Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 200
28.03.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове:
Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 9
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Ж.С.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, чрез
адв.Д.А., против Решение № 64 от 29.11.2021 г., постановено по АНД № 399/2021
г. по описа на Районен съд –Харманли.
Касационният
жалбоподател заявява, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не обсъдил всички
твърдения и доводи на жалбоподателя и не изложил подробни и обосновани
съображения защо не ги приема. В противоречие със закона съдът приел, че
техническото средство е годно, тъй като същото преминало последваща проверка. Не
било взето предвид обаче, че техническото средство задължително трябвало да e от одобрен тип и да е преминало първоначална
проверка, за което не били налице доказателства. Съдът неправилно направил
извода, че в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретната хипотеза липсвало
съответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато
нарушение по чл. 21 от ЗДвП за заснетото с посоченото в електронния фиш
техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото, тъй като
в протокола бил посочен номер на първо изображение 12500 и номер на последно
изображение - 12509, а приобщеният като веществено доказателство снимков
материал бил с номер 11319. Освен това на снимката било посочено, че е към ЕФ
от 03.06.2021 г., а процесният фиш бил за нарушение на 09.05.2021 г. Този факт
изобщо не бил обсъден от съда, а изводите, че разминаванията и несъответствията
са несъществени бил неправилен. Съдът не взел предвид разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от Наредбата, с оглед на който следвало да се приеме, че е невъзможно
идентификационният номер на снимката да е различен от този, посочен в протокола
за използване на техническо средство, тъй като тези номера се генерирали автоматично
и били уникални. Изводът бил, че след като има такова разминаване на номерата,
този на снимката очевидно не бил сред тези на снимките, направени при
използване на техническото средство, а се касаело за друга снимка с друг
идентификационен номер, дописан след обработка на снимката, което било
недопустимо и лишавало това доказателство от доказателствена стойност.
Неправилни и
необосновани били изводите на съда и относно липсата на нарушения при съставяне
на протокола за използване на техническо средство – същият не бил съставен от
надлежно упълномощеното лице в нарушение на чл. 165, ал. 1 и 2, т. 6 от ЗДвП.
Изтъква се липса на попълване на графи в протокола - броя на свалените статични
изображения/ видеозаписи, къде се съхранява информацията, дата на приемане,
име, фамилия и подпис на приелия протокола. В графа проверил също имало празни
места. Нямало и изготвена снимка на разположението на знака за ограничение на
скоростта. Непопълването на необходимите реквизити и липсата на подписи, предполагала
липса на волеизявление, съответно липса на съставен документ.
Изтъква се,
че нямало никакви данни, че мястото за разполагане на АТСС било определено
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта, нито доказателства за въвеждане на
твърдяното ограничение.
Твърди се,
че по делото не било установено, че скоростта на съответното МПС е измерена с
технически изправно АТСС и отговарящо на изискванията на Закона за
измерванията.
Нямало
доказателства, че жалбоподателят е собственик на управляваното МПС, съответно изводът
на съда, че отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана като
собственик на посоченото МПС, бил произволен и необоснован.
Съдът не
обсъдил оплакванията, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на
правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.
С оглед на
гореизложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да бъде
отменен изцяло обжалвания електронен фиш, като ответникът бъде да осъден да
заплати на адвоката, оказващ безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за двете съдебни инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, в депозирана по
делото чрез процесуален представител писмена молба, прави искане да бъде
потвърдено обжалваното съдебно решение, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира подадената касационна жалба за неоснователна.
Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Харманли е потвърдил Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 4896582 на ОД на МВР - Хасково, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Ж.С.Г., ЕГН : ********** *** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.05.2021 г., в 11:34
часа е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 526 на преминало по ул*** до автокомплекс „Бамзи” в гр.Х., в посока на заснемане от гр.Л. към гр.Х., МПС марка „Опел Вектра” с рег.№
*******.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 61 км/ч.
при разрешена максимална скорост от 50 км/ч., тоест с 11 км/ч. превишена
стойност на скоростта. Установено било, че автомобилът бил регистриран на името
на Ж.С.Г.. В тази връзка бил издаден обжалваният електронен фиш.
От
правна страна съдът е приел, че атакуваният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискуеми по закон и че същият е издаден по утвърдения образец.
Прието е, че в процеса по установяване и заснемане на нарушението са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Обсъден е приложеният по
преписката Протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, като е прието, че същият е попълнен изцяло и надлежно. Обсъдени са
възраженията, свързани с липсата на посочване на начало и край на участъка, а
също и твърдението за нарушение на чл. 8 от Наредбата, като е посочено, че в
случая е налице общо ограничение на скоростта. Обсъдено е и възражението за
липса на снимка на разположението на уреда, като е посочено, че в настоящия
случай АТСС не е от типа временно разположени на участък от пътя. Заявено е, че
действително на наличния по делото снимков материал е посочен клип № 11319,
което не съответства на номерацията, отразена в Протокола за използване на АТСС
с рег.№ 271р-23573/10.08.2021 г., в който като номер на първо статично
изображение е посочен номер 12500, а като номер на последно статично
изображение е посочен 12509. В тази връзка съдът е преценил, че не се касае за
съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на жалбоподателя,
доколкото всички останали данни, отразени в приложения снимков материал (дата -
09.05.2021 г., час - 11:34, вид и регистрационен номер на лекия автомобил -
марка „Опел”, рег.№ *******, измерена и превишена скорост) напълно съответствали
на данните, обективирани в Протокола за използване на АТСС и в атакувания
електронен фиш. Заявено е също, че използваното техническо средство съответства
на одобрения тип и че е преминало първоначална проверка.
Прието
е, че жалбоподателят правилно е санкциониран за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ общо ограничение на скоростта, че правилно е приложен
материалният закон чрез съответна на фактическите констатации правна
квалификация, както и че правилно е приложена санкционната норма на чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
като собственик на превозното средство, с което е извършено заснетото нарушение,
доколкото липсвали доказателства и твърдения жалбоподателят да е представил декларация
по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността
си.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на районния съд е допустимо, като постановено по
подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.
От друга страна
обаче, касационният съд установи, че приобщеният като доказателство по делото
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система е в изцяло
нечетлив вид и в този смисъл представлява негодно доказателствено средство. От
така представеното копие не може да бъде установено попълнени ли са необходимите
реквизити в протокола и най-вече налице ли е подпис на изготвилия го полицейски
служител. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че задължение на съда е по
свой почин да събере доказателствата по делото, необходими не само за
разкриване на обективната истина, но и за да бъде даден адекватен отговор на
релевантните доводи на наказаното лице за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Би било налице ограничаване на правото на защита, както на
наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на касационна
инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на
възраженията за незаконосъобразност на обжалвания акт. Такова произнасяне от
касационната инстанция в настоящото производство е недопустимо, доколкото би
лишило страните от възможността да вземат становище по аргументите на съда за
даден правен извод. Настоящата инстанция, съгласно правилата за касационна
проверка, може да контролира предходните такива по фактите, единствено чрез
контрол по спазването на процесуалните правила относно събирането, проверката и
оценката на доказателствения материал. Поради това и предвид наличието на
допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, въззивното
решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за разглеждане
на друг състав на съда, като бъдат дадени указания да бъдат събрани в четлив
вид относимите доказателства и по-конкретно протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съответно да бъдат установени по
безспорен начин спорните обстоятелства, като се направи анализ на събраните по
делото доказателства и се изложат мотиви, обосноваващи изводите на съда.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 64 от 29.11.2021 г., постановено
по АНД № 399/2021 г. по описа на Районен съд –Харманли.
ВРЪЩА
АНД № 399/2021
г. по описа на Районен съд – Харманли, за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.