Определение по дело №329/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 394
Дата: 7 юни 2018 г.
Съдия: Христо Живков Белев
Дело: 20185000600329
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

       07.06.2018г. гр.Пловдив

 

      АПЕЛАТИВЕН СЪД   гр.Пловдив, Наказателна колегия в закрито заседание на 07.06.2018 година  в състав:

 

                                                            Председател:Христо Белев

                                                                   Членове: Васил Гатов

                                                                                  Милена Рангелова

 

като разгледа ВЧНД№329 по описа за 2018 година, приема за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 НПК.

С определение от 21.03.2018г., по ЧНД№263/2018г., Окръжен съд-Пловдив е потвърдил постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 15.11.2017г., за прекратяване на наказателното производство по ДП№339/2014г. по описа на отдел ИП при ОД МВР-П., и пр.пр.№36356/2016г., на Окръжна прокуратура-Пловдив.

Същото е атакувано от адв.Кр.А.в-пълномощник на „***“ ЕООД, с развити съображения и искане да бъде отменено, както и прокурорското постановление.

Въззивният съд предвид данните по делото, приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА ПОРАДИ СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:

В прекратителното постановление от 15.11.2017 г. се съдържа описание на фактическата обстановка по разследваните събития, която Окръжният съд е възприел изцяло.

Ноторно е, че пълномощието по своята правна същност представлява волеизявление на едно лице, физическо или юридическо, да бъде представлявано от друго при извършване на известни правни действия. С такова съдържание институтът е уреден в чл. 36 и 292 ЗЗД, чл. 26, ал. 1 от Търговския закон.

В случая, в прокурорското постановление/при съобразяване с времето на издаване на инкриминираните документи и това касаещо пълномощното от 15.07.2010г. на Н. Д. и неговото съдържание/, въобще не е обсъдено, дали действията на упълномощеното лице, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по настоящото дело, и съзнателния акт на юридическо разпореждане противоречащо на законните интереси на упълномощителя и застрашаващи с щета патримониума на собственика, не покриват съставомерните признаци на чл.217 от НК./сходни са съображенията в отменителното определение на ПОС на прокурорското постановление №523/20.04.2016г. по ЧНД№845/2016г./, които и с настоящия акт на ПОП, са подминати с мълчание. Бланкетно приетото в мотивите  на окръжният съд, с позоваване на раздел №8-НПК, явно не държи сметка и е в разрез с конкретиката по делото.

Известно е, че престъплението по чл. 217 от НК е на просто извършване, като се създават ограничения или тежести за чуждото имущество, от което обективно могат или последват щети в патримониума на собственика му. Според Решение № 91 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 37/2009 г., III н. о., НК-„Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да настъпват каквито и да е други последици“.

Съответно, ноторните в случая-консултантски договор, споразумение и запис на заповед, не са обсъдени, респ., отнесени към правосубективността на дееца, и по време, респ., с правнорелевантните обстоятелства и посочения текст от закона. В този смисъл, основополагащи фактически и правни констатации не са изложени, като без да се преследва стремеж за „изместване” или „заместване” на прокурора - лидер в ДП, се изразява несъгласие със съображенията по фактите и правото, след като те не са съпоставени в горепосочения смисъл, т.е., без да е формирано становище по фундаментални въпроси за наказателната отговорност.

Прочее, ПОС/както и прокурорът/, неправилно и незаконосъобразно се е позовал на решение по т.д.№643/2013г.,/спряно е от ПАС на 02.12.2015г. по в.т.д.№674/2015г., на осн.чл.229 ал.1т.5 ГПК/, каквато задължителна сила, съобразно чл. 413 НПК, имат само съдебните актове влезли в законна сила.

Ето защо настоящият съдебен състав е на становище, че атакуваното определение следва да се отмени и върне делото на Окръжна прокуратура-Пловдив за изпълнение на указаното в обстоятелствената част.

Водим от горното въззивният съд

 

                                        О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯВА определение от 21.03.2018г. по ЧНД№263/2018г., на Окръжен съд-Пловдив.

ОТМЕНЯВА постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив от 15.11.2018г., за прекратяване на наказателното производство по ДП№339/2014г. по описа на отдел ИП при ОД МВР-П., и пр.пр.№36356/2016г., на Окръжна прокуратура-Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Пловдив за изпълнение на указаното в обстоятелствената част.

         Определението е окончателно.

 

                                                          

                                             Председател:

 

                                                                 

                                                    Членове: