№ 20
гр. ЛЕВСКИ, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200252 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В. К. П.,
ЕГН**********, с адрес: с. ***, срещу НП №24-0293-000605/ 19.11.2024г.,
издадено от началник група в ОДМВР Плевен, РУ -Левски, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита издаденото срещу него наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на
административнонаказателното производство били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Навежда съображения, че
жалбоподателят не бил уведомяван надлежно за това прекратяване. Цитира
разпоредбите на чл. 574, ал.10 от КЗ е чл. 143, ал.10 от ЗДвП и твърди, че
такова уведомление не е получено от жалбоподателя.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен адвокат Р. Р., която поддържа жалбата и
отправя искане да бъде отменено атакуваното наказателно постановление по
съображения, изложени писмено.
Ответникът по жалбата началник група в ОДМВР Плевен, РУ - Левски,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище към
административнонаказателната преписка навежда довод, че жалбата е
1
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, както и че НП е
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното.
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 26.09.2024г., около 21:32 ч., в гр. Левски, по ул. Цар Иван Асен II, с
посока на движение към ул. Елин Пелин, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил – „***”, с рег. №***. По същото време
свидетелите Д. П. Д. и Д. С. Г. – служители в РУ – Левски изпълнявали
служебните си задължения, и придвижвайки се със служебния автомобил,
забелязали срещу тях да се движи лек автомобил с техническа неизправност.
Спрели за проверка водача и след извършената служебна проверка
установили, че за автомобила не е платена застраховка ГО към момента на
проверката и същият е със служебно прекратена регистрация. На
жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че на 26.09.2024г., в 21:32 ч., в гр.
Левски, по ул. Цар Иван Асен II, с посока на движение към ул. Елин Пелин
управлявал собствения си лек автомобил – „***”, с рег. №*** със служебно
прекратена регистрация на 10.09.2024г. Посочена като нарушена е
разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр., от ЗДвП – управлява посоченото МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, с валидна регистрация. Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение
административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно
постановление №24-0293-000605/19.11.2024г., с което на жалбоподателя на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Вписано е, че
административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36,
ал.2 ЗАНН, след постъпило постановление за отказ да се образува ДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д. П. Д. и Д. С. Г., както и от писмените доказателства – АУАН
сер.GA№685347/26.09.20234., НП №24-0293-000605/19.11.2024г., Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, препис от
постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и с
останалия доказателствен материал, дадени са от незаинтересовани от изхода
на делото лица.
АНО е наложил предвидените в санкционната норма кумулативни
наказания. Съгласно визираната като нарушена норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
„по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
2
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че обжалваното НП е издадено при неправилно
приложение на материалния закон. И това е така, защото деянието,
осъществено от жалбоподателя не е извършено виновно. Според
Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 по т.д. №3/2022г. на ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3
ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В
цитираното постановление е изяснено още, че уведомяването на собственика
на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има
пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение
по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния
орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС.
Съгласно Тълкувателно постановление №2 „Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на
доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24
от Наредба № 54/30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена
и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните
застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на
моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била
прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.
Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа
на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на
прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази
поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с
породените от нея правни последици.”
Прието е също така, че „в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал.10 ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично
достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената
3
регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в
който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена
регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е със защитена информация. В случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не
се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал.3 ЗДвП ще е несъставомерно. Под
уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по
какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се
предполага”.
В съдебната практика е прието, че отговорността на собственика е
предпоставена от уведомяване на факта на прекратяването на регистрацията н
а МПС, а не само за сезирането на компетентния орган. В случая
уведомлението по чл. 143, ал.1 от ЗДвП следва да съдържа информация, че
регистрацията на конкретно МПС е прекратена, считано от определена дата.
Известието по чл. 574, ал.10 КЗ не би могло да съдържа тази информация, тъй
като към момента на изпращането му прекратяването на регистрацията не е
извършено. Още повече, че към този момент не е уведомен и органът по
регистрацията на МПС предвид необходимостта от предоставянето на 14-
дневния срок по чл. 574, ал.10 КЗ. Една след изтичането му се уведомява и
органът по регистрация, който извършва дерегистрацията въз основа на
полученото известие от Гаранционния фонд.
След прекратяването на регистрацията се дължи уведомяване на
собственика по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. По този начин ангажирането на
отговорността на собственика въз основа на уведомлението по чл. 574, ал.10
КЗ би почивало на предположение за знание – за знанието на факт от
обективната действителност, който е включен в състава на нарушението – че е
прекратена регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП. Такава
хипотеза е разгледана в цитираното тълкувателно постановление.
По тези съображения съдът приема, че уведомлението по чл. 574, ал.10
КЗ което изпраща Информационният център на Гаранционния фонд, не
представлява надлежно уведомление за факта на прекратяване на
регистрацията, съгласно указанията, дадени с ТП №2/05.04.2023г.
Отделно, в процесния случай не са ангажирани доказателства за
уведомлението от Гаранционния фонд да е връчено на жалбоподателя, но
както бе посочено, то е ирелевантно при преценката за субективната
съставомерност. По делото не са ангажирани други доказателства за
конкретно уведомяване на жалбоподателя за дерегистрацията на автомобила
преди датата на деянието. Тежестта да докаже това обстоятелство е за
4
наказващия орган.
В представеното от ОДМВР Плевен писмо се твърди, че при
прекратяване на регистрация след уведомяване от „Гаранционен фонд” към
посочената дата сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен е изготвил
уведомително писмо в един екземпляр, копие от което изпращат. Сочи се, че
писмото не е изпращано с обратна разписка и писмото не е върнато като
невръчено.
Във връзка с указанията на съда, от АНО е представено уведомление с
рег. № от дата 30.09.2024г. – няколко дни след датата на твърдяното
нарушение. При тези факти съдът приема, че по делото остана недоказано
прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил да е узнато от
жалбоподателя преди датата на процесното деяние.
Относно твърденията за изпратено до собственика уведомление, но за
липсващи доказателства за неговото връчване, следва да се посочи, в ТП №2 е
изяснено съдържанието на уведомителното задължение по чл. 143, ал.10 ЗДвП
за органа по регистрацията. Задължението не е просто изпращане на писмото,
а за съобщаване на собственика за прекратената регистрация. Задължението
ще е изпълнено едва когато уведомлението реално достигне до своя адресат,
от който момент нататък наказващият орган ще може да се позовава на факта
на уведомяването.
Писмата, приложени по делото не са годни да докажат уведомяване,
узнаване от жалбоподателя на факта на прекратяване. Освен това, не се и
твърди уведомлението да е реално връчено, като изрично се отбелязва, че
доказателства за връчването не е налично поради изпращането му без обратна
разписка.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено незаконосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№24-0293-000605/19.11.2024г., издадено от началник
ГРУПА в ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на В. К. П., ЕГН**********, с
адрес: с. ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на двеста лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5