ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2603112
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав
в закрито заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова в. ч. гр. д. № 1825 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 и сл. ГПК
Депозирана е
частна жалба от процесуалния представител на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.
София, ЕИК ********* – юрисконсулт Р.И., заведена с вх. № 2268/10.07.2020 г. в
Окръжен съд - Смолян срещу Разпореждане № 1649 от 12.06.2020 г., постановено по
частно гражданско дело № 457 по описа за 2020 година на РС - Смолян, в частта,
с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника С.Т.М. за сумата от 3 061,36 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги по Договор за кредит №
********** от 22.06.2017г. Частната жалба е послужила като основание за образуване
на в.ч.гр.д. 309/2020 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
С определение
343/13.08.2020 г. по ч.гр.д. 388/2020 г., на основание чл. 23, ал.2 ГПК,
Апелативен съд – Пловдив е изпратил в.ч.гр.д. 309/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Смолян за разглеждане от Окръжен съд – Пловдив.
В жалбата са
изложени подробни аргументи за неправилност на разпореждането в обжалваната му
част. Прави се искане за отмяна и издаване на заповед за изпълнение за всички
вземания, посочени в заявлението. Претендират се направените по делото
разноски.
Препис от жалбата
не е връчен на насрещната страна, в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.
2 от ГПК.
Пловдивският
окръжен съд, в настоящия състав, въз основа на приложените към делото
доказателства, преценени в контекста на доводите на жалбоподателя, прие за
установено:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна.
Производството
пред РС – Смолян е образувано по подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.Т.М. с
предмет - вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №**********
от 22.06.2017 г., а именно: 2 658,99 лева – остатъчна предсрочно изискуема
главница; 1 333,39 лева – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. –
28.08.2019 г.; 3 061,36 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 366,56 лв. – лихва за забава за периода 06.10.2017 г. –
28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.08.2019 г. до изплащане на вземането.
За да откаже
издаването на заповед за изпълнение по отношение на претендираното от заявителя
вземане за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът е
приел, че искането в тази му част противоречи на закона, а именно на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителски кредит /ЗПК/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е задължен
да се произнесе по въпроса за евентуално наличие на противоречие на искането
със закона или с добрите нрави, както и дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Доколкото в конкретния
казус, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен
договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице има
качеството на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, договорът попада в приложното поле
на потребителската защита. Казано по друг начин – съдът още на фаза на заповедното
производство следва да обезпечи защитата на по – слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя.
И според настоящия
съдебен състав, клаузата на договора за потребителски кредит, в която е
предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
противоречи както на добрите нрави, така и на императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, а наред с това представлява и неравноправна клауза, по смисъла
на чл. 143 ЗЗП. Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е
дължимо за възможността да се предоставят изброените в допълнителното
споразумение услуги, независимо дали някоя от тях реално ще бъде предоставена и
ползвана от кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна
уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Разпоредбата на чл. 10а, ал.4 ЗПК императивно сочи, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В конкретния казус,
допълнителните услуги не са изброени изчерпателно, като не е формирана и цена
за всяка от тях поотделно.
В този аспект,
въззивната инстанция счита, че разпореждането в обжалваната му част като
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – като
неоснователна – оставена без уважение.
В съответствие с
изхода на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство
не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1649 от 12.06.2020г., постановено по ч. гр. д. № 457 по описа за
2020 година на РС- Смолян, в частта с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.Т.М. за
сумата от 3 061,36 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги по Договор за кредит № ********** от 22.06.2017г.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: