Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. Велико
Търново, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 26 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба,
подадена от И.Т.Д.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач“, за която в жалбата се сочи, че е наложена с Констативен протокол №
000077/ 16.01.2021 г., съставен от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД - гр.
Велико Търново. Съгласно отбелязаното в посочения констативен протокол,
представен от „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. В.
Търново, налагането на ПАМ „паркиране на ППС марка „Опел“ с рег. № ***, е било
разпоредено на съставителя на протокола от Д.И.Г. - мл. автоконтрольор в ОД на
МВР – Велико Търново. Жалбоподателят
счита, че наложената ПАМ е незаконосъобразна, като се
излага оплаквания, че в констативния протокол липсва посочване на точното
място, на което е извършено нарушението, не е посочено конкретно нарушаване на
забрана, въведена с пътен знак, допълнителна табела или маркировка, а в частта
по т. 1 не са посочени нарушените правни норми, даващи основание за прилагането
на ПАМ. Твърди и неправилна правна квалификация на извършено нарушение на ЗДвП
и в КП не е посочено дали е затруднен достъпът до определен обект и по какъв
начин е станало това. По същество развива доводи, че автомобилът не е бил
паркиран непосредствено пред входове на жилищни сгради и гаражи, а на
значително разстояние от такива обекти. Цитираните оплаквания настоящата
инстанция квалифицира като такива за незаконосъобразност на оспорваната ПАМ,
поради неспазване на установената форма и допуснато при издаването й съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби на закона. От съда се иска да отмени приложената
принудителна административна мярка, не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Д.И.Г., младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново, разпоредил преместването, отразено в Констативен
протокол № 000077/
16.01.2021 г., се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразността на
атакуваната ПАМ, разпореждането за която не страда от сочените от жалбоподателя
пороци. По същество счита, че нарушението за което е наложена мярката е
безспорно доказано от документите и веществените доказателства по делото. Не
претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2021 г. в 10:51 часа Й.П.Г.– инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново е съставил
Констативен протокол № 000077
от същата дата за преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, за автомобил марка „Опел“ с рег.
№ ***. Съгласно посоченото в констативния протокол, автомобилът е бил
неправилно паркиран на ул. „Хан Аспарух“ в гр. Велико Търново, в нарушение на
чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за което е получен сигнал
на национален телефон 112. Съставителят на протокола е изготвил и снимков материал на автомобила, на мястото на паркиране, на поставения уведомителен стикер за принудително
преместване
и натоварването на автомобила на специализираното превозно средство за репатриране.
Преместването е извършено по устно разпореждане
на Д.И.Г. – младши автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново, за което се съдържа информация в констативния протокол, вкл.
подпис на полицейския служител. Автомобилът е бил преместен на охраняем паркинг в
района на „Старо военно училище“ в гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 19, от където по-късно на 16.01.2021 г., след заплащане на съответните разноски, собственикът И.Д. е получил превозното си средство, видно от разписка за предаване от същата дата /л.
9 от делото/.
Недоволен от наложената ПАМ, собственикът на
автомобила я е оспорил пред Административен съд - Велико Търново, с жалба вх. № вх. № АСД-02-15/ 18.01.2021 г., подадена чрез „ОДПГ“ ЕООД. Във връзка с репатрирането, още преди
подаването на жалбата, от Й.Г.е изготвена докладна записка от 19.01.2021 г. до
управителя на дружеството. В същата е отразено, че сигналът е получен на
16.01.2021 г. около 10:40 часа и е подаден от дежурен в ОД на МВР, за оказване
съдействие на екип на пътна полиция на ул. „Хан Аспарух“. При явяването на
място на екипа на „ОДПГ“ ЕООД, от мл.
автоконтрольор Д.Г.е разпоредено репатрирането на автомобил марка „Опел“ с рег.
№ ***. По процеса на репатриране е бил изготвен снимков материал и е бил
съставен посочения по-горе констативен протокол. Жалбата е комплектована с административната преписка в „ОДПГ“ ЕООД, съдържаща Констативен протокол № 000077/ 16.01.2021 г., разписка за предаване на автомобила от същата дата, Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. и Заповед № РД 22-1619/ 27.10.2020 г., и двете на кмета на Община Велико Търново, трудов договор
от 08.01.2013 г. между „ОДПГ“ ЕООД – гр. В. Търново и Й.П.Г.и допълнително
споразумение към същия от 26.022020 г.,
длъжностна характеристика на длъжността „Инспектор в звено ПНП ППС“, цитираната
по-горе в решението докладна записка, разпечатка от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията
на гр. Велико Търново,
приета от Общински съвет – Велико Търново, 8 броя снимки
и разпечатки от две съдебни решения /за
сведение/. Жалбата срещу констативния протокол на инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД и така
комплектованата преписка са изпратени на
съда, във връзка с което е образувано настоящото дело. С
разпореждането на съда за оставяне на жалбата без движение за отстраняване на
нередовности от 26.01.2021 г. и с определение от 16.02.2021 г. на жалбоподателя
е било указано обстоятелството, че отразеното в констативния протокол
преместване е разпоредено от мл. автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново,
който с определението от 16.02.2021 г. е конституиран като ответник по жалбата.
Длъжнотното му качество е удостоверено от последния в ОСЗ, чрез представяне на
Служебна карта № ***. В изпълнение на разпореждането от 26.01.2021 г.
жалбоподателят е представил допълнително четливо копие от фискален бон от дата
16.01.2021 г., 11:50 часа и заверени копия от лична карта и от свидетелство за
регистрация на МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. № *** собственост на И.Т.Д.. В хода на съдебното
дирене от странните не са ангажирани други доказателства.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице
с активна процесуална легитимация – адресат на ПАМ, като собственик
на преместения автомобил, в установения
с чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 61, ал. 2 от ГПК и пред компетентния да я
разгледа съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и
чл. 151 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, което обуславя процесуалната
допустимост за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е
устно разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено от младши автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК
проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от орган,
който разполага със съответната материална компетентност, поради което
разпореждането съставлява валиден акт. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от
службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не са
посочени изрично мерките по б. „б“ на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, следователно за
тях не се изисква да се налагат с мотивирана заповед на ръководителите на
службите за контрол по този закон или на оправомощени от тях лица. В случая
разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител, заемащ
длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико
Търново. Това го определя като лице,
оправомощено да издава ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно цитираната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № Із-269/ 11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи /служебно
известна на съда от други разглеждани дела, напр. адм.д. № 358 от 2018 г. на АСВТ/, с която длъжностните лица от структурните звена „Пътна полиция“ в
областните дирекции на МВР са определени да нареждат преместването на ППС на
отговорно пазене без знанието на неговия собственик.
Настоящият състав не
споделя възражението за формална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания
акт. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК предвижда
задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма
за действителност, но същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани
и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е
спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по аргумент
на противното, следва да се приеме, че в тази хипотеза ПАМ може да се приложи с устно нареждане на
съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно предвидената в чл.
64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските
органи, не съществува пречка мярката да бъде приложена с устно разпореждане.
Тоест, процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо
характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с
което предвидената от закона форма е спазена. От друга страна, в случаи от
вида на разглеждания /когато преместването е в изпълнение на разпореждане от
полицейски служител/, констативните протоколи имат основно доказателствена
стойност на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Те обаче не
носят характеристиките на индивидуален административен акт и към тях не могат
да бъдат прилагани по аналогия изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Неоснователно е и наведено
от страна на жалбоподателя възражение за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Независимо от посоченото по-горе, в
конкретния случай, обратно на соченото в жалбата, констативният протокол
съдържа посочване на правното основание за извършеното преместване, а именно
чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Въпросната норма въвежда забрана за паркиране на
автомобили на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете
на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Видно е, че
няма изискване така определените в закона места да бъдат нарочно обозначавани, чрез
пътен знак, табела, маркировка или по друг начин, съответно непосочването
на такива обозначения в КП е логично и не съставлява непълно
описание на фактическата обстановка. Що се отнася до обстоятелството, че в КП
не е посочено точното място на паркиране на автомобила на ул. „Хан Аспарух“,
дали е затруднен достъпът до конкретен обект и по какъв начин е станало това,
то се компенсира от представения снимков материал, посредством който се
замества пространственото описание на нарушението и се изясняват в пълнота
сочените от оспорващия обстоятелства. Адресатът на разпореждането е бил
уведомен за неговото издаване посредством поставяне на място на уведомителен стикер за принудително преместване, а впоследствие
и чрез връчване на констативния протокол. По този начин, независимо от
спецификата на процедурата, му е било гарантирано и правото на защита срещу
административния акт, което той е упражнил чрез подаване на разглежданата
жалба.
По
отношение материалноправната законосъобразност на разпореждането.
Въпреки
че административният акт е в устна форма, не се изключва изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото
издаване. В този смисъл съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите
основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния
орган. Видно от съставения констативен протокол, от снимковия материал, както и от докладната записка, представени по делото, административният орган е извършил пълно доказване на фактическото основание за прилагането на мярката – паркирането на превозното средство на жалбоподателя
пред портален вход към вътрешен двор на сграда, към който двор са и входовете
на разположени в тази сграда гаражи, видно от снимковия материал на л. 29 –
поне три на брой. Паркирането е
извършено на пътното платно, на не повече от 1,5 метра от входа на вътрешния
двор, заемайки почти цялата широчина на този вход, като останалата част на
двора към улицата е оградена с бетонова ограда, висока отоло метър. По този
начин на практика е изцяло препятстван достъпът на автомобили от улицата към
разположените там гаражи, а също и излизането на намиращите се в тези гаражи
автомобили от вътрешния двор. Описаното паркиране на автомобила е извършено в
нарушение на забраната на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и обективно прави
невъзможно преминаването на други МПС до описаните по-горе гаражи, както и до
разположения пред тях двор гаражи. Това мотивира извод, че процесната ПАМ
законосъобразно е приложена при наличието на третата хипотеза на чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП. Изложеното дотук не поставя под съмнение нито материалната
законосъобразност на устното разпореждане, нито съответствието му с целта на
закона. Страните по делото не оспорват местонахождението на автомобила преди
преместването му и по-конкретно жалбоподателят не твърди да е паркирал и
потърсил автомобила си на място, различно от изобразеното в снимковия материал.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното устно разпореждане за прилагане
на ПАМ за законосъобразно, при което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
Независимо
от изхода на делото, разноски на страните не следва да бъдат присъждани, тъй
като не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.Т.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена по отношение на автомобил „Опел“ с рег. № ***, по разпореждане на младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново и обективирана с Констативен протокол № 000077/ 16.01.2011 г., съставен от служител в „ОДПГ“ ЕООД – гр. Велико Търново.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда
на
чл. 137 от АПК.
Административен съдия :