№ 6322
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507521 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „М.****“ ЕООД срещу решение №
20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, в частта, с
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от жалбоподателя
срещу ЗК „Л.И.“ АД, а именно – за горницата над 8171,99 лв. до 10000 лв.,
представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, които са в резултат на
ПТП, реализирано на 05.02.2020 г. в гр. София по вина на водач на лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована
от ЗК „Л.И.“ АД, както и по частна жалба на „М.****“ ЕООД срещу определение №
20120592/15.04.2024 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, с което е
отхвърлено искане на жалбоподателя за изменение не решението по делото в частта,
касаеща разноските.
Жалбоподателят – „М.****“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Сочи,
че размерът на присъдената сума не отговора на непогасената част от вредите по
отношение на собственото му МПС - лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, към
1
датата на ПТП. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
искът да бъде уважен изцяло. Освен това, счита, че има право на пълния размер на
претендираните разноски за първоинстанцинното производство, тъй като искът е
отхвърлен поради плащане, извършено от ответника след подаване на исковата молба.
Ето защо, моли определението, постановено в производството по чл. 248 ГПК, да бъде
отменено, като решението на СРС да бъде изменено в частта, касаеща разноските.
Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - ЗК „Л.И.“ АД, оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството
пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „М.****“ ЕООД с осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ), вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата в размер на 10000 лв. –
частичен иск от сумата в размер на 20000 лв., представляваща непогасена част от
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на
водач на лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на
който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 05.02.2020 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2020 г.,
до погасяването.
Ищецът – „М.****“ ЕООД, твърди, че по вина на водач на лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована от
ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на
05.02.2020 г. е настъпило ПТП със собственото му МПС – лек автомобил „Киа К5“ с
рег. № ****, вследствие на което са причинени щети по отношение на автомобила на
ищеца. Сочи, че ответникът не е заплатил в негова полза пълния размер на дължимото
застрахователно обезщетение, въпреки отправената извънсъдебна претенция. Във
връзка с посоченото ищецът предявява иск за сумата в размер на 10000 лв. – частичен
иск от сумата в размер на 20000 лв., представляваща непогасена част от дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по вина на водач на
лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е
застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, вследствие настъпило на 05.02.2020 г. застрахователно събитие, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2020 г.,
до погасяването. Претендира разноските по производството.
2
С решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа на СРС,
52 състав, искът е уважен до сумата в размер на 8171,99 лв. – част от общо
претендирана сума в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.05.2020 г., като е отхвърлен до пълния предявен
размер от 10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 20000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество решението на СРС е
частично неправилно.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди
в претендирания размер.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна,
че по вина на водача на лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № **** е реализирано
ПТП на 05.02.2020 г., при което е увредено следното МПС, собственост на
жалбоподателя (ищец в първоинстанционното производство), а именно: лек автомобил
„Киа К5“ с рег. № ****, че към датата на ПТП между ответника и водача на лек
автомобил „Порше Кайен“ с рег. № **** е бил налице договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Посочените фактическите и правни
констатации не се оспорват във въззивната жалба, като спорен е единствено размерът,
в който е възникнало вземането за застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно съдебно-автотехническата експертиза, приета в
производството пред Софийски районен съд, изготвена от вещото лице Б.К.Т.,
стойността на ремонта на процесния автомобил - лек автомобил „Киа К5“ с рег. №
****, по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на
18350,29 лв. Съгласно поясненията, дадени от вещото лице Т. в о.с.з., в което е приета
експертизата, цената на частите, които следва да бъдат подменени, е съгласно справка,
извършена при официалния вносител на марката „Киа Моторс България“, тъй като не
са установени на българския пазар алтернативни части за посочения модел на
автомобил, тъй като същият се произвежда за азиатския пазар. За европейския пазар се
произвежда лек автомобил марка „Киа Оптима“, който визуално прилича на лек
автомобил „Киа К5“, но не всички части са съвместими. По делото е прието и
3
повторно заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено от вещото
лице Х. И. И., съгласно което средната стойност, необходима за ремонт на процесния
автомобил, възлиза на сумата в размер на 16689,96 лв. Вещото лице е посочило, че
така определената средна стойност е при съобразяване на цени на части за лек
автомобил марка „Киа Оптима“ (където е възможно) от алтернативни доставчици, тъй
като двата модела си приличат, но „Киа К5“ се произвежда за азиатския пазар,
съответно – не са налице части от алтернативни доставчици за посочения модел
автомобил.
При определяне на стойността, необходима за възстановяване на процесния
автомобил марка „Киа К5“, съдът кредитира първата приета по делото съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Т., тъй като в посочената
експертиза е дадена отговор на въпроса относно цената, необходима за възстановяване
на автомобила чрез влагане на нови авточасти, предназначени именно за тази марка и
този модел автомобил. И в двете експертизи е посочено, че двата модела на лек
автомобил „Киа“ – „Киа К5“ и „Киа Оптима“, са различни модели, като първият е
предназначен за азиатския пазар, а вторият – за европейския. Следователно, САТЕ,
изготвена от вещото лице Х. И., не следва да се кредитира, доколкото при определяне
на стойността на ремонта вещото лице е използвал цени за части, предназначени за
автомобил, различен от процесния. Освен това, вещото лице И. не е обосновал
достатъчно подробно изготвената от него експертиза, тъй като липсва посочване на
конкретните части от лек автомобил модел „Киа Оптима“, които (според вещото лице)
са съвместими и могат да се вложат в лек автомобил модел „Киа К5“. Ето защо, за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се вземе
предвид стойността, необходима за ремонт на автомобила, посочената от вещото лице
Т., а именно – сумата в размер на 18350,29 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца в хода
на процеса сумата от 8517,97 лв.
Ето защо, искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи за сумата
в размер на 9832,32 лв. - частичен иск от сумата в размер на 20000 лв. - разликата
между погасената сума – 8517,97 лв., и дължимата – 18350,29 лв., като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 10000 лв.
Следователно, решението на Софийски районен съд в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 8171,99 лв. до сумата в размер на 9832,32 лв., следва да
бъде отменено, като искът бъде уважен в посочената част. В останалата обжалвана
част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Ищецът е подал частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл.
248 ГПК, която въззивният съд намира за основателна.
Доколкото предявеният иск е за сумата в размер на 10000 лв. – частичен иск от
4
сумата в размер на 20000 лв., и към момента на предявяване на иска ответникът не е
заплатил каквато и да е част от дължимото застрахователно обезщетение в размер на
18350,29 лв., то ищецът има право на пълния размер на разноските, дължими за
първоинстанционното производство, а именно – сумата в размер на 1500 лв. С
обжалваното решение в полза на ищеца е присъдена сумата в размер на 1225,80 лв.,
поради което в негова полза следва да се присъди допълнително сумата в размер на
274,20 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
С оглед че плащането от страна на ответника е извършено след подаване на
исковата молба, то същият е дал повод за завеждане на делото за пълния претендиран
размер на застрахователно обезщетение – 10000 лв., поради което ответникът няма
право на разноски за първоинстанционното производство. Ето защо, решението в
частта, с която в полза на ответника е присъдена сумата в размер на 54,84 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, следва да бъде отменено.
Във връзка с изложеното, обжалваното определение по чл. 248 ГПК е
неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено
друго такова, с което решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по
описа на СРС, 52 състав, бъде изменено в частта, касаеща разноските, съгласно
посоченото по-горе.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя сумата от 229,68 лв., представляваща разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от жалбата.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 9,55
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа
на СРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432 КЗ,
предявен от „М.****“ ЕООД срещу ЗК „Л.И.“ АД, а именно – за горницата над
8171,99 лв. до 9832,32 лв. – частичен иск от сумата в размер на 20000 лв.,
представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, които са в резултат на
ПТП, реализирано на 05.02.2020 г. в гр. София по вина на водач на лек автомобил
5
„Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована
от ЗК „Л.И.“ АД, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати в полза на „М.****“ ЕООД,
ЕИК ****, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата над 8171,99 лв. до 9832,32
лв. (т.е. още 1660,33 лв.) – частичен иск от сумата в размер на 20000 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2020 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, които са
в резултат на ПТП, реализирано на 05.02.2020 г. в гр. София по вина на водач на лек
автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ЗК „Л.И.“ АД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г.
по описа на СРС, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
432 КЗ, предявен от „М.****“ ЕООД срещу ЗК „Л.И.“ АД, а именно – за горницата
над 9832,32 лв. до 10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 20000 лв.,
представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ****, които са в резултат на
ПТП, реализирано на 05.02.2020 г. в гр. София по вида на водач на лек автомобил
„Порше Кайен“ с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била застрахована
от ЗК „Л.И.“ АД.
ОТМЕНЯ определение № 20120592/15.04.2024 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по
описа на СРС, 52 състав, с което е отхвърлено искане на „М.****“ ЕООД за изменение
на решението по делото в частта, касаеща разноските, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа
на СРС, 52 състав, в частта, касаеща разноските, като:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати в полза на „М.****“ ЕООД,
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 274,20 лв.,
представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решение № 20027148/04.04.2022 г. по гр.д. № 20360/2020 г. по описа
на СРС, 52 състав, в частта, с която ищецът „М.****“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да
заплати в полза на ответника ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** сумата в размер на 54,84 лв. –
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „М.****“ ЕООД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 229,68 лв., представляваща разноски
във въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „М.****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати в полза на ЗК „Л.И.“ АД,
6
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 9,55 лв., представляваща
разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7