№ 137
гр. Севлиево , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100182 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове
по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 СК, по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от Г. С. АЛ., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************ срещу А.А.А.., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ************************************.
Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на 14.09.2015 г. в гр.
Севлиево. От брака имали родено дете - Е.А.Е.. Страните живеели заедно на квартира и
нямали семейно жилище. Не живеели заедно от февруари 2020 г., като към момента
ответника живеел на семейни начала с друга жена. Ищцата и детето живеели на квартира в
гр. Севлиево, заедно с родителите на ищцата, които й помагали за отглеждането на детето.
Брата на ищцата бил в Белгия и също редовно й изпращал средства, с които й помагал за
издръжка на детето. Между ищцата и ответника напълно липсвали нормални семейни
отношения, взаимност и разбирателство. Брачната връзка съществувала формално.
Ответника не осигурявал прехрана и издръжката на семейството, дори ищцата не знаела
къде се намира в момента. Не се грижел за детето и не заплащал издръжка за същото. Иска
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, който ги
напуснал през февруари 2020 г., за да отиде да живее с друга жена. Иска възлагане на
родителските права и присъждане на ежемесечна издръжка от 200,00 лв. за роденото от
брака дете - Е.А.Е., както и издръжка за минало време в размер на 1840,00 лв.. Иска
определяне на режим на свиждане между бащата и детето - всяка първа и трета неделя от
месеца по местоживеене на детето за периода от 10,00 до 17,00 часа в присъствието на
майката. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
1
ответника, чрез особения си представител е подал писмен отговор. Заявява, че оспорва иска
по основание и размер /касателно претендираната издръжка/. Страните в производството
били съпрузи и имали общо дете, като оспорва всички останали изложени в исковата молба
обстоятелства. Твърденията за фактическа раздяла и напълно разрушена брачна връзка не
били доказани. Ако действително брачната връзка била разрушена, това било по вина на
съпругата. Липсвали доказателства относно родителският капацитет на майката.
Поисканият с молбата режим на свиждане на бащата с детето бил твърде ограничен, не в
полза на детето. Търсената издръжка в размер на 200 лв. била неоправдано завишена.
Бащата можело да е родител на други деца, които да издържа. Твърди, че бащата няма
достатъчно финансова възможност да заплаща търсената издръжка. Относно претенцията за
издръжка за минало време твърди, че бащата е давал издръжка за търсеният период. Иска
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалните си представители поддържа
предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, чрез особения си представител поддържа отговора,
по съображенията изложени в същия.
Малолетното дете – Есмер Ахмедова, изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че
майка му се грижи добре за него. Не е виждала скоро баща си - последно лятото на 2020 г. се
срещали, като излизали заедно. Каквото искало детето баща му го купувал, но след това
заминал за Германия и не ѝ е давал пари.
Ищцата, майка на детето – Г. С. АЛ., лично пред съда, заявява, че иска да се грижи за
детето. От бащата нямала обаждания, не се интересувал от детето. Бащата с Есмер се видял
последно след като се прибрал от Германия, септември 2020 г. Детето искало да остане една
вечер при него, но той оставил детето в апартамента на майка си и отишъл при жена си,
майка му била в чужбина, а в апартамента живеела сестра му, с която детето останало само.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение, издадено въз основа на акт за гр. брак №
0101/14.09.2015 г., че страните са сключили граждански брак на 14.09.2015 г., в гр.
Севлиево, Община Севлиево, като съпругата Г.С. Ясенова е приела да носи след брака
фамилия А..
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0109/26.05.2010 г., на Община Севлиево, че страните са родители на малолетното дете
Е.А.Е., с ЕГН **********, родена на ******* г..
От справка от НБДН е видно, че ответника няма други деца освен малолетното дете
Е.А.Е..
От трудов договор от 18.06.2021 г. с „Лес-1979“ ЕООД, е видно, че ищцата получава
650,00 лв. месечно трудово възнаграждение.
2
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че детето се отглежда от майката в
гр. Севлиево, на квартира на адрес ул. „************************************ заедно с
родителите на майката, при наличие на необходимите материални и жилищни условия за
това, детето учи в гр. Севлиево, справя се добре с учебния материал, майката е подпомагана
от родителите си в отглеждането на детето; бащата се намира в Германия, поради което не е
проведен разговор със същият.
От показанията на свидетеля С.В., баща на ищцата, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установяват следните факти: свидетеля заявява, че страните живеели заедно;
ответника бил хазартна личност, за да изкара пари отивал на машинки; ответника тръгнал с
една чужда жена и след това за детето поели отговорност всички в семейството; вече
ответника го нямало от февруари 2020 г.; ответника не изпращал издръжка; синовете на
свидетеля пращали някакви пари, свидетеля бил електротехник и всички усилия, които
полагали били за детето; ответника бил с друга жена, когато заминал тогава разбрали;
основно за детето се грижела майка му, бабата, свидетеля и синовете му; живеели на адрес
гр. Севлиево, ул. „************************************
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитания по делото свидетел - С.В., баща на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с
оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля
е видно, че страните не живеят заедно от февруари 2020 г., а ответника бил хазартна
личност, при раздялата същият и изневерил на ищцата, отделно ответника не изплаща
издръжка за детето си. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е
изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и
съществува само формално.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от
показанията на свидетеля, че вината на съпруга, произтича от това, че същият е напуснал
семейството си от февруари 2020 г., хазартна личност е, при раздялата същият е изневерил
3
на ищцата, като ответника не изплаща и издръжка за детето си. С посочените по – горе
действия ответника изцяло е пренебрегнал и нарушил моралните си и етични задължения
като съпруг, регламентирани в чл. 14 и сл. СК. Предвид всичко изложено брака следва да
бъде прекратен с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина
съпруга.
Относно предоставянето на родителските права и определяне режима на лични
отношения с детето:
Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на детето Е.А.Е. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
майката, на основание по чл. 59 СК. Не се установиха по делото факти, които да сочат за
наличие у майката на отрицателни морални качества или социално обкръжение, които биха
дали неблагоприятно отражение върху развитието на детето. Установи се, че майката
разполага с необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на
детето. Сведения в тази насока се съдържат, както в показанията на свидетеля, така и в
социалния доклад. Предвид всички останали обсъдени факти, както и с оглед възрастта на
детето, след цялостна преценка на всички обстоятелства по делото, съдът намира, че е
изцяло в интерес на детето, родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
майката - Г. С. АЛ., която пълноценно и адекватно е полагала грижи за детето и до момента.
След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с
оглед интересите на детето е определяне на режим на лични отношения с бащата А.А.А..,
при който последният ще осъществява лични контакти с детето Е.А.Е. и ще има право да го
вижда и да го взема със себе си, както следва: Бащата А.А.А.. да осъществява лични
контакти с детето Е.А.Е., да го вижда и да го взема със себе си: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и двадесет дни през
лятната ваканция на детето, когато майката Г. С. АЛ., не е в платен годишен отпуск. Този
режим е съобразен с възрастта и пола на детето, ангажираността и установените материални
възможности на бащата и майката и би осигурил възможност за пълноценен контакт на
родителите с детето. Съдът при определяне на режима на лични контакти между детето на
страните и родителя, на който не се предоставят родителските права, отчита данните от
свидетелските показания, от изслушването на детето и от социалният доклад, като в
действителност от около година бащата не е контактувал с детето, но същото е запазило
добри чувства към баща си, а и няма доказателства за прояви на бащата, които биха
повлияли по какъвто и да било отрицателен начин на детето, поради което не е налице
основание за определяне на по – стеснен режим между ответника и детето му от
горепосоченият, с оглед установените по делото обстоятелства.
Относно издръжката на детето:
4
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка за
малолетната Е.А.Е., в размер на 200,00 лева месечно, до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната или същата възлиза
на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето - малолетната Е.А.Е., с оглед
възрастта й, както и възможностите на всеки от родителите: майката реализира
средномесечен доход в размер на 650,00 лева, а бащата не се установи какви доходи
реализира, но същият е трудоспособен и не би следвало да си осигурява доход в размер по –
нисък от минималната работна заплата 650,00 лева, съдът намира, че двамата родители
следва да осигуряват ежемесечно общо 300,00 лева, за издръжката на детето, от която сума
ответника ще следва да заплаща 200 лв., а майката 100 лв.. Трябва да се отчетат и
обстоятелствата, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето ще
се полагат от майката, както и обстоятелството, че бащата, който е трудоспособен, живее в
Германия. Предвид изложеното иска за издръжка е основателен, като следва да се осъди
бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 200,00 лева за детето, считано от
предявяването на иска – 04.02.2021 г., до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
Основателен в претендирания размер от 1840,00 лева, за периода от 04.02.2020 г. до
31.01.2021 г. е предявеният иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за
минало време на малолетната Е.А.Е., който е и около нормативно установения месечен
минимум на издръжката. Установи се, че малолетната Е.А.Е. е живяла в дома на майка си в
гр. Севлиево, където е и учила, като се е нуждаела, с оглед изложеното по - горе по иска по
чл. 143, ал. 2 СК, от посочения размер на издръжка за посрещане на нуждите си. Установи
се, че издръжката се дължи, както и възможността на ответника да я дава и неплащането й
от това задължено лице. В тежест на ответника бе да докаже, че е давал издръжка през
процесният период, но доказателства в тази насока не се събраха.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си, но не е
предявила искане за възстановяване на фамилно име поради което, по такова искане съдът
не дължи произнасяне.
Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг след прекратяване на
брака, поради което такава не следва да им бъде присъждана.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
5
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника, с оглед изхода на делото и на осн. чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде
осъден да заплати остатъкът от държавната такса за решаване на делото за развод – 25,00
лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва да заплати и държавна такса върху
тригодишните платежи на определената за детето издръжка за в бъдеще и върху издръжката
за минало време в общ размер на сумата 361,60 лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника
следва също така да заплати на ищцата разноските за възнаграждение за особеният му
представител в размер на 300,00 лева, заплатената от нея държавна такса в размер на 25,00
лева, а също и разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата в размер на 700,00 лева
или общо разноски в размер на 1025,00 лева. Възражението на особения представител на
ответника за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от
ищцата е неоснователно, предвид, че същото е в размер незначително по – висок от
нормативноустановения минимум, при съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото и на извършените по делото процесуални действия от пълномощника на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 14.09.2015 г., за което е съставен акт за
граждански брак № 0101/14.09.2015 г. на Община Севлиево, между Г. С. АЛ., с ЕГН
**********, от гр. Севлиево, ************************************ и А.А.А.., с ЕГН
**********, от гр. Севлиево, ************************************.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен на
14.09.2015 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0101/14.09.2015 г. на Община
Севлиево, има съпруга - А.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, по отношение на детето –
Е.А.Е., с ЕГН **********, родена на ******* г., на майката Г. С. АЛ., с ЕГН **********, от
гр. Севлиево, ************************************, при която да живее детето, на
основание чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата – А.А.А.., с ЕГН **********, от
гр. Севлиево, ************************************ с детето – Е.А.Е., с ЕГН
**********, родена на ******* г., както следва: Бащата А.А.А.., с ЕГН ********** да
осъществява лични контакти с детето Е.А.Е., с ЕГН **********, да го вижда и да го взема
със себе си: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00
часа в неделя, както и двадесет дни през лятната ваканция на детето, когато майката Г. С.
АЛ., не е в платен годишен отпуск.
6
ОСЪЖДА А.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************ да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
200,00 лева, считано от предявяването на иска – 04.02.2021 г., до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплати издръжка за
минало време в размер 1840,00 лева, за периода от 04.02.2020 г. до 31.01.2021 г., на
малолетното си дете Е.А.Е., с ЕГН **********, родена на ******* г., чрез неговата майка и
законен представител Г. С. АЛ., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА А.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************ да заплати в полза на държавата по сметка на РС
– Севлиево държавна такса за решаване на делото за развод в размер на 25,00 лева,
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата 361,60 лева, както и 5,00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдените суми не бъдат
внесени доброволно.
ОСЪЖДА А.А.А.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
************************************ да заплати на Г. С. АЛ., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ************************************, разноски в размер на сумата 1025,00
лева..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7