№ 17931
гр. София, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110103081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Й. С. А. срещу ответника
„СИТИ КЕШ“ ООД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № 589153, сключен между страните, и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 64,98 лева, представляваща недължимо платена сума за
начислена неустойка по Договор за потребителски кредит № 589153, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба - 19.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит № 589153, съгласно
който получил заемна сума в размер на 250,00 лева, със задължение да я върне на 11
седмични вноски, при годишен процент на разходите малко под 50 %. Твърди се, че било
уговорено в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител
при непосилни за ищеца условия. Още със сключването на договора на ищеца била
начислена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер, надхвърлящ многократно
позволения от закона размер на ГПР. В договора не били описани компонентите на
годишния процент на разходите, а в погасителния план неустойката представлявала скрита
лихва и била калкулирана в годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. С
уговорената неустойка се целяло заобикаляне на максималния годишен процент на
разходите и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Неустойката излизала извън присъщите й
функции и била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Посочва се, че същата
противоречала на закона и добрите нрави. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК с уговорката за неустойка. Поддържа се, че неустоечната клауза била
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Направено е искане за
1
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът е признал
исковата претенция и е направил искане за постановяване на решение при признание на
иска. Направено е искане на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да не се възлагат на ответника
сторените по делото разноски, тъй като ответното дружество не е станало причина за
завеждане на делото чрез извънпроцесуалното си поведение. Поддържа се, че ищецът
злоупотребява с право, образувайки множество дела между същите страни с идентични
искания и обстоятелства, на които се позовава.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предметна делото са предявените в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т.
5 и чл. 146, ал. 1от ЗЗП и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С
отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2
ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, въпреки направеното признание в отговора на
исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето
производство. Настоящият състав на съда счита, че Директива 93/13 предоставя на
потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на
договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност
трябва да се запази. Поради това режимът на разпределяне на съдебните разноски в
такова производство не трябва да възпира потребителя да упражни това право. (вж. в
този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Servicios Prescriptor y medios de pagos EFC,
C‑215/21, EU:C:2022:723, и т. 83 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г. В точка 99
от решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и
C‑259/19, EU:C:2020:578), Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат
2
върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен
характер на договорни клаузи.
Като заключение при предявен иск за установяване на недействителността на договор
за потребителски кредит или на отделна негова клауза, респективно за връщане на
престираното без основание, потребителят не следва да понесе отговорността за съдебни
разноски, освен при наличието на злоупотреба с процесуални права, доколкото кредиторът е
дал повод за завеждането на производството с включването на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор.
Ищецът има правно разноски в размер на 75 лева, от които 50 лева за държавна такса
и 25 лева за адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и размера на спорното притезание (64,98 лева) и направеното признание на иска.
Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото следва да
се съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по
преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела
С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно:
Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел задължение на
националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на подлежащите на
възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност, справедливост,
като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква
или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен
ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО. В същия дух е и решение на
СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1, в което се посочва, че
когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да прецени дали с оглед на
конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание отговаря на легитимни
цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на
тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да съобразява посочените критерии при
присъждане на разноски и да не прилага част от разпоредби от действащото национално
законодателство и определя справедлив и пропорционален размер на адвокатско
възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на чл.3 от ГПК, задължаваща участниците в
гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и
съобразно с добрите нрави, респективно – задължение на съда да не допуска злоупотреба с
такива.
С постановеното решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. изрично е посочено,
3
че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която определя задължителен
минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на
възнаграждение под минималните размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не
може да присъди възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на
конкуренцията“ с оглед на целта, като такова при такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, като във всеки случай, когато съдът установи, че е
нарушена забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на
националната уредба.
Настоящият състав на съда приема, че за да се гарантира принципа на
добросъвестност, арг. чл. 3 ГПК, при съобразяване с легитимната цел на тежестта за
разноски и като взе предвид, че процесният правен спор не се отличава с особена
практическа и правна сложност, както и обстоятелството, че е налице признание на иска, то
в настоящият случай присъденото адвокатско възнаграждение от 25 лева е съответно и
справедливо.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Й. С. А., ЕГН
**********, и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ............., че клаузата на чл. 11 от
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 589153 е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, прд. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............,
да заплати на Й. С. А., ЕГН **********, сумата от 64,98 лева, представляваща недължимо
платена сума за начислена неустойка по Договор за потребителски кредит № 589153, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба - 19.01.2023 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ............., да
заплати на Й. С. А., ЕГН **********, сумата от 75 лева, представляваща сторените
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4