РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Враца, 13.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на
двадесет и първи ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ КАД № 479 по описа на АдмС – Враца за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от /Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр.
чл. 111 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Началника на Затвора-***, чрез процесуален представител – **
Г.Х., против Решение № 195/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 351/2023 г.
по описа на АдмС – Враца, с което е отменена Заповед № Л-1757/05.06.2023г. на
Началника на Затвора *** и осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв.
държавна такса по производството.
В касационната жалба
се излагат съображения, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди се, че в обжалваното решение липсват
конкретни мотиви, които да правят обоснован извода на съда, че процесната
заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила.
Сочи се, че неправилно е осъдена ГДИН да заплати сумата от 500 лв.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и 10 лв. д.т. в
производството. Иска се отмяна на решението. Пред съда жалбата се поддържа от
пълномощника.
Ответникът * Ц.М.З.,
чрез пълномощник пред съда – * Т.С. от ***, изразява становище за
неоснователност на жалбата и излага съображения за правилност и
законосъобразност на решението. Моли за оставяне на решението в сила.
Претендират се разноски съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за
допустимост на жалбата и за постановяване на решение, с което да се остави в
сила оспореното решение на АдмС-Враца, като правилно и обосновано.
В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства.
Административен съд
Враца, в настоящия касационен състав, като взе предвид становищата на страните
и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания,
съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.
1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения
14/четиринадесет/ - дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е отменил Заповед № Л-1757/05.06.2023г. на Началника на
Затвора *** и осъдил ГДИН да заплати сумата от 500 лв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ, както и сумата от 10 лв. държавна такса по
производството. С тази заповед на основание чл. 104,
ал. 1 вр. чл. 102, ал. 2 вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на л.св.Ц.М.З. е било наложено дисциплинарно наказание „***. Дисциплинарното наказание е било наложено затова, че на 20.05.
2023г. около 14:00 ч., на 21.05.2023г. около 11.30ч., на 22.05.2023г. около
18.35ч. и на 23.05.2023г. около 11.30ч. *
З. е отказал да изпълни издадено му разпореждане от постовия служител от ***,
свързана с изпълнение на Заповед № Л-1478/15.05.2023г. за наложено
дисциплинарно наказание „***“ за срок от 7 дни, като е било прието, че с това
деяние е нарушил чл.96 т.1 и т.4 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно
нарушение съгласно чл.100 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗИНЗС.
От правна
страна, първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед се явява
незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на процесуалните
правила и материалния закон и я е отменил.
За
съществено нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че административния
орган не е спазил разписаната от законодателя процедура по изслушване на
нарушителя преди налагане на дисциплинарното наказание с оспорената заповед,
като изслушването е проведено формално. В представения протокол №
8816/30.05.2023г. не са отразени конкретни обяснения на лицето. Не е посочено и
по кое дисциплинарно производство е проведено изслушване, както и по кое
предложение и коя докладна записка. Отделно от това е приел за служебно
известно на съда, че спрямо л./св са наложени четири отделни наказания „***“, с
отделни заповеди, всички свързани с изпълнение на заповед № Л-1478/15.05.2023г.
на началник Затвора ***. Писмените обяснения на затворника са предвидени в чл.
89, ал. 2 от ППЗИНЗС като част от процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание, но те не представляват изслушване на лишения от свобода по смисъла
на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС.
За допуснато
нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви по
отношение срока на наложеното наказание. На жалбоподателя е наложен максималния
срок, като органа не посочва защо приема, че наказанието следва да е в този
срок. Счел е, че макар да се приеме отказ на лицето да изпълни разпореждане на
четири дати посочени в заповедта, то органът следва да изложи мотиви във връзка
с налагане на наказание в максималния размер.
Относно разноските
първоинстанционния съд е приел, че при този изход на спора ГД“Изпълнение на
наказанията“, в качеството на ЮЛ, в чиято лице се намира органа, издал акта,
следва да заплати дължимата д.т. в размер на 10 лв. по сметка на АдмС Враца. Приел е за основателно
искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на л.св.
Посочил е,че според чл.38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз /ЕС/ има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Във връзка с това е
осъдил ГДИН да заплати на * В.К. възнаграждение за оказаната от него безплатна
адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на петстотин лева на основание
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Тези изводи се
основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на
закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни изцяло.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените
от касатора отменителни основания.
Оспореното Решение на
АдсмС-Враца е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан
е заявения спор и са конституирани надлежните страни. Същото е правилно – няма
допуснати нарушения на материалния закон и няма допуснати съществени
процесуални нарушения.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията в касационната жалба за неправилност на решението, поради
постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Не е налице
липсва конкретни мотиви и е обоснован извода на съда, че процесната заповед е
издадена при нарушение на административно-производствените правила. Правилно е осъдена
ГДИН да заплати сумата 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и 10 лв. д.т. в производството по сметка на АдмС Враца.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Правилно са
определени и разноските по делото.
По изложените
съображения решението на първоинстанционния съд, с което е отменена Заповед №
Л-1755/05.06.2023г. на Началника на Затвора *** и осъдена ГДИН да заплати
сумата от 500 лв. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както
и сумата от 10 лв. държавна такса по производството, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл.209
от АПК и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба на
Началника на Затвора-***, чрез процесуален представител – ** Г.Х., против
Решение № 195/ 21.06.2023г., е неоснователна и се оставя без уважение.
Съдът намира за
основателно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника
на ответника * З. пред настоящата инстанция. Налице са условията на чл.38,
ал.2 вр. чл.36, ал. 2 от ЗА. Във връзка с
изложеното следва да се осъди ответника ГДИН да заплати на * Т.С. от *** възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска
помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, определено в размер на 500
лв. /петстотин лева/ на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл.221,
ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 195/21.06.2023г., постановено по адм. дело № 351/2023 г. по описа на АдмС –
Враца.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на * Т.Г.С. от ***,
сума в размер на 500 лв. – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ на * Ц.М.З..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.