Номер 366206.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503202 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. В. М. срещу
решение № 3607 от 30.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 18629 по описа за 2019
г. на 18-и състав на Районен съд – Варна, в частта с която е определен режим на лични
отношения между бащата И. В. М. с децата Ии.а.м., р. на 28.06.2012г. и б.м., р. на
05.11.2014г., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 часа на съботния
ден до 18 часа в неделя, с преспиване, като бащата ще взема децата от детска градина или
училище и ще ги връща в дома на майката; през Коледната ваканция на всяка четна година
от 10 часа на 25 декември до 18ч. на 27 декември; през Великденската ваканция всяка
нечетна година от 10ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден на официално обявените
почивни дни; един месец през лятото, от 10 часа на 31.07; всяка четна година – на рождените
дни на децата; всяка нечетна година – деня, следващ рождените дни на децата; И. В. М. е
осъден да заплаща в полза на детето Иван Александър, чрез неговата майка и законна
представителка А. Д. М. месечна издръжка в размер на 700лв., и в полза на детето Борис
Михаил, чрез неговата майка и законен представител Антония Михнева, месечна издръжка в
размер на 300лв. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при забавено плащане, считано от м. юли 2020г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, както и разноски в размер на 250лв. на
Антония Михнева и държавна такса по сметка на ВРС в размер на 1440лв.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие на събраните по делото доказателства и необосновано. Определения режим на
лични контакти на децата с бащата е крайно недостатъчен и със него ще се ограничи
необосновано настоящият създаден по съгласие на родителите режим на контакти на децата
с бащата. Посочва, че децата имат изградена емоционална връзка с баща си, като пв момента
имат с него почти ежедневен контакт. Въззивникът твърди, че в момента не работи и има
възможност да полага грижи за децата, докато майката изпълнява трудовите си задължения.
1
Режимът ограничава и възможността на бащата да има контакти с децата по време на
коледните и великденски празници. Режимът на лични контакти през лятото не е съобразен
с естеството на трудовоправните отношения на родителите и невъзможността за ползване на
платен отпуск в рамките на 30 дни. По отношение на издръжката заявява, че същите са
определени в размери, които не са съответстващи на нуждите на децата и възможностите на
родителите, като е съгласен да поеме заплащане на издръжка в размер на 435лв. за детето
Иван Александър и 200лв. за детето Борис Михаил.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което се определи по-
разширен режим на лични отношения, като се даде възможност бащата да вижда и взема
децата всяка нечетна седмица от месеца, от понеделник сутринта до сряда вечерта; всяка
четна седмица от четвъртък до неделя и се определи издръжка в посочените във въззивната
жалба размери за всяко от децата.
Във въззивната жалба е направено искане да се приемат като доказателства,
представените с нея служебна бележка и уверение от ЧСУ“Аз съм българче“;
регистрационна карта от Агенция по заетостта.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така постановеното
решение от ВРС. С отговора са представени справка № 281340/2020г. от Агенция по
вписвания, относно продажба на недвижим имот в гр.Варна, кв.“Чайка“, бл.38, ет.13 и
справка № 278464/20г. от Агенция по вписвания за имотното състояние на въззивника,
които въззиваемата моли да се приемат като доказателства по делото.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта,
допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства,
както и след като съобрази разпоредбата на чл. 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
2
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне режима на лични
отношения и издръжка за деца, тоест съдът е задължен да съобрази интересите на децата, то
следва да бъдат допуснати за приемане писмените доказателства, приложени към въззивната
жалба и отговора на жалбата. Също така следва да се задължат страните да представят данни
относно местоработата си, работния си график, както и размера на получаваното трудово
възнаграждение.
На основание чл.59, ал.9 СК И. В. М. и А. Д. М. следва да бъдат задължени да се явят
лично за изслушване в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства служебна бележка и уверение от
ЧСУ“Аз съм българче“; регистрационна карта от Агенция по заетостта справка №
281340/2020г. от Агенция по вписвания, относно продажба на недвижим имот в гр.Варна,
кв.“Чайка“, бл.38, ет.13 и справка № 278464/20г. от Агенция по вписвания . Дава
възможност на страните да представят гласни доказателства, като допуска до разпит на по
двама свидетели на всяка от старните за установяване на обстоятелствата по чл.59 СК
ЗАДЪЛЖАВА въззивника и въззиваемата страна да представят данни относно
местоработата си, работен график и размер на трудово възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА И. В. М. и А. Д. М. да се явят лично в съдебно заседание за
изслушване..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01. 2021
година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3