.2009г., със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. „А.Ф." № **, вх. *, ет. *, ап. **;
- Сумата
общо в размер на 41 349,04 /четиридесет и една хиляди триста четиридесет и девет и
0,04/ лева, представляваща
вноски за погасяване на кредит по банкова сметка ***, с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 43 620,40 /четиридесет и три хиляди шестстотин и двадесет и 0,40/ лева,
представляваща вноски по банкова сметка, ***ащателна
сметка в евро *******, с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 25 348,09 /двадесет и пет хиляди триста четиридесет и осем и 0,09/ лева,
представляваща вноски по банкова сметка ***,
с титуляр Р.Х.Т.;
- Сумата
общо в размер на 47 867,72 /четиридесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и седем
и 0,72/ лева, представляваща
вноски за погасяване на ипотечен кредит по банкова сметка ***, открита на
25.06.2007г. в офис В. с титуляр Р.Х.Т.;
4) от М.П.П.,
ЕГН ********** и Р.Х.Т., ЕГН ********** на основание чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 10 от
ЗОПДИППД /отм./
- Сумата от 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева,
представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждаване
на лек автомобил, марка „Р.", модел „М.К.", регистрационен № Н****АК,
№ на рама *******, № на двигател *******, дата на първа регистрация
31.05.1999г., придобит от М.П.П. с договор за покупко-продажба от 31.03.2005г.;
- Сумата
от 9 300 /девет хиляди и триста/ лева,
представляваща пазарната стойност към датата
на отчуждавне на Лек автомобил, марка
"П.“ модел „***",
регистрационен № В***СМ, № на рама *******, №
на двигател *******, дата на първа регистрация 31.08.2001г.
ОСЪЖДА Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/преди КОНПИ/, Булстат *********, с
адрес: гр. София, площад „Света Неделя № 6 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Т., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 800 /осемстотин/
лева, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: