№ 2224
гр. Пазарджик, 20.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20215220201468 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител А.Г. не се явява. За него адв.Р.П., редовно
упълномощен да го представлява като негов повереник.
Подсъдимият В. ИВ. Ш. се явява лично и с адв.Т.В. редовно
упълномощен да го представлява.
Явяват се свидетелките В.Н. и С.К. – доведени от страните.
Не се явяват свидетелите Д.К. и Р.П..
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:
В.Д.Н. – на 29 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимия.
С.А.К. – на 34 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, живее на съпружески начала с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелите се разясниха правата.
1
Свидетелите обещаха да кажат истината и св.К. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
СВ.Н. – Познавам А.Г.. Това се случи пред дома ни в Пазарджик. Ние с
Г. живеем на семейни начала вече година и половина.
На 11ти септември около 7.15-7.20 часа се прибрахме до дома ни да се
преоблечем и да отидем на една вила при приятели. Това се случва вечерта.
Качихме се до горе, преоблякохме се, взехме якета за нашите приятели. Аз
слезнах долу и господинът /свидетелката сочи подсъдимия/ ме попита дали е
мой автомобилът. Аз му казах „Да“, защото мислех, че му пречи. Попита ме
къде е мъжът ми, защото се правил на големия мъж и искал да чупи
огледалото на жена му на колата. Аз го попитах какво става и какъв е случаят.
Антон тогава дойде зад мен и той го нападна. Антон държеше якетата и се
опита да го изблъска на улицата. Той замахваше към Антон с ръка, не мога да
кажа юмрук или шамар, беше дясната ръка. Няколко пъти замахна и няколко
пъти го удари, не беше само веднъж. Удари го по лицето и главата, мисля че
се падаше лявата буза като го удари единият път. Антон се опитваше да се
прикрие с ръце и да го изблъска. Може би щяха да са повече удари ако не
беше се предпазил Антон. Докато удряше подсъдимият го обвиняваше, че
искал да счупи огледалото на колата на жена му. Докато го удряше жена му
каза „А бе мило, аз не съм ти казал, че е искал да го счупи“. След което
господинът обясни за ситуацията, че като излизал от магазин Тарита децата
му са ревали в колата и жена му му казала, че някой искал да й счупи
огледалото и затова децата ревели, аз поне така разбрах. Ние се сетихме за
ситуацията в която аз минава от там с колата и тяхната е паркирана там на
тротоара и аз трябва да мина от там, а Антон седи до мен на предна дясна
седалка и с ръката, която му беше извадена през прозореца, ми направи
няколко замаха на пред и ми каза „Давай, давай можеш да минеш“.
Допуснахме, че тя така е помислила от тези негови жестове, че е искал да
счупи огледалото – друга логика не намирам.
Антон успя да си извади служебната карта по време на ударите и да се
легитимира като полицай. И тогава господинът спря и си призна, че е виновен
и започна да се извинява, че е станало объркване, жена му предложи Антон да
удари него и нещата да са квит и да не викаме полиция и аз й казах, че няма
как да стане. Обадих се на полицията и дойдоха двама полицаи и аз разказах
2
какво се е случило и господинът – подсъдимият също си призна. Полицията
попитаха дали има щета по колата с огледало, огледаха, но не намериха.
Това беше ден събота. Аз мисля, че удряше с дясната ръка, но може да е
включил и лявата подсъдимият. Аз виждах как го напада и удря.
Аз лично се обадих на 112. Малко бях уплашена и казах, че някакъв
човек е нападнал приятеля ми, има запис. В такъв момент човека не знам
какво може да каже.
Когато Антон успя да изблъска подсъдимия в средата на улицата –
Антон тогава успя да си извади служебната карта. Антон пусна якетата и си
извади картата.
По време на ударите мисля, че го обиждаше „Ти ли си големият мъж,
ще нападаш жена ми“. Антон го пита „Какъв си ти да ме нападаш?“. Това се
случи пред вратата на входа и после Антон го избута на средата на улицата.
Аз по това врем бяха там при колата, която беше пред входа.
Аз ходих с Антон до бърза помощ. Беше му зачервена бузата, болеше
го цяла вечер и на другия ден му посиня. От прегледа му установиха раничка
от зад на главата – на тила мисля, че се падаше.
В залата влиза св.К..
СВ.К. – С Веселин съжителстваме заедно от 5-6 години.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ.К. – Аз искам да бъда свидетел.
Прибирахме се от Пловдив с децата и мъжа ми. Децата спяха в колата.
Влезнахме в квартала и спряхме пред магазина и мъжът ми следзна да
напазарува, а аз останах в колата при децата. Мина въпросният автомобил,
показа се господинът, който ни съди, показа се, удари ми страничното
огледало при преминаване. Ако имаше как щеше да излезне през прозореца.
Със замах с удар с ръката удари дясното странично огледало. Продължиха си.
Аз седях от дясната страна, така де от лявата страна ни удари. Аз шофирах,
колата ми е с десен волан. Удари ни и си продължи. Децата се събудиха, чу се
тряска и се събудиха. Огледалото не е паднало, а предполагам, че трясъкът се
чу от това, че ни е ударил. Колата е Фолцваген Туран. Мъжът ми излезна от
магазина и пита защото плачат децата и какво се е случило. Натоварихме
покупките и тръгнахме. Докато пътувахме видяхме автомобилът който
3
премина покрай нас. Спряхме, мъжа ми слезна. Показа се госпожата, която
шофираше. Питахме я дали е тяхна колата и къде е мъжът който ни удари. Тя
каза „Слиза“. Моят мъж отиде към кооперацията и там какво се е случило не
съм видяла, не бях в такава позиция. Докато водихме този разговор с
госпожата ние излезнахме. Децата са ни на 2 и 3 години. Ние двете си седяхме
при колите, а мъжът ми тръгна към кооперацията и там не мога да кажа какво
се е случило.
Госпожата се обади на полицията – чух я. Дойде полиция. Аз виждах
госпожата. Мъжете бяха в междублоковото пространство и аз не ги виждах,
не се е чуваха. Госпожата я виждах през цялото време, тя стоеше при нейната
си кола. Аз видях мъжете като излезнаха, разправяха се, господинът си показа
служебната карата и каза „Стой, не мърдай, криминална полиция, ще те
съсипия, боклук мръсен“. Аз застанаха между тях, децата ни бяха в колата,
децата си имаха режим и не искам да се стига до свади. Дойдоха полицаите,
разказахме им какво се е случило. Казахме на полицаите, че мъжът е ударил
огледалото. Ние с мъжа ми бяхме при единия полицай, а госпожата и мъжът й
бяхме при другия полицай и не сме чули какво говорят те.
Не съм видяла следи от удари нито по госпожата нито по мъжа. Когато
вече бяха между тях и двамата мъже замахваха за удари.
На ул.Завоя на черна и ул.Б. на кръстовището на училището и магазина
бях спряла. Там има пешеходна пътека и аз бях спряла след нея. Аз бях
спряла на страничната улица на ул.Б. между училището и магазина на един
метър от пешеходната пътека. След кръстовището има 3 метра пешеходна
пътека и на метър след нея спрях. За мен не създаваше пречка където бях
спряла. Минаха покрай мен и продължиха по ул.Б. направо. Може би една
минута след това излезна мъжът ми от магазина. Аз вече не ги виждах къде са
хората с колата когато той дойде. Ние не се прибирахме, а бяхме тръгнали да
оставим багаж при майка ми на ул.Стефан Караджа. Там улиците са
забранени - еднопосочни и трябва да се направя доста заобикаляния.
Обяснявам по схемата, която начертах - тръгнах от ул.Б., обикаляме по
оградата на училището – завихме на дясно и се озовахме на ул.Батак след
което продължихме на долу до кръстовището с улица /свидетелката обяснява
ул.Булаир която минава покрай входа на училище Васил Друмев/ и като
приближихме кръстовището не завихме, защото видяхме, че тяхната кола е
4
паркирана на ул.Батак след кръстовището в дясно на тротоара.
Видях, че колата е сива Тойота Ярис ударена от едната страна.
Случайно видяхме колата паркирана на ул.Батак. Направи ми впечатление, че
автомобилът е с друга регистрация, а не с пазарджишка и за това го и познах.
Говорихме с тъжителя – да спрат да се карта, да си стиснат ръцете и да
продължим, понеже съм с децата и да се приберем.
Нашата квартира е на ул.Б. *.
АДВ. П. – Имам искане за очна ставка относно обстоятелството къде е
станал инцидента между тъжителя и подсъдимия и къде е бил спрян
автомобила Тойота от св. Н. – на ул.Дойран или на ул.Батак.
АДВ.В. – Действително се получава едно разминаване на
местоположението на подсъдимия и тъжителя и ако нещо се е случило - къде
е било. Какво би спомогнало това искане и по мое мнение не би се стигнало
до кардинално решение на този проблем. Но е допустимо. По отношение на
това къде е колата не е относимо.
Съдът намира, че не следва да допуска очната ставка, като способ за
изясняване на възникнало противоречие, доколкото липсват конкретни
твърдения в показанията на св.Н. относно фактите, които се твърди, че са
спорни, поради което процесуално угоден в случая е допълнителен разпит за
изясняване на тези обстоятелства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ без уважение искането на повереника за провеждане на очна
ставка.
ДОПУСКА доп. разпит на св.Н..
Пристъпва към доп. Разпит на св.Н., която се намира в съд. зала:
СВ.Н. – Първото, което искам да кажа, че те бяха спрели на ул.Б., но
колата беше точно върху пешеходната пътека, която се намира
непосредствено до кръстовището с ул.Завоя на черна и тя ми пречеше да
мина, но успях. След което ние продължихме, преминахме кръстовището с
ул.Батак и продължихме към ул.Дойран, която е успоредна на ул.Батак и там
се случи всичко. Ние не сме били на ул. Батак.
Ако колата им беше паркирана няколко метра след кръстовището
5
Антон въобще нямаше да ми направи знак с ръката, че мога да мина, защото
колата въобще нямаше да ме затруднява.
АДВ.В. - Моля да преразпитаме и св.К..
АДВ.П. – Докато течеше разпитът на св.Н. св.К. се разбра с мъжа си,
така че…
Съдът отразява в протокола, че по време на разпита на св.Н.
подсъдимия и св.К. разговаряха относно конкретното местоположение и
улиците в процесния участък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА допълнителен разпит на св.К..
Пристъпва към доп. Разпит на св. К., която се намира в съд. зала:
СВ.К. – Ние там живеем от април месец. Ние не сме минали покрай
нашата квартира когато аз обикалях и се оказахме при тяхната кола. Не сме
тръгнали да ги търси, просто случайно ги открихме.
АДВ. П. – Моля да приемете свидетелство за съдимост за подсъдимия и
вносна бележка за заплатена ДТ 5 лева.
АДВ.В.- Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмено доказателство по делото
свидетелство за съдимост и вносна бележка.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
За разпит на двамата неявили се свидетели в днешното СЗ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото 20.01.2022 г. от 14.30 часа, за която
дата и час уведомени адв.П., подсъдимият и адв.В.. тъжителят уведомен чрез
адв.П..
ДА СЕ призоват двамата неявили се днес свидетели.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10,51 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6
Секретар: _______________________
7