Р Е Ш Е Н И Е
№459
гр. Хасково, 01.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в публично заседание на трети юни, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №293 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.40
от ЗДОИ.
Образувано е по жалба от П.Т.З. срещу Решение № 106/22.03.2022г. на кмета
на Община Симеоновград в частта му по т.5, с която е определен
разход за предоставяне на исканата обществена информация – писмена справка,
предоставена по електронен път и на хартиен носител в размер на 1.59 лева.
В жалбата се сочи, че оспорващият подал
искане на 21.03.2022г. до кмета на Община Симеоновград по реда на ЗДОИ, като
поискал информацията в комбинация от две форми: писмена справка и на имейл.
Същата му била предоставена с оспореното в настоящото производство решение, но
му било указано в т.5 да заплати разноски от 1.59 лева. Така на 23.03.2022г.
внесъл изискуемата сума с квитанция №0200015262374529/23.03.2022г. Счита, че са
налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Ответникът не бил
съобразил, че в ДВ бр.22/18.03.2022г. била обнародвана Наредба
№Н-1/07.03.2022г., издадена от Министъра на финансите, в сила от 22.03.2022г.,
с която на основание чл.20, ал.2 от ЗДОИ били определени нови разходи по
предоставянето на обществена информация. В същия ДВ, стр. 88 била обнародвана и
Заповед № ЗМВ-156/11.03.2022г. на Министъра на финансите, с която е отменена
предходна негова Заповед № ЗМФ-1472 от 2011г., като в последната имало
определени разход от 1.59 лева за писмена справка при предоставяне на
информация, които не били актуални, считано от 22.03.2022г. По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на решението в частта, с която е
определен размер на разноските 1.59 лева, като бъдат присъдени и направените
съдебни разноски.
Ответникът – Кмет на Община Симеоновград,
чрез пълномощник адв. С., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя. Намира, че в разглеждания случай жалбоподателя
изцяло злоупотребява с права.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление по ЗДОИ от 21.03.2022г. –
л.17 от делото, подадено по електронна поща до Община Симеоновград, П.Т.З. е
поискал предоставяне на информация, подробно описана в заявлението, в
комбинация от следните форми – писмена справка по български пощи на посочен от
него адрес, като заявил, че ще заплати определените разходи, както и на посочен
от него ел.адрес. Заявлението е заведено в деловодството на Община Симеоновград
с вх. № С-1512/21.03.2022г., видно от поставения рег. индекс.
На 22.03.2022г. от кмета на Община
Симеоновград е изготвена писмена справка, адресирана до жалбоподателя З., в
която е отразено, че във връзка с изисканата от него обществена информация, го
информират, че през 2021г. за „представителни разходи“ от кмета на общината са
изразходвани 4 510.00 лева.
С Решение № 106/22.03.2022г. кмета на
Община Симеоновград в отговор на подаденото от З. заявление с вх. № С-1512/21.03.2022г.,
и на основание чл.28, ал.2, във вр. с чл.34, ал.1 от ЗДОИ, е определил степента
на осигурения достъп до исканата обществена информация, срокът, в който е
осигурен достъпа, мястото на предоставянето му и формата, под която ще бъде
предоставен достъпа. В т.5 от решението кмета на Община Симеоновград определил
и разходите по предоставяне на достъп до исканата обществена информация – 1.59
лева, платими по банкова сметка ***щината.
Не е спорно по делото, че така поисканата
обществена информация е предоставена на заявителя З. в посочената от него форма
и на посоченото място.
С вносна бележка по банкова сметка ***.03.2022г.
П.З. *** сумата от 1.59 лева като такса за предоставената информация по ЗДОИ.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна в срока по чл.149, ал.
1 от АПК.
За жалбоподателя е налице и правен интерес
от оспорване на акта, тъй като в атакуваната му част той засяга неблагоприятно
правната му сфера. Решението подлежи на съдебен контрол в оспорената му част,
тъй като съгласно чл.34, ал.1,
т.5 от ЗДОИ определянето на разходите по
предоставянето на достъп до исканата обществена информация е елемент от
решението за предоставяне на достъп, а съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1
от ЗДОИ предоставянето на достъп до обществена информация се
осъществява след заплащане на определените разходи и представяне на платежен
документ.
Разгледана по същество, след проверка на
административния акт съгласно чл.168, ал.1
от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореният в настоящото производство административен
акт е издаден от компетентен административен орган – кмет на Община
Симеоновград, който е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗДОИ.
При постановяване на акта не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени
като съществени по смисъла на чл.146, т.3
от АПК.
При преценка за съответствието на
оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Основателен е аргументът в жалбата относно
несъответствие на оспорената част от акта с материалния закон към момента на издаването му. Съгласно чл.142, ал.1
от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му.
В случая разходите, които е следвало да заплати жалбоподателят, се уреждат от НАРЕДБА №Н-1 от 07.03.2022г. за определяне на нормативи за
заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация на Министъра на
финансите, която е издадена на основание чл.20, ал.2
от Закона за достъп до обществена информация. Наредбата е
обнародвана в ДВ, бр.22 от 18.03.2022г. и влиза в сила три дни след
обнародването ѝ – на 22.03.2022г., а решението, чиято част относно определена сума
за разходи 1.59 лева е оспорена, е постановено на 22.03.2022г., като между
страните няма спор, че дължимата сума е за предоставяне на информация на
хартиен носител – 1 страница. За определените разходи в решението ответникът не
посочва, но се приема, че по всяка вероятност са въз основа на действащата до
22.03.2022г. Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. Съгласно действащата към
момента на издаването на акта НАРЕДБА №Н-1 от 07.03.2022г. ответникът е следвало да определи
разходите по силата на пар.1, т.1 и т.3, а именно – за вид носител хартия А4 и
разход за тонер за едностранно отпечатване на лист хартия А4, съответно – 0,01
лева и 0,02 лева или общо 0,03 лева.
С оглед изложеното актът – в оспорената му
част относно разходите, не е съответен с материалния закон към момента на издаването му, поради което
дължимите разходи са неправилно определени в сума от 1.59 лева. Кметът
на Община Симеоновград е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен в обжалваната част и преписката следва да бъде върната на
административният орган за ново произнасяне по отношение дължимите от
жалбоподателя разходи за предоставяне на търсената обществената информация под
формата на писмена справка. При новото произнасяне органът следва да определи
размера на разходите, като съобрази обема и начина на предоставяне на
обществената информация, както и действащите нормативи на министъра на
финансите по реда на чл. 20, ал.2 от ЗДОИ към датата на постановяване на акта.
При крайния извод на съда за
основателност на жалбата, то ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото, в размер общо на 510,00 лева,
от които - 10,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адв.възнаграждение,
като следва да се има предвид направеното възражение за прекомерност, което е
неоснователно. Адвокатското възнаграждение е определено съобразно предвидения
минимален размер на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Мотивиран така и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106/22.03.2022г. на кмета на Община
Симеоновград, в частта по т.5, с която е определен разход за
предоставяне на исканата информация 1.59 лева.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Община Симеоновград да заплати на П.Т.З.,***, направените по делото разноски от
510.00 лева.
Решението е окончателно и съгласно чл.40,
ал.3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: