Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
Велико Търново, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 38/2021г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл. 118, ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване/КСО/
Образувано по писмено изявление, съдържащо
едновременно жалба и искова молба, с вх.№ 339/27.01.2021г. в АСВТ, подадено от
името на Р.Б.Р. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.
С Разпореждане от 29.01.2021г. делото бе разделено,
като съдът прие за разглеждане като предмет на настоящото производство жалбата
на Р.Р., с която е оспорено Решение № Ц
1012-04-112#3/23.12.2020г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с
което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № Ц
1019-04-1025#2/10.09.2020г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“
при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано възстановяване на внесена от Р.
сума, дължима по Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г.
Оспорващият, действащ чрез упълномощения ПП,
счита че незаконосъобразно му е отказано възстановяване на сумата от 450,00лв.
Признава, че не е обжалвал по административен или съдебен ред Разпореждане №
РО-5-04-00675377/08.11.2019г. Но настоява, че щом С.С./едно то четирите
солидарно задължени лица/ е обжалвала същото и е постигнала отмяната му по съдебен
ред, то на основание чл.177, ал.1, изречение второ от АПК решението на съда има
действие по отношение на всички адресати на административния акт. Поради това,
доколкото всички заинтересовани лица/ има предвид четиримата длъжници/са в
тъждествено материалноправно положение, то силата на пресъдено нещо, формирана
с отменителното съдебно решение следва да се разпростре и върху неоспорилите с
жалба пред съда посоченото разпореждане негови адресати. Следователно при
отмяна на ИАА правните последици на съдебното решение трябва да са идентични по
отношение на всички заинтересовани лица. Позовава се в тази връзка на ТР №
1/08.06.2001г. на ВАС по т.д. № 1/2000г. Привежда примери от практиката на ВКС
и ВАС в този смисъл, свързани с въпроса за правното положение на необходимите
другари в процеса. По изложените съображения оспорващият иска от съда да
отмени оспореното Решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020г. на директора на
ТП на НОИ Велико Търново.
В о.с.з. и допълнително представена писмена защита,
чрез упълномощения адвокат, оспорващият пледира за основателност на жалбата и
отмяна на оспорения акт. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски за ДТ/10лв./ и АВ/350лв./, за което представя Списък.
Ответникът
по оспорването – директорът
на ТП на НОИ В. Търново, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Пледира, че оспореното Решение е законосъобразно,
т.к. директорът на ТП на НОИ - Велико Търново е приел, че жалбоподателят Р. и
другите лекари от състава на ТЕЛК при МБАЛ са солидарни длъжници по дължимите
суми по РА за начет, предявени за събиране с Разпореждането от 08.11.2019г.
Поради това същите имат правното положение на обикновени другари. Поради което
при тях важи правилото, че всеки действа самостоятелно, като процесуалните му
действия нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки от другарите води сам
своя процес в рамките на общото производство. В случая Р.Р. не е бил
конституиран като страна в производството по АД№5/2020г. по описа на АСВТ,
поради което постановеното съдебно решение няма сила на пресъдено нещо спрямо
него. Според ТР№ 1/08.06.2001г. на ВАС, неучаствалите в съдебното производство
лица, могат да се защитят срещу решението на съда, което има сила спрямо тях с
молба за отмяна. По тези съображения, развити в писмена защита ПП на ответната
страна иска от съда да отхвърли жалбата и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ – гр.
Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 14.01.2021 г., видно от ИД на л.16,
а жалбата е подадена на 27.01.2021 г. пред съда. Оспорващият е надлежна страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/
представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на
специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97,
ал.1 от АПК, т.е. общите такива, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил
разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред
него Разпореждане № Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020г. на Ръководителя на „Контрол
по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ В. Търново. На основание чл.97, ал.1 от АПК,
мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата
за процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
Съдът указа на страните разпределението на доказателствената
тежест в процеса. На оспорващия, на основание чл.170, ал.2 от АПК, че когато се оспорва отказ да бъде издаден
административен акт с благоприятстващо съдържание, оспорващият е този, който
следва да докаже пред съда, че са били налице условията за издаването му. В
случая, че са налице предпоставките да се ползва от силата на пресъдено нещо по
Решение № 148/10.07.2020г. на АСВТ по АД №5/2020г. и последиците на същото,
макар да не е страна в производството.
Във връзка с горното ответната страна представи з.к.
от административната преписка по издаване на оспорения акт. Жалбоподателят не
ангажира нови доказателства пред съда, нито оспори тези, представени с
преписката. На практика страните не спорят по фактите, а по правилното
приложение на материалния закон спрямо тях.
По правилата на процесуалния закон съдът обсъди приетите
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за
установено следното по фактите:
1. ЕР № 0396/15.02.2017г. на ТЕЛК при
„МБАЛ-Павликени“ЕООД е отменено с акт на НЕЛК – ЕР № 1107/07.12.2017г. Поради
това органите на НОИ издават ревизионен акт за начет срещу членовете на ТЕЛК,
постановили отмененото решение. С РА № РМ-5-04-00667629/24.10.2019г. са
установени задължения в размер на 1 788,38лв./главница 1 458,49лв. и
лихви 329,20лв./.
2.За събиране на сумите по РА за начет е издадено Разпореждане
№ РО-5-04-00675377/08.11.2019г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“
при ТП на НОИ В. Търново. С него е разпоредено А.Х., Н.Н., Р.Р. и С.С., т.е.
членовете на ТЕЛК, да внесат посочената сума по сметка на ТП на НОИ В. Търново.
3. Разпореждането за събиране на сумите по РА за начет
е обжалвано по административен ред само от С.С.. С Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019г.
директорът на ТП на НОИ В. Търново отхвърля жалбата на същото лице. Доктор Ст. Ст.депозира
жалба пред съда. АСВТ с Решение № 148/10.07.2020г., постановено по АД №
5/2020г. отменя Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019г. директорът на ТП на
НОИ В. Търново и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-04-00675377/08.11.2019г. за събиране на сумите по посочения РА за начет от
24.10.2019г.
4. Доктор Р. Р. – жалбоподател в настоящото
производство, не е обжалвал Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г. нито
пред директора на ТП на НОИ, нито пред АСВТ. Но на 28.08.2020г. подава пред НОИ
Заявление с вх. № Ц1019-04-1025/28.08.2020г. за възстановяване на платената от него сума, внесена по Разпореждане
№ РО-5-04-00675377/08.11.2019г., т.к. същата е недължимо платена на отпаднало
основание, защото същото е отменено от съда.Позовава се на чл.177, ал.1 от АПК
и счита, че отменителното съдебно решение има сила и за него.
5. По подаденото Заявление за възстановяване на
сумата, внесена от д-р Р. се произнася ръководителя на КР на ДОО с Разпореждане
№ Ц1019-04-1025#2/10.09.2020г., с което постановява отказ да бъде
възстановена внесената сума. Счита, че по отношение на д-р Р. Разпореждането от
08.11.2019г. като необжалвано е влязло в сила на 27.11.2019г. А постановеното
от АСВТ решение по АД №5/2020г. няма сила на пресъдено нещо спрямо него, т.к.
не е бил конституиран като страна.
6. Срещу това Разпореждане от 10.09.2020г., съдържащо
отказ за възстановяване на сумата Р.Р. подал жалба пред директора на ТП на НОИ.
Решаващият орган при административното обжалване приел жалбата за неоснователна. Според него четиримата лекари членове на ТЕЛК имат
правното положение на обикновени, а не на необходими другари по отношение на
оспорването на Разпореждането от 08.11.2019г. за събиране на сумите по РА за
начет. Поради това е възможно правните последици спрямо всеки то тях да са
различни. С Решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020г. на директора на ТП на НОИ
Велико Търново отхвърлил жалбата на д-р Р. срещу отказа за възстановяване на
сумата.
7. Срещу така постановеното Решение на директора на ТП на НОИ В. Търново е депозирана
жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.
По делото не се
формира спор по установените факти. Не е спорно между страните, че д-р Р.
не обжалвал по административен ред Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г. на ръководителя на „Контрол по
разходите на ДОО“ при ТП на НОИ В. Търново. Не се оспорва и това, че не е бил
страна по АД № 5/2020г. по описа на АСВТ. Всъщност спорът е концентриран върху
това дали членовете на ТЕЛК имат качеството на обикновени или необходими
другари в процеса пред съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното за приложимото право:
Спорът се развива между административен орган на
Република
България и
гражданин на същата държава-членка на
ЕС. Поради това от фактическа страна не са налице привръзки, обуславящи
приложението на правото на ЕС. Приложими са нормите на националното право, а
именно:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесното
Решение по
административен и съдебен ред е Административнопроцесуалният кодекс/обн. ДВ бр.30 от 11.04.2006г., в сила
от 12.07.2006г./.
Приложим материален закон при постановяване на Разпореждането
на РКР на ДОО и Решението на директора на ТП на НОИ е Кодексът за социално
осигуряване/КСО/.
На основание чл. 168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал.3 от КСО, съдът служебно провери законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. В резултат съдът установи следното:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3
от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При това,
настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от
компетентен административен орган и в пределите на неговата власт. Това
обстоятелство не се оспорва. Спазени са изискванията за форма на
разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават
пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение. Изложени са
фактическите основания – фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за възстановяване на внесената от д-р Р.
парична сума по РА за начет. Не се
установи да са допуснати и съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на
оспореното Решение на това основание. Настоящият съдебен състав намери, че при
постановяване на своето решение административният орган е приложил правилно материалния закон. Аргументите за този
извод са следните:
Защитата на жалбоподателя счита, че
материално правното положение на всеки от четиримата лекари, членове на ТЕЛК,
адресати на РА за начет и разпореждането за събиране на сумите по него, е
идентично. Поради това, определя всички тях като необходими другари, по
отношение на които правните последици на съдебното решение следва да са
еднакви. На тази основа, доколкото един от членовете на ТЕЛК е успял по съдебен
ред да постигне отмяна на Разпореждането то 08.11.2019г., то от тази последица
следва да се възползва и жалбоподателят Р.. Поради това на Р. трябва да се
върне внесената сума от около 450лв., като я определя сам в жалбата.
Настоящият състав на съда не сподели това
виждане на защитата, поради следното:
Отговорността по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО
е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното
увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят
основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е
обективна /безвиновна отговорност/,възниква по силата на изрична правна норма
на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения.
Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния
случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на
ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската
експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската
експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на
основание чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно,
т.е. четиримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат
качеството на солидарни длъжници.
По отношение на солидарните длъжници е
безспорно установено в теорията и съдебната практика, че не възниква необходимо
другарство, а обикновено такова, визирано в чл.216, ал.1 от ГПК. В тази връзка
виж. стр.390 от 9-то преработено и допълнено издание на „Българско гражданско
процесуално право“ на проф. Живко Сталев и колектив. При обикновените другари
всеки от другарите е в самостоятелно процесуално отношение със съда и неговите
изявления нито ползват, нито вредят на другите. При което общите факти следва
да доведат до едни и същи фактически констатации и непротиворечиви правни
изводи, но връзката между делата е такава, че не предполага еднакви по
съдържание съдебни решения спрямо всеки от другарите, нито задължителното им
разглеждане в рамките на едно производство, т.е. съвместна процесуална
легитимация.
В случая и четиримата лекари са адресати
на РА за начет и съответно на Разпореждането за събиране на сумите по него.
Участвайки в едно и също административно правоотношение обаче същите нямат
еднакво материално правно положение. Всеки от тях освен общите възражения /напр.
нищожност на акта, изтекла давност и др./ може да противопостави на кредитора
различни лични възражения/напр. липса на причинна връзка между щетата и неговото
лично поведение/, т.е. делата не са тъждествени. При това всеки от тях е
разполагал с право на жалба и преценка дали да го упражни. Подаването на жалба
от едно от лицата не ползва и останалите лица. Решението на директора на ТП на
НОИ е индивидуален административен акт, оспорването на който се развива по
правилата на чл. 145 и сл. от АПК. При това, нормата на чл.118, ал.3 от КСО не
препраща към ГПК, а единствено към АПК, по отношение реда за оспорване
решението на директора на ТП на НОИ. Общите факти в случая не обуславят
съвместната процесуална легитимация на всички членове на ТЕЛК по предявената жалба
от един от тях. КСО не изисква съвместна процесуална легитимация като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
жалба, както задължителното необходимо другарство по граждански дела – чл.216,
ал.2 от ГПК.
В случая нито естеството на спорното
правоотношение, нито разпореждане на закона изисква решението на съда да бъде
еднакво спрямо всички другари. По тези съображения съдът прие, че в случая
четиримата лекари членове на ТЕЛК като солидарни длъжници към ДОО нямат положението на задължителни другари
и съвместното им конституиране не е задължение на съда. Поради това, като е
разгледал само жалбата на д-р Ст. Ст.срещу Разпореждането за събиране на сумите от 08.11.2019г. АСВТ по АД
№5/2020г. е постановил съдебно решение, което обвързва само страните по спора –
д-р Ст.и директора на ТП на НОИ В. Търново. Този извод се основава на нормата
на чл.177, ал.1, изречение първо от АПК, която гласи, че съдебното решение има сила за страните по делото. Не е спорно, че
д-р Р. не е бил страна в това съдебно производство. Вече бе изяснено, че не са
били налице предпоставки да бъде конституиран в това съдебно производство. Не е
спорно и това, че той не е обжалвал по административен и съдебен ред
съответните актове на органите на НОИ. Поради това субективните предели на
силата на пресъдено нещо на
Решение № 148/10.07.2020г. по АД № 5/2020г. на АСВТ не се
разпростират върху него. Той не може да се ползва от благоприятните материално
правни последици на същото, т.е. от обективните предели на СПН.
Безспорно е, че в случая диспозитивът на
визираното съдебно решение е за отмяна на оспорения акт - Решение № 1012-04-121#1/16.12.2019г.
директорът на ТП на НОИ В. Търново и потвърденото с него Разпореждане №
РО-5-04-00675377/08.11.2019г. за събиране на сумите по посочения РА за начет от
24.10.2019г. Като постановяващо отмяна това съдебно решение се ползва с
конститутивно действие, т.е. поражда правната промяна като отменя с обратна
сила оспорения ИАА, но това отново е действие между страните по
правотношението. Вече бе изяснено, че всеки от солидарните длъжници е в
самостоятелно правоотношение съответно с АО и със съда. Поради това,
конститутивното действие на отменителното съдебно решение по жалба на един от
длъжниците не маже да ползва друг
солидарен длъжник, който не е обжалвал акта. В тази връзка следва да бъде
подчертано, че ПП на жалбоподателя неправилно интерпретира нормата на чл.177,
ал.1, изречение второ от АПК, че отменителното съдебно решение важи за всички
адресати на ИАА. Същата норма гласи, че ако оспореният акт бъде отменен или
изменен, решението има действие по
отношение на всички. Тук законодателят не е използвал нито израза адресати,
нито страни. И това не е случайно, т.к. теорията и съдебната практика са
категорични, че законодателят тук е имал предвид да бъде зачетена от всички трети лица/вклч. АО и съдилища/ постановената материалноправна
промяна, с влязъл в сила правосъден акт.
Тази норма визира подчинението, което всеки дължи на влезлия в сила
правосъден акт, а не смисъла вложен от жалбоподателя, че и той може да се
възползва от отмяната, постановена по жалба на др. от солидарните длъжници. В
този ред на мисли като е приел, че не са налице основания за приложение на
последиците на съдебно Решение №148/10.07.2020г. на АСВТ спрямо жалбоподателя Р.
и поради това не се следва връщане на
внесената от него сума по РА за начет, директорът на ТП на НОИ В. Търново е
постановил материално законосъобразен акт.
За пълнота на изложението следва да се
подчертае, че цитираното от защитата на жалбоподателя ТР № 1/08.06.2001г. на
ВАС по т.д. № 1/2000г. е неприложимо към настоящия случай, т.к. бе изяснено, че
същият не е основан на необходимо задължително другарство между четиримата
адресати на Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г. за събиране на сумите
по посочения РА за начет от 24.10.2019г.
По изложените мотиви съдът намери жалбата
за неоснователна. Следва оспорването да се отхвърли. Решението, с което отказът
да бъде възстановена сумата на лицето е потвърден е издаден от компетентния
орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на установения за това
ред. Следва изводите в него да бъдат съдебно
потвърдени, т.к. съответстват на правилното приложение на
закона.
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, на ТП на Националния
осигурителен институт Велико Търново следва да се заплатят разноски -
юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в
размер на 150,00 лв., определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37
от ЗПП.
Воден от горните мотиви, на
основание чл.172,ал.2, предложение последно от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалбата Р.Б.Р.
*** против Решение № Ц 1012-04-112#3/23.12.2020г. на директора на ТП на НОИ
Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане
№ Ц 1019-04-1025#2/10.09.2020г. на ръководителя на „Контрол по разходите на
ДОО“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателя е
отказано възстановяване на внесена сума, дължима по РА за начет от 24.10.2019г., предявена
за събиране с Разпореждане № РО-5-04-00675377/08.11.2019г.
ОСЪЖДА Р.Б.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на ТП Велико Търново на Национален осигурителен институт
разноски по делото в размер на 150,00
лева (сто и петдесет лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
Прeпис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: