№ 16004
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110148568 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2467.44
лв. – регрес по щета № ********* от 2021 г., образувана при ЗД „БУЛ ИНС“
АД, след реализирано на 03.07.2021 г. пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Л.Р.“, с рег. № ******** – Л.ИВ.Б., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 05.09.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане и на
направените по делото разноски по делото.
Ответникът – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, чрез процесуалния
пълномощник адвокат Б. Н. в писмен отговор на исковата молба от 07.04.2023
г. оспорва предявения иск по основание и по размер. Излага се твърдение, че
на 13.12.2021 г. е извършено плащане в размер на 1647.26 лева,
представляваща сбор от обезщетението за имуществени вреди в размер на
1632.26 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски. Поддържа се становище, че за
разликата до претендираните 2452.44 лв., а именно за сумата от 820.18 лв. –
искът е напълно неоснователен и недоказан. Заявява, че не оспорва
настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм, причинната връзка с
1
вредите и вината на застрахования от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД водач,
както и валидността на застраховките „Каско“ и „Гражданска отговорност“ и
за двете МПС към датата на ПТП. В хода на устните състезания, проведени в
открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. се моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен иск на
платилия застрахователното обезщетение застраховател по имуществена
застраховка, срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
„гражданска отговорност”.
По делото не се спори между страните, а и от приетите по делото
писмени доказателства и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът
кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д.,
включително изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание на
09.02.2024 г. се установяват и съдът приема за доказани по делото твърдените
в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, релевантни за
предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ. В конкретния казус спорен е
размерът на щетите, нанесени върху застрахования при ищеца по
имуществената застраховка лек автомобил „М“, с рег. № *******.
Видно от представеното от ищеца и прието от съда в оригинал, като
писмено доказателство по делото ПИСМО изх. № ***/19.03.2024 г. от
„С.С.М.“ /лист 84 от делото/ е, че процесният автомобил марка „М – Б“, модел
„***************“, с рег. № ******* е бил в заводска гаранция до
02.07.2018 г. Последното мотивира съда да приеме, че три години по – късно
след изтичане на гаранционния срок, към датата на ПТП – 03.07.2021 г. е
неуместно и финансово неоправдано извършването на ремонт от официалния
за марката сервиз по калкулираните от последния цени. Относно размера на
щетите, нанесени върху лек автомобил марка „М“, модел „GLE *** D“, с рег.
№ ******* при пътнотранспортното произшествие, реализирано на 03.07.2021
2
г. в района на гр. А., определен по средни пазарни цени към датата на ПТП –
03.07.2021 г., съдът възприема и кредитира заключението на съдебната
автотехническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните –
1742.69 лв., от която сума следва да се приспадне платената от ответника на
ищеца по регреса по процесната щета сума от 1632.26 лв. Съдът приема, че с
извършеното плащане на 13.12.2021 г. на сумата от 1647.26 лв., установяващо
се от преводното нареждане на лист 44 от делото ответникът е погасил както
обезщетението за имуществени вреди в размер на 1632.26 лв., така и 15 лв.
ликвидационни разноски. Предвид изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл. 411 от КЗ се явява основателен и доказан по размер за
сумата от 110.43 лв., която следва да се присъди на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от 05.09.2022 г. до окончателното й плащане, а за разликата над
110.43 лв. до пълния предявен размер от 2467.44 лв. този иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан по размер.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 15.83 лв.,
от които 4.42 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд държавна
такса, 11.19 лв. – разноски за възнаграждение на вещо лице и 0.22 лв. –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.
Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8.95
лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, съразмерно с уважената част от
иска, определено на база 200 лв.
Ответникът претендира разноски по производството.
Видно от Фактура № 6208 от 30.03.2023 г. и Преводно нареждане от
03.04.2023 г. е, че ответникът е направил разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат в размер на 660 лв. с ДДС. Последната сума,
преценена съобразно защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на делото, обемът свършена работа по делото от страна на
пълномощника на ответника адвокат Б. Н., включително своевременното
подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК и активно участие в три открити
3
съдебни заседания, не е прекомерна, а възражението на ищеца, заявено по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.
Предвид горното, при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 630.46
лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД «БУЛ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 110.43 лв. –
регрес по щета № ********* от 2021 г., образувана при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, на
основание чл. 411 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.09.2022 г. до окончателното й плащане; сумата от 15.83 лв. – направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, както и сумата от 8.95 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД «БУЛ ИНС» АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 иск с правно основание чл. 411 от
КЗ за разликата над 110.43 лв. до пълния предявен размер от 2467.44 лв., като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 сумата от 630.46 лв. – направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съразмерно
с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5